Р Е Ш Е Н И Е №
3429
гр. Пловдив, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 20.09.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6642 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от Д.М.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
офис 5, чрез ***. Р.П. против Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша“ № 2, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
образувано срещу ищеца Досъдебно производство № ***/2017г. по описа на I РУ при ОДМВР-Пловдив, което е прекратено с
Постановление от 01.12.2017г., както и лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2017г.
срещу ищеца било образувано Досъдебно производство № ***/2017г. по описа на I РУ при
ОДМВР-Пловдив, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода
от неустановена дата през 2016г. до 04.03.2017г. в гр. П., като е употребил
заплашване, са извършени действия с цел да се възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **************– Г. Т.
Т. - престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. С постановление от 18.03.2017г. ищецът бил привлечен към наказателна отговорност,
като му е повдигнато обвинение за извършване на посоченото по-горе
престъпление. На същата дата 18.03.2017г. с постановление на наблюдаващия
прокурор ищецът бил задържан за 72 часа, като в последствие му е наложена мярка
за неотклонение „Задържане под стража". На основание чл.63 ал.6 вр. ал.3 и
чл. 60 от НПК, взетата спрямо ищеца мярка била отменена с Постановление от
31.07.2017г. Сочи се, че ищецът пребивавал в следствения арест към ОЗ-Пловдив 4
месеца и 13 дни.
Впоследствие, с влязло сила Постановление от
01.12.2017 г. досъдебно производство № ***/2017г. по описа на I РУ при
ОДМВР-Пловдив било прекратено на осн. чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК. В постановлението било прието, че не са събрани
безспорни и категорични доказателства, водещи до извода, че ищецът е извършил
престъпление по чл.149, ал. 2, т. 1 вр. чл.26 ал. от НК. Сочи се, че
постановлението за прекратяване на наказателно производство е акт от вида на
тези, визирани в чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, поради което за ищеца бил налице
правен интерес да претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди,
претърпени вследствие на образуваното и водено срещу него наказателно
производство.
Твърди се в исковата молба, че ищецът претърпял
морални и физически страдания, влошено здравословно състояние, засегнато било
правото му на зачитане на личен и семеен живот и посегателство върху честта,
доброто име и достойнство му. По времето, когато се водело наказателното
производство, ищецът се затворил в себе
си, отказвал да се среща с приятели, а
състоянието на потиснатост и затвореност продължило дълъг период от време.
Задържането и повдигнатото му обвинение и до днес оказвали влияние върху живота
му. Вредите се изразявали в унижение, стрес, чувство на безсилие и
онеправданост. Чувствал се силно унижен и засегнат, тъй като в общността, в
която живеел бил сочен с пръст като „изнасилвач“. Вследствие на задържането му,
ищецът останал без работа. Сочи се, че повдигането на обвинение и задържането
на ищеца в следственния арест довело до разрив на отношенията му с жената, с
която съжителствал на семейни начала. Поради изложеното ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Моли за уважаване
на предявения иск. Претендира присъждането на законна лихва и разноски.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца – ***. П. в писмено
становище.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. В отговора на исковата молба се твърди, че
ищецът не е ангажирал доказателства, че постановлението на Районна прокуратура
– град Пловдив, с което е прекратено воденото срещу него досъдебно
производство е влязло в сила. Сочи се, че липсва причинно-
следствена връзка между описаните неимуществени вреди и воденото наказателно
производство. Алтернативно- ответникът счита претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди за прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52
от ЗЗД. В тази връзка посочва, че воденото досъдебно производство срещу ищеца
продължило в разумен срок, че мярката за неотклонение била взета от съда, че
престоят на ответника в ареста бил за непродължителен период от време, че
ищецът не бил с широка известност в обществото, че ищецът бил безработен, че имал
основно образование, че бил осъждан няколко пъти за тежки умишлени престъпления
против собствеността, както и че е изтърпявал наказания лишаване от свобода.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите,
които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от
приложените към делото преписки и дела:
С постановление от 18.03.2017г. ищецът Д.М.Г. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 149, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че при условията на продължавано
престъпление в периода от неустановена дата през 2016г. до 04.03.2017г. в гр. П.
като е употребил заплашване, е извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **************–
Г. Т. Т. и същият е разпитан в това процесуално качество. С постановление от
същата дата ищецът е задържан за срок от 72 часа, като в рамките на този срок е
внесено искане по чл. 64, ал. 1 от НПК в Районен съд – Пловдив за вземане на МН
„Задържане под стража“, което е уважено с определение на ПРС от 21.03.2017г.,
по ЧНД № 1804/2017г. по описа на ПРС, 4 – ти наказателен състав. В хода на досъдебното разследване са извършени
множество процесуално – следствени действия, сред които събиране на писмени и
гласни доказателства, извършване на експертизи и други.
С протокол от 08.08.2017г. на ищеца и защитника му е предявено
разследването, като на 14.08.2017г. е изпратено на РП – Пловдив с мнение за
прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Постановление от 05.12.2017г. на Районна прокуратура - Пловдив
е прекратено наказателното производство по досд. пр. № 206/2017г. по описа на
01 РУП при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 2088/2017г. по описа на РП – Пловдив,
образувано и водено за престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр.с
чл. 26, ал. 1 от НК.
В кориците на приложеното досъдебно производство се съдържат данни за
датата на връчване на постановлението на ищеца, като същото е изпратено с
обратна разписка на 07.12.2017г., което не е получено от страната. Видно от
приложената на л. 53 от същото разписка, този прокурорски акт е връчен на
16.04.2018г. и следователно срокът за обжалването му е изтекъл на 23.04.2018г.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
инициираното против него наказателно производство са събрани гласни доказателства
посредством разпита на св. Р. Т. /протокол от съдебно заседание, проведено на 20.09.2018г./.
От показанията на цитираната св. се установи, че същата съжителства
съвместно с ищеца Д.Г., от който има дете. През месец март до декември миналата
година той бил задържан. Тогава майка й дошла да й прибере багажа, но св. се
върнала при ищеца,след като го пуснали от ареста. Той се променил, станал
„лош“, изнервен, ядосан. Не можел да си намери работа, тъй като всички го
смятали за „изнасилвач“.
Като цяло съдът кредитира показанията на св. Т., като цени същите при
условията на чл. 172 от ГПК, тъй като възпроизвежда непосредствените си
възприятия досежно емоционалното състояние на ищеца след освобождаването му от
ареста, показанията й частично намират опора в доказателствената съвкупност по
делото.
При така установените, релевантни за спора факти и
обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното
срещу него наказателно производство бъде прекратено.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата
е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и
впоследствие е оправдан или
наказателното производство е прекратено, както е в процесния случай. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и
други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., и прекратяване
на наказателното производство по причина, че не е осъществен състав на
престъпление.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу
органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е
контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по
делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК и е привлякла
ищеца в качеството на обвиняем с нарочно постановление.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни
случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията
за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и
достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял
негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено
са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не излага конкретни фактически
твърдения защо счита, че е налице съпричиняване, поради което съдът не може да
изследва наличието на противоправно поведение изобщо /извън доводите и
възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по делото не може да се
направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение у ищцата, в
причинна връзка с действията на прокуратурата или друг негов принос като напр.
укриване от органите на реда или възпрепятстване на производството по друг
начин и т.н.
Размерът на обезщетението
следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: непродължителния период на воденото
срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от
привличането му като обвиняем на 18.03.2017г. до прекратяване на наказателното
производство с Постановление от 01.12.2017г., факта че същият е осъждан за
тежки умишлени престъпления и следователно интензитета на вредите които търпи е
по –нисък от тези на лице, с чисто съдебно минало. В същото време следва да се
отчете факта, че спрямо ищеца е взета най – тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 4 месеца и 13 дни.
При
индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца съдът отчете че не се установяват други специфични по вид и интензитет
негативни последици /като напр. публично /медийно/ достояние на обвинението
/такива твърдения не са изложени от ищеца/ подлежащи на репариране /извън
обичайните и презумирани от закона/. Освен това интензитетът на вредите зависи
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. В
случая свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват извод за
конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена причинна
връзка с незаконното обвинение, които да обосноват присъждане на обезщетение в
претендирания от ищеца размер от 15 000 лева. Същият не ангажира
доказателства за твърдението си, че е останала без работа именно в резултат на
незаконното обвинение, нито за влошаване на здравния му статус, още по – малко наличието
между пряка причинна връзка с действия на прокуратурата.
В процесния казус обаче, при индивидуализиране размера на обезщетението, на
плоскостта на интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът
отчете факта, че вмененото му обвинение е за тежко умишлено престъпление по
смисъла на НК, както и факта, че спрямо ищеца е била взета най – тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 4 месеца и 13 дни.
Предвид гореизложените съображения и като
се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на живот, съдът
намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди е сумата от 1 500 лева, която следва да се присъди
ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 23.04.2018г. /датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца/ до окончателното
изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 15
000 лв, претенцията ще се отхвърли.
В действителност, едва с постъпилото писмено становище/след обявяване на
делото за решаване/ от пълномощника на ищеца се претендира наред с главницата и
обезщетение за забава върху нея считано от постановлението за прекратяване на
наказателното производство- 01.12.2017г. до
подаване на исковата молба в размер на 609,55лева. Съдът намира, че в
случая не е сезиран с акцесорен иск а се касае за законна лихва, последица от
уважаване на исковата претенция, която безспорно се дължи от датата на влизане
в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство /в случая от 23.04.2018г./, поради което и не
следва да се произнася с нарочен отхвърлителен диспозитив. Още повече, че по
делото е изготвен доклад, с който е прието от съда, че е предявен иск за
обезщетение за неимуществени вреди и ДТ е внесена единствено по този иск, като
от ищеца не са направени възражения по отношение на правната квалификация и
доклада на съда. Недопустимо е едва с писмената защита да се въвежда акцесорна
претенция.
Претендират се от ищеца разноски, които следва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят съразмерно на уважената част от
претенцията, а именно сумата от 10 лева /за държавна такса, която се дължи изцяло
по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ и сумата от 120 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска или общо сумата от 130 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Д.М.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез ***. Р.П. сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца Досъдебно производство № 206/2017г. по описа на I РУ при ОДМВР-Пловдив, което е прекратено с
Постановление от 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
влизане на постановлението в сила до окончателното изплащане, като за разликата
над уважения размер на иска за неимуществени вреди от 1500 лева до пълния
претендиран размер от 15 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Д.М.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 5, представляван от ***. Р.П. сумата от общо 130
лева /сто и тридесет лева/ ,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.