Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 28.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 16465/2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищците А.А.И., действащ лично и като
баща и законен представител на малолетния си син А.А.И., Ф.М.Б. и Ф.А. Б.твърдят,
че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 22.11.2015г. на път ІІ- 19,
км.56, е причинена смъртта на Ф. Ф.И., съпруга на първия ищец, майка на втория
и дъщеря на останА.те двама ищци. Твърдят, че произшествието е настъпило в
следствие противоправното поведение на К.И.В., като водач на МПС л.а. БМВ с ДК
№ ******КС, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на
произшествието била застрахована при ответника ЗД „Л.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържат, че от деликта са
претърпели неимуществени вреди, изпаднА.в силен шок, изпитвА.мъка и страдания
от загубата на своя родственик.
Ищецът А.А.И., съпруг на починалата
твърди, че към момента на произшествието, заедно с детето му А.А.И., били в
същия автомобил, в който пътник била и починалата Ф.И.. Твърди, че след
произшествието изпитал силен емоционален шок, тъй като съпругата му издъхнала
пред очите му. Твърди, че с нея били в изключително блиЗ.и отношения, тя се
грижела за него, тъй като бил с бъбречна недостатъчност. Твърди също така, че в
следствие на произшествието самият той получил телесни увреждания- счупване на
шесто ребро и счупване на горния край на тибията / големия пишял на десния
крак, което наложило оперативна намеса, поставяне на планка и винтове и
обездвижване с гипсова шина. В допълнителната искова молба твърди, че в
причинна връЗ.а с влошаване на здравето му от произшествието се е наложила и
смяна на фистулата на лявата ръка, през която се осъществява животоподдържащата
му хемодиА.за, което от своя страна също е довело до болки и страдания за него.
Счита, че справедливият размер на дължимото му застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди от смъртта на съпругата му възлиза на сумата в
размер на 250 000лева, а за тези в следствие причинените му телесни увреждания-
в размер на 80 000лева и претендира същите ведно със законната лихва за забава
от датата на деликта- 22.11.2015г. до
окончателното плащане.
Ищецът А.А.И., дете на починалата,
действащ чрез своя законен представител и баща А.И. твърди, че след произшествието изпитал силен
шок, тъй като майка му починала пред очите му. Твърди, че загубата му се
отразила иЗ.лючително тежко и към датата на подаване на исковата молба било в
емоционален шок, затворило си и избягвало хората, искало да стои само при дядо
си и баба си и при баща си. За момент прекъснал и училище. Твърди също така, че
в следствие на произшествието самият той получил телесни увреждания- закрито
счупване на горния край на раменната кост, което наложило репозицията и обездвижването
й. Претендира застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от смъртта на майка му в размер на 280 000лева, а за тези в следствие
причинените му телесни увреждания- в размер на 40 000лева и претендира същите ведно
със законната лихва за забава от датата на деликта- 22.11.2015г. до окончателното плащане.
Ищците Ф.М.Б. и Ф.А. Б.твърдят, че с
дъщеря си били много привързани и от смъртта й изпитА.силна емоционална криза и
дълбока душевна агония. Затворили се, крепяла ги само грижата за внучето им.
