Р Е Ш Е Н И Е № 597
гр. МОНТАНА, 6
октомври 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 21 09 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
Петя Видова като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 422 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 106а от ЗАвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на адв. И.В.Ю. –
САК, пълномощник на М.С.Д.,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 1458/11.05.2023 г. на Мл. автоконтрольор при ОПП
- СДВР, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС с № *********
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила, а тежестта на наложената принудителна административна
мярка не съответства на целта на закона, като сериозно му се нарушава правото на
свободно придвижване. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря
на действителността, поради което я оспорва. Оспорва компетентността на органа,
издал заповедта. Оспорва посочената правна квалификация на нарушените
разпоредби от Закона за автомобилните превози. Моли за решение, с което да се
отмени изцяло обжалваната Заповед № 1458/11.05.2023 г., издадена от С*** Й***
К*** - младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, както и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В допълнителна молба, с оглед дадени от
съда указания за уточняване на нарушените процесуални правила, адв. Ю., по
аргумент на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК, посочва че незаконосъобразността на
оспорения ИАА се изразява в издаването му при неправилно установена фактическа
обстановка; оспорващият не е уведомен за започналото административно
производство; ограничено му е правото на защита; заявява, че оспорва и правното
основание, на което е издаден акта.
В с.з. адв. Ю. поддържа жалбата, моли
присъждане на разноски по представения списък. Счита заповедта за немотивирана,
поради липса на съображения за изпълнение целта на тази мярка, както и че
наложената ПАМ е в максимално определения от закона срок - 18 месеца.
Ответната страна - Мл. автоконтрольор
при ОПП - СДВР, С*** Й*** К*** , не взема становище по жалбата.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 17.07.2023 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните.
С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ
№ 1458/11.05.2023 г. на Мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР на оспорващия
временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” и
чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, въз основа на съставен АУАН № 917901 от 11 05 2023
г. за това, че същият отказва да бъде проверен с техническо средство. На водача
е издаден талон за изследване с номер 086360, в който изрично е записано, че лицето
категорично отказва да бъде изпробвано с техническо средство. Талонът е връчен на
водача в 02:20 мин. на 11 05 2023 г., а съгласно уведомлението в него, същият следва
да се яви в МБАЛ Света А*** до 40 минути.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР определя Областните дирекции на МВР и Столична дирекция
на вътрешните работи да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018
г. на Директор на СДВР, полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от
отдел „Пътна полиция” при СДВР са оправомощени длъжностни лица да издават
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.
По делото са представени още справка картон
на водача, АУАН № 917901 от 11 05 2023 г., Талон за изследване № 086360, два
броя докладни записки от актосъставителя и свидетеля по акта.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта представлява индивидуален
административен акт, връчен на 11.05.2023 г. /л. 7/, а жалбата против него е
подадена на 22.05.2023 г. /л. 4/ от адресата на акта, поради което същата се
явява допустима разглеждане по същество.
Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, изр.
първо, предл. първо от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Сьгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - Налагането
на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за
контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл.
166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165,
ал. 2, т. 2.
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване обхвата на неговата компетентност, което е
видно от представените Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на
МВР, с която Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, а съгласно Заповед № 513з-1618
от 26.02.2018 г. на Директор на СДВР, полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР от отдел „Пътна полиция” при СДВР са оправомощени длъжностни лица да
издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадена
оспорената заповед.
Наложената принудителна административна
мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, по своето същество не представлява и не е санкция за извършено нарушение и
няма характера и предназначението на административнонаказателния институт.
Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на
специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността на
движението по пътищата, като предотвратява и преустановява административни
нарушения.
В случая оспорващият не сочи никакви
доказателства, обратни на констатираното с приложения по делото АУАН нарушение,
а именно: че като водач на МПС на дата 11 05 2023 г. около 01 30 ч. на КПП
Владая е спрян за проверка, при която отказва да бъде проверен с техническо
средство. Не представя и доказателства, че след издаването и връчването на
талон за изследване, в указаното време, се е явил в МБАЛ Света А*** за даване
на кръвна проба. Актът за установяване на административно нарушение е подписан
без възражения, такива не са подадени и в законоустановения срок. В жалбата
твърденията са декларативни и общи, без посочването на конкретни обстоятелства.
Доколко в последствие се твърди, че фактическата обстановка е неправилно
установена, то от доказателствата по делото, друга, освен описаната в АУАН, въз
основа на който акт е издадена оспорената Заповед, не се установява. Правното
основание е правилно посочено, тъй като същото съответства на описаната
фактическа обстановка. Не се установява нарушаване правото на защита, в тази
връзка не се сочат никакви конкретни обстоятелства, които да бъдат обсъдени от
съда. При извършване на проверката, на водача му е съставен и връчен АУАН,
издаден му е талон за изследване, надлежно подписан от него, а в случай на
относими фактически обстоятелства, за които се твърди, че не са изяснени, то
оспорващият е имал обективна процесуална възможност да представи съответните доказателства
в проведеното съдебно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че в
с.з. адв. Ю. се отказа от поисканите за разпит свидетели.
Налагането на принудителна мярка, от
вида на наложената, е въпрос уреден императивно от законодателя при
установяване на визираните в нормата фактически обстоятелства, а именно при
отказ от даване на проба за установяване на количество алкохол в крьвта,
каквото в случая е установено по съответния надлежен ред. Наложената мярка е в
съответствие, както с материалния закон, така и с неговата цел – да осигури по
един адекватен и сигурен начин безопасността на движението по пътищата.
Оспорваната Заповед предвижда два
алтернативно посочени срока, а именно: до решаване на вьпроса за отговорността
и за не повече от 18 месеца, каквито крайни срокове са предвидени и в закона, а
именно: чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, последната разпоредба е и основание за
издаване на настоящата ПАМ. Административният орган не може да предполага кога
ще бьде решен вьпросьт за отговорността, поради което не може да посочи конкретна
дата за действие на наложената от него ПАМ, затова обвьрзва действието й сьс
сбьдването на обстоятелството по решаване на вьпроса за отговорността, което
определя и нейният краен срок. Вторият срок е алтернативен, в случай че
вьпросът за отговорността не се реши в период от 18 месеца или след изтичането
на който и да е от тези два срока, наложената ПАМ прекратява своето действие по
силата на закона. На практика административният орган е постановил мярка в
рамките на закона, който закон не предвижда минимален или максимален срок, а
точно определен такъв.
Заповедта е в съответствие с целта на
закона, тъй като нарушенията по ЗДвП всякога застрашават движението по пътищата
и то по един изключително тежък начин. В случая отказът на водача да бъде изпробван
за алкохол и предвид лъхането от него на такъв, само по себе си предполага
застрашаване на това движение, в резултат на което и за осигуряване
безопасността на останалите водачи и пътници, които използват пътищата по
съответното им предназначение, се следва предприемане, както на
административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН, така и превантивно
налагане на принудителна мярка, за да не се допусне извършването на същото или
друго нарушение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че всеки отказ от
извършване на проверка, е грубо нарушаване на правовия ред и своеобразна форма
на арогантност.
Мотивиран от горните съображения и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.С.Д.,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
1458/11.05.2023 г. на Мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :