Р Е Ш Е Н И
Е № 4309
гр. Пловдив, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 07.11.2019
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10844 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от З***ХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
Позитано № 5 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ №1, с която е иск с правно основание чл. 410, ал.1,
т.2 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 183,62 лв. – главница, представляваща регресна претенция за
изплатено з***хователно обезщетение за увредения л.а. марка „***“, модел „***“
с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско Стандарт” по застрахователна полица
№ *** със срок на покритие от 12.08.2018 г. до 12.08.2019 г. за причинени
имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило произшествие на
04.01.2019 г., когато при движение в ***,
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Претендира се и законна
лихва, считано от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както
и разноски.
Ищецът посочва, че на *** при движение в ***, лек автомобил марка „***“, МОДЕЛ „***“ с рег.
№ *** преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в
резултат на което се сочи, че са настъпили щети по автомобила. При настъпване на произшествието се сочи, че
увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца,
сключена със ЗП № ***, със срок на покритие от 12.08.2018 г. до 12.08.2019 г. В
тази връзка на 04.01.2019 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил и е образувана
щета под № ***. Извършен е оглед и опис на вредите. По заведената претенция е
определено обезщетение в размер на 183,62 лв., което на 14.02.2019 г. е
изплатено по банков път на *** – ползвател на застрахования лек автомобил.
Твърди се, че на основание чл.31 от ЗП, Община Пловдив отговаря за ремонта и
поддържането на бул. ***, като също така е длъжна да поддържа пътя в
изправност, съответно да сигнализира неизправните участъци в него, които
задължения общината не е изпълнила, поради което е нарушила разпоредбите на
чл.3, ал.1 и 2 и чл.167, ал.1, изр.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП. Претендират се
законна лихва върху главницата и разноски по делото.
Във връзка с изложеното се моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 183,62
лв. - главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.06.2019 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил отговор от ответника. Твърди се, че исковата молба е допустима, но
исковата претенция е неоснователна и недоказана. Ответникът смята за недоказани
настъпването на ПТП, мястото на същото, наличие на необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила,
както и наличието на причинно-следствена връзка между вредоносните последните и
процесното ПТП. Сочи се, че не е отчетено поведението на водача при управление
на автомобила, което можело да допринесе за настъпването на ПТП. Ответникът
твърди, че дори и при наличие на препятствие водачът на автомобила е бил длъжен
да се съобрази с пътната обстановка. Заявява също, че не е съставен протокол за
произшествието от компетентните органи, както и че не е посочен часът на
ПТП-то. Твърди, че не е ясно къде точно се е намирала неравността и дали е
имало намалена видимост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат и при условия на евентуалност иска намаляване на дължимата сума
съобразно степента на съпричиняване на щетата и до размер до реално дължимата
претенция по застрахователния договор. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетото по делото
писмено доказателство застрахователна полица
№ застрахователна полица № *** за
лек автомобил марка л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № *** се установява, че по
отношение на автомобила е била налице имуществена застраховка – „Каско
Стандарт“, валидна за периода от със срок на покритие от 12.08.2018 г. до
12.08.2019 г. г. с основно покритие – „пълно каско“. Не се спори и се установява, че е налице покрит от застраховката
застрахователен риск.
С декларация за настъпване на з***хователно
събитие управляващият автомобила К.С.Щ. е декларирала настъпило на ***, *** в близост до № ***, на участък с GPS координати ***, при което по
време на движение по *** предна дясна гума (зимна) е попаднала в дупка,
вследствие на което е непоправимо спукана.
На 04.01.2019 г.е подадено и
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, като е описано ПТП- то и
е посочено, че вследствие попадането в дупка предна дясна гума е спукана и не
може да бъде използвана отново, не може да бъде залепена . Представени са
документите, необходими във връзка със заявеното застрахователно събитие. На
същата дата е изготвено опис по образуваната претенция № ***, като са отразени
следните щети по застрахованото МПС - увреждане на гума, предна дясна гума *** с
80 % ост. стойност със становище за подмяна. Съгласно заключението на
оценител от застрахователното дружество стойността на щетите е в размер от 183,62 лв.. Стойността
на гумите е в размер от 183,62 лв. след
съответната отстъпка. На 14.02.2019 г. ищцовото дружество – застраховател е
изплатило стойността на увредените части в размер от 183, 62 лв.
