Решение по дело №504/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   №  650

 

30.06.2020 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На  10.06.2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                            

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА  

                                                                     ТАНЯ ГЕОРГИЕВА                                                                

 

Секретар: Петя Цонкова

 

като разгледа докладваното от съдия  ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 504 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ИЗИДОР“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от пълномощника адв.А.К. ***, срещу Решение № 4392/18.11.2019 г. по гр.д.№ 7297/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на  „Енерго–про Енергийни услуги” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****,  сумата 498 лева – главница, представляваща начислена неустойка по Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-472/01.10.2014 г. и Допълнително споразумение към него № ПКСП-472#1/28.10.2015 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 19.09.2016 г. – 21.01.2019 г. в размер на 118, 14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1819/27.02.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 1581/2019 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението на ПРС е немотивирано, необосновано и поради това неправилно. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд във връзка с възражението на ответника за недействителност на клаузата за неустойка по чл.20, ал.1 от договора , като се настоява, че същата противоречи на нормата на чл.92 ЗЗД и поради това е нищожна. Поддържат се възраженията за неяснота относно начина на изчисляване на неустойката според договора и се сочи, че в обжалваното решение липсват мотиви в тази насока. Жалбоподателят настоява за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в която мотивира становище за правилност на обжалваното решение.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство са предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземания на „Енерго–про Енергийни услуги” ЕООД към „ИЗИДОР“ ЕООД, произтичащи от Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-472/01.10.2014 г. и Допълнително споразумение към него № ПКСП-472#1/28.10.2015 г., представляващи неустойка по чл.20, ал.1, т.1 от договора поради едностранно прекратяване на договора без основателна причина и обезщетение за забавеното й плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1581/2019 г. на ПРС.

Не се е спорило по делото, че между страните в гр. **** са били сключени Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-472/01.10.2014 г. и Допълнително споразумение към него № ПКСП-472#1/28.10.2015 г. С Уведомление от 12.08.2016 г., получено от ищеца на 16.08.2016 г., ответникът го уведомил, че прекратява Договора на основание чл.29, ал.1, т.4 от същия, считано от 01.10.2016 г., а с последващо писмо от 16.09.2016 г., получено от ищеца на 17.09.2016 г. – че Договорът е прекратен едностранно на основание чл.29, ал.1, т.5 от него с 45-дневно предизвестие.

В чл.20, ал.1, т.1 от Договора и чл.3.7 от Допълнителното споразумение към него страните са уговорили, че при едностранно прекратяване на Договора без основателна причина всяка страна дължи на другата неустойка в размер на 50% от прогнозното средномесечно количество електрическа енергия по договорената с Приложение № 2 към Договора цена.

Спорът по делото, пренесен и пред настоящата инстанция с  въззивната жалба, е относно действителността на уговорената неустойка и начина на нейното изчисляване. В тази връзка възражението на ответника е, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна, тъй като самият договор предвижда възможност за едностранно прекратяване с  писмено предизвестие / чл.29, ал.1, т.5/. Възражението е неоснователно. Уговорената между страните неустойка  при предсрочно едностранно прекратяване на договора без основателна причина не е нищожна и не противоречи на нормата на чл.92 ЗЗД. Последно посочената разпоредба е израз на принципа на свобода на договарянето / чл.9 ЗЗД/, в която страните са ограничени само от императивни правни норми, с които се защитава значим обществен интерес. В случая страните, които са и търговци, са сключили процесния договор за определен срок, в който всяка от тях очаква определената насрещна престация. Предсрочното прекратяване на облигационната връзка без основателна причина лишава насрещната страна от очакваната облага до края на уговорения срок. Липсата на основание за това, признато от закона или от страните- в случая в клаузата на чл.29, ал.3 от договора, ангажира отговорността на ответника за вредите поради прекъсването на облигационното правоотношение. В подобни хипотези законът е дал възможност на страните да уредят отнапред тази отговорност / чл.92 ЗЗД/, което са и сторили със съглашението по чл.20, ал.1, т.1 от договора. В аспекта на казаното коментираната клауза не е нищожна и е породила целените от страните правни последици.

Неоснователно е възражението за неяснота относно начина на изчисляване на неустойката. Предвидено е тя да е в  размер на 50% от максималното прогнозно месечно количество електрическа енергия съгласно Приложение 2 по договорената в Приложение 2а цена / чл.20, ал.1 от Договора от 23.09.2014 г./. Впоследствие, с Допълнителното споразумение от 28.10.2015 г., страните са приели ново Приложение №2 съвместяващо данните и от Приложение 2а, поради което и последното е отпаднало, считано от 01.12.2015 г. / чл.1 от Споразумението/. Т.е., изходните данни за изчисляване на неустойката се съдържат в Приложение №2 към Допълнителното споразумение. В казания документ е посочено прогнозното количество ел.енергия за целия период на доставка 01.12.2015 г.- 30.11.2016 г., което е в размер на 144 MWh  с цена на от 83.00 лв./ MWh, респ.за целия период – на стойност 11 952 лв. Така месечното прогнозно количество ел.енергия е равно на 12 MWh / 144 MWh :12 месеца/ и е на стойност 996 лв. /12 MWh х 83 лв./. Неустойката е уговорена на 50% от тази стойност или възлиза на сумата от 498 лв. , колкото претендира ищеца с исковата молба.

Изложеното сочи, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка е доказан както по основание, така и по размер и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Относно акцесорната претенция за обезщетение за забава във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания, поради което дължимата от настоящата проверка е ограничена само относно съответствието с повелителни правни норми. Не се констатира нарушение на такива при постановяване на решението, поради което и в тази му част  следва да се потвърди.

При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4392/18.11.2019 г. по гр.д.№ 7297/2019 г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „ИЗИДОР“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.****, да заплати на  „Енерго–про Енергийни услуги” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град **** сумата от 100 лв. разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател:                          Членове: