Р Е Ш
Е Н И Е
№ 593 15.03.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд XXI –
ви граждански състав
На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в открито
съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело
№5360 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.А.,
съдебен адрес:***, уточнена с молба, вх.№36865/10.09.2018 г., за осъждане на
ответника „Свежест 42“ ООД, ЕИК ................., седалище и адрес на
управление в ...................., представлявано от Д.Г.С. и Б.А.Б., да й заплати сума
в размер на 3558,00 лева – частичен иск
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
при почистването на находящата се в собствения на ищцата недвижим имот с
административен адрес ................, PVC дограма от девет броя модули и изразяващи се в нанасяне
на дълбоки драскотини, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищцата
е собственик на процесния имот, за почистването на който
е ангажирала ответното дружество, чийто служители нанесли имуществени вреди на
находящата се в апартамента PVC дограма от девет броя
модули. Ищцата твърди, че вследствие на почистването дограмата била цялата
надраскана, а увреждането от такова естество, налагащо подмяната й.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и с упълномощения си процесуален представител – адв.В.Х.,
която поддържа иска, претендира разноски, представя писмена защита.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск на подробно изложени аргументи, поради които претендира за
отхвърлянето му като неоснователен, като при условията на евентуалност
претендира за частичното му уважаване. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното
дружество се представлява от упълномощения си процесуален представител, който в
пледоарията си доразвива изложените в отговора на исковата молба аргументи.
Бургаският районен с
ъд, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори по следните
факти, а именно, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в .................., за което свидетелства и приетия като
доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №...., т....., рег.№....., н.д.№..../......... г. на нотариус
с рег.№....... по Регистъра на НК и район на действие
РС-Бургас; че на 21.03.2018 г. между страните е сключен договор за изработка,
по силата на който ищцата възложила на ответника да извърши цялостно почистване
на собствения й апартамент, а услугата е била извършена на 26.03.2018 г., за
които факти свидетелстват и показанията на разпитаните по делото свидетели В.К.
и Й.М..
Между страните по делото е безспорно и това, че
почистването на апартамента е включвало като услуга и свалянето на фабричния
найлон, с който е била облепена находящата се в апартамента дограма, чиято
стойност към момента на закупуването й е възлизала на сумата от 8863,00 лева,
за което свидетелства приетата като доказателство фактура с №15/28.11.2016 г.
Не е спорно между страните и това, че почистването на дограмата от фабричния
найлон, с който е била облепена, е станало с тел и шпатула,
довело до нараняването й, за което ищцата подала рекламация до ответника, във
връзка с която на два пъти за сметка на последния е било извършено пастирането й, като в този смисъл са показанията на
свидетелите Д., К. и М., на които кореспондира и
приетото като доказателство рекламационно писмо.
По делото е изготвено заключение по извършена от в.л.К.М. съдебно-техническа
експертиза, видно от което в апартамента на ищцата има
монтирана дограма по външните стени на четири помещения – спалня, която граничи
с тераса на изток, баня, детска стая и обединени всекидневна с кухня, които
граничат с тераса на запад. Има и две плъзгащи врати към двете тераси, като
общо в апартамента има монтирани 22,53 кв.м. дограма. Вещото лице дава
заключение още, че при огледа на място, по дограмата са констатирани драскотини
с различна дълбочина, които не оказват влияние на експлоатационните изисквания
за дограмата и в този си вид същата не е загубила основното си предназначение, а
е нарушен единствено естетическия й вид, като сумата, необходима за подмяна на
увредената част, ведно с принадлежностите, възлиза на 3511,92 лева.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Твърдението на ищеца, че е претърпял имуществени
вреди при наличие на договорна връзка с ответника обосновава извод, че
повдигнатата претенция е с правно основание чл.258 и
сл., вр.чл.82 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.258 и следващите от ЗЗД с договорът за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а възложителят - да заплати възнаграждение.
В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че ищцата е собственик на
апартамента, в който служители на ответното дружество са извършили по сключен
между страните договор за изработка, услуга по почистване на апартамента,
включително и на находящата се в него дограма, както и че в резултат на приложения
от тях метод по сваляне на фабричния найлон, с който дограмата е била облепена -
тел и шпатула, последната, ведно с принадлежностите
й, е била надрана. Причинната връзка между приложения метод на почистване на
дограмата и настъпилите по същата увреждания, изразяващи се в надирането й с
различна дълбочина, не се оспорват от ответната страна, която се домогва да
установи предпоставките за приложение на чл.260, ал.2 от ЗЗД, а именно, че като
изпълнител е направил необходимото предупреждение за опасността от поява на
вреди по дограмата при почистване на
фабричния найлон, с който е била облепена. Ангажираните в тази връзка
свидетелски показания на К. и М. действително
потвърждават твърдението на ответника, че е предприел работата по почистване на
дограмата само след като е изпълнил задължението си да отправи необходимото
предупреждение за опасността от поява на вреди при този метод на почистване. От
същите обаче по несъмнен начин се установява и това, че ищцата се е съгласила
на посочения от ответника метод на почистване след като е била уверена от
служителите на ответника, че това е възможно най-безопасния и щадящ целостта на
дограмата метод, докато при почистване с препарат или пароструйка
са възможни, съответно по-дълбоки надирания и напукване на стъклата. В обратен
смисъл са показанията на св.Д., от които става ясно,
че в дограмата е можело да бъде почистена с препарат без да
бъде увредена. Дотолкова, доколкото този свидетел не е заинтересован от изхода
на делото съдът кредитира показанията му като достоверни и приема, че ответникът
следва да отговаря по предявения иск, а възражението му за надлежно извършено
уведомяване по реда на чл.260, ал.1 от
ЗЗД, е неоснователно.
С оглед заключението на вещото лице, че не се
налага смяна на дограмата, а същата е единствено обезценена
поради влошаване на естетическия й вид, като обезценяването на цялата дограма
възлиза на сумата от 1338,32 лева – показанията на св.Д. в тази им част кореспондират на
заключението на в.л.М., че следи от поражения по
дограмата има във всички помещения, съдът приема, че причинените вреди, които
ответникът следва да възстанови на ищеца, възлизат на сумата от 1338,32 лева,
до който размер искът е основателен и следва да се уважи ведно със законната
лихва, считано от предявяването му на 16.07.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до предявения размер от 3558,00 лева – частичен иск
от 15 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Постановеният правен резултат и искането на ищцата, обуславят в тежест на
ответника да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК направените
от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска, които възлизат на
сумата от 335,64 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 686,24 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
ОСЪЖДА „Свежест 42“ ООД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в .............., представлявано от Д.Г.С. и Б.А.Б., да заплати на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.В.Х., сума в размер на 1338,32 лева ( хиляда триста тридесет и осем лева
и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени при почистването на находящата се в собствения на ищцата недвижим
имот с административен адрес ........................, PVC дограма от девет броя модули и изразяващи се в нанасяне
на дълбоки драскотини, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения
размер от 3558,00 лева – частичен иск от 15 000
лева, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Свежест 42“ ООД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в .................., представлявано от Д.Г.С. и Б.А.Б., да заплати на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.В.Х. сумата от 335,64 лева
(триста тридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.Х.,
да заплати на „Свежест 42“ ООД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в .................., представлявано от Д.Г.С. и Б.А.Б., сумата от 686,24 лева (шестстотин осемдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки) – разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен съдия: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.