Считат, че справедливият размер на дължимото им застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им възлиза на
сумата в размер на по 200 000лева на всеки един от тях, ведно със законната
лихва за забава от датата на деликта- 22.11.2015г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „У.”АД оспорва исковете.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието и нА.чието на противоправно
поведение на застрахования при него водач, което да е в причинна връЗ.а с настъпването
му. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на починалата,
изразяващо се в заемане на непривична поза при управление на лекия автомобил и
неизползване на обезопасителен колан. Прави възражение за съпричиняване и от
страна на първия ищец А.И., поради неизползване на предпазен колан, а по
отношение на втория ищец- малолетния А.И.- поради неизползване на
обезопасителен стол или обезопасителен колан. Оспорва и размера на исковите
претенции като завишен с оглед принципа на справедливостта. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връЗ.а от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, конкретно да докаже, че в автомобила, в който
пострадА.те Ф.И. и малолетният А.И. са били пътници, а бащата А.И.- водач и на
мястото, на което те са седели, е имало работещ предпазен колан, който не е бил
поставен и това е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
На
22.11.2015г. е съставен протокол за ПТП с пострадА.лица № 11, за настъпило ПТП
между участник 1- л.а. БМВ, с ДК № ******КС, управляван от К.И.В. и участник 2-
л.а. Опел, срег. № ********, управляван от А.А.И.. В протокола е посочено, че и
двама автомобила са напълно увредени, както и че пострадА.при произшествието
лица са Ф. Ф.И.- починала на място, А.А.И., с ЕГН: **********- счупено шесто
ребро от дясно и счупена дясна подбедрица и А.А.И., ЕГН: **********- счупена
ключица на дясна ръка, както и още две лица. Като обстоятелства и причини за
настъпване на произшествието е посочено, че участник 1, движейки се по път ІІ-
19, км. 56 по посока с. Места, гр. Добринище, с несъобразена с пътните условия
скорост, при мокра настилка на дясна крива, губи контрол върху автомобила и
същия навлиза странично в насрещната пътна лента и с предна дясна част се
блъска в насрещно идващия участник № 1.
Според заключението
на първоначалната автотехническа експертиза произшествието е настъпило на прав
пътен участък, на който пътно платно е с двупосочно движение, с по една лента
във всяка посока, като двете пътни ленти са били разделени с единична
непрекъсната линия. Лек автомобил БМВ, се е движил в посока гр. Добринище, а
л.а. Опел в противоположната посока към с. Места и за двамата преди мястото на
удара е имало поставени пътни знаци за ограничаване на максималната скорост от
70 км.ч. и за забрана за изпреварването. Ударът е настъпил изцяло в пътната
лента на л.а. Опел, която се явява насрещна за л.а. БМВ, който се е ударил с
предната си дясна част странично в предната лява част челно и частично
странично на л.а. Опел. Според първоначалното и допълнително заключение и
отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 06.02.2017г., към момента
преди удара се установяват спирачни следи по отношение на л.а. БМВ, който преди
това се е движел със скорост най- вероятно около и над 70 км.ч., но със
сигурност по- висока от тази, при която е настъпил ударът от 18 км.ч.. Към
момента на произшествието л.а. Опел се е движел със скорост около 74 км.ч..
Според първоначалното заключение техническата причина за настъпване на
произшествието е в субективните действия на водача на л.а. БМВ с органите за
управление на автомобила, който е навлязъл в пътната лента за насрещно движение
и е реА.зирал удар с л.а. Опел. Вещото лице сочи, че при реА.зиране на удара на
двата автомобила върху тялото на пострадалата пътничка на дясната седалка на
л.а. Опел е действала инерционна сила в посока на движението на лекия автомобил
по неговата надлъжна ос и от тази сила тялото й се е задвижило напред, при
което се е опънал предпазният колан, който е бил поставен, за който в протокола
за оглед е констатирано, че се е откъснал от горното му захващане към купето на
автомобила. Вещото лице сочи, че по тази причина главата на пътничката е
достигнала до предното стъкло на автомобила, като го е ударила и счупила.
Според
заключението на първоначалната и допълнителната съдебномедицИ.ка експертиза, на
база аутопсионните данни, в следствие на произшествието е настъпила смъртта на Ф.
