РЕШЕНИЕ
№ 3325
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева И.а
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева И.а Гражданско дело №
20223110108107 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В. и К.” ООД, ЕИК ***,
гр. Варна срещу Х. И. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 2 051, 56 лв., претендирана
като стойност на В и К услуги, начислени на осн. чл. 26, ал. ал. 2 вр. чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ в
хипотезата на повреден индивидуален водомер за обект, находящ се в гр. *** за периода от
29.05.2019г. до 22.02.2021г., във връзка с която са издадени 33 броя фактури за времето от
28.06.2019г. до 24.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението
и обезщетение за забава в размер на 255, 95 лв. за периода от 28.07.2019г. до 20.03.2022г., за
които суми е издадена заповед № 1834/24.03.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 3622/2022г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в
качеството си на В и К оператор е доставил на ответника Х. И. водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в гр. *** за периода от 29.05.2019г. до
22.02.2021г., във връзка с която са издадени 33 броя фактури за времето от 28.06.2019г. до
24.02.2021г., остойностени по реда на чл. 26, ал. ал. 2 вр. чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ в хипотезата
на повреден индивидуален водомер, които ответникът също не е заплатил.
Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х. И., не е депозирал писмен отговор.
В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 1834/24.03.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 3622/2022г. на Районен съд –
Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
1
Ангажираните писмени доказателства сочат, че ответникът Х. И. е абонат на “В. и
К.” ООД, като за периода от 29.05.2019г. до 22.02.2022г. до ползвания от него имот,
находящ се в гр. ***, са доставени В и К услуги на обща стойност 462, 97 лв., обективирани
в 33 броя фактури, които не са заплатени.
Неизпълнението на задължението за заплащане на водоснабдителни и
канализационни услуги, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор има за последица изпадане в забава на абоната,
считано от деня следваща падежа на всяка сума по всяка фактура до 20.03.2022г., чиито
размер възлиза на 255, 95 лв.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в
претендираните размери.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер за настоящото производство възлиза на
362, 83 лв., а за производството по ч.гр.д. № 3622/2022г. на ВРС сумата от 119, 23 лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Б. И., ЕГН
**********, гр. *** ДЪЛЖИ на “В. и К.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна сумата от 2 051, 56 лв.
/две хиляди петдесет и един лева и петдесет и шест ст./, представляваща стойност на В и
К услуги, начислени на осн. чл. 26, ал. ал. 2 вр. чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ в хипотезата на
повреден индивидуален водомер за обект, находящ се в гр. *** за периода от 29.05.2019г. до
22.02.2021г., във връзка с която са издадени 33 броя фактури за времето от 28.06.2019г. до
24.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.03.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 255, 95 лв. /двеста петдесет и пет лева и деветдесет и пет ст./ за
периода от 28.07.2019г. до 20.03.2022г., за които суми е издадена заповед №
1834/24.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 3622/2022г. на ВРС по предявените от “В. и К.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу Х.
Б. И., ЕГН **********, гр. *** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Б. И., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на “В. и К.” ООД, ЕИК
***, гр. Варна сумата от сумата от 482, 06 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и шест
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 362, 83 лв.
за настоящото производство, а за производството по ч.гр.д. № 3622/2022г. на ВРС сумата от
119, 23 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание
2
чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3