№ 353
гр. Велико Търново , 02.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000287 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна частна жалба от Б. Г. Б. против Определение № 160/
29.04.2021 г. по т.д. № 9/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е спрял
производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК до приключване на
наказателното производство по ДП – ЗМ № 146/ 2020 г. по описа на ОД на МВР –
Плевен с влязъл в сила акт. Жалбоподателят счита обжалваното определение за
незаконосъобразно. Излага, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е
наличието на образувано наказателно производство, когато деецът и извършеното от
него деяние са идентични с тези, твърдени в исковото производство, и не се касае до
хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено
самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 ГПК, а в случая тези пречки
не били налице. Било образувано досъдебно производство, но срещу неизвестно лице,
без да са конкретизирани правните норми, които деецът е нарушил, при което не
можело да се установи тъждество между деянието – предмет на наказателното
производство и деянието – предмет на доказване в исковия процес и съответно
значение на наказателното производство за правилното решаване на настоящия спор.
Освен това, за приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК следвало съдът да разкрие в хода
на делото престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
висящия пред него спор, а в случая не били събрани никакви доказателства, които да
формират извод за наличие на престъпни обстоятелства, защото съдът не извършил
дори размяна на книжата. Заема становище, че деянието, от което са настъпили
вредите, и неговата противоправност подлежат на доказване в исковото производство,
а вината се предполага и в този смисъл гражданската отговорност на деликвента може
да се ангажира дори и при оправдаването му. Моли определението да бъде отменено и
делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
1
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.
Съдът установи следното: Б. Г. Б. е предявил пред ОС – Плевен срещу ЗАД „Бул
инс“ искове с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за причинени му при ПТП
неимуществени и имуществени вреди. Исковата си претенция той е основал на
твърденията, че е претърпял вреди в пряка причинно-следствена връзка с виновното
поведение на застрахования при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач на МПС Т. А. Ц.. Описал е механизма на
реализиране на ПТП и е посочил, че причината за настъпването му е управлението от
водача на автомобила с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя скорост. Към
исковата си молба е представил Констативен протокол от 02.07.2020 г. за ПТП с
участници Т. А. Ц. – водач на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ЕН 20**** и ищеца Б. Г.
Б. – водач на л.а. Ауди – 80 с рег. № ЕН 42****. В протокола като пострадали лица са
посочени три лица, в това число двамата водачи. Приложен е и план – схема, видно от
който л.а. Фолксваген Голф след десен завой е навлязъл в насрещната лента за
движение, в която се е движил л.а. Ауди – 80, при което се е осъществил сблъсъкът на
двете МПС. Представени са писмени доказателства за причинени на ищеца три
фрактури. Съдът е изискал справка от ОД на МВР – Плевен, от която се установява, че
ДП – ЗМ № 146/ 2020 г. по описа на ОД се води срещу неизвестен извършител, за
установяване на престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ НК вр. чл.342 и сл. НК по повод
възникналото ПТП между двата процесни автомобила, управлявани от ищеца и
сочения в исковата молба водач Т. А. Ц., като по делото се очаква изготвянето на
автотехническа експертиза. С обжалваното пред настоящата инстанция определение
съдът е приел, че делото следва да бъде спряно съгласно чл.229 ал.1 т.5 ГПК предвид
наличието на висящо наказателно производство във връзка с реализираното ПТП,
изходът от което ще има значение за правилното решаване на спора, с който съдът е
сезиран, защото гражданският съд ще бъде обвързан от влязлата в сила присъда срещу
водача относно фактите, посочени в чл.300 ГПК.
Въззивната частна жалба е процесуално допустима – подадена е от правоимащо
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок. При изяснената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.229
ал.1 т.5 ГПК, обуславяща спиране на производството по висящото гражданско дело,
макар да не споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения,
които обосновават спиране в хипотезата на т.4, а не на т.5 на цитираната норма.
Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по
гражданско дело на соченото основание – т.5, е необходимо пред съда да са събрани
достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които са от значение за
правилното решаване на спора и да не е възможно същите да бъдат установени в
рамките на исковото производство, като спирането не е обусловено от наличието на
2
вече предприето наказателно преследване относно разкритите по делото престъпни
обстоятелства, т.е. образуваното досъдебно производство само по себе си не се явява
основание за спиране на гражданското дело. Спирането по т.5 се налага, защото за
разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени
от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън
хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за
наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на
основание чл.300 ГПК има задължителен характер за него относно това, дали е
извършено деянието, противоправно ли е същото и има ли вина деецът. В настоящия
казус се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед
твърдяния в исковата молба механизъм и ангажираните на този етап на производството
писмени доказателства разкрива признаците на транспортно престъпление с причинени
телесни увреждания на повече от едно лица. Предвид идентичността на обективните и
субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия
състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, от която произтича
отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с
деликвента, евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за
гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от
деликта. Изходът на гражданския спор, с който е сезиран ОС – Плевен, ще бъде
обусловен от констатациите на наказателния съд за извършено от деликвента
престъпление. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
спиране на производството по т.д. № 9/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен на основание
чл.229 ал.1 т.5 ГПК до отпадане на процесуалната пречка за разглеждане на спора по
същество. В изложения смисъл са Определение по ч.г.д. № 504/2011 г. на 1 г.о. на ВКС,
Определение по ч.т.д. № 1307/2016 г. на 1 т.о. на ВКС, както и актуалната практика на
ВКС, обективирана в Определение № 476/ 12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1443/ 2019 г. на ІІ
г.о. на ВКС, Определение № 355/ 02.08.2019 г. по ч.т.д. № 1611/ 2019 г. на І т.о. на
ВКС, Определение № 728/ 11.12.2019 г. по ч.т.д. № 2522/ 2019 г. на ІІ т.о. на ВКС,
Определение № 175/ 28.05.2020 г. по ч.т.д. № 302/ 2020 г. на І т.о. на ВКС,
Определение № 378/ 06.10.2020 г. по ч.т.д. № 1577/ 2020 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Макар и по различни съображения, като краен резултат обжалваното
определение на ОС – Плевен е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 160/ 29.04.2021 г. по т.д. № 9/ 2021 г. по
описа на ОС – Плевен.
3
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4