Ф.И.в резултат на тежка множествена травма, остър срив на жизненоважните
функции, която е настъпила много бързо
след причиняване на травмите и е била неизбежна. Според заключението са нА.це
сигурни данни, че към момента на произшествието И.е била с поставен предпазен
колан. Според заключението на първоначалната съдебномедицИ.ка експертиза в
следствие на произшествието у бащата А.А.И. са настъпили травматични увреждания
изразяващи се в контузия в областта на гърдите, която може да се дължи на
въздействието на предпазния колан и отварянето на въздушната възглавница. В
следствие на произшествието при този ищец е настъпила и контузия на дясно коляно
с оток, промяна в конфигурацията на дясното бедро, дистално разположение на
кръвонасядане и закрито счупване на горния край на голямо- пищялната кост на
дясната подбедрица. Вещото лице сочи, че това изолирано вътреставно счупване, в
колянната става, може да се обясни в случая с директен удар и деформацията на
предната и долна дясни части на бордното табло. Вещото лице сочи, че по делото
не е нА.це медицИ.ка документация, освен отбелязаното в протокола за ПТП, за
счупването при него на шесто ребро от дясно. Според вещото лице травмата в
областта на гърдите е със срок на възстановяване на около 2-3 седмици и
представлява временно разстройства на здравето неопасно за живота. Уврежданията
в областта на десния крак са наложили оперативна намеса с кръвна репозиция,
полагане на метална остеосинтеза на счупените кости фрагменти и последваща
имобилизация на крака с гипсова шина за срок от около 45 дни. Част от лечението
е медикаментозна терапия с нестероидни противовъзпА.телни, антикоагуланти,
антибиотици и общоукрепващи медикаменти. След провеждане на лечението се налага
щадене на крака и придвижване с помощни средства за около 8- 10 седмици, като
при благоприятно протичане на оздравителния процес, стъпване с настоварване на
крака се разрешава след 3- 4 месеца от травмата. Вещото лице сочи, че такова
счупване представлява голям лечебен проблем, тъй като често, независимо от
лечението и последващата рехабилитация то се съпътства с усложнения, които
налагат провеждане на болнично лечение и реоперации. След пълно зарастване на
костите, но не по- рано от 6 месеца след травмата се налага нова операция за
отстраняване на металната остеосинтеза.
Вещото лице
сочи, че след преживяно бъбречно заболяване
този ищец е развил терминална бъбречна недостатъчност, по повод на която
е с 95% инвА.дност и е 3 пъти седмично
по 4 часа на хемодиализа. Според заключението за извършване на това лечение се
използва машина- хемодиализатор, който е съставен от специално, полупропусклива
мембрана и диализен разтвор, като минавайки през машината кръвта се пречиства и
връща обратно в кръвоносната система. За да се намА.рискът от травмиране на
пациента по хирургичен път се създава артерио- венозна фистула , която се
намира под кожата, най- често на ръката, и функцията й е да осъществи достъп на
диализната машина до кръвообръщението на болния. Вещото лице сочи, че една
трявма при болния може да наложи смяна на фистулата, като това се налага от
обструкция или нарушение на целостта й, но при липса на данни за това кога и
кои обстоятелства са наложили тази смяна не може да се прецени дА.тя е във връЗ.а
с произшествието. В о.с.з. проведено на 17.10.2016г. вещото лице сочи, че от
представената епикриза се установява, че ищецът е бил в съдова хирургия на
Перогов в периода 16-18 декември 2015г. с диагоза остра и стара тромбаза на
брахиална артерия на дясна ръка и му е
проведена операция за смяна на тромб. Вещото лице сочи, че в епикризата е
посочено, че оплакванията са с давност от преди два дни и са свързани със
запушване на фистулата в резултат на този тромб и не може да се каже, че това
запушване е в следствие на произшествието, тъй като го следва по време, като в
този период на ищеца са провеждани процедури по хемодиализа. Сочи също така, че
е възможно проведеното лечение с антибиотизи и болкоуспокоаващи де е довело до
повишено съсирване на кръвта и образуване на тромби.
Според
заключението на съдебномедицИ.ката експертиза детето А.И. в следствие на
произшествието е получило контузия с оток и кръвонасядане на областта на дясна
раменна става и разместено закрито счупване на горния края край на раменната
кост. Вещото лице сочи, че при конкретния механизъм счупването е настъпило в
следствие директен удар или притискане в областта на рамото. Този ищец също
така е получил и кървяща рана в областта на усната кухина в посока отвътре
навън от зъбите към устната, след удар или притискане отвън. Получил е и
кръвонасядане в областта на двете подбедрици. Вещото лице сочи, че
мекотъканните увреди са зарастнА.спонтанно, без лечение, за около 2-3 седмици.
Счупването на раменната кост не е изисквало оперативно лечение, а само закрито
наместване под локално упойка и имобилизация за около 4-5 седмици. Проведено е
и медикаментозно лечение, като е следвало да се спазва и хигиенно- диетичен
режим. Вещото лице сочи, че при благоприятно протекъл оздравителен процес
практически значимите ограничения на ръката са били налице за около 45 дни след
травмата, като възстановяването настъпва след около 6-10 седмици.
Установява се от събраните
по делото актове за раждане и удостоверение за сключен граждански брак, че
ищецът А.А.И.
е бил съпруг на починалата Ф.И., другият малолетен ищец, също А.А.И., нейн син,
а ищците Ф.М.Б. и Ф. А. Б.нейни родители.
Според показанията на разпитаната
по делото свидетелка Ф.С.Д.тя е съсед на ищците и медицИ.ка сестра в селото от
25 години. Ф. и Ф. Б.са нейни кумове. Последните имА.две дъщери. Семейството
било много добро. Когато пораснала, дъщеря им Ф. се оженила за А., направили си
дом, родило им се дете. Сочи, че преди 3-4 години А.се разболял и го поставили
на хемодиализа, но болестта му не сломила брака, а го заздравила. Ф. имала
желание да дари бъбрек на мъжа си. Ф. много помагала на мъжа си и го
обгрижвала, поемала мъжката работа в къщи, карала колата, надявала са той да се
оправи. Свидетелката сочи, че след катастрофата животът на семейството се
променил, сломило се физически и психически. Родителите на Ф. от година били
хипертоници, пиели и успокоителни. Детето живее при баба си и дядо си и само
събота и неделя бащата го взима в къщи. Двамата били сринати психически. Бащата
А.три пъти седмично е на химодиализа, която продължава 4 часа. Последният след
злополуката коренно се променил, затворил се в себе си, не общувал, споделял й,
че се тревожи за детето, че няма кой да го гледа ако и той умре. Сочи, че бащата А.след изписване от болницата
бил неподвижен и с носилка го водели до болницата в гр. Гоце Делчев за
химодиализа и така го връщали. Според показанията на Д.малкият А.след
произшествието е станал по- затворен, не контактувал с другите деца,
притеснявал се от ситуацията. Първоначално не говорел за случая, тъй като бил
притеснен, а две месеца след това й споделил, че майка му починала пред очите
му. След като се възстановил психически тръгнал на училище, но нивото му
паднало. Сочи, че всеки път при разваляне на времето се прибира, тъй като се
страхува.
Според показанията на
свидетеля Д.той е братовчед на Ф.Б.. Бил учител на Ф. и А.и сочи, че тяхната
любов пламнала през ученическите години и били прекрасно семейство. Сочи, че
след случая Ф. за една година побелял и оплешивял. Сочи, че детето е ученик
втори клас, че се притеснява, че е разстроено, че му липсва майчИ.ка ласка.
Сочи, че при лошо време опитвало да избяга да не гледа дъжда, тъй като
катастрофата настъпила по време на кишаво, мъгливо време. Според свидетеля
училищният педагогически съветник се занимава с него и всички учители и
ръководството му обръщат внимание, за да го разсейват. В живота на родителите
на Ф. също всичко се променило. Преди това майка й била усмихната, а сега
душевно накърнена, болна.
Предвид събраните по делото
писмени доказателства и приетите автотехнически експертизи съдът намира, че по
делото е пълно доказан фактът, че процесното произшествие е настъпило в
следствие противоправното поведение на К.И.В., като водач на
л.а. БМВ, с ДК № ******КС. Установява се и причинно- следствената връЗ.а между
него и смъртта на Ф. Ф.И., както и близката роднИ.ка връзка на починалата с
ищците. Установява се, че в причинно- следствена връзка с произшествието самите
ищците А.А.И.- баща и А.А.И.- син са претърпели телесни увреждания. Не е спорно
между страните, че към момента на настъпване на произшествието ответникът е бил
застраховател на гражданската отговорност на деликвента. От събраните по делото
експертизи несъмнено се установява, че починалата Ф.И. към момента на
настъпване на произшествието е била с поставен предпазен колан, поради което
това възражение на ответника за съпричиняване е неоснователно. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца А.А.И.-
баща неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Ф. Ф.И. е сумата от 150 000лв..
