Решение по дело №200/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 310
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20225150100200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Момчилград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100200 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск от УМБАЛ „*****“ АД, ЕИК *******, гр.*****,
ул.“Независимост“ № 2, представлявано от изпълнителния директор И.С.И.,
срещу Б. М. Х., с ЕГН:********** от с.*****, общ.Кирково, обл.Кърджали с
цена на иска: 8000 лв.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответника д-р Б. М. Х. са
сключили договор за повишаване на квалификацията на специалист в
системата на здравеопазването, на основание чл.68, ал. 1 т.2 във вр. с чл.70 от
КТ, във връзка с чл.11, ал. 1 от Наредба № 1 /2015 г. Въз основа на сключения
на 08.05.2018 г. трудов договор № 55, ответникът е приел да изпълнява в
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****“ АД
длъжността „лекар - специализант по специалност „Гастроентерология“.
УМБАЛ „*****“ АД се е задължило да осигури на специализанта д-р Х.
условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по
професията-лекар по специалността „Гастроентерология“. Специализантът се
е задължил да завърши специализацията си и да придобие свидетелство за
призната специалност в срок до 1 година, от допускането му до държавен
изпит и считано от датата на придобиване на специалността да работи при
1
работодателя за срок от 5 години. / чл.8 и чл.9 от Договора/. Със Заповед №
108/09.05.2019 г., трудовите правоотношения с УМБАЛ „*****“ АД са били
прекратени, на основание чл.326, ал.1, т.1 КТ, като в същата заповед е било
вписано и задължението на д-р Х.ов да заплати неустойка за неизпълнен
договор / чл.10.15 и чл.10.16 от същия/ в размер на 8 000 лв. По-късно,
ответникът е изразил желание да заплати неустойката на части, за което е
било подписано споразумение. Твърдят, че ответникът не е заплатил нито
лев. С оглед обстоятелството, че ответникът не е завършил успешно
специализацията си, не е придобил специалност „Гастроентерология“, по
която е обучаван по индивидуален план и са му предоставени условия за
практически занимания, то той следва да заплати уговорената неустойка в
чл.10.15 от Трудов договор № 55/08.05.2018 г. в размер на 8 000 лв. Молят
съда след като се убеди в твърдяното от тях да бъде осъден ответника Б. М.
Х., с ЕГН:**********, от с.*****, община Кирково, ул.7,пк 6865, да заплати
на УМБАЛ „*****“ АД *****, ЕИК *******, гр.*****, ул.“Независимост „ №
2 , сума в размер на 8 000 лв. / осем хиляди лева/, неустойка за неизпълнен
договор/, в едно със законната лихва, начиная от деня на завеждане на иска,
до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски.
В с.з. чрез пълномощник адв.Еленора Н. от АК *****, поддържа
претенцията си изцяло. Излага подробни съображения в писмена защита.
Претендира за разноски по делото съгласно представения списък.
Ответника Б. М. Х. от с.*****, общ.Кирково, чрез адв.М. П. от АК
София в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е
изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от
ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага
подробни съображения за това в отговора.
В проведените съдебни заседания ищеца, чрез процесуален
представител адв.М. П. от САК, оспорва исковата молба по изложените в
отговора съображения. Счита иска за неоснователен и недоказан и моли съда
да отхвърли изцяло предявения иск. Допълнителни съображения излага в
писмена защита. Претендира за разноски по делото съгласно представения
списък на разноските.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Видно от копие от срочен Трудов договор № 55/08.05.2018 год. Такъв е
сключен между ищеца и ответника на 08.05.2018 год. на длъжност по
отношение на ответника „лекар – специализант по специалност
гастроентрелогия“.
Видно от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
108/09.05.2019 год., трудовите правоотношения на ответника с ищеца са
прекратени на основание чл.326, ал.1 от КТ, като в същият е посочено, че
работникът дължи на работодателя обезщетението в размер на 8000 лв., както
и законна лихва от 13.05.2019 год. до изплащане на задължението съгласно
чл.10, т.15 и чл.10, т.16 от Трудовия договор.
По делото са разпитани като свидетели Б.М. и Айрие Х.. Съдът
кредитира напълно показанията на св.Б.М., тъй като същите са
непосредствени, логични и кореспондират с писмените доказателства по
делото. Този свидетел обяснява, че познава ответника тъй като са работили в
едно отделение в продължение на около една година. Същият свидетел е бил
също специализант по Гастроентерология. Този свидетел категорично
заявява, че през цялото време на трудовия договор ответникът не е ходил на
абсолютно никакви курсове. Същият не е ходил на теоретични курсове, и не е
ползвал нито един ден служебен отпуск. Свидетеля говори за това, че
ответникът е бил командирован в Спешно отделение „с може би писмени и
устни заповеди“. Обяснява, че ответникът не е бил доволен от пребиваването
си на работа при ищеца и това е била причината да прекрати трудовото си
правоотношение.
С.А.М., чиито показания съдът кредитира, тъй като същите са
непосредствени, /тази свидетелка е съпруга на ответника/ и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото се установява, че след като е започнал
специализация при ищеца е взел решение след една година да напусне, заради
това, че в известен период в отделението не е имало специалисти. Тази
свидетелка обяснява, че той е бил и в отделение по ендокринология, както и в
спешно отделение. Същата говори и за това, че по време, когато не е имало
специалисти в отделението ответникът е ходил и е полагал труд в УМБАЛ
„*****“.
При това положение съдът намира, че иска е неоснователен и
3
недоказан. В случая се касае за неустойка уговорена в срочен трудов договор
между ищеца и ответника в размер на 8000 лв. Практиката на ВКС е
изключително категорична за това, че при трудово правоотношение между
работодател и работник е недопустимо да бъде уговарян неустойка в полза на
работодателя и в тежест на работника при прекратяване на трудово
правоотношение, на което и да е основание от Кодекса на труда. Кодекса на
труда в съответствие с императивната норма на чл.48, ал.3 от Конституцията
на Р.България е въвел различни по вид обезщетения от страна работодател и
на работник при различните основания за прекратяване на трудовото
правоотношение. Нищо повече от посочените по-горе обезщетения не може
да бъде уговаряно между работодател и работник, тъй като същите са
недействителни и не пораждат правни последици. Следва да бъде посочено,
че и по настоящето дело освен горното, работодателят не е осигурил никаква
възможност за специализация на работника, така както е посочено в трудовия
договор. Вероятно и това е мотивът на ответника да поиска прекратяване на
трудовото си правоотношение с този работодател. Ответникът по настоящето
дело не е посещавал никакви теоретични курсове в нито един медицински
университет в страната, същият не е ползвал и нито един ден платен годишен
отпуск за близо 12 месечното му трудово правоотношение. В няколко
месечен период, в отделението по Гастроентерология не е имало и лекар
специалист поради напускане на единият и болнични на другият.
Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като „уговорената„ неустойка в размер на
8000 лв. е недействителна поради съображения изложени по-горе.
При това положение следва ищецът да заплати на ответника
направените разноски по делото, които са в размер на 2130 лв., адвокатски
хонорар. Направено е възражение от страна на ищцовата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът намира, че същото
е основателно и с оглед адвокатските хонорари посочени в Тарифата за
адвокатски възнаграждения към момента на започване на производството по
настоящето дело и с оглед спорната сума намира, че същото следва да бъде
намалено на 1200 лв., която сума да заплати ищеца на ответника.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от УМБАЛ „*****“ АД *****, ЕИК *******,
гр.*****, ул.“Независимост „ № 2 , представлявано от изпълнителния
директор И.С.И. срещу Б. М. Х., с ЕГН:**********, от с.*****, община
Кирково, ул.7,пк 6865, иск за сумата в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/,
неустойка за неизпълнен договор/, ведно със законната лихва, от 20.04.2022
год. до окончателното му изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА УМБАЛ „*****“ АД *****, ЕИК *******, гр.*****,
ул.“Независимост „ № 2 , представлявано от изпълнителния директор И.С.И.
да заплати на Б. М. Х., с ЕГН:**********, от с.*****, община Кирково, ул.7,
сумата в размер на 1200 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5