№ 530
гр. Р., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на пети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20244500100411 по описа за 2024 година
Ищецът М. П. И. от с. Х., обл. Р. чрез адв. В. У. САК твърди, че на 01.04.2023 г.
около 11:30 ч в с. П., обл. Р. на площадче на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „В.Л.“,
непосредствено пред бакалия „Финес“, неизвестен автомобил с неизвестен водач при
излизане от паркирано състояние и при движение на заден ход блъснал странично
пресичащия от дясно наляво като пешеходец ищец, който от удара паднал на пътното
платно. Първа помощ му оказал очевидец на ПТП – М. К. от с. П.. На място са
извикани органите на МВР. Ищецът бил закаран в УМБАЛ „Канев“ Р. по спешност.
Оплаквал се от силни болки в областта на ръцете, в дясна колянна става и дясна
раменна става. Имал ограничена подвижност, оток и патологична подвижност. След
направена рентгенография е установена фрактура на дясна раменна кост. След
поставена му имобилизация е освободен за домашно лечение с препорък за покой.,
студени компреси на мястото на болките, болкоуспокояващи. Взета му е и проба за
алокохол, която се оказала отрицателна.
Ищецът твърди, че блъсналият го автомобил напуснал ПТП. Органите на
полицията му издали констативен протокол за ПТП с пострадали. Било образувано ДП
№ 41/2023 г. по описа на РУ на МВР, гр. Две могили., пр. пр. вх. *987/2023 г. по описа
на РРП. Към настоящия момент извършителят не е разкрит от органите на реда и
поради това е спряно и досъдебното производство.
В исковата молба се твърди още, че ищецът търпял за продължителен период
интензивни болки и страдания, като първите три седмици ибил изключително
интензивни. Прекарал на постелен режим повече от две седмици. Почти месец не
можел да се обслужва, движил снагата си в силно ограничен обем. Поради
напредналата си възраст получените травми се отразили крайно негативно на общото
му физическо и психично здраве. Болките, страданията и неудобствата са нарушили
комфорта му на живот за един сравнително дълъг период. Възстановяването му от
травмите било дълго и болезнено. Имал влошено емоционално състояние,
разстройство на съня, потиснато настроение, тревожност, невъзможност да се справи
1
със ситуацията, безпомощност, вялост и отпуснатост в поведението, постоянна болка в
засегнатата раменна област. Ищецът е десничар и дълго време не можел да си служи с
дясната ръка поради травмите. Предявил пред ответника претенция на 26.06.2023 г. за
заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за
сторените разходи за лечение. С писмо от 14.09.2023 г. Фондът отказал плащане.
Поради това претендира ответникът да бъде осъден да му заплати 26 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 01.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2023 г. до окончателонто плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд С. е депозирал отговор на
исковата молба, в който взема становище за нередовност на исковата молба, а по
същество за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдения механизъм на
ПТП. Намира, че липсва основание да бъде ангажирана неговата отговорност.
Възразява, че съставеният протокол за ПТП бил само по данни на ищеца. Оспорва
всички елементи от ФС на непозволеното увреждане. В условията на евентуалност
намира, че вина за него има единствено ищеца, който пресичайки коридора за
движение на лекия автомобил се движел неправилно по пътното платно. Въвежда и
възражение за съпричинявяне, обосновано с неправилното движение на ищеца по
пътното платно, пресичане на неправилно място, несъобразяване с приближаващите се
ППС, в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Заема позиция, че
М. И. е имал възможност да предотврати ПТП. Неговото поведение обаче не било
безопасно по начин, време и място. Намира, че то следва да се определи като рисково.
На самостоятелно основание намира, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му, тъй като ПТП е настъпило при преимуществен принос на ищеца.
Твърди самоувреждане, тъй като приносът му за настъпване на вредите надвишавал 50
%. Това, според ответника, изключвало отговорността на водача изобщо, а оттам и
неговата. Оспорва и твърдените от ищеца болки и страдания. Намира ги за
недоказани. Оспорва размера на предявения иск, като прекомерно завишен. Заявява, че
по предявената претенция изискал доказателства, че е налице хипотезата на чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, но такива не били представени. Искът за законна лихва намира
също за неоснователен, предвид акцесорния му характер и изложените съображения за
несонователност на главния иск. Оспорва и началния момент, от който тя се
претендира, като намира, че в случай, че се дължи, то следва да е от 16.05.2024 г.