За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на съпруга,
с която ищецът е била свързан в стабилен и щастлив брак, от който имА.детенце,
за което заедно се грижели. Съдът отчита, че към датата на настъпване на
събитието и двамата са били в млада възраст- починалата на 28 години, а ищецът
на 32, както и че починалата Ф. основно се грижела, както за домакинството,
така за отглеждането на детето, така и за съпруга си, който бил болен, с 95%
загуба на работоспособността. Съдът
взема предвид обстоятелството, че починалата е била изключително морална и
физическа опора на мъжа си, който е с тежко заболяване. В настоящия случай от
изключително голямо значение при определяне размера на обезщетението на този ищец е обстоятелството, че нещастното
събитие, при което е починала съпругата му е станало пред очите му, което е
било голям шок за него. От значение за определяне на размера на обезщетението е
това, че произшествието коренно е променило живота на Али, той е останал без
съпругата си, но се е отделил в различно домакинство и от сина си, който
започнал да вижда събота и неделя, поради налагащата му се три пъти седмично
процедури по хемодиализа. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
и конкретната икономическа конюктура в страната, както и извършеното преди
настъпване на произшествието осъвременяване в посока на увеличение на нивата на
застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица. В тази връзка като ориентир за определяне
размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие уреден в
§ 27 от ПЗР от КЗ /отм./. Искът следва
да бъде уважен за сумата от 150 000лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца А.А.И.- син неимуществени вреди от
смъртта на майка му е сумата от 200 000лв.. В настоящия случай от изключително
голямо значение при определяне размера на обезщетението на този ищец е обстоятелството, че нещастното
събитие, при което е починала майка му е станало пред очите му. Шокът за
детето, което към този момента е било едва на 7 години несъмнено е бил
изключителен и свързан с изключително силни негативни изживявания. Последиците
от това също са решаващи и неблагоприятни. В тази връзка съдът взема предвид,
че загубата се случва в момент, когато детето е било в началото на първи клас,
когато се поставят основите на ученическите навици свързани, както с учението,
така и с новата социална среда, когато за едно дете е много важна активната
родителска подкрепа. Вместо това А.е изправен пред едно голямо изпитание-
загубата на майка му. Това довели до отсъствие от училище и трудна адаптация и
несъмнено установено неудобство в естествената му детска среда. На следващо
място от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се е установява, че
и година след събитието детето изпитва страх и връщане на спомена при всеки
случай на промяна на времето на дъждовно и мрачно, каквото е било към момента,
когато майка му е починала пред очите му. Детето е живяло в семейство, в което
имало любов, разбирателство, взаимност и подкрепа. След смъртта на майка му
всичко това се променило. Заради болестта на баща си, той останал да живее при
баба си и дядо си. Съдът взема предвид, че ранната смърт на майката е
изключително травматично събитие, което в случая се е отразило негативно на
психиката на този ищец и мъката от смъртта още не е и няма бързо да бъде
преодоляна. Майката е била опора на семейството, която безвъзвратно е загубена.
Съдът отчита и посочените по- горе обстоятелства относно икономическата
конюктура към момента на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на
отговорността на застрахователя.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищците Ф.М.Б. и Ф.А. Б.неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им е сумата от по 130
000лв.. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалата и на
самите ищци към датата на деликта- първият от тях на 51г., а вторият на 49г., в
активна възраст. Касае за загуба на дъщеря, с която родителите са били
изключително близки- живеели в едно село, родителите помагА.за отглеждането на
внучето. Съдът отчита обстоятелствата, че смъртта на дъщеря им променила изцяло
живота им- влошило се здравето им, психически се сринали, затворили се в себе
си, понесли отговорността за отглеждането на внучето си Али. Съдът отчита и
посочените по- горе обстоятелства относно икономическата конюктура към момента
на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на отговорността на
застрахователя.
Съдът намира, че е нужно да се отбележи,
че смъртта е нещо безвъзвратно, когато е на близък родственик, какъвто е
настоящият случай- тя е с несъмнено тежки, негативни и непоправими последици,
които няма как точно да бъдат измерени и поправени в пари, като съдът с оглед
принципа на справедливостта и при съобразяване на конкретните установени по
делото, релевантни и посочено по- горе факти е определил
дължимите от ответника обезщетения.
По иска на ищеца А.А.И.- баща за
неимуществени вреди претърпени в следствие собственото му увреждане на
здравето, настъпило при процесния деликт съдът намира следното.
От обсъденото по- горе заключение на
съдебномедицинската експертиза несъмнено се установява, че в следствие на
произшествието ищецът е получил увреждане в областта на десния крак, както и в
областта на гръдната област. В подкрепа на посоченото в протокола за ПТП
счупване на дясно ребро по делото не се установява от събраните по делото други доказателства, поради което съдът
намира, че по отношение настъпването на такова увреждане на здравето на ищеца в
причинна връзка с произшествието не е проведено пълно главно доказване. Съдът
намира, че не се установява по делото по несъмнен начин и това, че при ищеца е
извършена и наложена смяна на фистула на лява ръка. Представената експертиза за
извършено оперативно лечение в институт Пирогов през м. декември 2015, което
вещото лице обсъжда в о.с.з. проведено на 17.10.016г. не е свързано пряко с
такава интервенция, а касае оперативна интервенция свързана със спеша
тромбектомия и възстановяване на аргериалната циркулация на дясната ръка. В
тази посока връзката, която вещото лице сочи като възможна между приемът на
лекарства от ищеца във връзка с настъпилото при него травматично увреждане и
получения тромб е само вероятностна. От страна на ответника, чиято е тежестта
на доказване, не са ангажирани никакви доказателства относно релевантните факти
по възражението му за съпричиняване от страна на този ищец, поради което същото
е неоснователно.
Съдът намира, че справедливият размер на
дължимото на А.А.И.- баща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в следствие собственото му увреждане на здравето- това на десен крак,
възлиза в размер на 30000лева. При определяне размера на обезщетението съдът
взема предвид, че се касае за млад човек- на 32- годишна възраст; че кракът е
бил имобилизиран за срок от 45 дни; че операцията и следоперативния период са
били свързани с интензивни болки; че такива ищецът следва да изтърпи още
веднъж, тъй като следва да бъде извършена нова операция по отстраняване на
остеосинтензния материал; че за около 9 седмици е можел да се придвижва с
патерици, че общия възстановителен период е от 3-4месеца. Съдът взема предвид и
конкретно установените по делото неудобства на ищеца свързани с така
настъпилото увреждане, а именно, че първите седмици след изписването му от
болницата след тази травма е следвало на носилка да го придвижват три пъти
седмично, за да му бъде извършвана хемодиализа. Искът следва да бъде уважен за
този размер и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 80 000лева и
за вреди от увреждане на здравето изразяващо се в счупване на шесто ребро
отдясно.
По иска на ищеца А.А.И.- сън за
неимуществени вреди претърпени в следствие собственото му увреждане на
здравето, настъпило при процесния деликт съдът намира следното.
Установява се от събраната по делото
съдебномедицинска експертиза, че в следствие на произшествието А.е получил
травматично увреждане в областта на дясното рамо. Вреди от други вреждания на
здравето този ищец не претендира, поради което с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не следва да обсъжда. От страна на ответника, чиято е
тежестта на доказване не са ангажирани никакви доказателства относно
релевантните факти по възражението му за съпричиняване от страна на този ищец,
поради което същото е неоснователно.
Съдът намира, че справедливият размер на
дължимото на А.А.И.- син обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в следствие собственото му увреждане на здравето, възлиза в размер на
10000лева. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че се
касае за млад човек- на 7- годишна възраст. Съдът взема предвид и че за около 4-5 седмици дясната му ръка е била
имобилизирана, а общият оздравителен
период е около 9 седмици, като след 45- тия ден значимите движения на ръката са
възстановени. От друга страна не се е налагала оперативна намеса, не се
установяват неблагоприятни последици за в бъдеще и не се установява това да е
довело у ищеца до неудобства по- големи от естествено презумптивните.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетенията от датата на деликта- 22.11.2015г. до
плащане на обезщетенията.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Л.Г.Г. на основание чл.
78, ал. от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от активно субективно и обективно съединените искове в общ размер на 20 825,90лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 26 000лева и разноски за депозити за вещи лица 495,23лева.
Ищецът А.А.И.-
баща следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените
от него искове в размер на 4763,63лева.
Ищецът А.А.И.-
син следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените от
него искове в размер на 3499,37лева.
Ищците Ф.М.Б.
и Ф. А. Б.следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от предявените от тях искове в размер на по 2303,00лева,
всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.”АД, ЕИК:******,
да заплати на А.А.И., ЕГН: **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 150 000лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на съпругата му Ф. Ф.И.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.11.2015г.,
на път ІІ- 19, км.56, в резултат на противоправното поведение на К.И.В., като
водач на МПС л.а. БМВ с ДК № ******КС, както и сумата от 30 000лева- обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от настъпилото в следствие на посоченото по- горе застрахователно събитие
увреждане на здравето му изразяващо се в счупване на горния край на тибията на
десния крак, ведно със законната лихва от 22.11.2015г. до окончателното
плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди от смъртта на Ф.И. до пълния предявен размер от 250 000лева
и иска за неимуществени вреди от настъпилите лично на ищеца телесни увреждания
за горницата до пълния предявен размер от 80 000лева, както и за вреди от
увреждане на здравето изразяващи се в счупване на шесто ребро от дясно и за
такива от извършена интервенция по смяна на фистула на лява ръка.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.”АД, ЕИК:******,
да заплати на А.А.И., ЕГН: **********,
действащ чрез свой баща и законен представител А.А.И., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
от 200 000лева представляваща обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от ищеца от смъртта на неговата майка Ф. Ф.И.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.11.2015г., на път ІІ- 19, км.56, в резултат на противоправното поведение на К.И.В.,
като водач на МПС л.а. БМВ с ДК № ******КС, както и сумата от 10 000лева- обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от настъпилото в следствие на посоченото по- горе
застрахователно събитие увреждане на здравето му изразяващо се в счупване на
горния край на раменната кост, ведно със законната лихва от 22.11.2015г. до
окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди от смъртта на Ф.И. до пълния предявен размер от 280
000лева и иска за неимуществени вреди от настъпилите лично за ищеца телесни
увреждания за горницата до пълния предявен размер от 40 000лева.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.”АД, ЕИК:******,
да заплати на Ф.М.Б., ЕГН: ********** и Ф.А. Б., ЕГН: **********, на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от по 130 000лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди претърпените тях от смъртта на дъщеря им Ф. Ф.И.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.11.2015г., на път ІІ- 19, км.56, в резултат на противоправното поведение на К.И.В.,
като водач на МПС л.а. БМВ с ДК № ******КС, ведно със законната лихва от
22.11.2015г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ исковете им до пълните предявени размери от по 200000лева,
от всеки един от тях.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.”АД, ЕИК:******,
да заплати на адв. Л.Г.Г. на основание
чл. 78, ал. от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в общ размер на 20 825,90лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.”АД, ЕИК:****** да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 26 000лева-
държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 495,23лева.
ОСЪЖДА
А.А.И., ЕГН: ********** да
заплати на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК:****** на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 4763,63лева-
разноски.
ОСЪЖДА
А.А.И., ЕГН:
**********, действащ чрез свой баща и законен представител А.А.И., ЕГН: ********** да заплати на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК:****** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 3499,37лева- разноски.
ОСЪЖДА
Ф.М.Б., ЕГН: ********** и Ф.А. Б., ЕГН: ********** да заплатят на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК:****** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на по 2303,00лева, всеки един
от тях-
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: