№ 144
гр. Пазарджик, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500581 по описа за 2021 година
С решение на РС Велинград, постановено по гр. д.№ 668 по описа на
съда за 2019 година е прието за установено по отношение на Министерство на
земеделието , храните и горите, ЕИК831909905, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул."Х.Б.” №55, че към момента на обобществяване на
земята и към 1958г. общият наследодател -И.О. Ц. на Ф.М., К.Ц.; Ахмед Ц. и
К.Ц. всички от гр.С., ул.”Б. № 15, е притежавал като собственик в землището
на с.С., мО. следните имоти: Нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като
имот 170012; Ливада с площ от 1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009;
Нива с площ от 0.291 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот
000183 целия с площ от 1,080 дка; Нива с площ от 0.079 дка, представляваща
част от попълнен в КВС имот 000182 целия с площ от 1.279 дка, които е
внесъл в ТКЗС с.С. през 1958г., разделени от линия обозначена с цифрите
1,2,3 на комбинирана скицата-приложение към заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от инж. Й.Г., която е неразделна част от
настоящето решение, като е отхвърлен иска за разликата над горните размери
на площите за им. с №№ 000182 и 000183, тъй като са попадали по карата на
1
ЛУП от 1951 г. и представлявали горска територия, като неоснователен.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавата ,
представлявана от Министъра на земеделието , храните и горите.
Излагат оплаквания за недопустимост на решението , тъй като било
постановено по недопустим иск , предявен при липса на правен интерес.За да
е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следвало земеделските земи да са
заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо
самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не са
завършени. В конкретни случай, липсват данни наследодателя на ищеца да е
заявявал имотите, като не са налице доказателства други и лица да са
претендирали права върху имотите. Същото положение е заложено и в
трайната установена съдебна практика. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК,
било прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим в случаите, когато
земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице
претендиращо самостоятелни права. Правният интерес се обуславя от
сезиране и на двете страни по спора на общинската служба по „Земеделие“ с
искане за възстановяване на правото на собственост върху имота. В
конкретния случай липсва друга страна която да е подавала искане за
възстановяване на имота, което от своя страна води до недопустимост на
иска.
Друга предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ
била да има решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване
на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за
възстановяване на същата земя . Видно от исковата молба и представените
доказателства към нея, липсвало висящо производство по искане на друго
лице за възстановяване на имотите. Дори и да се приеме, че има Решение на
поземлния орган, не била налице другата предпоставка за допустимост на
иска - висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на
имота.
На следващо място за да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ една и
съща земя да следвало да бъде възстановена на различни лица. В случая и
2
тази хипотеза не е налице.
Така предявения иск бил недопустим и противоречал на
задължителните указания на ТР №1/97 г. на ОСГК. Според тях, процесуална
предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес произтичащ от наличието на
образувани производства по реда на 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността , при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14,
ал.7а, ЗСПЗЗ органът по поземлена собственост да промени кръга от лица, в
чиято ползва е признато право на възстановяване.
Поради изложеното моли решението да бъде обезсилено и
производството по делото – прекратено.
Оспорват решението и като неправилно, в частта в която исковата
претенция е уважена.
Предмет на установителният иск по чл.14, ал.4 е правото на собственост
върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването
им в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. В настоящият случай
липсвали доказателства, че общият наследодател е бил собственик на имотите
към момента на одържавяването имот. В представеното заявление -
декларация за членство в ТКЗС липсвали имоти с подобни характеристики.
Не били събрани и доказателства по какъв начин е придобит имота и на
какво основание се легитимира като собственик наследодателя на ищеца към
момента на обобществяването. Недоказано било, че към тази дата
наследодателя на ищците е бил собственик на имоти идентични с процесиите.
За да бъде уважен установителен иск за собственост към минал момент
ищците следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване, че
наследодателят е бил носител на правото на собственост върху процесният
имот към момента на кооперирането на земята. Представеното заявление -
декларация за членство в ТКЗС не представлява доказателство за правото на
собственост на наследодателя, сама по себе си тази декларация не доказва
придобиване на вещни права, нито пък доказва и основанието за придобиване
на собствеността.
3
Молят решението , в частта , с която иска е уважен да бъде отменено и
предявеният иск – отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Намират жалбата за допустима , но неоснователна. Установено било по
делото , че процесните имоти никога не са били държавна собственост, нито
са били включени в ДГФ в момента на обобществяване на земята. Този факт
се установявал и от назначените и приети експертизи.
Заявлението вх.№300 от 25.02.1992г. било подадено от наследника
И.И. Ц. за възстановяване правото на собственост на всички наследници на
общия наследодател И.О. Ц. и правилно Велинградската поземлена комисия е
образувала преписка затова Заявление с приложените към него доказателства.
Били са изпълнени всички специални материални норми на ЗСПЗЗ, като ПК
Велинград правилно се е произнесла и с Решение от 02.09.1999г.
Имотите, предмет на делото били идентични с имотите по т.1 и т.2 от
пункт втори от това Решение, с което се възстановява собствеността. Това
Решение по чл.18ж., ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.183, ал.1 от ПП на ЗСПЗЗ, е
влязло в сила и съгласно специалните норми на ЗСПЗЗ, това Решение на ПК
Велинград, която е особена юрисдикция, поражда същите правни последици
за страните по него, за Общините, за Държавата, вкл. и за ответното МЗХГ,
което е учреждение, каквито са правните последици на влезлите в сила
съдебни Решения, съгл.чл.297 от ГПК. Причината това административно
производство да не приключи с индивидуализиране на възстановените
земеделски имоти по действащата КЗС, били писмените възражения до
Поземлената комисия с голословни твърдения, без доказателства, че
процесиите земеделски земи били ДГФ. Следователно и второто възражение,
развито в Отговора, че липсвала оспорваща страна, която да повдига спор за
материални права, не било основателно, защото пред Поземлената комисия
/ОСЗГ/, след влизане в сила на Решението от 1999г. на ПК Велинград, е бил
повдигнат спор за материално право от длъжностно лице от ответното
учреждение - от Директора на ДГС „С.", видно от приетото като
доказателство по делото Писмо изх.№РД-13- 547 от 04.08.2016г. на ОСЗ С..
Този повдигнат от служителите на ответника спор за материално право, е
попречил да се приключи административната процедура с
4
индивидуализиране на процесиите имоти и издаване на скици за тях, които са
неразделна част от Решението за възстановяване на
собствеността.Следователно, наследниците на И.О. Ц., бил налице правен
интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
От събраните по делото доказателства и от заключенията на съдебната
лесотехническата експертиза се установила основателността на иска.Имотите
били собственост на общия наследодател И.О. Ц.. Експертите са
категорични, като се съобрразят границите на земеделските и горските
територии към 1951г., че всичките земеделски имоти категорично са извън
горската територия и дори не граничат с нея, а са на отстояние между 40 и
135 м. Установено било от заключенията на експертите, че съседните имоти
са възстановени по реституционни преписки на други физически лица.
Видно било от заключенията на вещите лица, приети от съда и
неоспорени от страните, като обективни и компетентно изготвени, че
процесните имоти към момента на обобществяването и колективизацията са
със статут на земеделски земи и не попадат в горския фонд, т.е. няма пречка
същите да бъдат възстановени по реституционната преписка на
наследодателя ние.
Молят решението да бъде потвърдено.
В срок е постъпил и отговор , изготвен от процесуалния представител –
адв.Х..
Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено.
Подържа доводите си за допустимост на иска , съответно – решението.
По отношение допустимостта на иска следвало да бъдат съобразени
правните последици от приложеното към ИМ Решение № 510/27.10.2017г. по
КНАХД №562/2017г. на Административен съд Пазарджик.
Административният съд е приел в това свое Решение, че спорът за процесната
земя не е административен, а материалноправен, който следва да бъде
разрешен в исковото производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Правилно съдът уважил иска , като е приел, че общият наследодател на
5
ищците И.О. Ц. е притежавал към 1958г., когато е била обобществена земята
му, правото на собственост върху процесните земеделски земи. Материалните
му права към този момент били установени с годно писмено доказателства по
ЗСПЗЗ - Опис- Декларация за членство в ТКЗС. Затова и ОСЗ правилно е
признала правата на собственост на неговите наследници, след което е
възстановила със своето Решение собствеността им върху тези земеделски
земи, които съществуват в действителните им и възстановими граници.
Законосъобразни били и правните изводи на Районния съд, на
основание чл.2 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.1 от ПП на ЗСПЗЗ, че законът взема за
критерий предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо
ползване и състояние, поради което е без значение, че значителна част от тези
земи се е самозалесила, заради обстоятелството, че по времето, когато тези
земи са били обобществени и са се ползвали от ТКЗС и АПК, същите не са
били обработвани и ползвани като земеделски земи.
Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , намери ,че постановения съдебен акт е валиден и допустим,а по
същество – спорът е решен правилно от първоинстанционния съд.
Предявен е иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Иска е предявен от Ф. ИСМ. М. с ЕГН **********; К. Д. Ц. с ЕГН-
**********; А.И. Ц. с ЕГН-********** и К. ИСМ. Ц. **********- всички от
гр.С., ул.Б.” № 15, срещу Министерство на земеделието , храните и горите,
ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.С., ул."Х.Б.” №55.
Ищците , видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№
00706 от 10.06.2019г. на Община гр.С. били наследници на общия им
наследодател - техният дядо И.О. Ц., починал през 1968г. Техния баща,
съответно син на общия наследодател -И.И. Ц., починал на 27.04.2015г.
Предмет на спора между страните бил наследствен от общия им
наследодател И.О. Ц. земеделски имот, внесен от него в ТКЗС със Заявление-
декларация №192/1955г. като нива от 10 дка. Този имот бил възстановен на
наследниците му с влязло в сила Решение №300 от 02.09.1999г. на Поземлена
6
комисия при Община Велинград.
Имота бил възстановен по реда на чл.18 ж от ППЗСПЗЗ.
Спор възникнал само по отношения на имота по т.1 от Решение на ПК
Велинград, с което им се признавала собствеността върху наследствената от
общия наследодател Нива от 10 дка, десета категория в мО., землище на гр.С..
В постановеното решение не бил индивидуализиран имота с посочване на
площ и съседи, поради което и не била приключила напълно процедурата по
възстановяване собствеността .
Имотът си съществувал и до сега в реалните си граници, като реалната
му площ била 11.426 дка. Представлявал нископродуктивна нива, част от
много по-голям наследствен имот, която нива била внесена от наследодателя
им през 1955г. Останалите земеделски имоти около тази нива били
притежание на роднините му, като отделно са били внесени от тях в ТКЗС с
техни отделни Декларации за членство в ТКЗС. Така че процесният имот бил
в средата на земеделски масив - бивши ниви, като от всички страни бил
заграден с възстановени частни земеделски имоти.
Процедурата по окончателното възстановяване на собствеността на
наследствения им имот в неговите реални граници и площ следвало да бъде
приключена от правоприемника на ПК-Велинград - Общинска служба по
земеделие гр.С. /ОСЗ С./.
ОСЗ С., заснела отделни части от него, а именно: № 170009- от 1.792
дка; № 170012- от 7.275 дка; № 000182- от 1.279 дка и № 000183- от 1.080
дка, като дървопроизводителна горска площ държавна собственост. Общата
реална площ на наследствения им имот била 11.426 дка.
На основата на неправомерно изготвени лесоустройствени планове,
които разкъсали бившата им нива на отделни части, с изкуствено определени
прави вътрешноимотни разделителни линии, наследствена нива на ищците
била разкъсана на посочените по-горе четири по- малки имота.
Това състояние било предизвикано от поведението на Директора на
ДГС „С.”, което горско стопанство администрирало горските насаждения в
съседство с мО. през 2016г. Изпълняващият длъжността Директор на ДГС
7
„С.” отказал да съгласува имотите за възстановяване с мотивите: ...”
анкетираните имоти не са ниви или ливади, а горски територии държавна
собственост, 100 годишна смърчова гора. Становището било отразено в
Писмо изх.№РД-13-547/04.08.2016г. на ОСЗ С..
ОСЗ С. формално се отнесла към това възражение на този Директор,
без да се съобрази с местоположението на горите от ДГФ, без да се съобрази с
фактическото положение, че наследствената на ищците самозалесила се нива
е заградена от всички страни с възстановени земеделски частни имоти. Като
се направела справка с КВС за всички тези съседни имоти, както и че ДГФ е
попълнен по правата линия западно от тези съседни имоти като 000732,
000183, 000182 и т. н., било очевидно, че нямало как тяхната бивша нива да е
била част от този ДГФ.
ОСЗ С. отказала да се съобрази с експертното становище на
лицензираният експерт И.Т., който бил извършил проверка вкл. и на
съхраняващите се в Министерството като архив горско-стопанска карта по
ЛУП от 1951 г.
ОСЗ С. не била проверила и очевидния неверен факт, че тяхната
наследствена нива представлявала „100 годишна смърчова гора“. Ако
служителите й били извършили проверка на място, щели да констатират, че
старите дървета, които са на възраст повече от 60 години, са не повече от 20
броя, които са били разпръснати из тази нива и оставени на синорите й само
да пазят сянка. Имота бил използван със земеделско предназначение , най-
вече за отглеждане на картофи.
Общоизвестно било, че заради изграждането на язовир Доспат, в чиято
чаша е попадала бившата махалаО., земеделските имоти около тази махала,
заради изселването на хората, били останали безстопанствени, цялата
територия на земеделския масивО. останала откъсната от земеделските земи
около С. и било нерентабилно да се обработват механизирано от ТКЗС,
впоследствие от АПК. Така се е стигнало до самозалесяването на тяхната
наследствена нива, която в момента била частично залесена от млади
иглолистни саморасли насаждения, различни видове /не само смърч/, на
възраст между 10 и 40 години.
8
Считат, че е без значение е в кой момент, след обобществяването на
земята, наследствена им нива е била включена в ДГФ, стопанисван от ДГС С..
Съгласно ЗСПЗЗ тази им земя подлежала на възстановяване. В този смисъл
била и задължителната практика на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, отразена в
неговите мотиви.
Считат, че ОСЗ С. не е изпълнила служебните си задължения да
приключи процедурата по възстановяване на собствеността на наследствената
им нива.
Освен това, изпълняващият длъжността Директор на ДГС С. към 2016г.
бил длъжностно лице, което осъществявало само оперативно управление
върху територията на горското стопанство от името на принципала -
Минисгьра на МЗХГ, но не било компетентно да прави материално-правни
изявления, с които да оспорва правата на собственост на ищците.
Въпреки недопустимото възражение на представителя на горското
стопанство, ОСЗ С., която е подведомствена на същото министерство, с
Писмо изх.№РД- 13-547/04.08.2016г. на ОСЗ С., изпратено само до ищеца- К.
Д. Ц., им отказала да приключи процедурата по възстановяването на
наследствения им имот. Тази държавна служба била длъжна поне да
констатира повдигнатият спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от
длъжностно лице от състава на МЗХГ.
Поради това и ищците предизвикали административно-правен спор с
предмет наследствения им имот, вместо материално-правен по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, като едва от мотивите на влезлите в сила Решения - Решение от
22.05.2017г. по гр.дело 1058/2016г. на РС-Велинград и Решение №510 от
27.10.2017г. по К.Н.А.Х.Д №562/2017г. на Административен съд Пазарджик,
им станало ясно, че имат правен интерес от завеждането на спор за
материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ против Министъра на МЗХГ, в
качеството му на принципал, разпореждащ се с държавната собственост -
земи, включени в ДГФ, които са в патримониума на представляваното от него
ведомство.
Считат,че повдигането на спор за материално право бил допустимо,
съгл.т.2 на ТР№1/1997г. на ОСГК на ВС, тъй като административната
9
процедура по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на
имота им все още не била приключила.
Позовават се на т.З от ТР№1/1997г., съгл. която в производството по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато се касае за наследствена земя, не е задължително
участието на всички наследници. Според Удостоверение за наследници на
общия им наследодател, към настоящия момент наследници били общо 35
лица, което правело изключително неудобно организирането на всички като
ищци по настоящото дело.
Ищците считат, че за тях е налице правен интерес да установят че към
1955г. наследодателят ни И.О. Ц. е притежавал и е внесъл в ТКЗС
собствената си нива в мО., Сърнишко землище, съществуваща в реални
граници и с действителна площ от 11.426 дка, която след обобществяването й
не е била стопанисвана като земеделска земя от ТКЗС С., в резултат на което
се е самозалесила с иглолистни насаждения, поради което неправомерно е
била включена в ДГФ в района на ДГС С. и актувана като държавна
собственост, без да е била държавна собственост и без да е била включена в
ДГФ към 1955г.
С разпореждане от 1.08.2019 година са дадени указания за отстраняване
нередовности на исковата молба , които касаят както индивидуализацията на
имота,така и обстоятелства , относими към правния интерес от предявяване
на иска и правилното конституиране на страните.Указанията са точни ,ясни и
напълно адекватни.
В молба от 9.07.2019 година ищците твърдят, че заявлението по чл.11
било вх.№300 от 25.02.1992г. било подадено до ПК от техния баща И.И. Ц.
като наследник на И.О. Ц..
В същата молба е направено уточнение и в изпълнение указанията на
съда относно индивидуализиране на земеделските имоти . И.О. Ц. притежавал
към 1955г. -момента на обобществяване на земята общо 17 дка ниви и ливади.
Тези имоти притежавал на основание наследство и давностно владение
повече от 40 години към 1955г., при изискуем се придобивен давностен срок
до 1949г. по ЗН /отм/ от 20 години и изискуем се по настоящия ЗН от 1949г.
10-годишен придобивен давностен срок. Семейството му притежавало още
10
отпреди Освобождението в землището на мО., с.С. около 80 дка, разделени на
четири приблизително равностойни дяла. Позовават се на придобивна
давност , изтекла в изискуемия се от закона срок към мометна на
кооперирането на земята.
От така притежаваните от наследодателя земи около 60 дка вече били
възстановени на техни родственици и част от тези имоти били съседни.
С посоченото в исковата молба решение на органите по поземлената
собственост била възстановена нива от 10 дка, девета категория в мО., както
и ливада от 4 дка в същата местност. Собствеността им била възстановена в
съществуващите /възстановими/ стари реални граници. В пункт III от същото
Решение ПК отказала да възстанови една наследствена нива от 3 дка, тъй като
попадала в чашата на язовира.
Бившата им наследствена нива от 10 дка и бившата им наследствена
ливада от 4 дка се намирали една до друга и те никога не са били държавна
собственост. Заради безстопанствеността на ТКЗС С. и заради отдалечеността
им от с.С., защото се намирали зад язовира, ръковоството на ТКЗС е
допуснало самозалесяване на тези техни имоти. Реалната площ на
възстановените им имоти била само 11.426 дка, или с повече от 2.5 дка по-
малко, отколкото реално била внесена в ТКЗС.
Нивите, които са били внесени в ТКЗС били три, а именно: 1.
Северозападна нива с пл.№ 000183. е площ от 1.1 дка - точна геодезическа
площ от 1.080 дка, при граници: от север- паша възстановена нива с пл.№
000184; от изток- път; от юг- бивша наша нива, сега попълнена като имот
000182 и от запад - ДГФ; 2. Западната нива с пл.№ 000182, с площ от 1.3 дка.
точна геодезическа площ от 1.279 дка. при граници: от север-паша нива с пл.
№ 000183; от изток- път; от юг-самозалесена територия , сега попълнена като
имот 000189 и от запад - ДГФ; 3. Източната нива с пл.№ 170012, била е с
площ от около 7.3 дка, точна геодезическа площ от 7.275 дка, при граници: от
север-наша ливада с пл.№ 170009; от изток и запад- пътища; от юг- чужди
възстановени на собствениците им ниви с пл.номера 170015 и 170011.
Ливадата им била с площ от около 1.8 дка, точна площ - 1.792 дка.
попълнена сега като имот 170009, при граници и съседи: от север, изток и
11
запад - пътища и от юг- бившата наша наследствена нива с площ от 7.3 дка,
сега попълнена като 170012.
Не претендирали по-голяма площ ,отколкото е внесена от
наследодателя им.. Общата площ на техните три ниви и една ливада в
съществуващите им стари реални граници била само 11.426 дка. или с 2.574
дка по-малко от възстановената им с Решението на ПК Велинград.
Само за два участъка от 0.019 дка и от 0.029 дка, или чисто 380 м2, било
констатирано да са залесени с иглолистна гора, която нищожна площ била
много по-малка от разликата в площта на имотите им, която е 2.574 дка.
Към Заявлението до ПК от 1992г. заявителят - баща на ищците,
съответно син на общия им наследодател, бил представил документ по чл.12,
ал.2 от ЗСПЗЗ - Молба-декларация за членство в ТКЗС, което било годно
писмено доказателство за възстановяване на собствеността. Съгл.чл.10, ал.5
от ЗСПЗЗ, се възстановяват правата на собствениците върху залесени и
самозалесили се земеделски земи, вкл. и върху земеделските земи, за които
собствениците не са възмездени и те са включени в ДГФ, с изключение на
горските разсадници и полезащитните горски пояси. Тези уточнения правели
само за правна чистота, защото въпросът за възстановяване на собствеността
е приключил с влязлото в сила Решение на ПК Велинград по чл.18ж от
ППЗСП от 1999г.
От направените уточнения по отношение на пасивната легитимация
става ясно ,че ищците повдигат този спор с Държавата , като сочат като
ответник представителя и ,заради характера на имотите , предмет на иска.
Искането им е да се приеме за установено ,че към моментът на
обобществяване на земята и към 1955г. общият им наследодател И.О. Ц. е
притежавал като собственик в землището на с.С., мО., три ниви - първата,
северозападна с площ от около 1.1 дка - точна геодезическа площ от 1.080
дка, попълнена като имот 000182; втората, западна с площ от 1.3 дка, точна
геодезическа площ от 1.279 дка , и източна с площ от около 7.3 дка, точна
геодезическа площ от 7.275 дка. и една ливада с площ от около 1.8 дка. точна
площ - 1.792 дка, които е внесъл в ТКЗС с.С. през 1955г., на основание
придобивна давност, на горните четири земеделски имота, затова и спорът
12
бил за материално право.
Съдът отново е счел че е налице противоречие между изложените
обстоятелства и направеното искане ,като е акцентирал върху
индивидуализацията на имотите и по-точно на липсата на такава към момента
на кооперирането ,както и н съответствието на твърденията с оглед наличието
на произнасяне на органа по възстановяване на собствеността.
С молба от 01.08.2019г. ищците обосновават невъзможността да се
издадат удостоверения от емлячните регистри на с.С.. мО., тъй като не са
запазени. Разполагали единствено с декларациите за членство в ТКЗС.
Общият им наследодател И.И. Ц., който видно от Удостоверението за
наследници е бил роден на 18.02.1901 г. и е бил навършил пълнолетие още
към 1019г., е владял процесната ливада от точно 39 години - до 1958г. и към
тази дата я е притежавал на оригинерно основание - изтекла продобивна
давност за срок от 39 години, което с 29 години повече от 10- годишния
придобивен давностен срок.
Не можели да посочат датата на влизане на КВС в сила, тъй като не са
се снабдили със Скици за процесиите имоти, които са записани като
държавна собственост..
Имотите били вписани като собственост на Държавата.
Конкретизирали са претенцията си,чрез описание на имотите и чрез
съседи.
Исковата молба е оставена и трети път без движение, вече с указания
дублиращи дадените и изпълнените. Постъпила е молба в изпълнение от
14.08.2019 година.
Едва след нея се е пристъпило към размяна на книжа.
Постъпил е писмен отговор от ответника – Министъра на земеделието ,
храните и горите.
Представителят на ответника изразява становище, че предявеният иск за
право на собственост по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим поради
13
липса на правен интерес. Искът бил установителен и за допустимостта му
правният интерес бил абсолютна процесуална предпоставка. Предмет на
установителният иск по чл.14. ал.4 е правото на собственост върху
земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в
ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. За да е допустим иска по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ следвало земеделските земи да са заявени за възстановяване от
повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и
процедурите по възстановяване да не са завършени. В конкретния случай,
имотите били заявявани единствено от наследодателя на ищците, като не
били налице данни други лица да са претендирали права върху имота.
Същото положение било заложено и в трайната установена съдебна практика.
В практиката на ВКС , било прието че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е
допустим в случаите, когато земеделските земи са заявени за възстановяване
от повече от едно лице претендиращо самостоятелни права. Правният
интерес се обуславял от сезиране и на двете страни по спора на общинската
служба по „Земеделие“ с искане за възстановяване на правото на собственост
върху имота. В конкретния случай липсвала друга страна която да е подавала
искане за възстановяване на имота, което от своя страна водело до
недопустимост на иска.
Друга предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 била да има
решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на
земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за
възстановяване на същата земя. Видно от исковата молба и представените
доказателства към нея, липсвало висящо производство по искане на друго
лице за възстановяване на имотите.
На наследотеля на ищците било възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 10 дка в
местносттаО.). Дори и да се приемело, че има Решение на поземления орган,
не била налице другата предпоставка за допустимост на иска - висящо
производство по искане на друго лице за възстановяване на имота.
На следващо място за да бил допустим иска по чл.14. ал.4 от ЗСПЗЗ
14
една и съща земя да следвало да бъде възстановена на различни лица. В
случая и тази хипотеза не била налице. На наследодателя на ищците е
възстановено правото на собственост върху 10 дка земеделска земя в
местността СКУМСАЛЕ в землището на гр.С.. Не били налице други субекти
на които да е възстановено правото на собственост върху имота.
Така подадена искова молба била недопустима и противоречала на
задължителните указания на ТР №1/97 г. на ОСГК. Според тях, процесуална
предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14. ал.4
ЗСПЗЗ било наличието на правен интерес произтичащ от наличието на
образувани производства по реда на 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността, при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14.
ал.7а, ЗСПЗЗ органът по поземлена собственост да промени кръга от лица, в
чиято ползва е признато право на възстановяване. В случай липсвал интерес
от водене на подадения иск, тъй като дори и при евентуално уважаване на
претенцията липсвала правна възможност, чрез уважаването му да бъде
постигнат целения правен резултат.
Оспорват иска по същество и счита, че е неоснователен и недоказан.
Предмет на установителният иск по чл.14, ал.4 било правото на
собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или
включването им в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. В настоящият
случай липсвали доказателства, че призната площ от 10 дка. в местносттаО.,
община С. е идентична с имотите посочени от ищците, по КВС на гр.С. и
наследодателя на ищеца да е бил собственик на имотите към момента на
одържавяването на имота. Видно от представените доказателства, към
настоящия момент имотите представлявали дървопроизводствена горска
площ. В представеното заявление - декларация за членство в ТКЗС липсвали
имоти с подобни характеристики. Имотите които били одържавени са от
видовете- ниви и ливади.
Не били представени и доказателства по какъв начини са придобити
имотите и на какво основание се легитимирал като собственик наследодателя
на ищеца към обобществяването. Недоказано било и, че към тази дата
наследодателя на ищеца е бил собственик на имоти идентични с процесиите и
не било посочено с какъв способ са придобити.
15
За да бъде уважен така предявения установителен иск за собственост
към минал момент ищците следвало да докажат при условията на пълно и
главно доказване, че наследодателят е бил носител на правото на собственост
върху процесниите имоти към момента на кооперирането на земята.
Представеното заявление - декларация за членство в ТКЗС не представлявало
доказателство за правото на собственост на наследодателя, тъй като сама по
себе си тази декларация не доказвала придобиване на вещни права, нито пък
доказвала основанието за придобиване на собствеността. Представените към
исковата .молба други документи били неотносими към предмета на иска и не
доказвали права на собственост на наследодателя на ищеца върху идентични
имоти към момента на обобществяването на земите.
Считат, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира ,че постановеното решение е допустимо ,тъй като е
постановено по надлежно предявен иск ,от предявяването на който ищците
имат правен интерес.
Налице е едно несъответствие , въпросът за което не е поставен от
страните. Първоначално иска е предявен срещу Министерство на земеделието
,храните и горите, като от обстоятелствата е ясно ,че правата на ищците се
оспорват от Държавата ,чрез нейните органи.
В допълнителните молби ищците изрично са посочили ,че отричат
имотите да са държавна собственост и ответник по спора е Министъра.
Следвало е прецизно съдът да предприеме действия по уточняване на
страните.Ответник по иска следва да бъде и е Държавата , представлявана в
конкретния случай при условията на чл.31 ал.2 от ГПК. Въпреки тази
неточност , въззивният съд намира ,че не са налице основания за обезсилване
на решението .Спорът е разгледан и решен с участието на представител на
Държавата.
Въззивният съд не споделя доводите на ответника , касаещи
недопустимост на иска , респективно недопустимост на съдебното решение.
Налице е правен интерес у ищците за предявяване на иск с правно
основание ,макар да не са налице типичните хипотези ,посочени и от
16
ответника – имота да е заявен от различни лица с претенции за собственост.
Ищците имат позитивно решение на ОбСЗГ,като процедурата по
възстановяване на права не е приключила , тъй като не са издадени
съответните скици.В конкретния случай неиздаването им се дължи на
действия на държавни органи ,които считат,че имотите не са принадлежали
на наследодателя на ищците ,а на държавата ,тъй като са представялвали гори
– на 100 годишна възраст ,част от ДГФ.
Единствената възможност на ищците да реализират правата си е именно
решаване на спор за правото на собственост с оспорващия им го –
Държавата.В този смисъл е и съдебната практика.
Поради изложеното , съдът намира, че предявеният иск е допустим ,
съответно – постановеното от првоинстанционния съд решение е допустимо.
За да се произнесе по съществото на спора ,въззивната инстанция , прие
за установено следното:
Видно от представените удостоверения за наследници И.О. Ц. е
починал през 1968 година и един от неговите наследници е И.И. Ц. – негов
син , починал през 2015 година.
Ищците по делото са негови наследници.
Видно отт представеното заявление – декларация и опис към него през
1958 година И.О. Ц. е станал член кооператор , като е участвал със земеделска
земя – 10 дка ниви и 7 дка ливади. В опис-декларацията липсва описание на
внесените имоти по конкретни площи и съседи.
Видно от съдържащите с в преписката пред ОбПК
Велинград/компетентна към онзи момент/ доказателства прекия наследодател
на ищците И.И. Ц. е заявил права като наследник на И.О. Ц. за
възстановяване на земеделски имоти – нива от 10 дка и две ливади – общо 7
дка. Като доказателство, предвидено от закона е приложено заявлението –
декларация за членство в ТКЗС.
С решение от 2.12.1992 година на ПК С./очевидно органа дължал
произнасяне към този момент/ е възстановила правото на собственост на
17
наследниците на общия наследодател в стари реални граници на следните
имоти – нива от 10 дка в мО. и ливада от 4 дка.
В постановеното решение имотите не са индивидуализирани по никакъв
начин.
На 18.02.1993 година е постановен отказ за възстановяване на права
върху ливада от 3 дка, поради това ,че попада в чашката на язовира.
С решение от 2.09.1999 година отново е признато правото на
наследниците на общия наследодател за възстановяване на права върху нива
от 10 дка и ливада от 4 дка в стари реални граници. По отношение на
останалия заявен имот е определено обезщетение. Наличието на повече от
едно решение за възстановяване на права би могло да се обясни с издаването
на заповеди за преработка на плана за земеразделяне на конкретното населено
място, но този въпрос не е п поставян и обсъждан от страните.
Заявителят по преписката е поискал извършване на действия по
заснемането на имотите. Извършено е анкетиране и в съставения протокол е
отбелязано, че при това анкетиране се установило, че имотите са собственост
на ДГС „С.“. Поискано е становището на Директора на ДГС, според който
имоти 17009 и 170012 са част от ДГФ. Отразено е в разменената
кореспонденция, че според Държавното горско стопанство имотите
представляват 100 годишна смърчова гора.
Поради това и на ответниците е отказано извършване на действия по
приключване на процедурата по възстановяване на правата ,чрез издаване на
скици и реалното възстановяване на имотите.
Постановения отказ е обжалван по административен ред и жалбата е
оставена без уважение като съдилищата са приели, че е налице спор за
материално право.
Установено е ,чрез изисканите данни от Областна администрация
Пазарджик , че за конкретните имоти няма съставени актове за държавна
собственост и ,че те са записани на МЗХГ- ДГС „С.“ , без документ за
собственост.
18
Първоначлно по делото е представено заключение на по назначената
лесотехническа експертиза от в.л.Гончев, който обща е дал становище , че
имотите ,така както са посочени от ищците са извън горската територия и са
на отстояние от нея.Съдът обаче след като е изслушал експерта и страните в
съдебно заседание е приел заключението „ в тестовата част“.Експерта в
констативно – съобразителната част е описал състоянието на имотите ,
съобразил е ЛУП от 1951 година и е посочил,че няма данни след
кооперирането да са предоставяни земеделски имоти за залесяване или по
какъвто и да е начин за нужди на горското стопанство.
Назначен е друг експерт. По делото са приети основно и допълнително
заключение по СТЕ, изготвени от в.лГ. неоспорени от страните, които съдът
кредитира, като компетентни и безпристрастни. От основното заключение се
установява да няма графични материали за селскостопанските земи, ниви,
градини, ливади и др. към 1951 г. за землището на село С.. Фондовата
граница на ЛУП от 1951г. пресича три от процесиите имоти като тангира по
западната граница на ПИ с идентификатор № 70648.170.12, пресича ПИ с
идентификатори № 70648.170.182 и № 70648.170.183 по КККР на град С..
Може да се приеме, че имоти с идентификатори № 70648.170.12 и №
70648.170.9 попадат изцяло в зоната за земеползуване по картата - ЛУП от
1951 г. Според допълнително заключение по отношение на ПИ с
идентификатор № 70648.170.182 - от него площ попадаща в ЛУП е 1200кв.м.,
а площта попадаща извън ЛУП (за земеползуване) е 79 кв.м., а за ПИ с
идентификатор № 70648.170.183 -от него площ попадаща в ЛУП е 789кв.м., а
площта попадаща извън ЛУП (за земеползуване) е 291 кв.м. Освен това от
скиците към заключение по СТЕ се установява, че ПИ с идентификатори №
70648.170.182 е идентичен с им. № 000182; ПИ с ид. № 70648.170.183 е
идентичен с им. № 000183; ПИ с ид. № 70648.170.12 е идентичен с им. №
170012 и ПИ с ид. № 70648.170.9 е идентичен с им. № 170009.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свИ.С.О.роден през 1932 година ,който е в родствени връзки с ищците – бил е
съпруг на тяхна леля или сестра на прекия наследодател на ищците , заявил
имотите за възстановяване.Този свидетел е бил 26 годишен към момента на
кооперирането на земята и знае,че общия наследодател е притежавал към
100 декара от неговите родители. Имотите се намирали в м.О., както се мине
19
пътя заО. от дясната сатана на пътя към балкана. Знаел за кои имоти се води
делото, защото бил ходил там.Имотите граничели с К. и Ц.и, които имали
имоти в съседство. Тези имоти до 1957 година били обработвани като ниви и
ливади. Като станало ТКЗС всички си ги записали и си влезли с тези имоти.
Знаел, че тези имоти са на брата на жена му, защото лично бил ходил по тези
имоти към 1957 година. Знаел,че тези имоти Ц. е получил от баща си.
Имотите били ливади, ниви и тогава се орели с волове. Тези имоти за които
претендирали сега свидетелят ги бил орал, тъй като когато орал своите имоти,
помагал и на прекия наследодател на ищците и работили заедно.Видно е от
представените по делото доказателства ,че емлячния регистър на населеното
място е унищожен , поради което е други писмени доказателства за правата
върху земеделските имоти не могат да бъдат представени.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявения иск за основателен.
Законодателят , имайки предвид отдалечеността във времето и
спецификата на обществените отношения , приемайки ЗСПЗЗ е предвидил ,че
установяването на права по този закон при заявяване за възстановяване може
да стане и с документи , които сами по себе си не удостоверяват право на
собственост , в това число и заявление-декларация за членство в ТКЗС- чл.12
ал.2 от ЗСПЗЗ.
С такова доказателство е разполагал и наследодателя на ищците
,заявявайки права като наследник на своя баща. Свидетеля О. установява,че
сочения наследодател на прекия наследодател на ищците е имал имоти в мО. ,
където е живеел и тези имоти ги е получил в наследство. Сред тези имоти са
били и имотите, които са обработвани към момента на влизане в ТКЗС от
прекия наследодател на ищците И.И. Ц. , роден през 1934 година.Тези имоти
са внесени в ТЗС от дядото на ищците и са претендирани от техния баща ,
като един от неговите наследници.И.О. Ц. е роден през 1901 година и починал
през 1968 година.
От показанията на свидетеля могат да се направят изводи ,че тези имоти
са били обработвани от наследодателите му,а впоследствие и от него
,съответно по-късно от неговия син.
20
Всичко това позволява извода,че имотите са владени за достатъчно
време,както съобразно действащия до 1951 година Закон за давността ,така и
съобразно ЗС ,като се има предвид и § 4 от Преходните му правила.
Като се върши преценка на доказателствата относно собствеността при
искове с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не може да не се държи
сметка и за това ,че се установяват факти значително назад във времето и със
специфика с оглед съставянето и съхраненито на доказателства за извършени
действия.
За да формира съдът вътрешното си убеждение , обсъди и
обстоятелството , че тези имоти не са заявявани от други лица,тоест – спор
между ищците и други физически лица за права върху тях няма.
Единствената пречка почти 30 години след приемане на ЗСПЗЗ да не
могат ищците да реализират правата си е изразеното становище от служители
на ДГС ,че в имота има 100 годишни смърчови гори.Това не е установено по
делото , нещо повече установено е, че по-голямата част на имота никога не е
била част от ДГФ , като се има предвид ЛУП от 1951 година , както и ,че по-
късно по никакъв начин не е отнесена към държавната собственост.Ако се
касае за залесени или самозалесили се територии ,то следва да се има предвид
разпоредбата на чл.10 ал.5 от ЗСПЗЗ.
Следователно , като е приел по отношение на Държавата ,че ищците са
собственци на имотите ,инидивидуализирани чрез скицата на вещото лице ,
които не са били част от ДГФ , съдът е постановил едно правилно решение.
С оглед изхода на спора на ответниците се дължат сторените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Велинград, постановено по гр. д.№
668 по описа на съда за 2019 година, с което е прието за установено по
отношение на Министерство на земеделието , храните и горите,
21
ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.С., ул."Х.Б.” №55, че
към момента на обобществяване на земята и към 1958г. общият наследодател
-И.О. Ц. на Ф.М., К.Ц.; Ахмед Ц. и К.Ц. всички от гр.С., ул.”Б. № 15, е
притежавал като собственик в землището на с.С., мО. следните имоти: Нива с
площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот 170012; Ливада с площ от
1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009; Нива с площ от 0.291 дка,
представляваща част от попълнен в КВС имот 000183 целия с площ от 1,080
дка; Нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот
000182 целия с площ от 1.279 дка, които е внесъл в ТКЗС с.С. през 1958г.,
разделени от линия обозначена с цифрите 1,2,3 на комбинирана скицата-
приложение към заключението на съдебно- техническата експертиза,
изготвено от инж. Й.Г., която е неразделна част от настоящето решение.
Осъжда Държавата , представлявана от Министъра на земеделието ,
храните и горите, ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул."Х.Б.” №55, да заплати на Ф.М., К.Ц.; Ахмед Ц. и К.Ц. всички от гр.С.,
ул.”Б. № 15, сумата 400 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22