О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
603 15.05.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на петнадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 579 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Г. ***, със съдебен адрес:*** против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51 Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Димитров – изпълнителни директори, чрез пълномощник адв.Станислава Райчева, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния внук Любен Киров Киров с ЕГН ********** починал в резултат на настъпило на 15.02.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил марка „Скания“ с рег.№ СА 87 65 РК – Спас Стефанов Христов, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 15.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищеца, като му е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава не е постъпила в съда в указания срок. Не е последвал и допълнителен отговор от ответното дружество. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищцовата страна е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Спас Стефанов Христов пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местоживеене на пострадалата вследствие настъпване на застрахователното събитие. Искането за прекратяване на производството по отношение на претенцията над сумата от 5000 лв., е неоснователно. На ищеца принадлежи правото да определи размера на претенцията си. Дори и да има материалноправна норма, която да ограничава присъждането на обезщетение при определени условия, доказването наличието на такива е в тежест на ответната страна. На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищцовата страна е освободена от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила присъда № 24/ 06.11.2015 г. по НОХД 182/2015г. по описа на ОС-Търговище, Спас Стефанов Христов е бил признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на Любен Киров Киров чрез причиняване на ПТП след навлизане в насрещното движение.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения между него и виновния причинител на ПТП Спас Стефанов Христов договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица 22114001798330, със срок на покритието 07.07.2014 г. – 06.07.2015 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи съобразно чл.429 ал.1 от КЗ.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Ищцовата страна твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ е депозирала пред застрахователя претенция, към която е приложила документи, като е била образувана щета № 000-1000-01-16-7011, но и досега не е получила отговор на претенцията.
В исковата молба са посочени подробно вредите, които продължавала да търпи ищцата като баба на починалия Л.Киров и същите били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. М.Ч. като баба на починалия, е изживяла шок от вестта за смъртта му. Двамата са били много близки, като ищцата е присъствала на всички важни събития в живота на починалия. От своя страна Л.Киров е бил много грижовен внук, като се е грижел за нея (водил я на посещение при лекари, помагал й при ежедневните задачи). Търпяла болки и страдание, конкретно изразяващи се в нестихваща горест по загиналия внук. Уточнява се в исковата молба, че при определяне размера на обезщетение са съобразени възрастта на загиналия към момента на инцидента – 32 год., съпътстващите неудобства и дискомфорт за ищцата, установеното и дълго продължило постравматично стресово разстройство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, както и влязлата в сила присъда. Но позовавайки се на §.96 ал.3 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.), вр.с §.77 и създадения нов чл.493а в КЗ, счита, че над сумата от 5000 лв. иска е недопустим и производството следва да бъде изпратено по подсъдност в РС-Бургас. На второ място, ответникът счита претендираното обезщетение за завишено по размер и поради отдалечеността на събитието във времето. Направено е възражение за изтекли поради погасителна давност лихви. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Допълнителната искова молба съдържа доводи за неоснователност на възраженията на ответната страна. Ограничението на §.96 ал.1 от ЗИДКЗ противоречи на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, който предвижда ограничаване на обезщетяването на близките при смърт на пострадало лице до 1 000 000 евро за едно лице, която норма на основание чл.15 ал.2 от ЗНА следва да намери непосредствено приложение. От друга страна, така въведеното с §.96 ал.1 от ЗИДКЗ не се отнася за настоящия случай, защото няма ретроактивно действие. Затова и размерът на търсеното обезщетение е съобразен с практиката и законодателството. По отношение възражението за началният момент, от който се дължи лихва, се твърди, че лихвата за забава, дължима от виновния водач, не се урежда от КЗ и се начислява от датата на увреждането. След като произхода на вредата е деликт, а не договор, то не следва да се прилага късата погасителна давност съобразно чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на влязла в сила присъда за извършеното противоправно деяние, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за всички съдилища относно посочените в нормата обстоятелства.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от ищеца при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти и законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства.
На основание чл.190 от ГПК е допустимо и искането, да бъде задължена ответната страна да приложи застрахователната полица, валидна по време на установеното ПТП.
Съдът приема във връзка с отправеното от ищеца в тази насока искане, че по делото не следва да бъде допусната съдебно - психиатрична експертиза за състоянието на ищцата – за установяване на тези обстоятелства съдът вече допусна събирането на гласни доказателства. Уважаването на такова искане би било и с ниска тежест при взимане на решение, предвид значителния период от време, който е изминал от настъпването на застрахователното събитие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от М.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Г. ***, със съдебен адрес:*** против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51 Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Димитров – изпълнителни директори, чрез пълномощник адв.Станислава Райчева, искове да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния внук Любен Киров Киров с ЕГН ********** починал в резултат на настъпило на 15.02.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил марка „Скания“ с рег.№ СА 87 65 РК – Спас Стефанов Христов, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 15.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
ПРИЕМА всички представени от ищеца при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 579/2018
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищеца да води свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
УКАЗВА на „Застрахователна компания Лев инс“ АД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от настоящото определение в писмен вид, да приложи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица 22114001798330, със срок на покритието 07.07.2014 г. – 06.07.2015 г.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2019 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищеца това бъде сторено на посочения от него съдебен адрес чрез процесуалния му представител, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: