№ 503
гр. Варна, 02.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно
гражданско дело № 20243100500482 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:23 часа се явиха:
Въззивната страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 8225/29.03.2024г. от
Община Варна, с която не възразява по хода на делото. Заявява, че поддържа
въззивната жалба и иска да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Р. В. Т., редовно и своевременно призована, не се
явява, представлява се от адв. С. Л., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6633/25.01.2024г. от Община
Варна срещу Решение № 17/03.01.2024г., постановено по гр.д. № 14456/2023г.
1
на ВРС - 12 с/в, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищцата Р. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и ответника Община
Варна, представлявана от Благомир Коцев, с административен адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, че ответникът НЕ Е собственик на
следните недвижими имоти, находящи се в ***:
I.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор
на АГКК, изменена със заповед № 18-5281/23.05.2018 г. на Началник на
СГКК Варна, урбанизирана територия, с площ от 514 кв.м., стар номер 30,
квартал 14, парцел VII, при граници: ***, ведно с построените в имота:
1.ВИЛНА СГРАДА със ЗП от 61.81 кв.м., РЗП от 105.06 кв.м. и избени
помещения със ЗП от 38.65 кв.м, за която е издадено удостоверение за
търпимост № АУ 220353КНС_001КНС/24.07.2014 г. от главен архитект на
район „Аспарухово", представляваща сграда с идентификатор ***.1 по КККР
и 2. Сграда с идентификатор ***.2 по КККР, на един етаж, с площ от 31 кв.м.;
II. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор
на АГКК, урбанизирана територия, с площ от 547 кв.м., стар номер 31,
квартал 14, парцел VIII, при граници: ***, ведно с построените в имота
сгради от допълващото застрояване: Сграда - гараж с идентификатор ***.1 по
КККР, на един етаж, с площ от 18 кв.м и Сграда с идентификатор ***.2 по
КККР, на един етаж, с площ от 7 кв.м, както и всички приращения и
подобрения в имота.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е
съобразил, че за частите от териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ най-ранният
момент, в който е възможно имотите в местността „Л.“ да се
индивидуализират с граници и местоположение, е моментът на влизане в сила
на плана за новообразуваните имоти. От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че за територията няма одобрен ПНИ. Отделно от
това по отношение на имота е приложима предвидената с член 86 от ЗС и
действалата до 31.05.1996 г. забрана за придобиване по давност на имоти
държавна и общинска собственост, както и въведеният с § 1, алинея 1 от
Закона за допълнение на ЗС мораториум. Тоест, към настоящия момент не е
изтекъл изискуемият съгласно член 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и
2
ищеца не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
АДВ. Л.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 8065/27.03.2024г. от
въззиваемата страна чрез адв. С. Л..
АДВ. Л.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Л.: Моля да приемете, че въззивната жалба е неоснователна и да
потвърдите първоинстанционното решение. Считам, че решението е валидно,
допустимо и правилно. Съдът обосновано е разгледал всички доказателства
по делото, като е приложил правилно материалния закон. Доводите, изложени
във въззивната жалба, са неотносими към спора и към събраните по делото
доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че в
първия план от 1969г. процесните имоти са били земеделски, но впоследствие
в кадастралния план от 1990г. те вече са урбанизирана територия, както и
през 1990г. е приет регулационен план, в който процесните имоти са
урегулирани. Това е вилна зона и в предвижданията, включително и на общия
устройствен план, това е вилна зона. Твърденията, че няма изработен план на
3
новообразуваните имоти, че давност не може да тече, са неотносими, защото
се установи от събраните гласни доказателства, че имотът е наследствен.
Първо е бил владян от дядото на ищцата, впоследствие от баща и, а от 1990г.
́
се владее от нея, като тя е построила сграда, облагородила е имота и трайно
живее в него от 1990г. Считам, че правилно съдът е приел, че ищцата е
установила правния си интерес от предявяване на иска, както и е установила
със свидетелските показания при условията на пълно и главно доказване, че е
владяла процесния имот от 1996г. до 2006г., а в условията на евентуалност до
2018г., с намерение за своене. Второто възражение в жалбата по отношение
на това, че не е текла давност предвид забраната за придобиване и
мораториума, който беше отменен през 2022г., също е неотносимо, тъй като
ответникът не установи правното основание за придобиване на собствеността
от общината. Съставен е акт за общинска собственост, но той би трябвало да
констатира придобиването, а е посочен пар. 42 от ЗОС. Не се установи по
делото имотът да е бил одържавен, не се установиха предпоставките на пар.
42 от ЗОС, а именно, че имотът е държавен, че има влязъл в сила устройствен
план, който предвижда жилищно строителство или обществени мероприятия.
Налице е пълна пасивност на ответника да установи придобивното си
основание, която е правилно отразена в мотивите на съда, поради което
считам, че наведените доводи в жалбата са неотносими. Жалбата е
неоснователна. Решението като правилно следва да бъде потвърдено. Моля да
ни присъдите сторените разноски. Моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4