Р Е Ш Е Н И Е
№ 1225 28.10.2022 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 971 по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба от И.В.К., с адрес: ***, против Решение № 1023-02-158#1 от 20.05.2022г. на
директора на ТП на НОИ –Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
3/16.03.2022г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което е изменена в действителен размер
отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО във вр. с § 22ц от ПЗР на КСО и добавката
по чл.84 от КСО (уточнение направено в
съдебно заседание, след указание на съда).
Според изложените в жалбата
съображения, неправилно с разпореждането е бил изчислен осигурителния стаж за III категория труд
в размер на 24г. 3 месеца и 19 дни, като същия според жалбоподателката е
следвало да е в размер на 25г. 10 месеца и 2 дни. Посочва, че това води до
намаление на стажа с 1г. 6 месеца и 13 дни т.е води до по-малък размер на
определената лична пенсия. Според изложените в жалбата доводи, неправилно не е
бил признат за осигурител стаж времето, през което К. е полагала грижи за
съпруга си от 4 часа на ден за периода 05.04.2012г. – 31.07.2012г. и от
07.05.2013г. до 23.02.2016г. Сочи, че според разпоредбата на чл.43а от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) не се уточнява какво става, ако лицата,
полагащи грижи за инвалиди с над 90% инвалидност, се осигуряват на напълно
работно време. Твърди се, че под „осигурен“ се разбира на пълно работно време.
Заявява, че следва да бъде сумиран осигурителния й стаж от 4 часовия работен
ден за периода 05.04.2012г. –
31.07.2012г. и 07.05.2013г. - 23.02.2016г.
с грижите, които е полагала през този период за съпруга й, който е със
100 % инвалидност, до пълно работно време от 8 часа, т.е иска да й бъде признат
за осигурителен стаж и времето, през което е полагала грижи за съпруга й от 4
часа на ден за посочения период. Към жалбата прилага Решение № 1023-02-158#1 от
20.05.2022г. на директора на ТП на НОИ –Бургас, Разпореждане №
3/16.03.2022г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НПИ – Бургас и 4 броя ТЕЛК експертни решения за
инвалидност за лицето Пламен Колев (съпруг на жалбоподателя).
В съдебно заседание, жалбоподателят
се явява лично и поддържа оспорването, като уточнява неговите предели. Иска от
съда да отменени решението на директора на ТП на НОИ и да й бъде определен
по-висок размер на пенсията, съобразно пълния стаж. Не сочи нови доказателства.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ-гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява, а се
представлява от упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Прилага административната преписка. Не се сочат нови
доказателства.
Административен съд – град
Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в предвидения
за това преклузивен срок от лице, за която
е налице правен интерес от оспорването като адресат на акта, по
съществото си неблагоприятен за нея, поради което оспорването е процесуално
ДОПУСТИМО.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че със
заявление вх.№ 2113-02-3625 от 26.11.2021г. И.В.К. е поискала от органите на
НОИ - Бургас, да й бъде отпуската лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
добавка от починал съпруг (л.20-22). Към заявлението са приложени трудова
книжка, удостоверение № 9, издадено от Старт Инженеринг АД София, удостоверение
№ 7, издадено от „Славянка“ АД, 4бр. експертни решения за гледане на съпруг,
удостоверение УО-2 №6 от 15.02.2014г., издадено от „Славянка“ АД гр.Бургас,
смъртен акт на Пламен Иванов Колев и служебна бележка от Райфайзенбанк.
С разпореждане № 16/29.12.2021 г., на основание чл. 68, ал.3 от КСО,
считано от 17.10.2021г., на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в минимален размер, съобразно чл.70, ал.13 от КСО (314,50
лв.) и добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
починалия й съпруг по чл. 84 от КСО (112.76 лв.).
С обжалваното разпореждане № 3 от 16.03.2022 г., личната пенсия на И.В.К. от 17.10.2021г. е изменена пожизнено
по чл.99, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО във вр. с § 22ц от ПРЗ на КСО в размер на 323,52
лв. /считано от 25.12.2021г./ – 100% лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и 112,76 лв., представляващи 26,5% от 425,50 лв. добавка от личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалия й съпруг (л.57-58).
С молба вх.№ 1023-02-158 от 29.04.2022г. (л.60) К. е сезирала директора на
ТП на НОИ Бургас, с искане за
преразглеждане на разпореждане № 3 от 16.03.2022г., в която е посочила, че
според нея осигурителния й стаж не е 24г. 3 месеца и 19 дни за III категория труд,
а е 25 г. 10 месеца и 2 дни, което прави и определения размер на пенсията и добавката
към нея по-малък.
С Решение № 1023-02-158#1 от 20.05.2022г. директора на ТП на НОИ –Бургас, е
оставил в сила Разпореждане № 3/16.03.2022г.
на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НПИ – Бургас. Според
изложените в акта мотиви, от представените доказателства, относно
продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж, на И.К. са
зачетени 01 месец и 24 дни от втора категория и 24 години 01 месец и 11 дни от
трета категория. На основание чл. 104 от КСО, общият стаж превърнат към трета
категория е 24 години 03 месеца и 19 дни. Според директора на ТП на НОИ Бургас основното
недоволството на г-жа К. е спрямо зачетения й общ осигурителен стаж, по повод
на което е била извършена подробна проверка, включително и по предоставения
опис от лицето. Видно от изложеното в решението, различието между зачетеният от
пенсионния орган осигурителен стаж и този предявен от лицето е по отношение на
периода, през който жалбоподателят е полагала грижи за своя съпруг, инвалид с
определена трайно намалена работоспособност над 90 на сто, постоянно нуждаещ се
от чужда помощ. Посочено е, че К. счита, че на основание чл. 43а от НПОС следа
да й се зачете целия период от дата на инвалидизиране на съпруга й - 19.10.2010г.
до датата на смъртта му - 24.05.2021г. Отразено е, че от данните в регистъра на
осигурените лица К. е била в трудово правоотношение при непълно работно време от
4 часа, при законоустановено работно време от 8 часа в периода от 05.04.2012 г.
до 31.07.2012 г. и от 07.05.2013 г. до 23.02.2016 г. с „Астра - Денка Шишманова“,
а има и период през който лицето се е самоосигурявала, по данни от служебна бележка
издадена на основание чл.41, ал. 1 от НПОС за времето от 07.03.2016 г. до
31.08.2016 г. Съобразно това, органа е приел, че за горепосочените периоди,
г-жа К. е била осигурена на друго основание, което се явява абсолютна пречка за
зачитане на осигурителен стаж по чл. 43а от НПОС. Посочено е, че осигурителните
периоди, през които жалбоподателят е работила при непълно работно време са
преизчислени по реда на чл.38, ал.2, т.2 от НПОС и на К. е зачетен стаж от 1 месец
и 28 дни за първия период и 1 година 4 месеца и 23 дни за втория период. В
заключение, директора на ТП на НОИ – Бургас посочва, че във връзка с жалбата е
извършена цялостна проверка на зачетения осигурителен стаж и осигурителен
доход, придобит от лицето, при която не е открит пропуск. Стажът е взет от
представените документи и регистъра на осигурените лица. Доходът съответства на
обр. УП- 2, данните от регистъра на осигурените лица и служебната бележка по
чл. 41 ал. 1 от НПОС.
Видно от представеното по делото известие за доставяне, решението е било
връчено лично на И.К. на 27.05.2022г. (л.19).
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение от 20.05.2022г. на директора на ТП на НОИ –Бургас, с
което е оставено в сила разпореждане
№ 3/16.03.2022г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НПИ – Бургас, с което е изменена в действителен
размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО във вр. с § 22ц от ПЗР на КСО и
добавката по чл.84 от КСО, е индивидуален административен акт, издаден от
компетентен орган и е изготвен в предвидената от закона форма, при спазване
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са
фактически и правни основания.
При постановяването му не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение приложението на материалния закон и целите на закона, съдът
съобрази следното:
Предвид изложените в жалбата доводи и съобразно направените в последствия
уточнения, съдът счита, че основният спор в настоящата хипотеза е свързан с незачитането
от осигурителния орган за периода 05.04.2012г. – 31.07.2012г. и 07.05.2013г. –
23.02.2016г. на остатъка от 4 часа до пълния 8 часов работен ден, за времето, в
което И.К. е полагала грижа за съпруга си, който несъмнено за посочените
периоди е определено по надлежния ред, като лице с увреждане над 90 на сто и
има постоянна нужда от чужда помощ, като осигурителен стаж по чл.43а от НПОС.
От събрания по делото доказателствен материал, а и доколкото не се отрича
от жалбоподателят, в периода 05.04.2012г. – 31.07.2012г. и 07.05.2013г. –
23.02.2016г. същата е упражнявала трудова дейност на непълен работен ден – 4
часа. За процесните периоди, през които г-жа К. е работила при непълно работно
време, осигурителния орган на основание чл.38, ал.2, т.2 от НПОС е преизчислил
осигурителния стаж, като за периода 05.04.2012г. – 31.07.2012г. й е зачетен
стаж от 1 месец и 28 дни, а за периода 07.05.2013г. – 23.02.2016г. е зачетен
осигурителен стаж 1 г. 4 месеца и 23 дни.
Според чл.9, ал.6 от КСО в редакцията към датата на издаване на обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане (ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от
1.01.2020г.), за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през
което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на
едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от
родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се
зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било
осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който
се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд
"Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането
на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
Съгласно чл.43а, ал.1 от НПОС /в приложимата редакция/, зачита се за
осигурителен стаж времето от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител)
или съпруг (съпруга), както и времето от 15 август 2015 г., през което един от
родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за
лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на
сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, а от 1 януари 2020 г. – за лица
с определена чужда помощ. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това
време лицата, полагали грижите, не са били осигурени или не са получавали
пенсия, а след 1 януари 2018 г. – не са били осигурени и не са получавали лична
пенсия. Според ал.2, обстоятелството, че лицето, за което са полагани грижи, се
нуждае от чужда помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Според чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата,
включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не
се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От тълкуването на разпоредбите на чл.9, ал.6 от КСО (в актуалната редакция
към датата на издаване на Разпореждането и потвърждаващото го Решение на
Директора на ТП на НОИ) и чл.43а, ал.1 от НПОС се налага извода, че зачитане на
осигурителен стаж по реда на чл.9, ал.6 от КСО е възможно само при условие, че
лицата, посочени в разпоредбата, които са полагали грижи за лица с трайно
намалена работоспособност над 90 на сто, не
са били осигурени или не са получавали лична пенсия.
Тези разпоредби дават възможност като право да бъде зачетен за осигурителен
стаж времето през което съпругът/съпругата полага грижи за съпруга/та си с над
90 % ТНР (в случая е 100 % с чужда помощ). Наред с това следва през този период
лицата полагащи грижи да не са били осигурени, като разпоредбата на КСО и НПОС
не разграничават времето на отделни периоди в рамките на законоустановеното
работно време или по друг признак. При липса на такова диференциране на времето,
през което се полагат грижите следва да се приеме, че наличието на осигуряване
в това време е пречка за зачитането му за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 6 от КСО респ. на чл.43а
от НПОС тъй като е зачетен осигурителен стаж на друго основание. Дали
осигуряването е било пълно или частично е извън хипотезата на материалната
разпоредба. Законодателят е приел, че е социално оправдано зачитането на
осигурителен стаж на съпруг, който се грижи за лице с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, и което постоянно се
нуждае от чужда помощ, тъй като през това време съпругът не би могъл да работи
и да се осигурява. Тази законова фикция за осигурителен стаж идва да замести
загубата, произтичаща от невъзможността на работоспособните съпрузи, през
времето, когато полагат грижи за лице, постоянно нуждаещо се от чужда помощ да
полагат труд, да получават доходи и да придобиват осигурителен стаж.
В настоящата хипотеза за претендирания от жалбоподателката период 05.04.2012г. – 31.07.2012г. и 07.05.2013г. – 23.02.2016г. се установява по
безспорен начин, че същата е била в трудово правоотношение и е осигурявана от
осигурител „Астра – Денка Шишманова“, а в периода от 07.03.2016 г. до
31.08.2016 г. К. се е самоосигурявала. Това обстоятелство, доколкото не се
отрича от жалбоподателя К., а и се потвърждава от наличните по делото писмени
доказателства, като справка от персоналния регистър на осигурените лица при ТП
на НОИ за лицето И.К., трудова книжка, констативен протокол №
КВ-5-02-01055945/05.01.2022г. и др. и същото е отрицателна предпоставка, за
зачитане на осигурителен стаж по чл.43а от НПОС за посочения период.
След като жалбоподателят е имала сключен трудов договор и за нея са били
внесени осигурителни вноски от работодателя – „Астра – Денка Шишманова“ респ.
лицето само е внасяло осигуровки, разпоредбата на чл. 9, ал.6 от КСО респ. на
43а, ал.1 от НПОС не могат да намерят приложение в случая. В този смисъл е и
съдебната практика, например Решение №
12205 от 01.10.2020г. на ВАС по адм. д. № 6031/2020г. и Решение № 7401 от 20.06.2016г. на
ВАС по адм. д. № 554/2016г.
Ето защо, в съответствие с действащата нормативна уредба, с разпореждане №
3/16.03.2022г. на ръководителя на ПО не е зачетен периода 05.04.2012г. –
31.07.2012г.; 07.05.2013г. – 23.02.2016г. и 07.03.2016 г. - 31.08.2016 г. за
осигурителен стаж по чл.9, ал.6 от КСО, респективно по чл.43а от НПОС, което
правилно е оставено в сила и от горестоящия административен орган. От
представената по делото административна преписка по делото се установява, че за
останалия период - от инвалидизирането на съпруга на жалбоподателката
(19.10.2010г.) до неговата смърт (24.05.2021г.), в който жалбоподателят К. не
е осигурявана по смисъла на КСО,
осигурителния орган го е зачел на основание чл.43а от НПОС и същия е включен в осигурителен
стаж III категория при определяне на личната й пенсия. Като е оставил в сила Разпореждането,
директорът на ТП на НОИ е издал административен акт в съответствие с
материалния закон и с целта на закона.
При тези констатации се обосновава правният извод, че издаденият
индивидуален административен акт е законосъобразен, респективно жалбата
подадена срещу него е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд – гр.Бургас,
първи състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.К., с адрес: ***,
против Решение № 1023-02-158#1 от 20.05.2022г. на директора на ТП на НОИ
–Бургас, с което е оставено в сила
Разпореждане № 3/16.03.2022г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: