Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..................
гр. Карлово, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 794 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № ***г. на Директора на Регионална дирекция за
областите П**, С**, П**, Х***, К*** и С** З** със седалище *** на К**
потребителите, на „В.Л.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
***, р-н З**, кв.Х*** С****, ул. „С** № , ет.*, представляван
от управителя Д.Я., Полша, ЛНЧ ****** е наложена имуществена санкция на
основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в размер на 10 000
лв., за нарушение на чл.68е, ал.2, предложение 2, във връзка с чл.68в от Закона
за защита на потребителите.
Срещу наказателното постановление е депозирана жалба
от упълномощен процесуален представител, с която се счита същото за неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва се извършване на твърдяното нарушение. Сочат се и
пропуски на правилата за съставяне на АУАН и наказателното постановление. Иска
се отмяна на атакуваното наказателно постановление като се прави и алтернативно
искане за намаляване размера на наложеното наказание, навеждат се и доводи за
маловажност на случая.
В с.з. дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. К.. Представено е и писмено
становище, като се прави искане за отмяна на оспорваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно, да се счете
деянието за маловажно. Счита се, че наложената санкция е несправедлива по
размер.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от юрк. Е** Б***. Представено
е и писмено становище, като се прави искане за потвърждаване на оспорваното наказателно
постановление. Претендират се и разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е частично неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната в качеството на свидетел С.А.А., като актосъставител и свидетелите М.Л.Т., З.П.Р. и Й.М.Н., както
и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление /НП/ № ***г.,
АУАН № ..г., пълномощни, констативен протокол, договор
за покупко-продажба, приемно-предавателен протокол, Заповед №289/22.04.2015г.,
Заповед №392 ЛС/22.04.2015г., Заповед №797/30.09.2019г.,
платежно нареждане, извлечение по сметка, докладни записки, констативен
протокол № ..от 11.10.2019г., възражение, протокол за проверка на документи № К
.. от 15.05.2019г., протокол за проверка на документи №
К .. от 15.05.2019г., протокол за проверка на документи № ..от 15.05.2019г.,
протокол за проверка на документи № ..от 15.05.2019г.,
справка от търговския регистър, констативен
протокол № ..от 15.05.2019г., становища, жалба от А.К.до КЗП, фискален бон, гаранционна
карта, уведомление за отказ, обратни разписки, констативен протокол от
29.03.2019г., известия за доставяне, съдът намира за установено следното:
На 21.03.2019г. в гр. С**, между А.И.К.и „В.Л.“ ЕООД, извън търговския обект бил сключен договор №... за покупка на матрак, одеяло, възглавница, пътническо одеяло, перяща прахосмукачка TURBO POWER CLEANER, четка за перяща прахосмукачка TURBO POWER CLEANER, общо за сумата от 3500 лв. На 21.03.2019г. К** заплатила, видно от фискален бон с № ** сумата от 1050 лв. като задатък /аванс/ и получила вещите, за което бил съставен приемо-предавателен протокол /л.9/. За да провери дали са дефектни, К.. разопаковала част от вещите, като премахнала пломби от одеялото и матрака, а на прахосмукачката премахнала опаковката. Решила да върне вещите и в срок информирала “В.Л.“ ЕООД за желанието си да бъде прекратен договора за покупко-продажба. На 25.03.2019г. изпратила стоките в състояние, в което ги приела, с посоченото по-горе разопаковане, като не ги е употребявала. “В.Л.“ ЕООД, в качеството му на търговец, отказал да получи стоките обратно, като изискал от К.. да бъде заплатена неустойка, тъй като според търговеца стоките били разопаковани и ползвани и поради това се дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на стоката. В предвид на това, че в конкретния случай К.. е заплатила авансово, съгласно условията на договора задатък /капаро/ в размер на 1050 лв., то въпросната неустойка в размер на 10% от стойността на стоката ще бъдела удържана от тази сума.
К.. не била съгласна с тези условия на търговеца и за това на 28.03.2019г. депозирала жалба в КЗП С.., като претендирала съдействие от страна на КЗП за разваляне на договора за покупко-продажба извън търговския обект и връщане на вложените парични средства. Жалбата била препратена на КЗП, РД Пловдив за извършване на проверка. Била извършена такава от служители на КЗП, РД Пловдив, чрез изискване на документи от “В.Л.“ ЕООД и посещение на офиса на дружеството, находящ се гр.П.. р-н З.., кв.Х.. С.., ул. „С..№ ...
След щателно запознаване с документите и най вече с договор № ... сключен между А.И.К.и „В.Л.“ ЕООД, *** преценили, че в договора е налице разнопосочна и противоречива информация по отношение на правата на потребителя и по-конкретно - по отношение на правото на потребителя за отказ от сключения договор извън търговския обект, включително относно реда и условията за упражняването на това негово право. Приели, че от гледна точка на сравнително добре информирания, наблюдателен и предпазлив среден потребител, информацията в договора по отношение на правото на потребителя за отказ от сключения договор извън търговския обект и реда за неговото упражняване, е неясна, двусмислена и неразбираема. Установили, че в т.8 от договора се сочи, че потребителят има право да се откаже от договора по реда на ЗЗП, но същевременно в т.9.4 от същия договор е регламентирано, че дори и при валиден отказ от договора, когато стоката е разопакована, потребителят дължи неустойка в размер на 50% от договорената цена, независимо, че в т.7 от договора е предвидено право за потребителя да разопакова стоката, за да я прегледа и/или за да я изпробва, преди да реши дали да я задържи или да я върне обратно на търговеца. Установили, че т.7 от договора е в явно противоречие с т.9.2 и т.9.4 от договора, тъй като от една страна се твърди, че потребителят може да разопакова стоката за преглед и заедно с това да упражни правото си по чл.50 от ЗЗП /съгл. т.7/, а от друга страна, отново според условията на договора, е видно, че това е невъзможно (т.9.2 и т.9.4 от Договора). При така установеното приели, че според действителните условия да договора е налице само една единствена възможна хипотези, при която потребителят действително ще може да се откаже от договора по начин, идентичен на нормативно предвидения в чл.50 от ЗЗП, а именно - ще може да се откаже от договора извън търговския обект в 14-дневен срок от приемането на стоките, без да посочва причина и без да дължи обезщетение, неустойка или каквито и да е било други разходи, с изключение на разходите по чл.54, ал.3 и чл.55 от ЗЗП и това е хипотезата, при която потребителят е упражнил по надлежен ред правото си за отказ от договора и е върнал неразопаковани стоките обратно на търговеца. Във всички останали случаи, според реалните условия на договора, потребителят не би разполагал с правата, които иначе му се предоставят чрез разпоредбите на нормативен акт /ЗЗП/, като до това заключение обаче, средният потребител трудни би достигнал, прочитайки неясната и неразбираема информация, която търговецът му предоставя в предложения за сключване договор.
Служителите на КЗП, РД Пловдив приели, че „В.Л.“ ЕООД е юридическо лице, което като част от своята търговска дейност предлага на потребителите продажбата на стоки чрез сключването на договори извън търговския обект и поради това информацията, която търговецът предоставя в договора е съществена за търговското решение на средния потребител, особено, когато се касае за информацията относно правото на потребителят да се откаже от сключения договор извън търговския обект и информацията относно реда за упражняване на това потребителско право. В случая, търговецът е предоставил в договора по изключително неясен начин тази иначе съществена за търговското решение на потребителя информация, като по този начин търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на решение от страна на потребителя за сключване на договора или за разопаковане на стоката, което решение потребителят не би взел, ако информацията в договора бе предоставена по ясен и разбираем начин.
Въз основа на така приетите фактически обстоятелства служителите на КЗП, РД Пловдив, преценили, че в случая от страна на „В.Л.“ ЕООД е приложена нелоялна заблуждаваща търговска практика, тъй като търговецът предоставил по неясен начин в договора съществена за избора на потребителя информация относно правото на потребителя за отказ от сключения договор извън търговския обект и реда за упражняването на това негово право, като по този начин има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговска решение от средния потребител, което потребителят не би взел без прилагането на тази търговска практика. Прието било, че търговецът „В.Л.“ ЕООД е нарушил чл.68е, ал.2 предложение 2 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите, като използва заблуждаваща търговска практика, при която предоставя по неясен начин съществена за избора на средния потребител информация и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което потребителят не би взел без тази търговска практика, отчитайки всичките й характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация.
Предвид така установеното срещу „В.Л.“ ЕООД, бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.68е, ал.2, предложение 2, във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите.
Като свидетел по делото е разпитана актосъставителят – св.С.А., която в своите показания изцяло потвърди отразените от нея в АУАН и Протокола за извършена проверка факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като обективни, последователни и съответни на останалия доказателствен материал. Съдът кредитира показанията и на другите свидетели по делото по същите причини.
Настоящият съдебен състав възприема описаната в АУАН и възпроизведената в НП фактическа обстановка, доколкото същата е съответна на събраните по делото доказателства – гласни (свидетелски показания) и писмени – подробно описани и посочени по-горе. Всъщност, видно от жалбата и от изложените в проведеното съдебно заседание и в становищата съображения, няма спор по фактите, установени от проверяващите. Спорът е правен и се състои в това, дали с описаното по-горе, дружеството е допуснало нарушение на визираните разпоредби.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.68е, ал.2, предложение 2, във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите. Съгласно нормата на чл.68в от ЗЗП забраняват се нелоялните търговски практики. Съгласно чл.68е, ал.2 от ЗЗП търговската практика е нелоялна заблуждаваща, когато търговецът я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
Съдът в решаващия състав намира, че в процесния случай от страна на жалбоподателя е осъществена нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на закона. От доказателствата по делото се установи, че действително търговецът е предоставил по неясен начин в договор съществената за избора на потребителя информация относно правото на потребителя за отказ от сключения договор извън търговския обект и реда за упражняването на това негово право, като по този начин има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговска решение от средния потребител, което потребителят не би взел без прилагането на тази търговска практика и въз основа на това потребителят е доведен до вземане на търговско решение за закупуване на продуктите предлагани от жалбоподателя. От анализа на разпоредбите на чието основание е издадено процесното постановление следва извода, че заблуждаваща нелоялна търговска практика е налице ако търговецът извършва определени действия, които да са довели до определено поведение на потребителя - в случая до закупуване на вещите.
От своя страна, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.210а от ЗЗП, която изрично препраща към визираното в чл.68в, във вр. с чл.68е, ал.2, предложение 2 от ЗЗП правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на акционерното дружество е обективна.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.210а от ЗЗП е относително определена в границата от 1000 до 30 000 лв. В конкретния случай, административно-наказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в посочения размер, който е значителен, без да изложи каквито и да било мотиви в очертаната насока. Визираният незаконосъобразен подход е индиция за допуснат порок във вътрешното убеждение на наказващия орган при сложния процес на индивидуализация на отговорността на жалбоподателя, като при липсата на отегчаващи факти, като например данни за извършени други аналогични нарушения от юридическото лице, по разбиране на настоящия съдебен състав, следва наложената имуществена санкция да бъде изменена и нейният справедлив размер е 5000 лв.
За пълнота следва да се отбележи, че процесният случай не следва да се третира като маловажен, тъй като не обуславя приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Безспорно, визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.83 от ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите обществено-опасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл.68в, във вр. с чл.68е, ал.2, предложение 2 от ЗЗП не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици, но макар и формално по своята конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен обществена опасност. Сред заложените от законодателя цели в чл.1, ал.2 от ЗЗП е предвидена защита на основните права на потребителите да получат информация за стоките и услугите и за защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики. Като е затруднил достъпа на потребителя до информация относно правото му да се откаже от сключения договор извън търговския обект и информацията относно реда за упражняване на това потребителско право чрез предоставяне в договора по изключително неясен начин на тази иначе съществена за търговското решение на потребителя информация, като по този начин търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на решение от страна на потребителя за сключване на договора или за разопаковане на стоката, което решение потребителят не би взел, ако информацията в договора бе предоставена по ясен и разбираем начин, жалбоподателят неправомерно е възпрепятствал постигането на целите на закона, а такова поведение е укоримо от правна гледна точка и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно за целите на генералната превенция.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административно-наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в насока намаляване на наложената „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева, а в останалата си част - потвърдено като правилно и законосъобразно.
В тази връзка съдът не споделя наведеното възражение, че в акта и НП липсват дата на нарушението, което е довело до съществено порок на обжалвания административен акт. Административно-наказващият орган е отразил всички онези обстоятелствата, от които датата на нарушението би могла да бъде изведена и същата е изводима при наличие на конкретна дата на жалбата от потребителя и дата на проверката по документите. Посочена е и датата на извършване на проверка на място в офиса на търговеца, поради което е напълно възможно да бъдат проследени сроковете по чл.34 от ЗАНН, които в случая са спазени.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна. Съдът, като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди е 120 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ***г. на Директора на Регионална дирекция за областите ..а със седалище *** на К….., с което на „В.Л.“ ЕООД, ЕИК ..със седалище и адрес на управление ***, р-н З.., кв. „Х.. С..“, ул. „С..“ № .., ет…, представлявано от управителя Д.Я., П.., ЛНЧ ****** на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.68е, ал.2, предложение 2, във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание имуществената санкция от 10 000 /десет хиляди/ лева на 5 000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „В.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н З.., кв. „Х.. С..“, ул. „С.. № .., ет.. да заплати на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите гр.П.., ул.“В..Л..“ №.. направените по делото разноски в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване от страните в 14- дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.