Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр. Велико
Търново, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10109 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 72, ал.4, предложение второ от ЗМВР.
Касаторът Г.Е.Д. ***, чрез представителя си ***Д. от ВТАК, е
обжалвал като нищожно и неправилно решение № 28 от 28.03.2020 година,
постановено по АНД №122/2020 година по описа на Районен съд Павликени. Касаторът
поддържа, че обжалваното от него решение е нищожно, постановено при нарушаване на съществени
съдопроизводствени правила и е постановено при неправилно
приложение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.1 и т.3 от АПК.
По отношение на нищожността на решението се излага, че делото
е разпределено на съдията, който е постановил решението по него, в нарушение с
правилата за случайното разпределение на делата /чл.9 от ЗСВ/. В това отношение
касаторът сочи, че делото е разпределено на дежурен съдия след края на
работното време, при което не е спазен този принцип, тъй като делото е следвало
да се разпредели на друг дежурен съдия. По отношение на нарушаването на
съдопроизводствените правила касаторът изтъква, че съдът е предрешил правния
спор, тъй като е изготвил своето решение преди откритото съдебно заседание,
което е проведено от 13.05 часа на 28.04.2020 година, като при това е нарушил и
тайната на съвещанието. Сочи се, че единственото съдебно заседание е започнало
в 13,05 часа и е продължило до 13,40 часа на 28.04.2020 година, като в рамките
на този кратък срок е изготвено и обявено и самото решение. Всъщност съдебните
прения били приключили в 13,23 часа според аудиозаписа за проведеното заседание,
и времето за тайно съвещание, за техническото написване на решението и за
обявяването му е било само 17 минути. Невъзможно било в този отрязък от време
да се цитира и обсъди и немалкият обем на доказателства, като от друга страна
въобще не са обсъдени въведени от процесуалния представител в хода на съдебното
производство аргументи. Навеждат се и
технически доводи в подкрепа на тези оплаквания, както и довод за нарушена
тайна на съвещанието с оглед на обстоятелството, че съдебният секретар е
останал в залата със съдията. По същество се оспорват изводите на
първоинстанционният съд по спорния по делото предмет. Релевира се, че районният
съд не е съобразил неспазената форма на процесната пред него заповед предвид
липсата на каквито и да било фактически и правни основания за издаването и.
Неправилно съдът не е съобразил, че на адресата на заповедта не е била
предоставена за уведомяване и попълване декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР,
която касае негови процесуални права. Липсва според касатора и основание за
прилагане на института на задържането, тъй като самоличността му е била
своевременно и безспорно установена и не са били налице никакви данни за
възпрепятстване на полицейската проверка или за оказване на съпротива. Всъщност
в лицето не били открити каквито и да са наркотични вещества или техни аналози.
Самото задържане е в разрез с принципа на пропорционалност. Прилагането на ПАМ
като процесната следва да е оправдано с оглед целта, която преследва. Районният
съд не е разгледал оплакванията досежно правата на лицето, разгледани и от
гледна точка на КЗПЧОС. В открито заседание всички оплаквания, релевирани в
жалбата, се поддържат от процесуалния представител на касатора, като освен това
се сочи и, че при разглеждането на делото пред районният съд не са събрани
доказателства за компетентността на издалия заповедта полицейски орган.
Исканията са за отмяна на решението на районният съд и връщане на делото на
друг състав на този съд за ново произнасяне, алтернативно – за отмяната на
решението на районният съд и за прогласяването на нищожността или на
незаконосъобразността на оспорената пред районния съд заповед. Касаторът
претендира за направените и пред районният съд и пред настоящата инстанция
разноски.
Ответникът по касация, полицейски орган при Районно управление
– Павликени към ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище по касационната
жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата,
като поддържа, че районният съд правилно е приел, че заповедта е съответна на
закона.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в
жалбите касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима, а по същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил жалбата на
касатора срещу заповед за задържане на лице, рег.№ 311зз-49 от 15.03.2020
година на полицейски орган при РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново.
За да постанови този резултат, Районен съд Павликени е приел
от фактическа страна, че според представеното бързо производство №145 от
15.03.2020 година по описа на РУ Павликени било установено, че на адрес в град
Павликени е бил извършен оглед на местопроизшествието и е иззета зелена тревна
суха маса под формата на топче, което впоследствие реагирало на полеви
наркотест като канабис. Разпитаният като свидетел по това производство
полицейски служител дал показания, че касаторът бил видян на същата дата
/15.03/ в 13,40 часа около имот в Павликени, като хвърлил в двора му посоченото
сребристо топче. Касаторът бил известен на органите на РУ, тъй като бил осъждан
за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. БП било преобразувано в досъдебно и касаторът бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.354, ал.5 във връзка с ал.3, точка 1 от НК, като това
производство не било приключило. Съдът е посочил, че в преписката по това
производство /което е приобщено по делото с протоколно определение/ се намира
постановление на прокурор от РП - Павликени
за прекратяване на БП №66/2014 година, което е било водено срещу
касатора за престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК.
Посочените доказателства според съда подкрепят обстоятелството, че касаторът е
известен на полицията във връзка с престъпления, свързани наркотични вещества.
Затова той следва да се приеме като съпричастен към деянието, посочено в
процесната заповед.
Съдът е приел от правна страна, че заповедта е формално
законосъобразна, тъй като съдържа реквизитите, които нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР поставя към съдържанието и. Съдът е изтъкнал, че в заповедта е отразено
запознаването на адресата на акта к правата му по чл.72, ал.3 и 4 от ЗМВР, в
заповедта е посочено конкретно правно основание за издаването и, като е
посочено и фактическото основание – наличие на данни, че без надлежно
разрешение държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение.
Съдът е приел и, че основните, съществените административно-производствени
правила при издаването на процесната заповед са спазени. В това отношетие съдът
е изтъкнал, че на лицето е връчен препис от заповедта; отказът да се подпише
същата е надлежно удостоверен от свидетел; представена е декларация, която също
не е подписана, но отказът е удостоверен надлежно. Прието е, че заповедта е
валиден акт, издаден от надлежен полицейски орган.
По същество съдът е развил съображения досежно характера на
оспорения пред него акт. Аргументирал е, че процесната заповед по същността си
представлява ПАМ, която цели предотвратяването на възможността адресатът и да
извърши престъпление, да продължава да извършва такова или да се укрие. Тази
мярка според съда се издава в условията на оперативна самостоятелност.
Прилагането и не е обусловено от доказателства, установяващи категорично вината
на адресата на мярката, като е достатъчно наличието на данни, обосноваващи
предположение, че е налице вероятност този адресат да е извършил престъпление или да е
съпричастен към извършването му. Всъщност въпросът дали задържаното лице е
извършител на конкретно престъпно деяние и дали то е извършено виновно от това
лице, подлежи на всестранна проверка и доказване в хода на наказателно
производство, а не в хода на производството по задържане.
Съдът е аргументирал, че съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като към
момента на издаването на заповедта са налице доказателства за наличие на данни,
че Д. е евентуален извършител на престъпно деяние, свързано с държане на
наркотици. При това е прието, че посоченото в заповедта правно основание
съотвества на констатираните факти и обстоятелства – т.е. налицее хипотезата на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Съдът, най – сетне, е приел и съответствие на процесната
заповед със законовата цел. В случая тази цел според първоинстанционният съд е
необходимостта да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да
разкрият евентуално извършеното престъпление.
Както се установява от делото, в рамките на
първоинстанционното производство е проведено само едно съдебно заседание, което
е проведено на 28.04.2020 година, като е продължило от 13,05 часа до 13,40
часа. Всъщност, както твърди касаторът,
след приключването на откритото заседание, съставът на съда и съдебният
секретар са останали в съдебната зала, очевидно с оглед техническото изготвяне
на съдебното решение. Според протокола в рамките на посочените времеви
параметри е изготвен и впоследствие връчен екземпляр от решението, което се
обжалва.
На л.17 от първоинстанционното дело се намира докладна
записка на съдията, постановил решението, видно от която е, че на
административния ръководител на Районен съд – Павликени е докладвано, че на
3.04.2020 година съдията докладчик е бил дежурен съдия. В последният час от
работното време му се е обадил дежурния деловодител за постъпилата от касатора
първоинстанционна жалба, като според актуалните мерки за превенция и
ограничаване на разпространението на COVID 19 за
съдилищата, приети от СК на ВСС с решение по протокол №9/15.03.2020 година,
допълнени с друго решение по протокол от 16.03.2020 година и решение по
протокол от 31.03.2020 година, тези дела би следвало да се разглеждат в периода
на извънредното положение, обявено от НС. Съдията – докладчик е посочил в докладната
си, че при образуването на делото в края на работният ден заедно със системния
администратор е срещнал проблем, тъй като е липсвала техническа опция за
образуване на АНД по този член. Затова е
въведена опция в група за разпределение „ЧНД други“ с уговорката, че тя ще се
коригира впоследствие и, че не влияе върху разпределението и е разпределил
делото на дежурен съдия. Така или иначе е констатиран технически проблем с
образуването на тези дела. Посочено е, че докладчикът е образувал в бързината дело
извън обхвата на заповед №РД 10-40/31.03.2020 година на административния
ръководител. Докладвано е и, че не са извършвани последващи действия с това
дело след образуването и разпределението му. Предвид дистанционното извършване
на разпределението е било налице забавяне при вкарване на данните в програмата
и разпределението се е оказало извършено след края на работния ден, през който
съдията е бил дежурен такъв. Накрая е предложено на административният
ръководител да прецени дали следва да се анулира вече образуваното дело или не.
По делото е налице резолюция на председателя, според която делото е правилно
образувано, като е посочени и шифърът, който следва да се дава на такива дела.
Настоящата инстанция, с оглед защитната позиция на касатора събра заповеди с
номера, както следва: № РД -10-16 от 18.02.2020 година и №РД-10-31 от
16.03.2020 година. Според първата заповед, административният ръководител на
Районен съд - Павликени, на основание
чл.80, ал.2 от ЗСВ, е променил и утвърдил графика за дежурствата на съдиите за
периода от 12.03.2020 година до 3.04.2020 година. Според тази заповед за периода
от 28.03.2020 година до 3.04.2020 година постановилият решението съдия е бил
определен за дежурен съдия. Съответно според втората заповед за периода от
4.04.2020 година до 10.04.2020 година, дежурен съдия е бил съдия Ц.Г..
Според щемпела, положен върху съпровидителното писмо на РУ –
Павликени /лист 2 от първоинстанционното дело/, материалите, въз основа на
които е образувано делото, са постъпили в ПРС на 3.04.2020 година в 16,08 часа.
Според протокола за избор на съдия докладчик, същия е изготвен на 3.04.2020
година в 17,16 часа, като делото е разпределено на дежурен съдия, а разпределящият
го е постановилия решението съдия от състава на РС – Павликени.
На първо място следва да се отговори на касационното
оплакване досежно твърдяната нищожност на решението на първоинстанционният съд.
Настоящата инстанция не споделя становището на касатора,
което е в смисъл, че евентуалното нарушаване на принципа на случайното
разпределение на делата води до нищожността на съдебния акт, който поглъща
всички процесуални действия, които са довели до постановяването му. Дори и
условно да се приеме тезата на касатора за наличието на такова нарушение, то
проявата му не води до нищожност на съдебното решение. Както в доктрината, така
и в практиката параметрите на нищожното съдебно решение са отдавна изяснени. По
естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на
държавен правораздавателен орган, с което се решава правен спор. Практиката
приема, че нищожно ще е всяко решение, което не дава възможност то да бъде
припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.
Както е посочено в решение №668 по гр.д.№1790/2009 г. по описа на 1во ГО на
ВКС, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на
съда, когато излиза извън правораздавателната власт на съда, когато не е
изразено в писмена форма или не е подписано или когато волята на съда просто не
може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост, когато съдържанието на решението противоречи на българския
правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу
неправоспособна страна.
В процесният случай е налице решение, което е постановено от
законен едночленен състав на районният съд в град Павликени, решението е
писмено и е подписано от съдията, който го е постановил, диспозитива му /самото
решение/ съдържа ясна и недвусмислена воля на постановилия го съдия, спорният
въпрос по делото попада в правораздавателната власт на съда, решението е
постановено срещу правоспособен субект, който е сезирал съда с правен спор и
съдържанието му не противоречи на правния ред, установен от свърхповелителни
правила от конституционен порядък.
Неспазването на принципа, заложен в разпоредбата на чл.9 от ЗСВ не води до нищожност на решението, нито означава, че съдебният състав,
който е постановил решение по дело, което му е разпределено в нарушението на
този принцип, е незаконен. Принципът на случайно разпределение на делата се
прилага за това разпределение само между законни състави на съответния съд,
като целта на прилагането му е да се игнорира човешката намеса при
разпределянето на съответното дело с оглед субективни причини за избор на
конкретен съдия, който да разгледа
конкретен правен спор.
В процесният случай е очевидно, че делото е образувано в ден,
през който дежурен съдия е бил съдията, постановил решението, като с оглед
характера на делото и изискването на закона /чл.72, ал.4, изречение второ,
предложение първо от ЗМВР/ делото е разпределено по дежурство именно на
дежурния съдия. Самият съдия добросъвестно е уведомил административния
ръководител за техническите проблеми при образуване на делото, при което е
очевидно, че липсва преднамереност по въпроса за разпределението и
разглеждането на това именно дело от този конкретен съдия.
Не е налице и съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, ако се приеме условно и хипотетично, че този принцип не е спазен в
конкретният случай. Нарушаването на съдопроизводствените правила е порок, който
се изразява в неспазване от страна на съда на онези процесуални правила, които
гарантират достоверност на фактическите изводи, към които следва да се приложи
съответната правна норма. Само по себе си неспазването на принципа на случайно
разпределение не може да доведе до проявата на този порок, ако това неспазване
не е довело например до поява на основание за отвод на съдебния състав или до
игнориране на гарантирани от процесуалния закон процесуални права на страна по
делото. В процесният случай касационната инстанция не констатира основание за
отвод на съдебния състав, нито от протокола за проведеното заседание се
установява наличието на порочни процесуални действия на съда, довели до
ограничаване или дезавуиране на прлоцесуалните права на настоящият касатор.
Не представлява такова нарушение относително краткия срок, в
който е постановено решението и то е
обявено на страните. Процесуалният закон не сочи в какъв срок следва да бъде
формирано вътрешното убеждение на съда и за какъв срок следва технически да се
изготви съдебния акт. В случая бързината, с която съдът се е произнесъл, е
очевидно обусловена от изискването на процесуалния закон за незабавно произнасяне,
а и в хода на съдебното следствие не са били представени в хода на съдебното
следствие, поради което в съзнанието на съдията съвсем обективно е било
възможно да се очартае фактическата част на спора към момента, в който е даден
ход на делото и са докладвани доказателствата. Следва да се посочи и, че в
конкретният случай става въпрос за обявяване на решението на страните по
смисъла на чл.235, ал.5 от ГПК на страните след изготвянето на съдебния акт,
макар и в кратък срок, а не за обявяване на предварително изготвено решение на
страните в рамките на съдебното заседание при нарушаване на принципите по чл.21
от ГПК.
Що се касае до съответствието на
заповедта с материалния закон, то настоящата инстанция намира, че съденото
решение е необосновано, поради което противоречи на закона.
Според приложената от ответника по
касация разпоредба на чл.72, ал.1 от ЗМВР, на която разпоредба се основава
разпореденото с обжалваната пред районният съд заповед, полицейските
органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Данните следва да са налични към момента на
издаването на заповедта, тъй като чрез тази принудителна мярка се ограничава
конституционно признато право на свободно придвижване и поведение на субекта.
Неоснователно
е оплакването на касатора за неправилна преценка на компетентността на органа
издал заповедта от страна на районният съд. В открито заседание са събрани като
писмени доказателства и тези, които са част от доказателствения материал по БП
№145/20 г. по описа на Районно управление – Павликени. Видно от протокола за
разпита на свидетеля Александър Любенов Игнатов
- лицето, което е посочено като полицейският орган, издал заповедта,
същият действително е младши инспектор при РУ – Павликени. Законът не поставя
други изисквания към органа, издал заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР освен
качеството полицейски орган, което в процесният случай е налице.
Не
са налице и нарушения на разпоредбите на чл.72, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗМВР, тъй
като правата му са разяснени при отказ да подпише посочената част от заповедта,
удостоверен с подписа на свидетел. Налице е и декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, която лицето е отказало да подпише, като и този отказ е удостоверен с
подписа на свидетел. По делото няма данни да е нарушена разпоредбата на чл.73
от ЗМВР.
Въпреки
дотук изтъкнатото, следва да се отбележи, че ответникът не е установил
надлежно, че към момента на издаването на заповедта са налице данни за
извършване на конкретно престъпление, посочено в заповедта. Като доказателство
за наличието на такива несистематизирани факти от обективната действителност
към заповедта органът представя протокол за личен обиск на жалбоподателя,
извършен на датата и в часа на издаването на заповедта. В този протокол липсват
данни за държане на наркотични вещества. Други доказателства, приложени от
ответника в качеството му на административен орган по чл.72 от ЗМВР към
административният акт липсват. Действително, съдът се е позовал на
доказателства, събрани от него в открито съдебно заседание без противопоставяне
от страна на жалбоподателя, които са част от доказателствения материал по бързо
полицейско производство. Те обаче не съдържат данни, които да свързват
жалбоподателя с твърдяното и евентуално престъпление, описано в заповедта за
задържане към момента на издаването и. Видно от самата заповед, задържането,
респ. издаването на заповедта е станало на 15.03.2020 година в 15,30 часа.
Следователно именно към този момент на органа издал заповедта, е следвало да са
известни доказателствата за проявлението на несистематизирани данни, които от
обективна страна сочат на предположение за извършено престъпление, като към
този момент следва тези данни да се свързват с конкретното лице, което е
адресат на заповедта. В БП на РУ – Павликени действително се съдържа протокол
за оглед на местопроизшествие, съставен на 15.02.2020 година, видно от което е,
че на определено място в Павликени са установени като изоставени наркотични
вещества. Този протокол е съставен в 15,05 часа, но в него липсват констатации
или фактически твърдения или поне предположения, че посочените наркотични
вещества са свързани с адресата на заповедта. Подобни данни са налични едва в
протоколите за разпитите на свидетелите Владислав Петров и Виктория Дочева, но
тези доказателства са създадени след издаването на процесната заповед и
не могат да обосноват приетото от фактическа страна в нея от страна на
ответника. От друга страна органът, издал заповедта, не може да се позове на
протокола за неговия разпит в качеството му на свидетел по бързото полицейско
производство, тъй като това би означавало водещият административното
производство да се позовава на доказателства, създадени чрез негово участие,
което е неприемливо и противоречи на принципа, разписан в чл.10, ал.2 от АПК.
При
това положение необосновано и в противоречие със съдържанието и
доказателствената стойност на събраните от съда доказателства последният е
приел, че заповедта е законосъобразна. Фактическите основания, на които се
обляга разпореденото със заповедта за задържане следва да са известни на
издателя на административния акт поне към момента на издаването му, а не да се
допълват a posteriori с цел да се постигне непременно
определен резултат.
Следва
решението на районният съд да се отмени, като се отмени и заповедта за
задържане.
При този изход на спора следва на касатора да се присъдят и сторените от него разноски за двете инстанции, които представляват държавни такси в общ размер от 80 лв.
Водим от горното Административният съд –
Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №28/28.04.2020 г., постановено по постановено
по АНД №122/2020 г. по описа на Павликенският районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег.№311зз-49/15.03.2020
година на полицейски орган при Районно управление – Павликени при ОДМВР –
Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати
на Г.Е.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.