№ 8
Гр.Дулово,22.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря Велимира Иванова като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 695 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание. чл. 124 от ГПК
по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК
Пред РС-Дулово е постъпила ИМ от А.К.
гражданин на *с персонален идентификационен код в **и лична карта ***от ***година,
чрез процесуалния си представител адв.Е.Ф. от САК с която моли съда да признае
за установено по отношение на ответника М.А. ***, че дължи изпълнение по
издадена заповед по ч.гр.д. №609/2018 по описа на РС-Дулово с която е
разпоредено длъжника М.А.М. с ЕГН**********, да му заплати сумите
представляващи:
-1068.08 лева-обезщетение по чл.59 от ЗЗД
за неоснователно лишаване от ползването на собствените му 3.338 дка в идеални
части от нива №***с идентификатор ***,
цялата с площ от 15.020 дка в землището на с.в.за стопанските 2012/2013;
2013/2014; 2014/2015 и 2015/2016 година
изчислено по 80 лева рента на декар за всяка стопанска година.
-2666.28 лева обезщетение по чл.59 от ЗЗД
за неоснователно лишаване от ползването на собствените 11.220 дка в идеални части
от ползваната от длъжника нива №***с идентификатор ***цялата с площ от 49.993
дка за стопанските 2012/2013; 2013/2014 и 2014/2015 години по 80 лева на декар
за всяка стопанска година.
-408.89 лева обезщетение по чл.59 от ЗЗД
за неоснователно лишаване от ползването на собствените 5.111 дка в идеални
части от ползваните от длъжника 23 дка от имот ***с идентификатор ***цялата с
площ от 49.993 дка за стопанската 2015/2016 година по 80 лева на дка.
-245.34 лева обезщетение по чл.59 от ЗЗД,като неоснователно лишаване от ползването на собствените 1.022 дка в
идеални части от ползваните от длъжника 4.6 дка от нива №***с идентификатор ***цялата
с площ от 28.004 дка за стопанските 2012/2013 години; 2013/2014; 2014/2015
години по 80 лева на декар за всяка стопанска година
Ведно със законната лихва върху всяка сума считано от датата на
подаване на заявлението 02.10.2018 година до окончателното им плащане.
В съдебно заседание след приемане на
съдебно счетоводната експертиза направи изменение на претенцията си както
следва сумата от 1068.08 лева беше намалена на 801.12 лева; сумата от 2666.28
лева беше намалена на 1888.70 лева; сумата от 408.89 лева беше намалена на
357.77 лева и сумата от 245.34 лева беше намалена на 173.74 лева.
Претендира за направените по делото в
двете му фази- заповедно и исково, разноски. Твърди ,че ответника е обработвал
имотите без правно основание, тъй като няма решение на собствениците за тяхното
отдаване под наем през тези стопански години. Представя като доказателства
справка от ОД Земеделие гр.Силистра за заявени ползватели на тези имоти през
сочените години.
В първото по делото заседание на
28.02.2019 година предяви в условията на евентуалност обратни осъдителни искове
както следва:
Срещу наследниците на Х.Х.А.- ответниците Х.Х.А.,
Д. Х.Х., Н. Х.С. и Н. Х.Х., отдавали под наем на главния ответник процесните
имоти общо за сумата от 3712.69 лева или по 928.17 лева за всеки един от тях, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба.
Срещу Х.Х.А. сумата от 675.91 лева ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на
сумата.
След приемане на съдебно счетоводната експертиза
направи изменение на иска, като намали претенциите срещу първите четирима от
928.!7 лева на 654.47 лева, а иска срещу Х.А. намали от 675.91 на 591.43 лева.
Твърди че това са суми съответстващи на
наследствената негова част с която той е участвал в ползите и тежестите на
имотите през години , като наследодателя на първите четирима е получил наема за
неговата част от имотите и черпи основание за това от разпоредбата на
чл.30,ал.3 от ЗС.
Претендира за направените по делото
разноски .
Поиска конституирането на останалите
наследници като трето подпомагащо лице.
Ответникът по иска по чл.415 от ГПК М.А.М.,
надлежно уведомен по реда на чл.131 от ГПК представи отговор чрез процесуалния
си представител адв.А. от СсАК ,с който оспори основателността на претенцията
по чл.59 от ЗЗД. Не оспори твърденията,
че ПИ с идентификатор ***е обработван от него в размер на 4.6 дка от 28.004 дка
до стопанската 2014/2015 година; ПИ с идентификатор *** е бил обработван изцяло
в размер на 14.660 дка от него през стопанските 2012/2013; 2013/2014 година;
2014/2015 година и 2015/2016 година; ПИ с идентификатор ***е бил обработван до
стопанската 2014/2015 година от него в цялост от 49.993 дка, а след тази
стопанска година обработва 23.000 дка от нея. Заявява обаче че ги е арендовал
по споразумение със собствениците,а договорни отношения е поддържал с Х.Х.А. до
смъртта му ***година и Х.Х.А. след неговата смърт. Представя като доказателство
копие от договор за наем от 25.06.2015 година. Твърди ,че за всяка
селскостопанска година се е издължил с наема, като го е платил на Х.Х., а в
последствие на Х.Х.. По тези съображения смята ,че иска е неоснователен, тъй
като е бил страна по облигационен
договор и претенцията на ищеца не следва да е отправена към него.
Ответникът по осъдителния иск Х.Х.А. в
отговора си по чл.131 от ГПК не оспори допустимостта ,но оспори неговата
основателност, твърдейки че претенцията срещу него е неоснователна,поради факта
че подпомагащата ищеца страна М.М.Д. по средата на 2015 година е взел дела на А.К.
и го е предоставил в размер на 27 декара
идеални части от общото наследство ,под аренда на Ф.Р.. Представил е като
основание нотариално заверено пълномощно за това. В последствие е прехвърлил
сам на себе си тези идеални части. Претендира за направените по делото
разноски. Представя като доказателство издадена заповед по ч.гр.д. №611/2018
година за която твърди, че вече е изпълнена от Ф.Р..
Ответниците Н. Х.С., Н. Х.Х., Х.Х.А. и Д. Х.Х.
в срока по чл.131 от ГПК представиха отговор чрез процесуалния си представител
адв Г А. с който оспориха основателността на иска, като възразиха като погасена
по давност претенцията за селскостопанските 2012/2013 и 2013/2014 година, а
относно 2014/2015 година заявиха, че лично Д. е ходил с баща си за да му
заплати рентата , като това е станало в домът му в Ч.. Твърди, че ищеца е
изразил задоволство от този жест и се е зарадвал, че взаимоотношенията им се
затоплят. Отбелязаха също така,че не са били
добри предвид обстоятелството ,че бащата на ищеца е умъртвил
наследодателя през 1942 година.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги
по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 609/2018 г. по описа на РС-Дулово е, че ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като
длъжникът е осъден да заплати на ищеца общо сумата от 4388.59 лева подробно описани по горе.
Издадената заповед за изпълнение е
връчена,след което длъжника е подал стандартно възражение за недължимост,
поради което съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
От представеното към делото Решение №04 от
10.10.1994 година на ОбСЗ- Дулово издадено по преписка №4038 за с.в.на
наследниците на Х. Х.А.са възстановени съгласно плана за земеразделяне на с.в.една
нива от 28.004 дка с идентификатор ***; една нива от 15.020 дка с идентификатор
***; една нива от 49.993 дка с идентификатор по нов план ***и нива от 54.014
дка с нов идентификатор *** или общо 147.031 дка земеделска земя. От
представеното към делото у-е за
наследници №062/19.06.2018 година на км.в.лицето Х. Х.А.Х.С.е п. на *** година и е оставил шест наследника- три дъщери А.Х.С.починала
на *** година, Р.Х.Д. починала на *** година и М.Х.О.починала на *** година, както и трима
сина- Ф.Х. Х А.п. на 07.08.1951 година; Х.Х.А. –п. 21.12.2009 година и Х.Х.А.п.
на ***година. От представеното у-е за наследници №063/19.06.2018 година на км.в.е
видно, че единствен наследник на Ф.Х. е синът му А.К.- ищец по настоящото дело.
От отговора на ответниците по обратния иск
става ясно, че след възстановяването на земеделските земи още през 1991 година
в домът на Х.Х., който единствен е останал да живее в с.в.са се събрали живите
към него момент наследници на Х. Х.А..и са взели решение всеки от шестимата
негови наследници да ползва по 1/6 идеална част или по 24-25 декара. Нямало е
представител само на коляното на Ф.Х., тъй като синът му е бил изселен в *,
като вземат решение с неговите 24-25 дка да се разпорежда Х.Х.. Съдът даде вяра
на тези твърдения тъй като се подкрепят и от представените договори за наем от
които е видно, че представители на шестте клона са отдавали през 2015 година по
24 дка под наем от тези имоти. От изявлението на Х.Х. от 28.02.2019 година Х.с
тяхно съгласие е отдавал под наем и частта на Х. неговия баща.
От представената към делото справка от ОД
на ДФ „Земеделие“ гр.Силистра е видно, че през процесния период от време
2012-2015 година ответникът М.А.М. е обработвал от процесните имоти : ПИ с
идентификатор *** с площ от 15 дка; ПИ с идентификатор ***с площ от 50 дка и
4.6 дка от ПИ с идентификатор ***, като през 2016 година е обработвал от ПИ-***само
23 дка от всичките 50 дка. Другите 27 дка са обработвани от Ф.Р..
Тези обстоятелства не се оспорват и от
ответната страна, който заяви, че ги е обработвал на базата на договореност с
покойния вече Х.Х. на който е и плащал годишната рента върху тези декари. През
2015 година е бил подготвил площите за следващата 2016 календарна година,
когато при него е отишъл третото лице помагач М.Д. , представил му е нотариално
заверено пълномощно от турски нотариус за ползването на имотите в частта на А.К.
от 27 дка и за това от нивата от 50 дка са приспаднати 27 дка ,които Д. е отдал
под аренда на Ф.Р.. Ф.Р. заяви, че К. е посетил веднъж домът му преди
завеждането на делата и го е питал има ли интерес да закупи неговите земи по
наследството от дядо му и каква цена на декар ще му даде, като въобще не е
поставял въпроса за дължима рента. След смъртта на Х.Х. ***година М. се е
обадил на Х.Х. да дойде да сключат договор за останалите земи и така е станало.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза става ясно, че средния наем на декар
обработваема земеделска земя за селскостопанската 2012/2013 година е бил 50
лева, за 2013/2014 година е бил 60 лева, за 2014/2015 година е 60 лева, а за
2015/2016 година е 70 лева.
След анализ на така изложените факти и
обстоятелства съда стигна до следните изводи:
По отношение на главния установителен иск
срещу М.А.М. той се явява неоснователен по следните съображения: От 2012 до
2015 година ответникът е ползвал въз основа на сключен неформален договор за
наем върху земеделски земи принадлежащи на наследниците на Х. Х.А.в размер на
70 дка сключен с Х.А. в които влизат и 24 дека според договорката отговарящи на
дела на ищеца. В тези 70 декара влизат 15 дка от ПИ с идентификатор ***; 50
декара от ПИ с идентификатор 120.22.28.31 и 4.6 декара от ПИ с идентификатор ***.
При наличие на валидни договори за наем на описаните земеделски земи за
претендираните стопански години сключени от съсобственик на тези земи,
ползването им от страна на ответника като наемател не е лишено от правно
основание, т.е. не се е обогатил без основание
и не дължи обезщетение на ищеца от лишаване от ползите дължащи му се от
тези вещи. За допустимостта на този иск следва да са изчерпани всички други
основания визирани в закона. За основателността на иска по чл.59 ЗЗД е
необходимо всички елементи от фактическия състав на неоснователното
обогатяване- да е налице обогатяване от една страна, обедняване от друга страна
и връзката между тях, липса на основание на имущественото разместване.
Обогатяването в случая в съответствие на трайната съдебна практика следва да е
от спестяване на средства за заплащане на наем на ползваните вещи. Респективно
обедняването за собственика се състои от лишаването му от възможността да
реализира приход от имота, чрез получаване на спестения наем. В настоящия казус
за селскостопанските 2012/2013, 2013/2014 и ********* години ответникът е
заплатил дължимия наем и върху неговата част от съсобствеността на наемодателя
на Х.А.. За селскостопанската 2015/2016 година с неговата идеална част вече се
е разпореждал ищеца чрез пълномощника си третото лице помагач М.Д., който е
отдал 27 декара отговарящи на неговия дял на друг наемател Ф.Р.. При наличие на
решение по чл.32,ал.1 от ЗС претенцията на ищеца отправена до наемателите,
които резонно са си изпълнили задължението да платят наема за ползваните от тях
земеделски земи се явява неоснователна и недоказана.
Водим от гореизложеното иска предявен по
реда на чл.415 от ГПК с правно основание чл.59 от ЗЗД предявен от А.К. срещу
ответника М.А.М. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен, а ищеца следва да поеме и направените от ответника разноски за
процесуално представителство в размер на 400 лева.
По отношение на евентуалния осъдителен иск
предявен с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС. Без съмнение между наследниците
на Х. Х.А..е имало Решение за ползването на наследствените земи останали от
наследодателя и то е било в смисъл –шестимата наследници да ползват по равен
дял от доходите на веща. Доходите от дела на ищеца А.К.- жител на *,са били
получавани заедно с неговите и тези на Х.Х. от наследодателя на четиримата
ответници, а именно Х.Х.А., който е отдавал 70 дка от общите на М.А.М. до
смъртта си ***година. От това следва че той е дължал на ищеца за
селскостопанските 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015 година една трета от получените доходи върху 70
декара отдадени под наем . Не зависимо от факта, че тримата според тогава
действащия закон за наследството 13.10.1942 година са били собственици общо на
6/9 идеални части по споразумение са ползвали даже по малко от 3/6 идеални
части и настоящия състав счита, че претенцията на ищеца следва да се съобрази
със решението от 1992 година на притежаващите 7/9 идеални части,за ползване
върху вещта предмет на наследство до реалната му подялба. Предвид позоваването
на погасителната давност от страна на наследниците на Х.Х., а именно- Н., Х., Д.
и Н., съдът счита, че задължението за селскостопанската 2012/2013 година е
станало изискуемо на 01.10.2012 година когато е нейното начало, а за 2013/2014
година е станало изискуемо на 01.10.2013 година и към датата на предявяване на
настоящия иск 28.02.2019 година е изтекъл петгодишния погасителен срок и тези
задължения не се дължат по силата на чл.110 от ЗЗД. За селскостопанската
2014/2015 година съдът даде вяра на твърденията на Х.Х. и Д. Х., които заявяват,
че са били свидетели ,че Х.Х. редовно през годините е носил рентата на ищеца в
гр.Ч.в неговия дом, като с последната рента явно през 2014 година е закупил пред тях и желязото за новостроящия
се втори етаж от домът му в Ч.. В тази насока е поведението и на ищеца към него
момент. Той се е срещнал и с двамата наематели макар и в различен период –с М.М.
-2015 година, когато М.Д. взема неговия дял, а с Ф.Р. през 2018 година и по
различен повод, като и пред двамата той не е поставял въпроса за неиздължена
рента , от което се потвърждават твърденията на ответниците, че той я е получил
от Х.Х.. В потвърждение на тази теза се тълкува и приложеното от ищцовата
страна у/е от ОД на МВР- Силистра от което е видно, че Х.Х.А. през 2014 година
е влязъл в Р България на 23.10.2014 година през КПП- Лесово и е излязъл през
същото КПП за *на 08.11.2014 година, а за последно е влязъл в България на
08.02.2015 година и на ***година почива.
Обсъждайки претенцията на ищеца срещу Х.Х.А.,
която се гради въз основа на сключения договор за отдаване под наем на земи
през селскостопанската 2015/2016 година, то съда прецени, че тя също е
неоснователна. През 2015 година той е упълномощил третото лице помагач М.Д. да
отдава неговата наследствена част под наем и той е сторил това видно от
представената справка от ОД „Земеделие“ Силистра, когато от партидата на М.М.
са приспаднати 27 декара и са били отдадени под аренда на Ф.Р.. По тази причина
сключения договор между Х.Х. и М.М. на 25.06.2015 година не е породил в пълен
обем правата и задълженията на договарящите се и искането за оспорване
истинността му е ирелевантно за настоящия спор. По тези съображения иска срещу Х.Х.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото ищеца следва да
заплати на ответника по осъдителния иск направените от него разноски в размер
на 350 лева за адвокатско пълномощно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А.К. гражданин на *с
персонален идентификационен код в **и лична карта ***от ***година да признае за установено по отношение на М. *** с ЕГН**********
,че дължи изискуемо вземане към ищеца за което е издадена заповед за изпълнение
№347 от 08.10.2018 г по гр.д. №609/2018 на РС- Дулово по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
сумите:
-801.12 лева /намалена от 1068.08
лева/-обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените му 3.338 дка в идеални части от нива №***с идентификатор ***, цялата с площ от
15.020 дка в землището на с.в.за стопанските 2012/2013; 2013/2014;
2014/2015 и 2015/2016 година изчислено
по 80 лева рента на декар за всяка стопанска година.
-1888.70 лева /намалена от 2666.28 лева/-
обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените 11.220 дка в идеални части от ползваната от длъжника нива №***с
идентификатор ***цялата с площ от 49.993 дка за стопанските 2012/2013;
2013/2014 и 2014/2015 години по 80 лева на декар за всяка стопанска година.
- 357.77 лева /намалена от 408.89 лева/
обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно лишаване от ползването на
собствените 5.111 дка в идеални части от ползваните от длъжника 23 дка от имот ***с
идентификатор ***цялата с площ от 49.993 дка за стопанската 2015/2016 година по
80 лева на дка.
-173.74 лева /намалена от 245.34
лева/обезщетение по чл.59 от ЗЗД,като неоснователно лишаване от ползването на
собствените 1.022 дка в идеални части от ползваните от длъжника 4.6 дка от нива
№***с идентификатор ***цялата с площ от 28.004 дка за стопанските 2012/2013
години; 2013/2014; 2014/2015 години по 80 лева на декар за всяка стопанска
година
Ведно със законната лихва върху всяка сума считано от датата на
подаване на заявлението 02.10.2018 година до окончателното им плащане.
като неоснователно и недоказано.
Отхвърля искането за присъждане в тежест
на ответника направените от ищеца разноски в заповедното и исково производство
като неоснователно.
ОСЪЖДА А.К. гражданин на *с персонален
идентификационен код в **и лична карта ***от ***година да заплати на М. *** с
ЕГН********** сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на А.К. гражданин на *с персонален идентификационен код в **и
лична карта ***от ***година да осъди Х.Х.А. *** с ЕГН**********, Д. *** с ЕГН**********,
Н. Х.С. от с.в.с ЕГН********** и Н. *** с ЕГН********** да му заплатят по 654.77 лева /намалена от 928.17лева/
общо 2619.08 лева, представляваща обезщетение за събрани граждански плодове и
лишаване от ползите ,от наследствения дял на земеделските земи останали от
общия им наследодател Х. Х.А..Х.С.за селскостопанските 2012/2013; 2013/2014 и
2014/2015 години, като неоснователно и недоказано.
ОТХВЪРЛЯ
искането на А.К. гражданин на *с персонален идентификационен код в **и
лична карта ***от ***година да осъди Х.Х.А. от с.в.с ЕГН********** да му
заплати сумата от 591.43 лева
/намалена от 675.91лева/ , представляваща обезщетение за събрани граждански
плодове и лишаване от ползите ,от наследствения му дял на земеделските земи
останали от общия им наследодател Х. Х.А..Х.С.за селскостопанската 2015/2016
година, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА А.К. гражданин на *с персонален
идентификационен код в **и лична карта ***от ***година да заплати на и Н. *** с ЕГН********** сумата от 350 /триста
и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: