Решение по дело №570/2016 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 147

 

 

гр. Пловдив, 28.07.2017 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                                                                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХИТЕВА

                                                                                                                                                                                                                                                                  ГАЛИНА АРНАУДОВА

 

при участието на секретаря СТЕФКА ТОШЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 570/2016 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 102/12.08.2016 г. от Ч.Т.М. ЕГН ********** против решение № 94/20.07.2016 г., постановено по г. д. № 256/2015 г. по описа на ОС – К.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен от Ч.Т.М. ЕГН ********** *** против М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК***.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае, че не дължи на ответника сумата от 26 000.00лева, част от сумата от 291 186.44лева, за която сума ответното дружество било конституирано като взискател по изпълнително дело №*г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №*по отношение на неплатилия солидарен длъжник Ч.Т.М. и която сума представлявала останалата ½ част от дълга по изпълнителното дело. Претендира разноски.

Ответникът не признава иска. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са осъдени да заплатят солидарно на М.З.Ч.сумата от 400 000.00лева. Това твърдение не е спорно.

Посочено е, че против ищеца и ответника е образувано изпълнително дело №*г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №*. И това обстоятелство не е спорно.

В исковата молба се твърди, че, на 14.01.2014 г., М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**е изплатила цялата дължима сума по изпълнителното дело в размер на 582 372.88лева. И това твърдение не е спорно и се доказва от представения кредитен превод от 13.01.2014 г. /л. 28 от делото на ОС/

Посочено е, че, на 22.01.2014 г., ищецът М. е превел на ответника сумата от 100 000.00лева. И това обстоятелство не е спорно.

Видно от молба вх. № 2780/10.02.2014 г. /л. 30 от делото на ОС/, ответникът е направил искане пред ЧСИ за конституиране като взискател в изпълнителното производство за половината от платената сума или за 291 186.44лева. С постановление от 12.02.2014 г. /л. 32 от делото на ОС/, производството по изпълнителното дело по отношение на М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**като длъжник е приключило и този правен субект е конституиран като взискател против Ч.Т.М.. Следователно изпълнителното производство продължава и единствен длъжник по него е Ч.Т.М., а М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**вече има качеството на взискател, съобразно чл. 429, ал. 1 от ГПК.

Видно от преводно нареждане от 22.01.2014 г. /л. 29 от делото на ОС/, М. е превел на М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**сумата от 100 000.00лева, като изрично е посочено, че основанието за плащане е изпълнително дело №*г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №*. При това положение очевидно М. е погасил част от дълга си към М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**, но не и цялото си задължение. Оставащата дължима сума е повече от процесната от 26 000.00лева.

Налага се изводът, че М. дължи на М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**сумата от 26 000.00лева. Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горния резултат и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден Ч.Т.М. ЕГН ********** да заплати на М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**сумата от 840.00лева, представляваща направени и поискани разноски за въззивното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/20.07.2016 г., постановено по г. д. № 256/2015 г. по описа на ОС – К.

ОСЪЖДА Ч.Т.М. ЕГН ********** *** да заплати на М. „Д.А.Д.“ АД ***, ЕИК**сумата от 840.00 /осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за въззивното производство.  

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: