№ 322
гр. П., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720106449
по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ АД срещу ***“ за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 145,40 лева, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба (04.09.2024), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „***“, полица № ***, заведена при ищеца
под № ***.
Ищецът твърди, че на 10.10.2021 г. е настъпило ПТП по вина на ответника, като
застраховано при ищеца МПС – „***“, ДК № „***“, управлявано от Г. К. П., което е
било застраховано с полица „***“ № *** със срок на валидност от *** г.
Конкретно сочи, че ПТП е настъпило в резултат на несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно (дупка) като е повредена предна лява
гума. Била извършена експертна оценка и на собственика на автомобила била
изплатена сума в размер на 145,40 лева на 23.06.2022 г.
Твърди, че участъкът, в който е настъпило ПТП се стопанисва и поддържа от
ответника съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, а в пар. 1, т. 14 от ДП на същия закон била да дена
съответната дефиниция за „поддържане“. Твърди, че ответникът не спазил
задълженията си, поради което е налице бездействие от негова страна.
С оглед твърдяното виновно поведение на ответника и заплащането на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, намира че са налице предпоставките
да встъпи в правата му, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сума в размер на 145,40 лева, ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „***“, заведена при ищеца под № № ***.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че участъкът, в който е
настъпило ПТП се стопанисва от него и конкретно Областно пътно управление – П.,
поради което и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд П..
1
По същество оспорва предявения иск с твърдението, че не се установява
причината за ПТП и връзката с твърдяната увреда. Оспорва се протокола от ПТП,
тъй като същият е по данни на увреденото лице, а служителите на МВР не са
присъствали при самото ПТП. Не били представени доказателства за извършен оглед и
заснемане на МПС, поради което застрахователната полица не била влязла в сила,
опорочен е договора и не са налице предпоставките за суброгиране в правата на
увреденото лице.
Не била изяснена фактическата обстановка – при какви условия и каква скорост
е реализирано ПТП, вкл. дали тя е била съобразена с пътните условия. Не били
посочени и характеризиращите дупката особености.
Твърди се, че водачът в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е реагирал на
„предвидимото“ препятствие – дупка на пътя, поради което е налице съпричиняване.
Не било установено дали водачът е управлявал под въздействието на алкохол,
дали ищецът е спазил собствените си Общи условия, дали били нарушени
технологичните правила за експлоатация на МПС и др.
Оспорва описаните в исковата молба щети да са резултат от посоченото ПТП,
както и че размерът е завишен.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Поддържа предявения иск с
писмена молба.
Ответникът се представлява като поддържа своите възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи пълно и главно
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
него; настъпване на застрахователно събитие и неговия размер; заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; предпоставките по чл.
49 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице,
на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е
възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и поддръжка на
пътищата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
По делото не се спори, вкл. обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
с доклада по делото, че участъкът, в който е настъпило ПТП се стопанисва от
ответника.
От приетата като доказателство по делото полица по застраховка „***“, полица
№ *** се установява, че между ищеца и трето за спора лице – Г. К. П. с сключен
договор за застраховка „***“ МПС – „***“, ДК № „***“ със срок на валидност от ***
г. Във връзка с тази полица при ищеца е заведена щета под № *** като е призната щета
2
в размер на 145,40 лева за срязана гума. В уведомлението до ищеца (също приложено
по делото) е посочено, че водачът в опит да избегне една дупка е попаднал в друга.
Съгласно приложеното платежно нареждане, на Г. К. П. е заплатена сума в
размер на 145,40 лева от ищеца на 23.06.2022 г.
При тези обективни данни съдът приема, че между ищеца и Г. К. П. е бил
налице валидно сключен договор за застраховка „***“, в срока на действие е
настъпил покрит риск, който е възмезден от ищеца като същият е изплатил
съответното застрахователно обезщетение.
Спорни са останалите елементи от фактическия състав на предявения иск. В
тази връзка по делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетел – Г. К. П.. В
показанията си той сочи, че през м. октомври 2021 г., управлявайки МПС – „***“ в
насрещната лента на движение, поради ремонт на пътната лента, в която следва той да
бъде предвид посоката му на движение, в опита си да избегне една дупка е попаднал в
друга, в резултат на което предна лява гума се е спукала. Пояснява, че трафикът е бил
интензивен поради отбиване на движението и скоростта му е била ниска.
Относно другите спорни по делото въпроси е допусната и приета САТЕ,
неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като обективно и
безпристрастно изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания.
Вещото лице е установило механизма на ПТП, а именно – попадане на предна лява
гума на автомобил „*** ***“ в необозначена дупка на пътя, в резултат на което е
разкъсана гумата – Пирели с размер 205/55/17. Вещото лице е изследвало причината за
движение в насрещната лента и използвайки общо достъпна информация е достигнало
до заключение, че процесния участък е извършван ремонт на пътя, обстоятелства
изложени и от свидетеля. Изчислена и е сумата за отстраняване на щетите, а именно
145,40 лева.
Ето защо при тези установени по делото факти и приложимо право съдът
намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
изцяло. Това е така защото правнорелевантните обстоятелства по делото се
установяват безспорно, че ПТП е настъпило на път, стопанисван от ответника.
Управлението на пътищата включва редица дейности, включително поддържането на
пътищата, което също е сред правомощията на ответника, представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В нормата на чл.
167, ал. 1 ЗДвП също е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок.
Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие се установява
от съвкупната преценка на показанията на свидетеля, управлявал МПС при
реализиране на процесното ПТП и САТЕ. Чрез тези доказателствени източници се
установи причинно – следствената връзка, вредата и нейния размер, като ответникът
не проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на водача на МПС съдът
намира за неоснователно. В Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021
г., I т. о., ТК и цитираното в него решение по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, се
приема, че принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно
способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните
последици. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което
от своя страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие
или бездействие - на пострадалия, както и причинната връзка между същото и
3
вредоносния резултат. В тази насока обаче ответникът, чиято е била доказателствената
тежест, не ангажира никакви доказателства.
Това възражение се опровергава и от показанията на свидетеля, който е заявил,
че е било невъзможно да се спре, а единственият избор е бил в коя дупка да влезе.
Дали ищецът е спазил собствените си Общи условия е ирелевантно.
Дали били нарушени технологичните правила за експлоатация на МПС и
водачът е употребил алкохол са обстоятелства, които биха били от значение във
взаимоотношенията между застраховател и застрахован, но не и в настоящото
производство. Тези намеци дори не са въведени като конкретни възражения. Съдът е
указал, че за тях ответникът не сочи и не представя доказателства с доклада по делото,
като той не е ангажирал такива до края на производството.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в
размер на 350,00 лева и се претендира юросконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева, като съдът счита, че също следва да бъде присъдено по правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК. Не следва да се присъжда сумата от 50,00 лева депозит за свидетел, тъй
като тя не е изплащана и подлежи на възстановяване ако страната желае това да бъде
сторено.
Ответникът също е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не
му се дължат.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. С. да заплати на ЗК „***“ АД, ЕИК *** сума в
размер на 145,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „***“, полица № ***, по който е образувана щета № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба (04.09.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „ЗК „***“ АД, сумата от 500,00 лева –
разноски пред Районен съд П. в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4