РЕШЕНИЕ
№ …73
гр. Самоков, 01.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 317 по описа на
съда за
„Самел -
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Борислав Чилингиров,
който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага и
допълнителни съображения за нейната основателност.
В съпроводителното писмо, с което
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е изпратила на съда
жалбата заедно с административно-наказателната преписка, е изразено становище
за неоснователност на жалбата. Пред съда въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице с оглед
уточняващото изявление на неговия процесуален пълномощник в с. з. на 16.09.2019
г., в законоустановения срок и против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало наложената
имуществена санкция по чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
срещу жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган,
оправомощен за това съгласно чл. 233, ал. 2 от ЗЗП с представената Заповед № 891/12.10.2016
г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите. Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Неоснователни са изложените в
хода на съдебните прения доводи на пълномощника на жалбоподателя, че при
съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
От съвкупната преценка на
съдържанието на АУАН, на приетото като доказателство, като част от
административно-наказателната преписка, пълномощно от изпълнителния директор на
търговското дружество - жалбоподател за Гергана Емилова Самарджиева (л. 15 от
делото) и на показанията на свидетелите И.К. и А.К., двамата на длъжност „главен инспектор” в Комисията за
защита на потребителите, се установява, че АУАН е съставен на 12.02.2019 г. в
гр. София от св. К. и в същия ден е предявен и връчен на надлежно упълномощения
с горепосоченото пълномощно представител на дружеството.
Посочените в показанията на св. К.
обстоятелства, че тя е изготвила текста на акта преди пристигането на
пълномощника на жалбоподателя и не е присъствала при самото му връчване на
пълномощника Гергана Самарджиева поради внезапно възникнал служебен ангажимент,
не обосновават извод за допуснати съществени нарушения на процесуални правила
при съставянето на АУАН.
В тяхната взаимна връзка
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН изискват присъствието на
твърдяния нарушител или на негов надлежен представител при предявяване на АУАН,
който инкорпорира административно-наказателното обвинение, за да обезпечат
правото му да научи за какво административно нарушение е обвинен, както и
правото му да предяви възражения срещу акта по реда на чл. 44 от ЗАНН и да сочи
доказателства и да иска събирането на такива. В този им действителен смисъл
посочените разпоредби не предписват присъствие на твърдяния нарушител при
физическото изписване на текста на акта. Подобно изискване би било напълно
самоцелно, тъй като единственият възможен негов резултат би бил да се осигури
процесуално недопустима възможност на нарушителя, респ. на негов представител,
да влияе пряко или косвено с фактически действия върху формиране на волята на
публично овластен орган при самото изписване на текста на акта. Освен това, разпоредбата
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН не вменява в изключителна персонална компетентност на
актосъставителя предявяването на акта и връчването му на нарушителя – това са
действия, които могат да бъдат извършени и от друго лице. Достатъчно е като
аргументи в тази връзка да се посочат употребата на безличната глаголна форма в
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН относно предявяването на акта, а така също и разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която, макар и в различна хипотеза, няма
никакво значение кое е физическото лице, което фактически е осъществило
действията по предявяване и връчване на акта на нарушителя.
В обобщение, съставеният срещу
жалбоподателя АУАН е предявен и връчен на негов надлежно упълномощен
представител, като при осъществяване на тези процесуални действия не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото
на защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство.
Неоснователно е оплакването в
жалбата за допуснато в хода на административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в така нареченото от
жалбоподателя „дописване” в АУАН и в НП на обстоятелства, които не са посочени
в констативния протокол № К-2655900/03.12.2018 г., съставен от св. И.К. в хода на извършената проверка на място в
стопанисвания от жалбоподателя обект, а именно, че в поставения на видно място
ценоразпис с обявени цени за настаняване е поместен следният текст „Гостите на
хотела ползват безплатен паркинг” и „Хотелът извършва плащания със следните
видове кредитни карти…”.
Съставянето на този протокол
предшества образуването на административно-наказателното производство срещу
жалбоподателя, а не поставя неговото начало. В този смисъл констативният
протокол може да има в административно-наказателното производство само
доказателствено значение при оценката на всички доказателства относно вмененото
на жалбоподателя нарушение, но не определя фактическите и правните рамки на
административно-наказателното обвинение. Именно поради това е допустимо в АУАН
на жалбоподателя да се вменят и относими към съставомерността на нарушението факти, които са установени
от други доказателства, а не само от констативния протокол, какъвто е
конкретният случай (както ще се посочи по-долу). Действителната гаранция за
правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство
е на същия да не се вменяват за пръв път в НП като съставомерни за нарушението
нови факти, каквито не са посочени в АУАН и това изискване в случая е спазено.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че при проверка,
извършена на 03.12.2018 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект – къща за гости
„Кокошкова къща”, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Цар Борис ІІІ” № 84, свидетелите
И.К., А.К., двамата на
длъжност „главен инспектор” в КЗП и Жанет С., на длъжност „старши инспектор” в
същото административно звено, са констатирали, че чрез рекламни материали и
ценоразпис на място в обекта жалбоподателят предоставя информация относно вида
на мястото на настаняване, като посочва, че същото е хотел.
В констативния протокол №
К-2655900/03.12.2018 г., съставен от св. К., е посочено и не се опровергава от
никакви други доказателства, че на оградата на обекта е поставена метална
табела с надпис „Кокошкова къща хотел и бизнес клуб”, а вдясно на оградата е
поставен плакат с надпис „Кокошкова къща хотел, ресторант”. В частност, тези
обстоятелства не се опровергават от показанията на св. К., която сочи пред
съда, че металната табела била поставена на стълб за улично осветление,
разположен на улицата в непосредствена близост до оградата при входа й към
двора на къщата за гости. Това несъответствие между съдържанието на съставения
от св. К. констативен протокол и показанията й пред съда относно мястото на
поставяне на металната табела е несъществено за предмета на доказване по делото
по съображения, които съдът ще изложи по-долу.
Наред с това, в поставен на видно
място на рецепцията ценоразпис, копие от който е приобщен към
административно-наказателната преписка (л. 26 от делото), приет е като
доказателство по делото, не е оспорен от страните и св. К. в показанията си е
потвърдила, че е взела предвид именно него при съставяне на АУАН, са вписани и
следните текстове: „Гостите на хотела
ползват безплатно паркинг, интернет, фитнес, сауна, парна баня и джакузи” и
„Хотелът извършва плащания със следните
видове кредитни карти: Visa / Visa Electron / Mastercard / Maestro / RaiCARD / BORICA“.
От друга страна, също така по
безспорен начин се установява, че към датата на проверката съгласно
удостоверение № 111-а/04.08.2015 г., издадено от кмета на Община Самоков и
валидно до 04.08.2020 г. стопанисваният от жалбоподателя обект е категоризиран
като „къща за гости” с категорийна символика „три звезди”.
Съпоставката на тези
обстоятелства обосновава несъмнен извод, че към датата на проверката информацията,
посочена в рекламни обозначителни табели и плакати,
както и в ценоразпис, относно вида на стопанисваното от жалбоподателя място за
настаняване, е била невярна.
Посочването на тази информация по
този начин е пряко свързано с насърчаването и предоставянето на услуга на
потребителите, изразяваща се в настаняване в стопанисваната от жалбоподателя
къща за гости, поради което представлява осъществявана от него „търговска
практика“ по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП.
Обстоятелството, че рекламните табела и плакат, обозначаващи вида на
стопанисваното от него място за настаняване като хотел, са били поставени на
външната ограда на двора на къщата за гости, респективно на стълб за улично
осветление, разположен на улицата в непосредствена близост до оградата при
входа й към двора на къщата за гости (според показанията на св. К.) т. е. извън
границите на собственост, както сочи пълномощникът на жалбоподателя в хода на
съдебните прения, не може да обоснове извод или дори предположение, че някое
друго лице, различно от жалбоподателя, е осъществило тази търговска практика
чрез фактическото им поставяне там.
Така осъществяваната от
жалбоподателя търговска практика съдържа обективно невярна информация, която
подвежда всяко преминаващо покрай къщата за гости лице, което прочете
рекламните обозначителни надписи, а така също и всяко
лице, което желае да се запознае с ценоразписа на услугите в къщата, т. е. във
всички случаи – средния потребител, относно вида на стопанисваното от
жалбоподателя място за настаняване. По естеството си тя може да доведе до вземане
на търговско решение от потребителя, което той не би взел без използването й,
тъй като минималните изисквания за категоризиране на място за настаняване като
„хотел” или като „къща за гости” са съществено различни съгласно Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г.).
Поради това тази търговска
практика на жалбоподателя е заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.
Съображенията в жалбата, че в
АУАН и в НП не било посочено конкретно заблуждаващо потребителите обстоятелство,
са необосновани, тъй като както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че
търговската практика на жалбоподателя е заблуждаваща относно вида на
стопанисваното от него място за настаняване, а именно хотел вместо
действителния му вид – къща за гости съгласно удостоверението за категоризация.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че правната квалификация на нарушението била неясна и
необоснована поради липса на изричното й обвързване й с конкретна хипотеза
измежду посочените в чл. 68д, ал. 2, т. 1-7 от ЗЗП. С оглед съдържанието на чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП такава връзка би била необходима за правилната правна
квалификация на нарушението само в случай, че за някое или някои от
обстоятелствата по чл. 68д, ал. 2, т. 1-7 от ЗЗП търговецът използва в
търговската си практика фактически точна информация и въпреки това тази
търговска практика по някакъв начин заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, поради което също има за резултат или може да
има за резултат вземането на търговско решение от него, което той не би взел
без използването на търговската практика. Тази хипотеза е неотносима
към вмененото на жалбоподателя нарушение. Тя представлява индиректно
заблуждаваща търговска практика и е алтернативна на вмененото на жалбоподателя
осъществяване на заблуждаваща търговска практика, съдържаща обективно невярна
информация, която поради това подвежда средния потребител. Затова при правната
квалификация на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, не са
допуснати нарушения на материалния закон или съществени нарушения на
процесуални правила.
Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП
заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП е
нелоялна, а в чл. 68в от ЗЗП е установена забрана на нелоялните търговски
практики.
Жалбоподателят е нарушил
забраната по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, осъществявайки с установените
от доказателствата по делото и посочени по-горе действия нелоялна търговска
практика във вид на заблуждаваща такава по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП,
поради което деянието му е съставомерно от обективна страна като
административно нарушение по чл. 210а от ЗЗП.
Изложените в жалбата доводи за
високо качество на услугите, предоставяни в стопанисваното от жалбоподателя
място за настаняване, освен че са неясни, неконкретни и недоказани, са и неотносими към предмета на доказване по делото. Те биха
били евентуално относими към административно
нарушение по чл. 208, ал. 1, вр. чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, но не и
към съставомерността и обществената опасност на
процесното нарушение.
Нарушението е извършено от
юридическо лице – търговско дружество при осъществяване на неговата дейност и
имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, като въпросът
относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда
от съда.
За административно нарушение по
чл. 210а от ЗЗП административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал
имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя като му е наложил
имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв., който
не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността
му не е необходимо да се установи настъпването на вредни последици, поради
което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената му опасност не е
незначителна, тъй като то се изразява в обозначаване на място за настаняване от
клас „Б” съгласно разпоредбата на чл. 3 от цитираната по-горе наредба като
такова от клас „А” съгласно същата разпоредба. Наред с това нарушението е
типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се
установяват значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен
на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни
нарушения. Нарушението е извършено от търговско дружество в гр. Самоков и е констатирано в активния зимен туристически
сезон, когато в града, поради близостта му с к. к. „Боровец” – курорт с
национално и международно значение, има повишено търсене на хотелски услуги. Ето
защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № К-0052912/09.05.2019 г., издадено от Елена Михаилова Гунчева –
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград, със седалище гр. София, към Главна дирекция ”Контрол на пазара”
при Комисията за защита на потребителите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: