Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.02.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 10087 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от
13.04.2020 г. по гр.д. № 50192/18 г., СРС, ГО, 24 с-в е осъдил М.Т.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 7 196,73 лева-главница, представляваща незаплатени наемни вноски за периода м.09.2016Г.,
м.н.201бг., м.12.2016Г., м.01.2017г., м.02.2017г.,м.03.2017г., м.04.2017Г., м.05.2017г., дължим остатък от наем
за м.06.2017г., м.07.2017Г., м.08.2017г.., м.09.2017г., м.10.2017Г.,м.11.2017г.,
за периода 01-03.12.2017г., по иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 2000,59
лева-неустойка от 0,2 % за 150 дни въз основа на Договор за наем от
14.08.2015г.. по отношение на имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в
гр.София, ул. „********. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Т.Ц., ЕГН ********** да заплати
на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, ЕИК ******** сума в
размер на 747,89 лева, представляващи направени по делото разноски
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност. В приложения по делото Протокол
за освобождаване на апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул.********за
предаване ключовете на същия с дата 06.12.2017 г. е записано в т.7, че страните
прекратяват договора за наем от 14.08.2015 г., считано от 04.12.2017 г. В процесното
решение е посочено, че договора за наем е от 17.08.2015 г. до 17.08.2018 г. Сочи
още, че по делото не става ясно каква част от месечните вноски е заплатена. В
тази връзка се прави доказателствено искане за допускане на нова СТЕ, която да
отговори на въпросите, касаещи поредността на погасяване на задълженията,
усвояване на внесения депозит и изчисляване на лихвата. Във въззивната жалба
прави и възражение за прекомерност на неустойката. Твърди се, че претендираната
лихва е прекомерно висока като значително надвишава законната за страната лихва
и моли съда да се произнесе по нейната законосъобразност като същата да бъде
намалена до законната за страната, определена от МС.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат отхвърлени предявените искове, ведно със законните последици.
Въззиваемото
дружество „Агенция дипломатически имоти
в страната“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Г.оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 от „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД
срещу М.Т.Ц. за заплащане на сумата от 9 197,32 лева, от която сумата от 7
196,73 лева -
главница, представляваща незаплатени наемни вноски за периода м.09.2016г., м.11.2016г., м.12.2016г.,м.01.2017г.,
м.02.2017г., м.03.2017г.,м.04.2017г., м.05.2017г., дължим остатък от наем за м.06.2017г., м.07.2017г.., м.08.2017г.,
м.09.2017г.., м.10.2017г., м.11.2017г.,
за периода 01-03.12.2017г.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000,59 лева - неустойка от 0,2 % за 150 дни въз
основа на договор за наем от 14.08.2015 г. по отношение на имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул. „*******.
Ответникът М.Т.Ц., ЕГН ********** в срока по чл.131 ГПК
не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът констатира
следното:
От депозирания по делото Договор за наем от 14.08.2015 г. е видно, че страните са били в
облигационни наемни отношения, по които ищецът, в качеството на наемодател е
представил на ответника в качеството му на наемател, за временно и възмездно
ползване имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул. „********
за периода от 17.08.2015г. до 17.08.20i8 r. срещу наемна цена в размер на 270 евро. В чл.8 от Договора е предвидено, че
при закъснение на плащането по т.6 наемателят дължи неустойка в размер на 0,2 % за всеки
просрочен ден, но не повече от 30 % от неплатената месечна вноска. От
приетата по делото ССЕ, като вещото
лице е извършило проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че дължимите от ответницата
наемни вноски за периодите м.09.2016 г.,
м.11.2016г., м.12.201г.., м.01.2017г. м.02.2017г., м.03.2017г., м.04.2017г..,
м.05.2017г.., дължим остатък от наем за м.06.2017г., м.07.2017г.., м.08.2017г..,
м.09.2017г.., м.10.2017г., м.11.2017г., за периода 01-03.12.2017г. възлиза на 7 196,74 лева, равняваща се на сумата от 3 679,63 евро. По отношение на
претендираната неустойка от извършената проверка в счетоводството на ищеца,
предоставените документи и направените изчисления се установява, че размерът на
неплатената договорна неустойка от 0,2%, на ден, но не повече от 305 върху неплатените
наемни вноски, за периода от м.и.201бг. до 03.12.2017г.. възлиза в размер на
2000,59 лева
От правна страна:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че всички развити доводи във въззивната жаллба, като въведени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в
процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските,
които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти. Същото се отнася и до
доводите за прекомерност на неустойката и искането за намаляване на нейния размер,
както и на порядъка за покриване на задълженията. В съответствие с формирана
трайна и непротиворечива съдебна практика
/така реш. № 88 по т.д. 911/2009 г. на І т.о.,реш. № 181 по т.д.
4386/2013г., ІІ т.о., реш. № 28 по гр.д. № 243/2010 г. на ІV г.о., реш. 243 по гр.д. № 479/2012 г. на І. г.о. на ВКС и др./е налице относимост на процесуалните преклузии спрямо възражението за прекомерност на неустойката, на основание чл.92, ал.2 ЗЗД и за недопустимост на служебното произнасяне за прекомерност, поради което въззивният съд не следва да се произнася по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползването на вещта.
В правната доктрина и в съдебната практика няма
спор, че договорът за наем е неформален и че за валидното възникване на наемно
правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се
предоставя във временно ползване и относно възнаграждението (наемната цена),
която наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие
относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно сключен,
като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално
е предадена на наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на
наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението
на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта.
В настоящия казус спорният въпрос се свежда до
факта дали наемателят дължи заплащане на наемната цена за периодите м.09.2016 г., м.11.2016г., м.12.201г..,м.01.2017г. м.02.2017г., м.03.2017г., м.04.2017г..,
м.05.2017г.., дължим остатък от наем за м.06.2017г., м.07.2017г.., м.08.2017г..,
м.09.2017г.., м.10.2017г., м.11.2017г., за периода 01-03.12.2017г. и какъв е неговият размер. От приетата по
делото ССЕ се установява, че за посочените периоди наемната цена възлиза на 7
196,74 лева, равняваща се на сумата
от 3 679,63 евро, а по отношение на претендираната неустойка се
установява, че размерът на неплатената договорна неустойка от 0,2%, на ден, но
не повече от 305 върху неплатените наемни вноски, за периода от м.и.201бг. до
03.12.2017г.. възлиза в размер на 2000,59 лева.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът/ответник следва
да заплати на въззиваемото дружество/ищец направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.04.2020 г. по гр.д. № 50192/2018г. на СРС, ГО,24 състав.
ОСЪЖДА М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция дипломатически имоти
в страната“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Г.направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.