Р Е Ш
Е Н И Е № 217
Гр. Кубрат,
04.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 504 по описа
на РСКт за
2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР.
Ищецът
„К.Б.” ЕООД ***30580 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управител Р.В.чрез пълномощник юрисконсулт А.А.
твърди, че на 02.03.2015 год. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара за
финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и В.П.П. е сключен на 02.03.2015 г. Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). С оглед подадената от ответника заявка, е бил предоставен
кредит в размер на 350.00 лева, за период от 30 дни с първоначална падежна дата
01.04.2015 г., с удължен срок на връщане – 15.04.2015 г. Поради неизпълнение на
задълженията си за връщане на предоставената сума и в изпълнение на т. 13.3.(а)
от общите условия, кредиторът започнал да начислява наказателна лихва, като
изпратил и 3 бр. напомнителни писма, всяко с цена в
размер на 10.00 лева, съгласно т.13.5 от ОУ към договора за кредит, но
изпълнение не е последвало. С Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на цесионера „К.Б.” ЕООД и вземанията по Договор за кредит №
**********/02.03.2015 г. Поради това, че и към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си по цитирания договор, моли съда да постанови решение,
с което да осъди В.П.П. да заплати на „К.Б.”
ЕООД сумата 350.00 лева – неплатена
главница по Договор за кредит № **********/02.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в съда. Претендират
и направените по делото съдебни и деловодни разноски – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
В.П.П., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез особен
представител мл. адв. Садък Садък
от АК–Разград оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че
представените договор и общи условия не са подписани от ответника
собственоръчно или чрез електронен подпис, не е представена и бланка на
европейски стандартен формуляр. Алтернативно ангажира становище, че клаузата в
договора представляваща допълнителна услуга за експресно разглеждане, както и
ОУ са нищожни, тъй като представляват неравноправни клаузи по см. на чл. 24 от ЗПК. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен Договор за кредит № **********/02.03.2015 г., сключен между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, в качеството на кредитор, и ответника В.П.П., в качеството на кредитополучател, за предоставяне на
сумата от 350 лева за финансиране на лични нужди на кредитополучателя за срок
от 30 дни, с падежна дата – 01.04.2015
г. Договорът не носи подписи на
страните. Твърди се, че сумата е била отпусната на кредитополучателя в „Изи пей“ АД на
същия ден – 02.03.2015 г., за което се представя приложената на л. 14 от делото
разписка.
Заявява
се в исковата молба, че кредитополучателят се е възползвал от т.11.1 от Общите
условия и на няколко пъти е удължил срока за връщане на кредита, след като е
заплатил съответната такса, като в крайна сметка бил уговорен срок за връщане
на кредита – 15.04.2015 год.
Представено
по делото е уведомление за извършеното прехвърляне, представляващо приложение
към исковата молба. В приложеното известие за доставка е отбелязано, че
получателят се е преместил на друг адрес.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от
правна страна:
За
основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От
коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „4финанс“ ЕООД в
качеството му на цедент, е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., приложение № 1, с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за кредит
№ **********/02.03.2015 г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да
гарантира правата на новия приобретател на вземането.
В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е
ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009 г., по
т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д.
№ 867/2011 г. на ВКС). В настоящия случай макар и по делото да не са налице
данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че П. чрез назначения й
особен представител е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне с
получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
бъде съобразено от съда.
Спорният
по делото въпрос е относно наличието на валидно сключено правоотношение между „4финанс“
ЕООД и ответника с оглед направеното възражение от особения представител.
Представеният
по делото договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), тъй като от общите условия към договора за
потребителски кредит става ясно, че самата процедура по кандидатстване и
отпускане на парични средства се извършва по електронен път, като съвкупност от
технически операции, базирани на електронна платформа на отпускащия заема, с
регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с клиента.
Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на
изявления, отправени съгласно закона, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
Съдът
счита, че от представените документи не може да се направи положителен извод за
получено съгласие от потребителя за сключване на договор за заем. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице
такова то ищецът трябваше да установи, получено от ответника електронно
изявление съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, за срок от
30 дни. Посоченото електронно изявление при това следва да е подписано с
електронен подпис, а при липса на такъв да бъде доказано авторството му.
Аргумент в подкрепа на този извод съдът извлича от разпоредбата на чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕП( в редакцията към датата на сключване на договора). Според същата
авторството на електронна изявление се установява с електронен подпис, като се
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който случай
се изключва възможността за изменения и поправки в изявлението.
Описаните
в исковата молба фактически действия, за които се твърди, че са извършени и въз
основа на тях е сключен договорът за заем, като приемането на представените му
общи условия и съгласието за получаване в заем на сумата от 350 лева, срещу
задължение за връщането и в едномесечен срок следва от натискане на бутон „подпиши“,
за което е представен заверен препис на договор за кредит, специални условия и
общи условия, не сочат на удостоверени чрез квалифициран подпис електронни
изявления и затова съдът приема за необосновавано позоваването на представените
преписи от договор за кредит, специални условия. Не се установява натискането
на бутона „подпиши“ да генерира уникални данни за създаване на електронен
подпис, които да се използвани от ответника. Ищецът не доказва авторството на
документа, респ. съгласие на ответника за сключване на договора.
Независимо
от горното дори и да се приеме, че е налице подписан електронен документ от
ответника, с оглед разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на съвета от 23.07.2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, съгласно която
правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при
съдебни производства не могат да бъдат оспорени поради това, че не отговаря на
изискванията за квалифициран електронен подпис, искът се явява неоснователен, поради
факта, че ищецът не доказва предаването – получаването на заетата сума от
ответника. Договорът за заем е реален договор, който се счита за възникнал с
предаване на заетата сума на заемателя. От
представената разписка не може да се направи извод за получаване на заетата
сума от ответника, доколкото в същата липсва удостоверяване от ответника за
получаване на сумата, не се установява и заверяване на негова сметка със същата
сума.
С
оглед на изложеното предявения иск за връщане на предоставена в заем сума в
размер на 350.00 лева е неоснователен. Неоснователна се явява и асцесорната претенция за законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски, но тъй като липсват
доказателства за направени такива, съдът не следва да се произнася.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.”
ЕООД ***30580 със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управител Р.В.чрез
пълномощник юрисконсулт А.А. иск за осъждане
на В.П.П., ЕГН ********** с пост.
адрес ***, представлявана по делото от особен представител мл. адв. Садък Садък от АК–Разград, да им заплати сумата 350.00 лева
(триста и петдесет лева, нула стот.), представляваща
главница по Договор за кредит № **********/02.03.2015 г., сключен между
ответницата и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва считано от предявяване
на иска – 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/
Ал. Великова