На 19.03.2019 ответника е връчена регресна покана
за заплащане на сумата от 183,62 лв. т.е. за възстановяване на заплатеното на застрахования
застрахователно обезщетение на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, като е
посочено, че съгласно чл. 31 от ЗП общината е отговорна за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Посочена е банкова сметка, ***.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. К.Щ., управлявала увреденото МПС към датата на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че през
м. януари тази година е управлявала л.а.
*** ***, собственост на „УниКредит лизинг“, на който сочи, че е пълномощник.
По този автомобил настъпили щети в момента, в който тя го управлявала в
началото на тази година. Движила се от *** по *** в посока ***. Трябвало да
продължи по ***, но била възпрепятствана от една дупка, която не успяла да
избегне, тъй като участъкът там е доста стеснен и за да се размине с
паркираните коли се оказала в дупката. Веднага получила сигнал от колата, че
спада налягането на едната гума, светнал светлинен индикатор, спряла и установила,
че гумата е спукана и спаднала изцяло. Оставила колата, защото трябвало да
пътува и на следващия ден отишла
сутринта, за да вземе гумата и да я занесе за смяна. Нямало знак за
обозначаване за наличие на дупки в този участък. Автомобилът имал застраховка
Каско, информирала застрахователя и било изплатено обезщетение в размер на
смяната на новата сменена гума. След като спряла не се е обаждала на КАТ. Застрахователят изискал
информация за мястото на дупката и дала конкретен адрес. Посочва, че застрахователят
е Виена Иншурънс груп, като тя подала заявление и снимки на дупката, която
била дълбока 20 см. и широка може би
също 20 см. Движила се от супермаркет ***
към ***, от дясната страна се пада реката. Посочва, че е спукана предна дясна гума.
Дупката била много остра, много рязка. Това се случило в участъка, който не е
павиран, преди началото на павираната част.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, като безпротиворечиви, последователни и обективни.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите, като потвърждава своето заключение и след изслушване на
разпита на свидетеля и задаване на въпроси към нея. Вещото лице е отразило,
че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по характер и
големина на механизма на произшествието, описан в исковата молба и Декларация за
настъпване на з***хователното събитие, както и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение. Установява се стойността
на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване
/ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 239,12 лв., като справедливата пазарна
стойност е в размер от 183,62 лв. Съдът кредитира изцяло заключението, като
обосновано, пълно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е
действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка
за изплащане на застрахователно
обезщетение.
От събраните по делото гласни
доказателства, преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените
доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и
гласни доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на
ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на
събитието - дупка на пътното платно. В
същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
нито такова
поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Не се спори по делото, че пътят,
на който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3,
ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по
него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Според
чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37
ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението, е
препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на св. Щ.), който да указва на водачите
да го заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и
да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено
му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника. В ЗДвП не съществува
разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното
платно и
съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек
автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане
на застрахователно обезщетение с оглед
валидно сключената имуществена застраховка, чийто размер се
установява от неоспореното експертно заключение. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на
кредитора (застрахования)
срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл.
410, ал.1,
т.1 от КЗ следва
да бъде уважен до предявения размер, с оглед диспозитивното начало и доколкото
същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази
насока в общ размер от 465 лв., от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 300
лв. – адвокатски хонорар, 150 лв. – депозит за вещо лице и депозит за свидетел
в размер от 15 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ №1 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5 сумата
от 183,62 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за увредения л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, въз основа
на зстраховка „Каско Стандарт” по з***хователна полица № *** със срок на
покритие от 12.08.2018 г. до 12.08.2019 г. за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило произшествие на 04.01.2019 г., когато при движение в *** по ***, лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № *** преминава през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законна лихва, считано от 28.06.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата и сумата от 465
лв. – разноски по делото, от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 300
лв. – адвокатски хонорар, 150 лв. – депозит за вещо лице и депозит за свидетел
в размер от 15 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