Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 174 27.04.2022г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 772 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Б.Д.М. с
адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. Л.Д. ***, против Заповед №
10-00-2862 от 25.11.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед,
на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено
премахването на незаконен строеж пета категория, представляващ „гараж“, находящ
се в УПИ Іоб, кв. 689, кв. „АПК“ по плана на гр. Стара Загора, поземлен имот с
идентификатор 68850.523.5788 по КККР на гр. Стара Загора, който строеж се
ползва от Б.Д.М..
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в несъответствие с изискванията по чл. 59, ал.2 от АПК за
неговото съдържание; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че след като и
длъжностните лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара
Загора, и решаващият орган – Кмета на Община Стара Загора, са приели, че изграденият
гараж представлява „търпим строеж“, при наличието на това правоизключващо
обстоятелство необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, е издадена заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването
на строежа. Твърди, че обжалваният административен акт е постановен без да е
извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно
релевантни факти и обстоятелства, вкл. за правилното определяне на адресата на
заповедта и на разпореденото премахване на строежа, като счита, че доколкото
нито е извършител на строежа, нито е негов собственик или ползвател, неправилно
и незаконосъобразно е обвързана с правните последици на издадения акт по
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С писмо изх. № 10-11-9414 от
09.08.2021г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, жалбоподателката в
настоящото производство – Б.Д.М., е уведомена, че при извършена проверка от
служители на отдел „Контрол по строителството“ на място в УПИ Іоб, кв. 689 по
плана на гр. Стара Загора, поземлен имот с идентификатор 68850.523.5788 по КККР
на гр. Стара Загора, собственост на Община Стара Загора, е установено наличието
на построен гараж. В тази връзка от Б.М. е изискано представянето на строителни
книжа за гаража. На Б. М. е указано, че при неспазване на срока ще бъде
образувана процедура по чл.224а, ал.2 от ЗУТ за незаконно строителство.
В отговор е постъпило становище от Б.М.,
с което заявява, че гаражът е построен през 1989г. въз основа на отстъпено
право на строеж на дядо й И.Д.М., като към момента на изграждането му не са се
изисквали строителни книжа, поради което не може да представи такива. Към
становището е приложена Заповед № 863/ 1961г. на МЗ – Управление „ДЗС“ за
безвъзмездно отстъпено право на строеж върху земя, собственост на ДЗС – Стара
Загора – жилищен квартал, на И.Д.М..
На
28.09.2021г. работна група от служители на общинска администрация – Стара
Загора, Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“, е извършила
проверка на гараж /сграда по приложена схема/, в УПИ Іоб, кв. 689, кв. „АПК“ по
плана на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 121 от 26.01.1996г., поземлен
имот с идентификатор 68850.523.5788 по КККР на гр. Стара Загора, собственост на
Община Стара Загора, съгласно АЧОС № 18447/ 15.04.2019г. За резултатите от
проверката е съставен и подписан Констативен акт № 37/ 28.09.2021г., съдържащ и
окомерна скица на разположението на строежа в имота. Съгласно констативната
част на същия, при проверката е установено, че в УПИ Іоб, кв. 689, кв. „АПК“ по
плана на гр. Стара Загора, поземлен имот с идентификатор 68850.523.5788 по КККР
на гр. Стара Загора, е изпълнен строеж V категория съгласно чл.137 от ЗУТ и
Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи,
представляващ гараж с размери 5.70м на 3.60м и височина 2.60м, стоманобетонна
конструкция, колони, греди, покрив ламарина дъгообразна, тухлени зидове, с
метална дограма, служещ за паркиране на МПС и задоволяване на лични потребности
на собственика на МПС. Посочено е, че строежът попада в имот – частна общинска
собственост, както и че „гаражът е търпим строеж и същият не подлежи на
узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и §16 от ПР към ЗУТ.
Сочи се в констативния акт, че строежът е възложен, изпълнен и е собственост на
Б.Д.М. – „ползвател“. Установено е, че извършеното строителство на гараж е без
одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като строежът е
незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което съставеният
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа.
В законово установения срок по
чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в Община Стара Загора е постъпило писмено възражение от Н.И.Д.,
против съдържащите се в Констативен акт № 37/ 28.09.2021г. фактически
констатации и направените правни изводи за наличието на подлежащ на премахване
незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изложени са съображения,
че гаражът е придобит от Н.Д. по наследство от баща й И.Д.М., като същият е
изграден въз основа на отстъпено със Заповед № 863 от 19.05.1961г. на Министъра
на земеделието право на строеж върху държавна земя, стопанисвана от ДЗС – Стара
Загора, находяща се в кв. АПК – Стара Загора. Поддържа се, че предприетите от
общинска администрация Стара Загора действия са незаконосъобразни и засягат
необосновано и неоснователно правото й на собственост.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 10-00-2862 от 25.11.2021г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен строеж пета категория, представляващ
„гараж“, находящ се в УПИ Іоб, кв. 689, кв. „АПК“ по плана на гр. Стара Загора,
одобрен със Заповед № 121 от 26.01.1996г., поземлен имот с идентификатор 68850.523.5788
по КККР на гр. Стара Загора, собственост на Община Стара Загора, който строеж
се ползва от Б.Д.М.. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 37 от
28.09.2021г., за изпълнен строеж V категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №
1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, представляващ
гараж с размери 5.70м на 3.60м и височина 2.60м, стоманобетонна конструкция,
колони, греди, покрив ламарина дъгообразна, тухлени зидове, с метална дограма, като
строителството е извършено без одобрени строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж. Прието е, че е налице незаконен по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ строеж, като е посочено, че строежът „гараж“ е търпим строеж.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспорената Заповед № 10-00-2862/
25.11.2021г., както и Декларация по ЗМДТ № **********/ 26.03.1998г., преписката
по съставяне на АЧОС № 18447/ 15.04.2019г. и др.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на лицето Д.Г.М. /съпруг на жалбоподателката Б.М./. Свидетелят
заявява, че от пролетта на 1992г. живее в жилище с административен адрес ул.
„Синева“ № 4, като когато е отишъл да живее там, вече е имало построен гараж. Няма
информация кога точно е построен гаражът, но знае, че доста години преди да
отиде да живее на адреса, гаражът е бил построен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
разпореденото със заповедта премахване на строежа и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 10-00-2862 от
25.11.2021г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 от ЗУТ.
Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от решаващия орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на неговия вид, характеристики, местонахождение, при посочване, че същият е изпълнен без изискуемите се разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че заповедта не съдържа посочване на адресата на възложеното от административния орган задължение за премахване на строежа. Въпреки не съвсем прецизната формулировка, без съмнение като страна в административното производство и съотв. като адресат на постановената заповед, е определена именно жалбоподателката Б.Д.М.. А дали правилно строежът е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж, съотв. дали правилно Б.М. е определена като адресат на акта и на разпореденото задължение за премахване на строежа, е въпрос на материална, а не на формална законосъобразност на оспорената заповед.
Упражняването на правомощието
по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено,
че строителството на процесния гараж е извършено преди 1998г. Съгласно
действалата към този момент разпоредба на § 1 от ДР на ППЗТСУ /отм./,
„строежи" по смисъла на ЗТСУ, правилника, другите разпоредби по неговото
прилагане и действащите разпоредби по проектирането и строителството, са
надземни, подземни и проводни сгради, постройки, надстройки, мрежи, инсталации,
съоръжения и пътища, като строителни и монтажни са работите, чрез които
строежите се изграждат, преустройват, поддържат или възстановяват. Легалната
дефиниция по §5, т.38 от ДР на ЗУТ определя като „строежи" надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Не е спорно по делото,
че разпореденият за премахване гараж представлява „строеж” както по см. на §1
от ДР на ППЗТСУ /отм./, така и по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно
действалата към момента на изпълнение на процесния строеж нормативна регламентация, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение /чл.55 от ЗТСУ, отм./, като в чл. 224, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е било
предвидено, че строителните работи в страната се извършват при спазване на
закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния
архитект на общината. С нормата на чл.225, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ е било
регламентирано за кои строежи не се изисква одобрен проект за издаването на
разрешение за строеж. Съответно сега
действащата разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж.
От посочената нормативна регламентация и
доколкото изпълненият строеж не попада в законово установените изключения по
чл. чл.225, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ съотв. по чл.151 и чл.147 от ЗУТ, следва извода, че както към момента на извършване на строежа, така и към
настоящия момент, законът изисква строителството да се извършва въз основа на
одобрен проект и издадено разрешение за строеж.
В случая жалбоподателката
не оспорва обстоятелството, че строежът е изпълнен без надлежно проведена процедура
по проектиране, одобряване и разрешаване на строителството. Ето защо разпореденият
за премахване с оспорената заповед строеж следва да бъде квалифициран като
незаконен строеж по см. на чл.159, ал.1, т.3 от ЗТСУ /отм./ и чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, като изпълнен без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в
хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, обаче е
обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно
строежът да не е търпим по см. на §16, ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото
търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта”
на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното
правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на
незаконния строеж.
Съгласно
§16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г.
- 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се
премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998г. По делото не се събраха категорични доказателства
за годината, през която е построен гаражът, като въз основа на представената
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № ********** от 26.03.1998г. /с която гаражът е
деклариран при посочена година на построяване 1990г./, съдът приема за
установено, че строителството е извършено в периода 1990г. – 26.03.1998г. Строежът
е допустим по правилата и нормативите, действали по време на неговото
извършване, регламентирани с разпоредбите на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и
Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм./, като е деклариран от собственика
му до 31.12.1998г. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени нормативно установените
изисквания за определяне на процесния строеж като търпим по см. на §16, ал.2 от ПР на
ЗУТ.
Всъщност обстоятелството, че строежът представлява търпим строеж, не
само че не се оспорва от ответника, но и се признава /потвърждава/ от него
– както в Констативен акт № 37/ 28.09.2021г., съставен от служители за контрол
по строителството в Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ при
Община Стара Загора, така и в оспорената заповед на Кмета на Община Стара
Загора, са обективирани изрични изявления,
че строежът представлява търпим строеж. След като в хода на проведеното
административно производство е прието за установено, че по отношение на строежа
- „гараж“, находящ се в УПИ Іоб, кв. 689, кв. „АПК“ по плана на гр. Стара
Загора, поземлен имот № 68850.523.5788 по КККР на гр. Стара Загора, са налице
законово регламентираните предпоставки за определянето на този строеж като
търпим, абсолютно незаконосъобразно е постановено премахването
на процесния строеж. Както вече беше посочено, издаването на заповед и
законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, изисква
не само констатирането на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж,
но и същият да не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или
на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото търпимостта на строежа
представлява предвидено в закона обстоятелство, изключващо премахването на
изграден без строителни книжа строеж. Въпреки че правилно процесният строеж е
определен като „търпим строеж”, решаващият административен орган необосновано
не е приложил регламентираните правни последици, с които законът свързва
търпимостта на строежа. А дали строежът подлежи на узаконяване по реда на §
127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ, е ирелевантно, доколкото ЗУТ императивно
определя търпимите строежи като неподлежащи на премахване.
Ето защо оспорената Заповед № 10-00-2862 от 25.11.2021г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която е разпоредено премахването на изпълнен без
строителни книжа, но търпим строеж, се явява постановена в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед е издадена
и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, вкл. тези, от
значение за правилното определяне на адресата на административния акт и на
разпореденото с акта задължение премахване на строежа. Въпреки съдържащите се
данни в депозираното в Община Стара Загора становище от Б.М. още преди
съставянето на Констативен акт № 37/ 28.09.2021г. и впоследствие в подаденото
от Н.Д. възражение срещу констативния акт, не са извършени каквито и да е
процесуални действия и не са събрани по надлежния ред каквито и да е било данни
и доказателства, относно собствеността на разпоредения за премахване строеж. Неизпълнението
на процесуалното задължение по чл.35 от АПК е довело и до неправилното
определяне адресата на издадената заповед по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява,
че недвижимият имот – гараж, е собственост на Н.И.Д., като е придобит по
наследство от баща й И.Д.М. и е деклариран с подадената от Н.Д. Декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх. № ********** от 26.03.1998г. Жалбоподателката Б.М., е дъщеря
на Н.Д. и внучка на И.М.. При липса на
данни за наследяване по завещание, Б.М. би се явила наследник по закон на И.М.
единствено и само в хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗН – по заместване на починал
преди наследодателя негов низходящ, какъвто настоящият случай не е. В този
смисъл при липсата на каквито и да е било данни жалбоподателката Б.М. да е извършител
на разпоредения за премахване с обжалваната заповед строеж или да е възложител
/по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ/ на строежа по силата на наследствено или друго
правоприемство, абсолютно необосновано и незаконосъобразно Б. М. е определена
като адресат на оспорената заповед и на разпореденото в нейна тежест и като нейно
задължение премахване на строежа. По аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ и
трайната съдебна практика, отговорност за незаконно строителство вкл. и за
неговото премахване не може да се вменява на лице, което няма качеството на
изпълнител /извършител/, строител, възложител или собственик на незаконния
строеж, независимо дали е фактически ползвател на този строеж. В този смисъл
без каквото и да е било нормативно основание ползвателката на строежа Б.М. е
определена като адресат и съотв. е обвързана с правните последици на заповедта
по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
С оглед
на изложеното съдът намира че жалбата е основателна, а Заповед №
10-00-2862 от 25.11.2021г. на Кмета на Община Стара Загора, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Б.М.
сумата от 910лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 900лв. –
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Д.М.
с адрес ***, Заповед № 10-00-2862 от 25.11.2021г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж пета категория,
представляващ „гараж“, находящ се в УПИ Іоб, кв. 689, кв. „АПК“ по плана на гр.
Стара Загора, поземлен имот с идентификатор 68850.523.5788 по КККР на гр. Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Б.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 910лв. /деветстотин и десет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: