Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 09,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на девети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА Н.
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА Н. гр.д.№4002 по описа
на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „***, със седалище и адрес
на управление ***, чрез юрк.М.Н., против Д.М.П., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
2194,58 евро просрочена главница, 1633,49 евро просрочена договорна лихва по
чл.4 от Договора за кредит за периода 21,12,2011 г. – 20,08,2018 г., 1983,25
евро просрочена наказателна лихва по чл.10 от Договора за кредит за периода
21,11,2011 г. – 20,02,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20,02,2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че между страните
бил сключен договор за кредит ***г., по силата на който банката предоставила на
ответника сумата от 2250,00 евро за погасяване на съществуващи задължения по
друг кредит на ответника, с краен срок на погасяване – 20,08,2018 г. Сочи се,
че кредитът е в просрочие от 21,11,2011 г. Сочи се,
че банката предприела действия за събирането на кредита по съдебен ред,
подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Образувано било ч.гр.д.№1082/2019 г. на ПлРС, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя, връчени му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца
в размер на 2194,58 евро просрочена главница, 1633,49 евро просрочена договорна
лихва по чл.4 от Договора за кредит за периода 21,12,2011 г. – 20,08,2018 г.,
1983,25 евро просрочена наказателна лихва по чл.10 от Договора за кредит за
периода 21,11,2011 г. – 20,02,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20,02,2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и направените разноски в исковото и заповедното производство. В с.з.
процесуалният представител на ищеца – юрк.***, моли
съда да се уважат предявените искове.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител – адв.С.И. от ПАК, в който сочи,
че вземането е погасено по давност. Твърди се също, че претендираните
лихвени проценти и наказателни лихви са договорени в ущърб на
кредитополучателя, явяват се прекомерно завишени. В с.з. ответникът не се явява
и не изпраща представител.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 11,11,2019 г.
От приложеното ч.гр.д.
№1082/2019 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 20,02,2019 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумата от 2194,58 евро главница, 1633,49 евро просрочена договорна лихва за
периода 21,12,2011 г. – 20,08,2018 г. и 1983,25 евро просрочена наказателна
лихва за периода 21,11,2011 г. – 20,02,2019 г., законната лихва върху
главницата, считано от 20,02,2019 г. до изплащане на сумата, както и сумата 227,32
лева разноски по делото за ДТ и 50,00 лева за юрк. В
заповедта е отразено, че сумите произтичат от договор
за банков кредит ***г.
Делото е попълнено с
писмени доказателства /Договор потребителски кредит
***г.
и погасителен план към него, Общи
условия на ***за кредити на ФЛ, извлечение от счет.книги/
досежно наличие на
облигационни отношения между страните във връзка със сключения между ответника и
***договор за потребителски кредит.
От
заключението на ВЛ по изслушаната СИЕ се установява, че кредитът е усвоен на
09,09,2011 г., като общата сума, която е трябвало да
бъде върната е 3963,15 евро, от които 2250,00 евро главница и 1713,15 евро
лихва, разпределена на погасителни вноски от по 47,18 евро, които включват
главница и лихва. ВЛ сочи, че падежът на договора е 20,08,2018 г. при
договорена лихва в размер на 18%. ВЛ е установило, че непогасената главница е
2194,58 евро, договорната лихва за периода 21,12,2011 г. – 20,08,2018 г. е в
размер на 1633,49 евро, а наказателната лихва за периода 21,11,2011 г. –
20,02,2019 г. е в размер на 1983,25 евро, при уговорена санкционираща лихва от
28%. Посочено е, че са погасени две пълни вноски и една частично.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Доколкото
не се оспорва подписа на ответника под Договора за потребителски кредит, съдът
приема, че е налице валидно облигационно отношение между страните по договора
за потребителски кредит.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
изплатил сумите по цитирания по-горе договор за кредит. По правната си същност
това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на
доказването му. Доколкото ВЛ е установило, че записванията за
задълженията на ответника в Банката отговарят на заявеното в настоящото
производство, то искът се явява основателен.
При този извод на съда за основателност на иск,
следва да се обсъди заявеното в отговора на особения представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност. При
разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията – за
главница, за просрочена
договорна възнаградителна лихва и за просрочена
наказателна лихва следва да се има предвид
разрешението, дадено с ТР № 3 от 18,05,2012 г. на ВКС
по т. д. №3/2011 г. на ОСГК. Съгласно посоченото решение периодични плащания по смисъла на чл.111,
б."в" от
ЗЗД са "вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и
за тях се прилага тригодишна давност. Понятието "периодични плащания"
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената
по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. ". Процесното
вземане за главница произтича от договор за "потребителски кредит",
разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи
от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите
на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна
практика, като съгласно Решение №28 от 05,04,2012 г. на ВКС
по гр. д. №523/2011 г., ІІІ г. о., ГК, при договора
за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания,
при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ
факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит
с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са
начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Поради изложеното настоящият състав на съда
счита, че по отношение на главницата
е приложима петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението
поето от кредитополучателя,
е да внася анюитетните
вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността
тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция /решение
по гр. д. № 6629/2013 г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. №1153/2014 г. на ВКС, II
ТО/. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради което и падежиралите вноски преди 20,02,2014 г. /пет години преди датата на подаване на заявлението/ се явяват погасени по давност. Касае
се за вноските от 3 /до 2-та те са платени изцяло и частично е платена 2-тата/ до 31 включително,
съобразно представения погасителен план, тоест за сумата от 494,17 евро, изчислена от съда по реда на
чл.162 от ГПК. Така, размерът на дължимата
главница, необхванат от възражението за давност,
възлиза на сумата от 1707,09
евро. До този размер претенцията за главница се явява
основателна и следва да бъде уважена. Остатъкът до 2194,58 евро подлежи на отхвърляне, като погасен по давност.
Предмет
на претенцията е и
просрочена договорна лихва, претендирана в размер на 1633,49 евро
за периода от 21,12,2011
г. до 20,08,2018 г. – тоест до края на срока на договора. Тя се дължи на
основание т.4 от договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на
заемателя, който от своя страна се е задължил да
заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през което заемодателят
се е лишил от ползване на паричните средства, тоест от
момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен
размер. И по отношение на договорната лихва приложение
следва да намери петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, защото по естеството си същата представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, респективно тя се плаща независимо от неизпълнението на главното задължение и се
дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. И факта, че
погасяването на договорната
лихва е уговорено да става на определени вноски по
приет от страните погасителен план, не му придава характер на периодично
вземане по смисъла на чл.111, б."В" от
ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката тригодишна давност /така Решение №540 от 20,12,2011 г. на ВКС
по гр. д. №110/2011 г., IV ГО, ГК/. Както бе посочено и по-горе, при разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради което и падежиралите вноски на договорната лихва преди
20,02,2014
г. /пет години преди датата на
подаване на заявлението/ се явяват погасени по давност. Касае се за вноските от
3 /до 2-та те са платени
изцяло и частично е платена 2-тата/ до 31 включително,
съобразно представения погасителен план, тоест
за сумата от 874,06 евро, изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК. Така, размерът на дължимата договорна лихва, необхванат
от възражението за давност, възлиза на сумата от 793,48 евро. До този размер и
за периода 20,02,2014 г. – 20,02,2018 г. претенцията
за главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Остатъкът до 1633,49 евро подлежи на отхвърляне, като погасен по давност.
По
отношение на просрочената
наказателна лихва, начислена на основание чл.10 от Договора за кредит - същата
се претендира в размер на 1983,25 евро за периода 21,11,2011 г. –
20,02,2019 г. Дължимостта й е предвидена в т.10 от договора и тя се
дължи при просрочие в изплащането на главницата
формирана като сбор от лихвата по т.4, т.е. 7,99% и наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в
неработен ден. В случая се установи, че е налице забава в
плащанията, доколкото кредитополучателят
е преустановил редовното /цялостно и в срок/ погасяване на дължимите
вноски по погасителен план и последното плащане по
погасителния план е от м.ноември
2011 г. Съобразно заключението на ВЛ размерът й за заявения период е 1983,25 евро.
По естеството си тази наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка по чл.92 от ЗЗД,
като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на
длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. С оглед на изложеното
съдът намира, че искът и в тази му част е основателен и следва да бъде уважен. Доказаното основание за дължимост на
наказателната лихва, налага съдът да разгледа направеното правопогасяващо
възражение за давност. Това вземане има периодичен характер, тъй като не е
включено при формиране на месечните анюитетни вноски
и предпоставките, при които възниква дължимостта му са отделно уговорени. Приложима за него е разпоредбата на чл.111, б."б" от ЗЗД и вземането за тази наказателна лихва се погасява с тригодишна
давност. Изискуемостта на вземането, доколкото съдът прие, че касае периодично
плащане настъпва на съответния падеж за всяка погасителна вноска. Вземанията
за наказателна лихва за периода от три години назад преди подаване на
заявлението
– 20,02,2019 г., тоест до 20,02,2016
г. се явяват погасени по давност. Изчислено от съда по
реда на чл.162 от ГПК, вземането за наказателна лихва за периода 21,11,2011 г.
– 20,02,2016 г., възлиза на 1162,59 евро, до който размер претенцията е
погасена по давност. Така, размерът на
дължимата договорна
лихва, необхванат от възражението за давност, възлиза на сумата от 820,66 евро. До този размер и за периода
20,02,2016 г. - 20,02,2019 г. претенцията за просрочена
наказателна лихва главница се явява основателна и
следва да бъде уважена. Остатъкът до 1983,25 евро подлежи
на отхвърляне,
като погасен по давност.
Предвид изложеното съдът
намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, за ответника
е съществувало задължение към ищеца за заплащане на главница в размер на 1707,09 евро, договорна лихва в размер на
793,48 евро за периода 20,02,2014 г. – 20,02,2019 г. и наказателна лихва
в размер на 820,66 евро за периода 20,02,2016 г. – 20,02,2019 г., поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр.вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД до този размер следва да бъде
уважен, като за горницата над тези суми искът следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 557,07 лева съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ***, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени
в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 227,32 лева за
държавна такса и за юрк.възнаграждение в размер на 50,00
лева, или разноски в общ размер на 277,32 лева, от които ответникът следва да
понесе разноски в размер на 158,07 лева съразмерно с уважената част от иска.
Следва на особения представител на ответника да
се изплати възнаграждение за особено представителство в размер на внесения за
това депозит от 500,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
от ГПК, че Д.М.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 1707,09 евро главница, 793,48 евро просрочена договорна лихва по
чл.4 от Договора за кредит за периода 20,02,2014 г. – 20,08,2018 г., 820,66 евро
просрочена наказателна лихва по чл.10 от Договора за кредит за периода 20,02,2016
г. – 20,02,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 20,02,2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1082/2019
г. на ПлРС, като за разликата до претендираната
главница от 2194,58 евро; до претендираната
договорна лихва по чл.4 от Договора за кредит от 1633,49 евро за периода
21,11,2011 г. – 20,02,2014 г., и до
претендираната наказателна
лихва по чл.10 от Договора за кредит от 1983,25 евро за периода 21,11,2011 г. –
20,02,2016 г.,
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „***, със седалище и адрес на управление ***,
направените разноски в исковото производство в общ размер на 557,07 лева
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес
на управление ***, направените разноски в заповедното производство
в размер на 158,07
лева съразмерно с уважената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С.И. – особен представител на
ответника, възнаграждение за особено представителство в размер на 500,00 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: