Решение по дело №830/2010 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1002
Дата: 22 ноември 2010 г. (в сила от 15 декември 2010 г.)
Съдия: Йордан Илиев Воденичаров
Дело: 20104110100830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Гр.В.Търново , 22.11.2010 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември  , през две хиляди и десета година ,

                                  В състав: районен съдия Йордан Воденичаров,

При секретаря Д.С. , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 830 по описа за 2010 г. , за да се произнесе взе предвид:

         Ищецът –„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  -София  чрез своя  пълномощник  адвокат Д.М.Д. от САК ,  твърди в исковата си молба , че по силата на договор за потребителски кредит  № 01133674/15.12.2007  г. ,  е предоставил  по банков път на ответника О.Д.И.   паричен кредит  за лични нужди в размер на   сумата от 2028,60 лева/ от която сума 28,60 лева  е за покупка на застраховка „сигурност на плащанията”/. Уговореният краен  срок  за  връщане на  паричния заем е  фиксиран  на 20.11.2008 г. , като начинът  за това  е установен  със следния погасителен план :  11 месечни погасителни вноски , първата, от която е  платима до 18.01.2008 г.  и са в размер на по 231,08 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 231,04 лева- или общо поетото задължение  възлиза  на 2541,84,84 лева / съдържащо в структурата си  надбавка , покриваща  разноските на кредитора по подготовка  и обслужване на заема- годишен процент от 56,53 %  и определена добавка, съставляваща  „печалба”, т.е. възнаградителна лихва/.   Ответникът  е изплатил   само седем  погасителни вноски  и е преустановил изцяло плащанията към 20.08.2008 г.     Поради  забавата му  да  изпълнява  задължението си за  ежемесечно плащане на погасителните вноски ,  ищецът  е подал заявление  по чл.410 от ГПК  , по което е образувано ч.гр.д.№ 4072/2009 г.  на ВТРС  и е издадена заповед за изпълнение , вменяваща в задължение на  И.    да заплати на  кредитодателя  общо сумата от 924,28/ деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки / лева-   представляваща остатъчна главница/ 839,54 лева/, плюс  добавка за  печалба, прибавена в структурата на всяка една погасителна вноска- възнаградителна лихва за кредитодателя  / 84,74 лева/, както и сумата от 134,48 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху  всяка една закъсняла вноска , считано от 19.09.2008 г.  до датата на подаване на заявлението .  В срока по чл.414 от ГПК  длъжникът е предявил възражение  срещу  заповедта за изпълнение.  Предвид горетвърдяното , ищецът моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника  съществуването на горепосочените парични вземания  , както да осъди втория да заплати на първия  направените по исковото производство  разноски. В с. з.  ищецът не се представлява . С писмено становище поддържа исковата молба.

         Ответникът редовно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК не е подал писмен  отговор. Назначеният му особен представител – адв.Д.В.Д. от ВТАК  заявява, че от писмените доказателства действително се установява , че ищецът е предоставил на ответника твърдяния паричен потребителски кредит  и не може да се ангажира с доказателства  против дължимостта на претендираните суми.

         Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По реда на чл.415 от ГПК  с една искова молба  са  предявени   установителни искове, имащи за предмет  претендирани  неудовлетворени притезателни права  за  изплащане на остатъчен заемен/ кредитен / дълг, включващ в структурата си чиста главница  и добавка  като печалба/ възнаградителна лихва”  и за заплащане на  мораторна лихва - с правна квалификация , изведена от нормите на чл.4, чл.7, т.4 и т.8, чл.19 от Закона за потребителския кредит , чл.79, ал.1, чл.240, ал.1, ал.2  от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.   Исковете са  допустими / предявени са в срока по чл.415, ал.1 от ГПК/ и подлежат на положителна съдебна санкция.

   Визираните по-горе процесуални факти/ по заповедното производство/  са ясни  и съществуващи.

Безспорно  е автентичното битие на съществуващ частен  диспозитивен / документ „договор за потребителски  кредит № 01133674/15.12.2007 г. и частен удостоверителен документ „договор за издаване на електронна банкова дебитна карта ”от с. дата, които  разкриват  годност    да изпълнят  функцията на доказване/ да дадат сведение за  настъпването на  твърдяния главен  юридически факт – сключен  между страните на 15.12.2007 г. договор за паричен заем,  с описаното  по –горе предметно съдържание/ клаузи за правата и задълженията / и техни субектни правни качества / заемодател/ кредитодател - на ищеца и заемател/ кредитополучател- на ответника/, респ. да изпълни сам по себе си ролята на валиден  материалноправен източник на  претендираните парични задължения, обвързващ  сключилите го страни ,тъй както законът  би ги обвързал- чл. 20а, чл.9, вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Безспорен е / и  признат чрез подпис на ответника на съответното място в раздел „удостоверявания”на договора / факта  на превод по банков път на  сумата – предмет на заемоотдаване/ кредитоотдаване и получаването й по съответната разплащателна сметка на ответника- заемател/ кредитополучател в ТБ”Инвестбанк” АД и  той   фиксира добавъчния , но задължителен момент , в който настъпва ефектът на съгласуваните воли на страните- реалното сключване на заемния/ кредитния договор/ когато отпуснатите парични средства преминават в собственост на  заемателя/ кредитополучател  – чрез установяване на  фактическа и юридическа власт към собствено разпореждане с тях- чл.240, ал.1 от ЗЗД.Твърдяното неизпълнение  на задължението на ответника- заемател да  изплати последните четири месечни погасителни вноски, е   отрицателен/ неправомерен / юридически факт , чието  установяване   , съдът приема по неизбежна необходимост, наложена   приложимостта на принципа : „ недоказан , значим за спорното право факт, се счита ненастъпил”/ арг. от чл. 235, ал.2 ат ГПК/ , а в случая този недоказан  значим за спорното право  факт , чиято доказателствена тежест пада върху ответника- чл. 154, ал.1, вр. с чл.153 от ГПК, е фактът на плащане на  падежа на погасителните вноски за времето от 20.07.2008 г. до 20.11.2008 г.  В негова тежест е и доказването на  факта, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , вменените с  нея  парични задължения  са всъщност били несъществуващи по  една или друга причина  , но подобни правоизключващи, правопогасяващи или правоосуетяващи факти/ респ. възражения/, ответникът нито твърди, нито доказва .  Не е спорен  размерът на претендирания остатъчен цял заемен/ кредитен/ дълг и размера на дълга за мораторно обезщетение .     Фактът на  забавата в изплащане на  погасителните вноски  е  правно основание за възникване в полза на кредитора- ищец на  установеното с правилото на чл.86 от ЗЗД/  „прехвърлено” в чл.5 на договора /   аксесорно право  на вземане за обезщетение  в размер на законната лихва , чийто алгоритъм на изчисляване  е  определен нормативно в размер на  основния лихвен процент плюс 10 пункта отгоре , считано от деня на забава на всяка  една  вноска / 21 число на всеки месец – чл.84, ал.1 от ЗЗД/  до датата на подаване на заявлението  .  Натрупаната сума – предмет на упражненото право на обезщетение , изчислена   за времето от 19.09.2008 г.  до датата на подаване на заявлението,   е адекватна на търсената.

         При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК   ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 230/ двеста и тридесет   / лева- представляваща направени  по исковото производство  разноски / довнесена  ДТ, ДТ за снабдяване с удостоверение,  адвокатско възнаграждение  по предвидения  в Наредбата за МАВ минимален размер от 100 лева и  разноски за особен представител / .

 

           Предвид горното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА за установено  по реда на чл. 415 от ГПК  и по  отношение на О.Д.И. , с ЕГН: **********,*** Каравелово, ул.” „Двадесет и втора” № 18 , че  ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  с фирма „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД   ,със седалище и адрес на управление:  гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14  , с ЕИК: *********, представлявано от Луик Льо Пишу – изпълнителен директор  , е титуляр на  изискуеми парични вземания към първия , произхождащи от  чл.3, изр.2-ро, изр.3-то  чл. 5, изр.1-во, изр.2-ро  от договор за потребителски паричен кредит PLUS-*********/15.12.2007 г. ,вр. с чл.4, чл.7, т.4 и т.8, чл.19 от Закона за потребителския кредит , чл.79, ал.1, чл.240, ал.1, ал.2  от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както  следва: 1/ за сумата от  924,28/ деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки / лева-   представляваща остатъчна главница/ 839,54 лева/, плюс  добавка за  печалба, прибавена в структурата на всяка една погасителна вноска- възнаградителна лихва за кредитодателя  / 84,74 лева/ - общо неиздължени 4 погасителни вноски от август до ноември 2008 г. ; 2/ за сумата от 134,48/ сто тридесет и четири лева и четирдесет и осем стотинки / лева  – представляваща обезщетение  за забава в размер на законната лихва , дължимо на основание чл.5 от договора, вр. с чл.86 от ЗЗД  за времето от 19.09.2008 г.  до датата на подаване на заявлението  по чл.410 от ГПК , заедно със законната лихва  върху главницата, считано от тази дата до окончателното й изплащане    – предмет на издадена по реда на чл.410 от ГПК  заповед за  изпълнение  по ч.гр. д.№ 4072/2009 г. на ВТРС.

 

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.Д.И. , с ЕГН: **********,*** Каравелово, ул.” „Двадесет и втора” № 18 , да заплати на   ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  с фирма „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД   ,със седалище и адрес на управление:  гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14  , с ЕИК: *********, представлявано от Луик Льо Пишу – изпълнителен директор  ,  сумата от 230/ двеста и тридесет   / лева- представляваща направени  по исковото производство  разноски / довнесена  ДТ, ДТ за снабдяване с удостоверение, заплатено адвокатско възнаграждение  и  разноски за особен представител / .

 

             Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му – пред  ВТОС  .

 

Районен съдия: