№ 2529
гр. Варна, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501370 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №15, мецанин,
представлявано от Илка Г.а Димова-Мазгалева, действащо чрез юрисконсулт Т.Х., със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №92, ет.4 /сграда на “Банка ДСК“ АД/, против
Определение №4506/21.04.2022г. постановено по гр.д.№13178/2021г. на РС Варна, с което
се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото
дело Решение №529/02.03.2022г., в частта за разноските, с която молба е поискано да не се
възлагат такива в тежест на ответника.
С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно е възложил разноски в
тежест на ответника, като се сочи, че в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата, че ответника не е дал повод за
завеждане на делото, като наред с това е признал иска. Моли се въззивният съд да отмени
определението и да не присъжда разноски в полза на ищеца.
Ответникът по частната жалба Г. Г. Г., действащ чрез адв.Р.Д., със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1, е подал отговор на жалбата, с който са
развити подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на
разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по гр.д.№13178/2021г. на РС Варна има за предмет специалният иск
по чл.439 от ГПК за установяване на несъществуване на съдебно установено вземане, като
ответника е признал иска и е претендирал да не му се възлагат разноски в хипотезата на
чл.78, ал.2 от ГПК. Изходът от исковото производство е позитивен за ищеца, тъй като
претенцията му е уважена, като съдът е присъдил и разноски в негова полза.
След подадена молба от длъжника-ответник по реда чл.248 от ГПК,
първоинстанционния съд, е постановил атакуваното в настоящото производство
определение, с което е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта
за разноските, като е приел, че страната е дала повод за иницииране на делото.
Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е правилно, като
съображенията за това, са следните:
Видно е от доказателствата събрани в първоинстанционното производство, че в полза
на взискателя, са събирани суми чрез наложен запор върху банковата сметка на ищеца, като
последното отчисление е с дата-11.06.2021г., като иска е предявен на 09.09.2021г.
Същевременно в мотивите на първоинстанционното решение, което е влязло в сила, е
прието, че погасителният ефект на давността за вземанията на ответника е настъпил на
10.10.2019г. В този смисъл поведението /бездействието на ответника/, е мотивирало ищеца
да предяви иска.
Доводите на ответника, че не е предприемал действия за събиране на дълга, след
погасяването му по давност, не кореспондират с ангажираните по делото доказателства.
Както вече се посочи в изп.процес са събирани суми и след погасяването им по давност,
като видно от молбата на първоначалния взискател, с която е инициирано изп.дело,
съдебният изпълнител е овластен да предприема самостоятелни действия за погасяване на
дълга при условията на чл.18 от ЗЧСИ. Не са налице доказателства тези пълномощия да са
оттеглени, след встъпването на ответника като взискател, поради което действията на ЧСИ
по събиране на дълга, го обвързват.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че изп.производство е било
прекратено по-право, предвид факта, че по него са събирани суми, като едва на 23.12.2021г.
/след изтичане на срока за отговор на ИМ/, същият в качеството на взискател, е поискал
прекратяване на изп.дело. В този смисъл ответника е проявил процесуално бездействие,
което е довело до накърняване на правната сфера на ищеца, чрез събирането на суми, който
не подлежат на погасяване по принудителен ред.
Ангажирането на доказателства за възстановяване на ищеца на недължимо събраните
суми, не може да промени горния извод, доколкото връщането им е станало, след
постановяване на крайният съдебен акт в първоинстанционното производство.
С оглед горното неотносима се явява посочената от жалбоподателя съдебна практика
2
в подкрепа на довода, че отговорността за съдебните разноски в процес, предмет на който е
несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора-ответник,
само ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност
вземане.
По изложените съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Относно искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за настоящото
производство:
Съобразно актуалната съдебна практика в производството по чл.248 от ГПК, не се
дължат съдебни разноски, тъй като то не е самостоятелно, а е продължение на делото по
повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция, съответно е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да
се обжалва по същество съдебния акт /така в Опр.№627/18.08.2014г. по ч.гр.д.№696/2014г., ІІІ г.о. на
ВКС; Опр.№114/20.05.2016г. по ч.гр.д.№1847/2016г., ІІ г.о. на ВКС; Опр.№683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№
5089/2015г., ІІІ г.о. на ВКСи др. /. Извода, че производството по чл.248 от ГПК, е
несамостоятелно, се подкрепя и от факта, че по отношение на него, не е предвидено
заплащането на държавна такса. Ето защо и по аналогия не следва да се присъждат и
разноски за процесуална защита и съдействие в производството по чл.248 от ГПК. На
следващо място присъждането на разноски в настоящото производство противоречи на
същността на института на разноските, тъй като процесуално право на всяка от страните е да
иска изменение и/или допълнение на акта, постановен на съответната инстанция в частта
относно разноските, без да носи отговорност за направените разноски в инициираното по
нейна молба производство. Опасността от кумулирането на нови задължения за разноски, в
случай, че молбата на страната бъде оставена без уважение, противоречи на целта на
предоставената процесуална възможност за изменение на акта в частта относно разноските,
без да бъде обжалван по същество и на практика води до ограничава правото на защита на
страните.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че не следва да се присъждат
разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на “ОТП Факторинг България“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“ №15, мецанин, представлявано от Илка Г.а Димова-Мазгалева,
против Определение №4506/21.04.2022г. постановено по гр.д.№13178/2021г.
на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на постановеното по същото дело решение, в частта за разноските.
3
Не се присъждат разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4