Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.В.Търново , 22.11.2010 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на
осемнадесети ноември , през две хиляди и
десета година ,
В състав: районен съдия Йордан Воденичаров,
При секретаря Д.С. , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 830
по описа за
Ищецът –„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД -София чрез своя пълномощник адвокат Д.М.Д. от САК , твърди в исковата си молба , че по силата на договор за потребителски кредит № 01133674/15.12.2007 г. , е предоставил по банков път на ответника О.Д.И. паричен кредит за лични нужди в размер на сумата от 2028,60 лева/ от която сума 28,60 лева е за покупка на застраховка „сигурност на плащанията”/. Уговореният краен срок за връщане на паричния заем е фиксиран на 20.11.2008 г. , като начинът за това е установен със следния погасителен план : 11 месечни погасителни вноски , първата, от която е платима до 18.01.2008 г. и са в размер на по 231,08 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 231,04 лева- или общо поетото задължение възлиза на 2541,84,84 лева / съдържащо в структурата си надбавка , покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема- годишен процент от 56,53 % и определена добавка, съставляваща „печалба”, т.е. възнаградителна лихва/. Ответникът е изплатил само седем погасителни вноски и е преустановил изцяло плащанията към 20.08.2008 г. Поради забавата му да изпълнява задължението си за ежемесечно плащане на погасителните вноски , ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д.№ 4072/2009 г. на ВТРС и е издадена заповед за изпълнение , вменяваща в задължение на И. да заплати на кредитодателя общо сумата от 924,28/ деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки / лева- представляваща остатъчна главница/ 839,54 лева/, плюс добавка за печалба, прибавена в структурата на всяка една погасителна вноска- възнаградителна лихва за кредитодателя / 84,74 лева/, както и сумата от 134,48 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една закъсняла вноска , считано от 19.09.2008 г. до датата на подаване на заявлението . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е предявил възражение срещу заповедта за изпълнение. Предвид горетвърдяното , ищецът моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на горепосочените парични вземания , както да осъди втория да заплати на първия направените по исковото производство разноски. В с. з. ищецът не се представлява . С писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК не е подал писмен отговор. Назначеният му особен представител – адв.Д.В.Д. от ВТАК заявява, че от писмените доказателства действително се установява , че ищецът е предоставил на ответника твърдяния паричен потребителски кредит и не може да се ангажира с доказателства против дължимостта на претендираните суми.
Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.415 от ГПК с една искова молба са предявени установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за изплащане на остатъчен заемен/ кредитен / дълг, включващ в структурата си чиста главница и добавка като печалба/ възнаградителна лихва” и за заплащане на мораторна лихва - с правна квалификация , изведена от нормите на чл.4, чл.7, т.4 и т.8, чл.19 от Закона за потребителския кредит , чл.79, ал.1, чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Исковете са допустими / предявени са в срока по чл.415, ал.1 от ГПК/ и подлежат на положителна съдебна санкция.
Визираните по-горе
процесуални факти/ по заповедното производство/
са ясни и съществуващи.
Безспорно е автентичното битие на съществуващ частен диспозитивен / документ „договор за потребителски кредит № 01133674/15.12.2007 г. и частен удостоверителен документ „договор за издаване на електронна банкова дебитна карта ”от с. дата, които разкриват годност да изпълнят функцията на доказване/ да дадат сведение за настъпването на твърдяния главен юридически факт – сключен между страните на 15.12.2007 г. договор за паричен заем, с описаното по –горе предметно съдържание/ клаузи за правата и задълженията / и техни субектни правни качества / заемодател/ кредитодател - на ищеца и заемател/ кредитополучател- на ответника/, респ. да изпълни сам по себе си ролята на валиден материалноправен източник на претендираните парични задължения, обвързващ сключилите го страни ,тъй както законът би ги обвързал- чл. 20а, чл.9, вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Безспорен е / и признат чрез подпис на ответника на съответното място в раздел „удостоверявания”на договора / факта на превод по банков път на сумата – предмет на заемоотдаване/ кредитоотдаване и получаването й по съответната разплащателна сметка на ответника- заемател/ кредитополучател в ТБ”Инвестбанк” АД и той фиксира добавъчния , но задължителен момент , в който настъпва ефектът на съгласуваните воли на страните- реалното сключване на заемния/ кредитния договор/ когато отпуснатите парични средства преминават в собственост на заемателя/ кредитополучател – чрез установяване на фактическа и юридическа власт към собствено разпореждане с тях- чл.240, ал.1 от ЗЗД.Твърдяното неизпълнение на задължението на ответника- заемател да изплати последните четири месечни погасителни вноски, е отрицателен/ неправомерен / юридически факт , чието установяване , съдът приема по неизбежна необходимост, наложена приложимостта на принципа : „ недоказан , значим за спорното право факт, се счита ненастъпил”/ арг. от чл. 235, ал.2 ат ГПК/ , а в случая този недоказан значим за спорното право факт , чиято доказателствена тежест пада върху ответника- чл. 154, ал.1, вр. с чл.153 от ГПК, е фактът на плащане на падежа на погасителните вноски за времето от 20.07.2008 г. до 20.11.2008 г. В негова тежест е и доказването на факта, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , вменените с нея парични задължения са всъщност били несъществуващи по една или друга причина , но подобни правоизключващи, правопогасяващи или правоосуетяващи факти/ респ. възражения/, ответникът нито твърди, нито доказва . Не е спорен размерът на претендирания остатъчен цял заемен/ кредитен/ дълг и размера на дълга за мораторно обезщетение . Фактът на забавата в изплащане на погасителните вноски е правно основание за възникване в полза на кредитора- ищец на установеното с правилото на чл.86 от ЗЗД/ „прехвърлено” в чл.5 на договора / аксесорно право на вземане за обезщетение в размер на законната лихва , чийто алгоритъм на изчисляване е определен нормативно в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта отгоре , считано от деня на забава на всяка една вноска / 21 число на всеки месец – чл.84, ал.1 от ЗЗД/ до датата на подаване на заявлението . Натрупаната сума – предмет на упражненото право на обезщетение , изчислена за времето от 19.09.2008 г. до датата на подаване на заявлението, е адекватна на търсената.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от сумата
от 230/ двеста и тридесет / лева-
представляваща направени по исковото
производство разноски / довнесена ДТ, ДТ за снабдяване с удостоверение, адвокатско възнаграждение по предвидения в Наредбата за МАВ минимален размер от 100
лева и разноски за особен представител /
.
Предвид горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по реда на чл. 415 от ГПК и по отношение на О.Д.И.
, с ЕГН: **********,*** Каравелово, ул.” „Двадесет и втора” № 18 , че ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД ,със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сграда 14 , с ЕИК:
*********, представлявано от Луик Льо Пишу – изпълнителен директор , е титуляр на изискуеми парични вземания към първия ,
произхождащи от чл.3, изр.2-ро,
изр.3-то чл. 5, изр.1-во, изр.2-ро от договор за потребителски паричен кредит PLUS-*********/15.12.2007 г. ,вр. с чл.4, чл.7, т.4 и т.8,
чл.19 от Закона за потребителския кредит , чл.79, ал.1, чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от 924,28/ деветстотин двадесет и четири лева и двадесет
и осем стотинки / лева- представляваща
остатъчна главница/ 839,54 лева/, плюс
добавка за печалба, прибавена в
структурата на всяка една погасителна вноска- възнаградителна лихва за
кредитодателя / 84,74 лева/ - общо
неиздължени 4 погасителни вноски от август до ноември
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.Д.И. , с ЕГН: **********,*** Каравелово,
ул.” „Двадесет и втора” № 18 , да заплати на
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с
фирма „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД
,със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14 , с ЕИК: *********, представлявано от Луик
Льо Пишу – изпълнителен директор , сумата от 230/ двеста и тридесет / лева- представляваща направени по исковото производство разноски / довнесена ДТ, ДТ за снабдяване с удостоверение,
заплатено адвокатско възнаграждение
и разноски за особен представител
/ .
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му – пред ВТОС .
Районен
съдия: