№ 52235
гр. София, 29.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110157503 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 18.07.2024 г., подадена от ищеца М. И. Ц., чрез адв. И.Г., с
искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в
частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца на сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 5000 лева. В молбата се посочва, че при наличието на
доказателства за предоставена платена правна помощ е недопустимо присъждане на
възнаграждение за безплатна такава. Изтъква се, че по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, имащ характера на разписка за заплащане в брой на
възнаграждението от 5000 лева. Предвид това и с оглед липсата на направено възражение от
ответника за неговата прекомерност за съда липсва възможност за редукция на хонорара. С
тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на молбата и за присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 5000 лева.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор ответното дружество
„Файненшъл България“ ЕООД, чрез законният си представител – управител П.Д., оспорва
молбата като неоснователна. Посочва, че с решението по делото съдът се е произнесъл по
направеното искане на упълномощения процесуален представител на ищеца – адв. М. за
присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, което е изплатено от ответника. Счита, че
съгласно ГПК ответникът може да бъде осъден да заплати възнаграждение само за един
адвокат, поради което претенцията по чл. 248 ГПК се явява неоснователна. В отговора се
поддържа, че искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 5000 лева представлява злоупотреба с право, като съзнателно превратно
упражняване на субективно право, свързано с увреждане на чужди блага и с извличане на
полза от това упражняване на права. Обръща се внимание на липсата на фактическа и
правна сложност на делото, както и на извършените действия от пълномощника на ищеца –
адв. Г. или липсата на такива. С тези доводи се отправя искане за оставяне на молбата без
уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е редовно и процесуално
1
допустимо, като релевирано в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл.
2 ГПК от постановяване на решението – 17.07.2024 г./доколкото се касае за неприсъствено
решение, което не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК/ от легитимирана страна с
правен интерес – ищецът, във връзка с отправено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, при представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество искането се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 14072/17.07.2024 г. е уважен
предявеният от М. И. Ц. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, като е прогласен за нищожен сключеният между М. И. Ц. и „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4118632 от 16.04.2021 г. С
решението „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на М. И. Ц. на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 50 лева, частична претенция от сума в общ размер от 912
лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство № 4118632 от 16.04.2021 г. под формата на възнаграждение за поръчителство,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „Файненшъл България“
ЕООД е осъдена за заплати на ищеца М. И. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 420
лева, представляваща сторени разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с Булстат *********
сумата от 480 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство.
В мотивите на съдебния акт съдът съобразил отразеното в представения по делото
договор за правна защита и съдействие (л. 39 от делото) представителство на ищеца от
пълномощника му безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – като на материално
затруднено лице, както и извадка от система за обмен на информация относно регистрация
на АД по ДДС (л. 40 от делото). При определяне на конкретния размер на последното съдът
е отчел на първо място, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, то интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове – в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.
т. дело № 2982/2019 г., II т. о., ТК на ВКС. Наред с това, съдът е взел предвид и конкретната
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от сходния предмет на доказване по
два иска, липсата на други доказателствени искания, извън тези в исковата молба и
приключване на делото в рамките на две съдебни заседания, както и конкретните действия
на процесуалния представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и
такава по хода на делото, без представителство в о.с.з.
В настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 248 ГПК, вземайки предвид
изложените от страните съображения и доводи, съдът намира, че не е налице основание за
изменение на така формираните изводи в съдебното решение и за присъждане в полза на
ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 5000 лева за осъществено
процесуално представителство от упълномощен представител – адв. Г..
Действително, след подаване на исковата молба и след насрочване на делото за
разглеждане в о.с.з. с определение от 28.03.2024 г., по делото е депозирана писмена молба от
27.05.2024 г. от ищеца М. Ц., чрез адв. И.Г., докладвана в о.с.з. на 27.05.2024 г., с която
същият моли да бъде даден ход на делото и същото да бъде разгледано в отсъствието на
2
негов представител. Моли да бъде изслушано заключението, като няма въпроси към
експерта. Няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Отправя искане, при
наличието на предпоставките за това, да бъде постановено неприсъствено решение, както и
да бъдат присъдени направените разноски, съгласно списък, приложен към молбата. Към
молбата са приложени пълномощно за учредена в полза на адв. Г. представителна власт
спрямо ищеца, както и договор за правна защита и съдействие по делото с договорено
възнаграждение от 5000 лева с удостоверяване за заплащането му при подписване на
договора. С последваща молба от 10.06.2024 г. ищецът М. Ц., чрез адв. Г., отправя искане да
бъде даден ход на делото в отсъствие на негов представител. Моли да бъде изслушано и
прието заключението, като няма въпроси към експертизата. Заявява, че няма да сочи
доказателства и няма доказателствени искания. Поддържа искането за постановяване на
неприсъствено решение, поради наличието на предпоставките за това. Моли за присъждане
на направените разноски, съгласно списък, приложен по делото.
Въпреки това, съдът съобрази, че депозирането на тези молби от 27.05.2024 г. и от
10.06.2024 г. е предхождано от подаване на: сезиращата съда искова молба от 19.10.2023 г. от
ищеца, чрез пълномощника му ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. М. - също с приложено
пълномощно по делото, уточнителна молба от 07.12.2023 г. от ищеца отново чрез адв. М. и
молба от 01.04.2024 г. от М. Ц., чрез ЕАД „Д. М.“, чрез адв. М. с приложени към същата
списък на разноските по чл. 80 ГПК (обективиращ и адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАдв), договор за правна защита и съдействие с отразяване, че същата се предоставя на
клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Предвид това и доколкото по делото няма данни за оттегляне на пълномощията от
първоначално упълномощения процесуален представител и с оглед изхода на спора по
същество, с решението по делото е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с Булстат ********* за предоставена безплатна
правна помощ на ищеца в настоящото производство.
Ето защо, искането на ищеца и молител за изменението на решението по делото и за
присъждане на разноски в размер от 5000 лева за адвокатско възнаграждение, с оглед
определеното и присъдено възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, предвид и разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, предвиждаща присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца М. И. Ц., чрез адв. И.Г., обективирано
в молбата от 18.07.2024 г. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по
делото Решение № 14072/17.07.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на
ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 248, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3