Р Е Ш Е Н И Е
№ 121/19.08.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
РОСИЦА ТОНЧЕВА
при участието на секретаря Петранка Паскалева и в присъствието на прокурора Илия Николов, след като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД № 293 по описа за 2019 година на Варненския апелативен съд, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.48 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на адв.П.Ч. – служебен защитник на лицето, чието предаване се иска А.А., съдържаща позоваване на чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА с обозрима за страната последица по отмяна на първоинстанционното решение и отказ от изпълнение на европейската заповед за арест.
В съдебно заседание пред състава на АС-Варна служебният защитник на лицето, чието предаване се иска поддържа жалбата по основание и петитумна претенция.
Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Лицето, чието предаване се иска заявява, че няма отношение към престъпната деятелност, описана в ЕЗА, съответно не желае да бъде предаван на белгийските съдебни власти.
Настоящият въззивен състав като разгледа доводите на страните и съобрази наличните по делото материали, прие за установено следното:
Подадената от адв.Ч. жалба е допустима и срочна, а по същество неоснователна поради следното:
В първоинстанционния окръжен съд по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА е било образувано съдебно производство за разглеждане на ЕЗА от 25.06.2019 година по отношение на българския гражданин А.И.А.
Въззивната проверка на съдебната дейност по 44 ал.6 от ЗЕЕЗА приключва с извод за законосъобразност и пълноценност. Предметната ЕЗА по форма и съдържание е съответна на изискванията на чл. 37 ал.ал.1, 3 от ЗЕЕЗА. Заповедта е придружена с превод на български език и съдържа данни относно идентификацията на исканото лице. Посочено е, че заповедта се издава по процесуален документ за задържане от съдия-следовател в Първоинстанционен франкофонски съд гр.Брюксел по дело № 2018/137 с цел провеждане на наказателно преследване. Описани са характерът и правната квалификация на престъпленията, за които се иска предаване на А.А. с цел провеждане на наказателно преследване, посочени са и обстоятелствата, свързани с деятелността на исканото лице, включително време, място и степен на участие в престъпните деяния. Предвиденото в искащата държава наказание за тези престъпления е лишаване от свобода до 15 години. Предаването на А. се иска за разследване на престъпленията - трафик на хора с цел проституция и сексуална експлоатация чрез злоупотреба с уязвимото положение на жертвите, както и в устни или писмени заплахи със заповядване или при условията на престъпно посегателство, които попадат в каталога на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА, поради което не се налага проверка за двойната им наказуемост. Въпреки това коректно е да се посочи, че същите съставляват престъпления и по чл.159б ал.2 от националния НК, с което е изпълнено условието на чл. 36 ал.2 от ЗЕЕЗА и наказуемостта по белгийския наказателен закон не касае хипотезите на чл. 41 ал.2 от ЗЕЕЗА.
Изпратената ЕЗА конкретизира кога са извършени престъпленията, съдържа фактическо описание, очертава деятелността на А., посочена е правната квалификация, което от формална страна изпълнява изискването по чл. 37 т.т. 4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е максималният размер на предвиденото наказание, съобразно изискването по чл. 37 т.6 и чл. 36 ал.1 от ЗЕЕЗА.
Настоящият съд е солидарен с извода на окръжния съд, че не са налице нито абсолютните основания по смисъла на чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ за предаване на исканото лице, нито факултативните основания по чл.40 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България, исканото лице не е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или съд на трета държава-членка, нито изтърпява или е изтърпяло наказание за тези престъпления, също не е малолетно лице.
Окръжният съд е заел правилно становище във връзка с възраженията на адв.Ч. относно факултативното основание за отказ от изпълнение по чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА, което се допълва от настоящата инстанция по следния начин:
Описаните фактически положения в ЕЗА съответстват на т.нар.“външен трафик“, уреден в националното ни право чрез състава на престъпление по чл.159б от НК. Сред изпълнителните деяния на престъплението са набиране и транспортиране на отделни лица или група от хора с цел развратни действия чрез използване на състояние на зависимост, като във всички случаи външният трафик се довършва в чужбина. Действително част от елементите на фактическия състав на престъпленията, описани в ЕЗА, са осъществени на територията на нашата страна, като тук е мястото да се уточни, че към настоящия момент по отношение на исканото лице А. досъдебно производство за сочените от белгийските съдебни власти факти не е образувано в Република България. Очертаните положения придават нужната обоснованост на решението на окръжния съд за даване на възможност на искащата държава да реализира своята наказателна юрисдикция, тъй като именно по този начин ще се гарантира ефективност на разследването и разумност на съдопроизводството в светлината на чл.6 от ЕКЗПЧОС.
С ресурса на чл.44 ал.4 от ЗЕЕЗА първоинстанционният съд е попълнил делото с гаранции по 41 ал.3 от ЗЕЕЗА, като видно от писмо на л.73 от първоинстанционното дело същите са изчерпателни.
При служебната проверка въззивният съд констатира допусната техническа грешка от първия съд по отношение на датата на издаване на ЕЗА, която е 25.06.2019 година, а не посочената в решението 16.07.2019 година. Техническият недостатък може да бъде коригиран от настоящия съд, доколкото е видно, че окръжният съд се е произнесъл именно по издадената ЕЗА срещу А.И.А..
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че решението на Варненския окръжен съд относно допускане изпълнението на ЕЗА и предаването на исканото лице следва да бъде потвърдено, като във връзка с него в действие следва да остане взетата спрямо исканото лице мярка за неотклонение задържане под стража.
Ето защо на основание чл. 48 от ЗЕЕЗА съставът на Апелативен съд – Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение №168/07.08.2019 година по ЧНД №854/2019 година по описа на ВОС в частта относно посочената дата на издаване на европейската заповед за арест, като вместо 16.07.2019 година да се впише 25.06.2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение №168/07.08.2019 година по ЧНД №854/2019 година по описа на ВОС, с което е допуснато изпълнение на европейска заповед за арест по отношение на А.И.А., издадена от съдия-следовател в Първоинстанционен франкофонски съд – гр.Брюксел, Кралство Белгия и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата държава.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.