№ 247
гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000254 по описа за 2021 година
С Решение № 568/08.06.2021 год. по гр. д. № 551/2020 год.
Великотърновският окръжен съд допуснал по реда на чл. 247 от ГПК поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело Решение №
26/09.02.2021 год., като в диспозитива вместо: „Осъжда ИВ. СТ. Т. да заплати на
„Адвокатско дружество В. и Б.“ - гр. София сумата 1 430 лв. адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА“, да се чете: „Осъжда ИВ. СТ. Т. да
заплати на Гаранционен фонд – гр. София сумата 1 430 лв. Разноски по делото“.
Със същото решение съдът разпоредил издаване на изпълнителен лист в
полза на Гаранционен фонд – гр. София за сумата 1 430 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от ИВ. СТ. Т. чрез адв. Цв. В..
Обжалва решението в частта, с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка. Решението противоречи на направеното от ответника искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът се е произнесъл по иск,
с който не е бил сезиран, поради което в тази част решението е нищожно. Не е
съобразена и фактическата и правна сложност на делото и възнаграждението не е
справедливо. Позовава се на чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 от Наредбата за заплащането
1
й. Не са представени доказателства за заплащане нито на юрисконсултско, нито
на адвокатско възнаграждение. Обжалва и издаването на изпълнителен лист. В
случая липсва подлежащо на изпълнение вземане, тъй като решението е
обжалвано. Моли съда да отмени изцяло решението поради липса на
доказателства за извършени разходи за процесуално представителство от страна
на ответника. Ако съдът установи, че разноски се дължат, моли същите да бъдат
намалени до размер на 100 лв.. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателката ИВ. СТ. Т. заявява, че поддържа
жалбата. Твърди, че не е знаела за делото. Упълномощила адвокат и след това
никой не е поддържал връзка с нея. Не е виждала адвоката. Обадили й се, че е
изгубила делото и че ако иска, може да обжалва за своя сметка пред ВКС. Нямала
финансова възможност и не обжалвала. След седмица получила съобщение за
запор на сметката, по която получава заплата. По този повод направила справка
във ВТАС. Заявява, че не е знаела за делото, адвокатката не я уведомила.
Ответникът по жалбата Гаранционен фонд – гр. София не е подал отговор и
не заема становище.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
С Решение № 26/09.02.2021 год. по гр. д. № 551/2020 год.
Великотърновският окръжен съд отхвърлил предявените от ИВ. СТ. Т. от гр.
Велико Търново против Гаранционен фонд – гр. София искове по чл. 557 ал. 1 т. 1
от КЗ за присъждане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
пряка последица от транспортно произшествие на 08.03.2020 год. в гр. Велико
Търново, на ул.“Н. Габровски“, в района на Изчислителния център, ведно със
законната лихва от 14.07.2020 год. до окончателното изплащане.
Осъдил ИВ. СТ. Т. да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ – гр.
София сумата 1 430 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Решението е било съобщено на ищцата на 25.02.2021 год. и не е било
обжалвано. Влязло е в сила на 12.03.2021 г.
На 08.06.2021 год. по делото е постъпила молба вх. № 3646/08.06.2021 год.
2
от Гаранционен фонд-гр. София чрез адв. Н. И. за издаване на изпълнителен лист
съгласно диспозитива на влязлото в сила решение.
С обжалваното в настоящото производство решение съдът констатирал, че е
допуснал очевидна фактическа грешка, поправил я и уважил искането на
ответника за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в размер на
1 430 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с въззивна жалба против решение по чл. 247 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, а в частта, с която
се атакува разпореждането за издаване на изпълнителен лист, същата
представлява частна жалба по чл. 407 от ГПК.
По въззивната жалба срещу решението по чл. 247 от ГПК:
Жалбата е неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно в тази
част.
Видно от решението, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 557 ал. 1 т.
1 от КЗ, съобразно изхода на спора съдът е осъдил ищцата да заплати дължимите
на ответника разноски, но вместо в негова полза (на Гаранционен фонд), сумата е
присъдена в полза на адвокатското дружество, представлявало ищцата в процеса.
След като е констатирал така допуснатата грешка, съдът е поправил същата по
реда на чл. 247 ал. 1 от ГПК, присъждайки разноските в полза на ответника, на
когото те се дължат предвид неоснователността на предявения иск. С оглед на
това, решението в тази част е правилно и законосъобразно.
Доводите на жалбоподателя относно размера на присъдените разноски,
техния вид и начина на определянето им, са неотносими в настоящото
производство. Те биха имали значение в производството по обжалване на
основното решение (Решение № 26/09.02.2021 год. на ВТОС по гр. д. № 551/2020
год.), но видно от делото, същото не е било обжалвано от ищцата и е влязло в
сила. В производството по чл. 247 от ГПК съдът преценява само налице ли е
несъответствие между формираната воля на съда и писменото й отразяване, т. е.
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.
Съдът не може да обсъжда доводите, изложени лично от жалбоподателката
3
в съдебно заседание, тъй като те касаят отношенията между страната и
процесуалния й представител адв. В.. В случай на неизпълнение на задълженията
по Закона за адвокатурата или на Етичния кодекс на адвоката, същият носи
дисциплинарна отговорност по реда на ЗА, а за неизпълнение на договорните си
задължения по чл. 280 и сл. от ЗЗД той носи отговорност за вреди, причинени на
доверителя.
Предвид горните мотиви, обжалваният съдебен акт в частта, с която на осн.
чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното
решение, следва да бъде потвърден.
По частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен
лист:
Въззивният съд счита жалбата в тази част за основателна, а решението в
същата част за незаконосъобразно.
Съгласно чл. 247 ал. 4 от ГПК решението за поправка на очевидна
фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване решението. Като решение на първоинстанционен съд, до влизането му
в сила то не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 404 т. 1 пр. 1 от
ГПК, което означава, че молбата за издаване на изпълнителен лист би била
основателна едва след влизането му в сила.
В случая първостепенният съд е уважил молбата по чл. 405 ал. 1 от ГПК,
подадена от ответника Гаранционен фонд и е разпоредил издаване на
изпълнителен лист едновременно с допуснатата по реда на чл. 247 от ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Тази поправка
касае отговорността за разноски по делото и е от значение при проверката по чл.
406 ал. 1 от ГПК, която съдът прави относно подлежащото на изпълнение вземане
срещу длъжника. Предвид това и на осн. чл. 404 ал. 1 т. 1 от ГПК, разпореждането
за издаване на изпълнителен лист за разноските преди влизане в сила на
решението за поправка на очевидна фактическа грешка е незаконосъобразно.
Обжалваното решение в тази част, представляващо разпореждане по чл. 407 от
ГПК, следва да бъде отменено, вместо което на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК молбата
на Гаранционен фонд – гр. София за издаване на изпълнителен лист следва да
бъде оставена без уважение, а издадения изпълнителен лист – обезсилен.
Така мотивиран и на осн. чл. 247 от ГПК, съдът:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568/08.06.2021 год. на Окръжен съд– Велико
Търново по гр. д. № 551/2020 год. по описа на същия съд, в частта, с която е
допусната по реда на чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 26/09.02.2021 год. на ВТОС по гр. д. № 551/2020 год.
ОТМЕНЯ Решение № 568/08.06.2021 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по гр. д. № 551/2020 год. по описа на същия съд, в частта, с която е
разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Гаранционен фонд – гр.
София за сумата 1 430 лв. разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3646/08.06.2021 год. от
Гаранционен фонд – гр. София за издаване на изпълнителен лист.
Обезсилва издадения изпълнителен лист от 09.07.2021 год.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните, само в
частта, с която е потвърдено решението на ВТОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5