Претендира разноски. Възразява срещу претендираното от ищеца адв. възнаграждение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски, в т. ч.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали № 72/246 от 1.04.2023 г. /л. 3/ се
установява, че на 01.04.2023 г. ищецът като пешеходец е пострадал при ПТП с
участието неизвестен автомобил.
Приложен е амбулаторен лист, издаден от УМБАЛ „Канев“ Р., от който се
установява, че ищецът е постъпил за преглед на 01.04.2023 г. с основна диагноза:
счупване на горния край на раменната кост, закрито.
Приобщен към доказателствения материал е и Протокол за химическо
изследване, извършено въз основа на проби, взети от лекар в УМБАЛ „Канев“ Р. на
01.04.2023 г. , от който се установява, че в кръвта на ищеца не е установен етилов
2
алкохол.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
при което е пострадал ищеца са ангажирани гласни доказателства- показанията на св.
М. М. К., негов п.. Свидетелят изнася данни, че станал очевидец на инцидента, при
който М. бил блъснат от кола, случил се на 1 април, около 11:05- 11:10 ч. Времето било
ясно, пътната настилка суха, било топло. Дава показания, че ищецът живеел по ул.
„С.“, като в деня на произшествието идвал от дома си, вървейки по левия бордюр на
улицата, пресякъл ул. „В.Л.“, подминал един контейнер и продължил напред. Малко
след контейнера имало паркиран ТИР, собственост на човек от селото, който редовно
паркирал там, защото е широко. М. продължил да върви покрай паркирания ТИР като
го заобиколил от дясната му страна. Някъде в участъка около предната гума на тира се
случило произшествието. Свидетелят дава показания, че видял автомобил, който се
движел назад от главния път Р.-М. към паркиралия ТИР. Не видял обаче М. и го
блъснал. След това шофьорът веднага дал газ и избягал в посока към с. М.. Според
свидетеля, тирът бил паркиран на около 20-25 м от главния път. Дава показания, че
възприел за първи път автомобила, който блъснал М. в момента, в който извършвал
маневра назад. Движел се назад със сравнително висока скорост и очевидно не видял
М. и го блъснал. Автомобилът бил бял на цвят, но не знае каква марка, не видял и
номера му. Била обаче обикновена лека кола, а не джип. Свидетелства, че автомобилът
ударил М. в стомаха, със задната си част. При удара ищецът отхвръкнал с около метър,
два назад и тогава седнал и се подпрял на ръце. Дава още показания, че към момента
на инцидента нямало никакво друго движение на автомобили, нито по главния път,
нито по ул. „С.“, нито по другата, която М. пресякъл.
Свидетелства още, че непосредствено след произшествието се притекъл на
помощ на ищеца. Дланите му били ожулени. Помогнал му да се изправи. Той тръгнал
да върви, но малко след това седнал на бордюрчето на мостчето и се обадил на д. си.
Завели го в Бърза помощ, а след около час дошли и полицаите. Дава показания, че
ищецът бил облечен с черен анцуг и тъмно яке.
За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищеца са
ангажирани гласни доказателства- показанията на св. М. М. А., негова д.. Тя изнася
данни, че с б. й живеят в с. П., наблизо един до друг. На инцидента на 1 април не била
очевидец, узнала за него непосредствено след като се случил от св. М. К.. Видяла б. си
с кървави длани. Поискала да го почисти, разпитала го какво се е случило, но той
повтарял само „блъснаха ме, блъснаха ме“ и стенел от болка. Имал охлузвания по
бедрата отзад, стоял приведен и в един момент започнал да пищи от болка и да сочи
дясната си ръка. Тогава свидетелката, виждайки, че нещата са сериозни звъннала на
тел. 112. Дошла линейка и полицаи. Придружила б. си с линейката в болницата,
където му направили скенер. Лекарят й показал колко счупвания имал б. й –
разстоянието от ключицата до рамото било голямо. Обездвижили ръката му,
гипсирали я, превързали го и се прибрали у дома. Свидетелства, че след
обездвижването б. й изпитвал страшна болка. Купили предписаните от лекаря
3
обезболяващи. Дава показания, че б. й стоял в гипс около 45 дни, но два-три месеца
след това все се налагало да ходят на прегледи при ортопед. Свидетелства, че б. й си
служи с дясната ръка и инцидентът му попречил да се храни, не можел да се облича,
да се къпе, да си обуе обувките. Имал нужда от чужда помощ за всякакви елементарни
неща от ежедневието. Налагало се тя, съпругът й и брат й да се редуват, за да му
помагат. Свидетелства, че след махането на гипса б. й продължавал да изпитва болки,
но по-слаби. Посетили и частен кабинет, където след преглед лекарят им казал че
травмата се възстановява, но е добре б. й да ходи на санаториум и на рехабилитация.
Дава още показания, че след инцидента б. й имал постоянно главоболие, за което
посещавал личната си лекарка. Чак след около три месеца от случилото започнал да се
справя сам, да не се нуждае непрекъснато от чужда помощ. Зимата се оплаквал от
болки на мястото, където била травмата. Свидетелства още, че б. й споделил, че го е
блъснала някаква малка кола, че след удара при самото блъскане попадал под колата,
шофоьорът на която избягал.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, вещите лица по която след запознаване с приложените по делото писмени
доказателства и личен преглед на ищеца /от вещото лице съдебен лекар/ дават
следното заключение:
Според вещото лице- съдебен лекар от мед. документация се установява, че М.
П. И. е получил счупване на дясна раменна кост, в близкия край. Така установеното
увреждане следва да се преценява по медико- биологичния признак: Трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни.
Счупването на раменната кост отговаря да е получено при падане върху терена при
ПТП на 01.04.2023 г. Според експерта, възстановителния период при такива
увреждания е около три - четири месеца. Няма медицинска документация и други
данни от които да се приеме, че са настъпили усложнения, налагащи удължаване на
възстановителния период. Според експерта, изразени болки е имало след травмата, при
раздвижването на крайника в рамките на възстановителния период. По време на
възстановителния период травмата на десния горен крайник се е отразила на комфорта
на живот поради трайното затрудняване на движенията на десния горен крайник.
Според вещото лице, установеното счупване на раменната кост, като се имат предвид
данните в делото, е резултат на падане върху терена в резултат на блъскане от
автомобила довело да нарушаване равновесието на пострадалия. В делото няма данни
пострадалият да е падал по стълбище или стълба, да се е удрял в стена, стълб или
спрял автомобил. Няма данни в делото уврежданията да са резултат на битов
инцидент. Експертът заключава, че основната функция на крайника на ищеца е
възстановена. Физическото му състояние е нормално за възрастта.
От приетата комплексна експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
На 01.04.2023г, около 11:05 – 11:30 часа, в с. П. от дома си на ул. „С.“ е излязъл
ищецът М. И., на 85 г. Насочил се към на „площадчето“, образувано от ул. „С.“ и ул.
„В.Л.“ и главния път, водещ към с. М.. Движил се е по-близо до левия „бордюр“. Бил е
облечен с черен анцунг и тъмно или черно яке. Пресякъл е ул. „В.Л.“, подминал е
контейнер за смет. Малко по-напред, към главния път е имало паркиран „Тир“ и М. И.
го е заобиколил от дясната му страна. В този момент малък лек автомобил, бял на цвят
се е движил на заден ход, в посока от главния път към ищеца. При описаните
движения, автомобилът ударил със задната си част предната част на М. И..
Произшествието е настъпило в непосредствена близост до предната гума на „Тира“.
Скоростта на автомобила в момента на удара е била около 13,3ч18,7 km/h, а
4
технически, скоростта, която автомобилът е могъл да достигне е била около 22,3 km/h.
Вследствие от удара, М. И. е отскочил назад около 1ч2 метра, седнал е на задните си
части и се е подпрял на ръце. След удара, автомобилът е потеглил напред и надясно,
поради което не е установен.
Произшествието е настъпило в с. П., на „площадчето“, на което се свързват
улиците „С.“ и „В.Л.“ с главния път, водещ към с. М.. В този участък „площадчето“ е с
наклон на спускане около 2ч3 % в посока към главния път. Широчината на главния
път, водещ към село М. е с широчина 9,30 ч 10,00 м, широчините на улиците „С.“ и
„В.Л.“ са съответно 6,80 и 5,60 м. Пътната настилка в района на произшествието е
дребнозърнест асфалт. В района на произшествието няма изградени тротоари или
друга пешеходна инфраструктура.
Според експерта, причината за произшествието е насрещното движение на
неустановен автомобил, който се движил на заден ход и на пострадалия пешеходец М.
И., както и възникналото съприкосновение между тях.
Според вещото лице автоексперт, ако се приеме, че опасността е възникнала от
момента, в който неустановеният лек автомобил е потеглил назад, разстоянието, което
е изминал автомобилът до мястото на удара е около 25ч28 метра, изминато за около
7,8ч7,4 s. За това време ищецът се е намирал преди мястото на удара на разстояние:
при бавен ход – 5,4 ч 5,1 m; при спокоен ход – 6,9 ч 6,6 m; - при бърз ход –9,1 ч 8,6 m.
За този вариант, ако пешеходецът се е движил с бавен ход, той се е намирал на 5,4 ч
5,1 m преди мястото на удара и вероятно от дясната страна на паркирания „ТИР“ и
следва да е бил видим за водача на автомобила в страничното му ляво и централно
огледало и той е могъл да го възприеме в началото на маневрата движение на заден
ход. Ако М. И. се е движил със спокоен или бърз ход, той се е намирал преди мястото
на удара на разстояние от 6,6 до 9,1 m, вероятно зад паркирания „ТИР“ и вляво на
„площадчето“, съобразно с показанията на свидетеля- очевидец М. К.. Ако М. И. се е
движил със спокоен или бърз ход в началото на маневрата на автомобила, същият не
следва да е бил видим за водача на неустановения автомобил.
Ако се приеме, че опасността е възникнала непосредствено преди да спре
автомобила, времето за пълно спиране с установената възможна скорост на
автомобила е 2,03 s. В зависимост от темпа на движение на пешеходеца, М. И. следва
да се е намирал на разстояние преди мястото на удара: при бавен ход – 1,40 m; при
спокоен ход – 1,81 m; - при бърз ход – 2,38 m. За този вариант при всички темпове на
движение на ищеца той се е намирал от дясната страна на паркирания „ТИР“, като
следва да е бил видим за водача на автомобила в страничното му ляво огледало и той е
могъл да го възприеме и да спре преди удара. Ако е имало техническа възможност,
водачът на автомобила, при извършване на маневрата движение на заден ход да обърне
главата си и погледа си назад – през задното стъкло или да си осигури помощник,
който да го направлява е съществувала допълнителна възможност за предотвратяване
на произшествието.
Според вещото лице, ако се възприемат данните от свидетелските показания, че
от удара тялото на ищеца е отблъснато назад около 1-2 м и автомобилът е минал над
краката на вече падналия М. И., но без да го прегази, т. е. допълнително разстояние от
около 0,5ч1,0 метра, то сумарното разстояние, изминато от автомобила след удара е
било в интервала от 1,5 м до 3 метра. Няма данни за наличието на спирачни следи,
които да показват интензивно спиране от автомобила. Технически е възможно при
удар на пострадалия със скорост, каквато е в изчисления интервал - 13,3ч18,7 km/h,
5
той да измине разстоянието назад, описаното от свидетеля М. К.
Експертът заключава още, че данните по делото показват, че от момента, в който
М. И. е излязъл от къщата си се е движил първо в лявата част на ул. С.. Пресякъл е ул.
„В.Л.“ и е продължил да се движи по асфалтираната лява част на „площадчето“,
образувано от улиците. При посещението на мястото на произшествието вещото лице е
установило, че от излизането си от къщата до мястото на удара пострадалият е
изминал по различните платна за движение около 70 метра. В зависимост от темпа си
на движение, М. И. се е движил до мястото на удара за време: при бавен ход – 70 / 0,69
= 101 s, при спокоен ход – 70 / 0,89 = 79 s и при бърз ход – 70 / 1,17 = 60 s. За така
изчислените времена преди удара, автомобилът вероятно не се е намирал в района на
произшествието.
Съдът намира, че следва да кредитира заключеннието на д-р И. С. и инж. С. К.
като неоспорено, компетентно и обективно.
На 26.06.2023 г. ищецът изпратил на ответника претенция за заплащане на
причинените му вреди /л. 16/, като между страните няма спор, че обезщетение не е
определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 1
от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
С оглед разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд е задължен за
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
моторно превозно средство/. Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането
на обезщетенията от ГФ, съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава
четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5 на същата разпоредба увреденото лице
може да предяви претенция пред съда, ако ГФ не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.
Представените писмени доказателства сочат, че ищецът е предявил претенция за
плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл. 380
КЗ, като искът е предявен в хипотезата на чл. 558, ал. 5, предл. второ КЗ – поради
отказ да изплати обезщетение. Ищецът е отправил писмена претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди във връзка с
процесното ПТП към ответника, която е получена от него на 26.06.2023 г. С писмо от
14.09.2023 г. във връзка с претенцията, Гаранционен фонд уведомил ищеца, че отказва
да изплати обезщетение. Исковата молба е депозирана след отказа - на 16.05.2024 г.,
което обуславя допустимост на предявения иск в хипотезата на чл. 558, ал. 5, предл.
второ от КЗ.
6
За успешното провеждане на прекия иск срещу ГФ в тежест на ищеца е да
установи причиняването на пътнотранспортно произшествие от неизвестен водач на
неидентифицирано превозно средство, механизмът на настъпването му, получените
увреждания и наличието на причинна връзка между тях и настъпилото ПТП, размер на
вредите, както и всички обстоятелства, от които черпи изгодни правни последици. В
тежест на ответника е да установи възраженията си относно основателността на
предявения иск- за прекомерността на претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди, както и твърденията си за съпричиняване, а именно, че ищецът
се е движел неправилно по пътното платно, пресякъл е на неправилно място, не се е
съобразил с приближаващите се ППС.
Съдът намира, че настъпилото ПТП, в частност механизма му, както
уврежданията и причинно-следствената връзка между двете, се установяват безспорно
от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. В случая е налице
очевидец на инцидента. Неговите и на ищеца твърдения са отразени и в съставения
констативен протокол от дежурните полицейски служители, които са били извикани
към момента, в който се твърди да е настъпило ПТП-то. Не се събраха доказателства,
които да сочат в друга посока и да установяват нещо различно. Другият участник в
ПТП-то е неидентифицирано превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че на 01.04.2023
г., около 11:05–11:30 часа, в с. П., обл. Р. е настъпило ПТП между неидентифицирано
превозно средство и ищеца като пешеходец, при което пешеходецът М. И. е бил
блъснат от движещ се на заден ход автомобил в предната част на тялото. Вследствие
на удара ищецът е получил счупване на дясна раменна кост, в близкия край.
С оглед на установения механизъм и противоправността на деянието също следва
да се приеме за установена, предвид, че разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, която
предвижда, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
От събраните гласни доказателства и изготвената КСМАТЕ се установяват
твърдяните физически болки, страдания, дискомфорт, свързан с притеснение за
здравето, обикновено проявяващи се при подобен вид увреждания вследствие на
обездвижването на ищеца и невъзможността самостоятелно да извършва
всекидневните битови дейности и да се обслужва за един не кратък период от време не
по-малък от 3 месеца.
В процесния случай, всички обективни елементи от състава на непозволеното
увреждане се установиха, като при тяхното наличие и вината се презюмира.
Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968 г.
относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди като резултат от травматични увреждания, съобразявайки установения
7
интензитет на болките и тяхната продължителност, че нанесената средна телесна
повреда, която ищецът е понесъл е възпрепятствала нормалното му ежедневие за
период между 3 и 4 месеца, като се е наложило за него да се полагат и грижи,
възрастта на ищеца към датата на инцидента- 84 г., предполагаща по-бавно
възстановяване, че ищецът е напълно възстановен към настоящия момент от
физическа гледна точка, съдът намира че е справедливо обезщетението за
неимуществени вреди да се определи в размер на 14 000 лв. Тази сума е съобразена и
с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със
съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът
отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Към 01.04.2023 г., когато е настъпило
процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата
за страната е 780 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и
доказани в настоящото производство от ищеца болки и страдания, както и на тяхната
продължителност.
Ответникът е въвел своевременно и възражение за съпричиняване, което съдът
намира за неоснователно, предвид събраните по делото доказателства. Не се установи
ищецът да се е движил неправилно по пътното платно, да е пресякъл на неправилно
място, нито да не се е съобразил с приближаващите се ППС. Тези възражения са
изцяло опровергани от заключението по приетата комплексна експертиза в
автотехническата й част, както и от показанията на очевидеца на инцидента св. К.,
незаинтересован от изхода на спора. Възражението за съпричиняване е защитно по
характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е
доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д.
*873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. **81/2018 г., II т.
о., ТК и др./, каквото доказване в случая не бе проведено.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната
по чл. 86, ал.1 ЗЗД, т. е. обезщетението се дължи, ведно със законната лихва. Ищецът е
претендирал законна лихва, считано то 15.09.2023 г. – денят, следващ постановения
отказ по предявената пред Гаранционния фонд писмена претенция. Безспорно ГФ не е
застраховател, деликвент или отговорно лице за чуждо задължение. Същият обаче е
носител на законово задължение да покрива вреди в изрично предвидени в КЗ случаи,
в които реално липсва застрахователна закрила. Затова и според уредбата в КЗ,
отговорността му е еквивалентна с тази на застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и същият дължи мораторна лихва
върху обезщетението за вреди. Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд дължи
лихва за забава по реда на чл. 497 КЗ- норма, уреждаща дължимите от застраховател
лихви за забава върху дължимото от него застрахователно обезщетение. Според чл. 497
КЗ се дължи лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не е
определено и изплатено в срок, считано от по-ранната от двете дати- изтичане на срок
от 15 работни дни от представянето на всички изискуеми доказателства по чл. 106, ал.
3, т. 1 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, в които увреденото
лице не е представило всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.
1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка
8
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ.
По приложението на чл. 496 и чл. 497 от КЗ е формирана константна практика на
ВКС, според която застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за
забава врху застрахователното обезщетение от датата на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя – решения по т. д. № 2273/18 г., ВКС, ІІ т. о.; т. д. №
2466/2018 г.; ВКС І т. о., т. д. *191/2021 г., ВКС, ІІ т. о.; т. д. *865/21 г., ВКС, І т. о.; т. д.
№ 2026/21 г., ВКС, І т. о. и др. Така защото той отговаря за забавата на застрахования,
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на деликвента, като съгласна чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, вр. Чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забава на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от дата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е по- ранна. При
липса на данни за по-ранна дата за уведомяване в настоящият случай меродавна е
датата на предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение от увреденото
лице – 26.06.2023 г. Аналогично е разрешението и в случаите на претендирано
обезщетение, дължимо от НББАЗ /Решение № 50102/20.10.2022 г. по т. д. *428/2021 г.,
ВКС ІІ т. о. / Предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ максимален тримесечен срок за
произнасяне по претенцията за обезщетение е относим към евентуалната забава на
фонда, а не към дължимата от фонда лихва за забава, покриваща отговорността на
деликвента от момента на предявяване на претенцията/ в конкретния случай/. В чл.
497, ал. 1 и ал. 2КЗ ясно са разграничени дължимите лихви след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и лихви за забава, присъдени срещу застрахователя.
Доколкото обаче в случая законна лихва се търси само от 15.09.2023 г., то за да не
се допусне произнасяне свръхпетитум обезщетението за неимуществени вреди следва
да се присъди ведно със законната лихва, считано от 15.09.2023 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на ищеца адвокат В. У. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА. Съдът го определя в размер на 1700 лв.
като съобразява като ориентир посочените в Наредба * от 9.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения предвид решението на СЕС по дело C-
9
438/22, в който смисъл е и актуалната практика на ВКС - Определение № 563 от
11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. *88/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 50025 от
18.03.2024 г. на ВКС по т. д. *559/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 2289 от
13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3051/2023 г., IV г. о., ГК и др. Настоящият състав
отчита материалния интерес по иска, уважената му част, участието на процесуалния
представител на ищеца в три открити съдебни заседания. Отчитат се и фактическата и
правна сложност, съответно и количеството свършена от адвоката работа.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, от които 1000 лв. депозити за вещи лица и 5 лв. за
издаване на удостоверение, или общо 1005 лв. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват 463,85 лв. Ответникът
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ определя в размер на 540 лв. Или общо ищецът дължи на ответника
1003,85 лв. разноски по делото.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от
бюджета на съдебната власт сума за държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 560 лв., както и 161,54 лв. авансирани от бюджета на съдебната власт
разноски за депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на М. П. И., ЕГН
********** от с. Х., ул. „С.С.К.М.“ ** СУМАТА от 14 000 лв. /четиринадесет хиляди
лева/ - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –болки и
страдания от ПТП на 01.04.2023 г., настъпило в с. П., обл. Р., виновно причинено от
водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.09.2023 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 14 000 лв. до 26 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Т. У.
САК, л. *************, служ. адрес: гр. С., пл. „М.“ * СУМАТА от 1700 лв. /хиляда и
седемстотин лева/ като пълномощник на М. П. И., ЕГН **********, представляващи
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН ********** от с. Х., ул. „С.С.К.М.“ ** ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 СУМАТА от 1003,85 лв. /хиляда и три лева и
осемдесет и пет стотинки/ разноски в настоящото производство на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
10
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Р., сумата в размер на 560 лв.
/петстотин и шестдесет лева/ държавна такса и 161,54 лв. /сто шестдесет и един лева и
петдесет и четири стотинки/ депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
11