Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
Гр. Разград, 10 юни 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на
прокурора ………….. разгледа докладваното
от съдията дело №12 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на П. Й. Т. от гр. Р. против
Решение №1012-16-83/1 от 07.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Разград, с
което е потвърдено Разпореждане №161-00-829-1/22.11.2019г. на ръководителя на
осигуряването за безработица.
Оспорващият твърди, че тези актове се явяват незаконосъобразни,
като издадени при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Развива доводи, че пред административния орган са представени
достатъчно надлежни писмени доказателства, установяващи действителния размер на
получаваните от него доходи на територията на Федерална република Германия,
които неправилно не са съобразени при определяне на размера на обезщетението за безработица.
Ответникът
по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна
и недоказана и моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Събраните писмени
доказателства установяват следното:
Административното производство е образувано във връзка с подадено от П. Й.
Т. Заявление с вх.№ 161-00- 829/14.11.2019г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ). В него жалбоподателят е декларирал последно
прекратена осигурена заетост във Федерална република Германия, като е приложил
преносим документ (ПД) U1, издаден от компетентната институция на тази държава.
Според вписаните там данни периодите на осигурена заетост са както следва: от
01.05.2015г. до 16.10.2018г.; от 26.11.2018г. до 10.12.2018г.; от 01.06.2014г.
до 15.12.2014г.. За тези периоди е посочено и получаваното брутно трудово
възнаграждение в евро (т.2.3.1 от ПД U1).
Посочени са и периоди на временна неработоспособност, зачетени като други
осигурителни периоди, както следва: от 17.10.2018г. до 25.11.2018г. и от
11.12.2018г. до 31.07.2019г. (т.2.1.3 от ПД
U1), но за тях липсват данни за получените доходи. За установяване
размера на получения доход през този период е изпратено писмо с изх. №1004-16-437/1
от 26.11.2019г. до Дирекция
"Европейски регламенти и международни договори", с което се иска да
бъде изискана допълнителна информация със структуриран електронен документ (СЕД) U004 от
компетентната институция на Федерална република Германия за получавания доход
през периодите на временна безработица.
При така установените обстоятелства е издадено процесното Разпореждане
№161-00-829-1/22.11.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С
него е прието, че жалбоподателят има право да получава ПОБ в дневен размер от
12.99 лв., като за периодите за които
липсва информация за полученото обезщетение за временна безработица е отчетен
нулев доход. Изрично е посочено, че след постъпване на допълнителната
информация със СЕД U004 размерът на ПОБ ще бъде преизчислен.
Това разпореждане е обжалвано по реда на чл.117 от КСО досежно размера на
отпуснатото ПОБ. Към жалбата са приложени Изчисление за обезщетение за
нараняване, издадено от АОК Байерн, Здравна каса,
Дирекция Регенсбург; Банково извлечение от „Postbank“ за периода от 08.02.2019г. до 14.11.2019г. и Удостоверение за
нетрудоспособност, издадено от АОК Байерн, Здравна
каса, Дирекция Регенсбург. То е потвърдено с Решение №1012-16-35/1 от
20.07.2018г. на Директора на ТП на НОИ, който изцяло е възприел изложените
фактическите и правни изводи в него. В мотивите си решаващият орган е приел, че
в този случай размерът на ПОБ се изчислява само и единствено въз основа на ПД U1, който
се представя от лицето или, чрез служебно изискани СЕД от компетентните
институции на съответните държави, а именно СЕД U002 за периодите на осигурена
заетост и СЕД U004 за доходите от осигурената заетост. Предвид това
представените с жалбата писмени документи не могат да бъдат ценени като основание
за изменение на размера на отпуснатото ПОБ. Това решение е предмет на съдебен
контрол в настоящето производство.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и
норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради
което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Не е спорно между страните, че жалбоподателят
има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, като
зачетеният осигурителен стаж е положен изцяло на територията на друга
държава-членка на Европейския съюз (Федерална република Германия). Следователно в настоящия казус са приложими правилата
на европейското право, уредени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за неговото
прилагане. Установяването на осигурителния стаж и доход следва да стане по
предвидения там начин, съобразно формата, метода и процедурата за обмен на
данни между определените компетентни институции. Тази връзка правилно и
обосновано е прието от административните органи, че размерът на ПОБ се
изчислява само и единствено въз основа
на данните, отразени в ПД U1, който се представя от лицето или, чрез служебно
изискани СЕД от компетентните институции на съответните държави, а именно СЕД
U002 за периодите на осигурена заетост и СЕД U004 за доходите от осигурената
заетост. Представените от жалбоподателя документи могат да бъдат ценени само
като косвено доказателство, че през периода на временна нетрудоспособност той е
получавал съответното обезщетение, но не са достатъчни за да послужат като основание
за определяне размера на дължимото ПОБ.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.7 от Регламент
(ЕО) № 987/2009 когато дадено лице има право на обезщетение, но компетентната институция не разполага с
цялата информация относно положението в друга държава-членка, която е
необходима за окончателното изчисляване на размера на обезщетението, то
дължимото се изчислява предварително, ако това е възможно въз основа на
наличната информация. Когато на съответната институция се предоставят всички
необходими подкрепящи доказателства или документи, съответното обезщетение се
преизчислява. В този смисъл е и разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредбата за
отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.
Въз основа на така изложеното съдът приема,
че оспорените актове са издадени при правилно тълкуване и приложение на
материалния закон. Подадената от П. Й. Т. жалба се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Й. Т. от гр. Р. против Решение
№1012-16-83/1 от 07.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Разград, с което е
потвърдено Разпореждане №161-00-829-1/22.11.2019г. на ръководителя на
осигуряването за безработица.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/