№ 19608
гр. С., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110147898 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу С.О..
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. в гр. С.................“, на обществен паркинг,
намиращ се на ул. „Акад. С.М.“ № 8, водачът на лек автомобил „Ф. Т...“, с peг. № *******
при паркиране попаднал в несигнализирана и необезопасена отворена шахта (без капак) -
част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря С.О., вследствие на което на
автомобила са нанесени щети. Посочва, че МПС „Ф. Т...“, с peг. № ******* е било
застраховано при ищеца по силата на автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, полица №
47042217214000225 от 30.03.2022 г. с валидност от 06.04.2022 г. до 05.04.2023 г. за
застрахователна сума от 31 153 лв. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП била спукана
предна дясна гума на автомобила, което наложило нейната подмяна и била деформирана
предна дясна джанта. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз „П.И.А.Б.“
ЕООД, като за стойността на ремонта била издадена фактура № ********** от 24.11.2022 г.
за сумата от 247,73 лв. Въз основа на доклад по щета от 27.01.2023 г. ищецът одобрил да се
изплати на собственика на автомобила - „П.М.Б.“ ЕООД, обезщетение в размер на 186,81
лв., което било изплатено с преводно нареждане на 31.01.2023 г. Твърди, че до ответника
била изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на
186,61 лв., но последвал отказ за заплащане на тези сума. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди С.О. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““
ЕАД сумата от 186,81 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с ПТП, настъпило на 22.11.2022 г. в гр.
1
С.................“, на обществен паркинг, намиращ се на ул. „Акад. С.М.“ № 8, с участието на лек
автомобил „Ф. Т...“, с pen № *******, по повод на което ПТП била образувана щета №
470422222263475, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 28.08.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва да е пасивно материално легитимиран по предявения иск.
Твърди, че процесното ПТП е осъществено в имот с идентификатор по КККР
68134.1600.6031, който след решение на Столичен общински съвет е бил апортиран в
активите на общинското предприятие „П.И.“ ЕАД, което дружество следва да отговаря за
поддръжката на посочения имот. Твърди, че посочената в исковата молба шахта е
собственост на „В.Б.“ ЕАД, поради което следвало да се поддържа от това дружество. Освен
това оспорва възникването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил, с доводи, че не била заплатена застрахователната
премия. Оспорва, че описаните щети за лек автомобил „Ф. Т...“, с рег. № ******* са
настъпили в резултат на попадането в процесната шахта. Прави възражение за
съпричиняване с доводи, че водачът на увредения автомобил е паркирал на място, на което
не било разрешено паркирането. Моли за отхвърляне на иска, евентуално - за намаляване на
размера на дължимото обезщетение и за присъждане на разноски.
Като трети лица помагачи на ответника са конституирани „П.И.“ ЕАД и „В.Б.“ ЕАД.
Третото лице - помагач „П.И.“ ЕАД е подало становище, в което признава, че
събитието, довело до изплащането на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт“, е настъпило в имот, апортиран в активите на общинско предприятие „П.И.“ ЕАД,
но оспорва шахтата да е негова собственост и да се поддържа от него, като твърди, че
задължението за поддръжката й е на „В.Б.“ ЕАД. Твърди, че посоченото в исковата молба
място представлява зелена площ, а не е част от общинската пътна мрежа, като върху същото
не е разрешено паркиране на моторни превозни средства, поради което е налице
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Ф. Т...“. Моли за отхвърляне на иска.
По делото е постъпило и становище от третото лице - помагач „В.Б.” ЕАД, в което
сочи, че в качеството си на експлоатационно дружество и предприятие, предоставящо
услуги е собственик на подземна физическа инфраструктура и електронна съобщителна
мрежа („мрежа“), изградена/разположена на територията на гр. С.. Твърди, че техническите
му екипи, изпълнявайки ежедневните си оперативни дейности, извършват периодични
огледи и проверки на конструктивната цялост и безопасност на мрежата, в това число и на
съоръжения - кабелни шахти. Твърди, че не е собственик на физическа инфраструктура (в
това число и съоръжения - кабелни шахти), попадащи в зелената площ, превърната в
нерегламентиран паркинг, на която се твърди да е настъпило увреждането на автомобила.
Посочва, че на приложените към делото документи и снимки е отразен участък, в който
дружеството не е изграждало през годините физическа инфраструктура и не е
разполагало/изтегляло съобщителни мрежи. Поддържа, че от представените в исковата
2
молба доказателства не са установява механизмът на процесното ПТП. Моли за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в частност - настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
наличието на необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното платно на
общински път, дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е
възложил дейностите по поддържането на общинските пътища; че в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже, че имотът, в
който е разположена шахтата, е апортиран в капитала на „П.И.“ ЕАД; че е погасил
вземанията на ищеца чрез плащане, както и направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, в частност, че
същият е нарушил ЗДвП, паркирайки на място, което не предназначено за такава цел, а за
тротоар.
От представената по делото застрахователна полица № 47042217214000225 от
30.03.2022 г. (л. 8) се установява, че МПС „Ф....“, с peг. № ******* е застраховано при ищеца
по силата на автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ с валидност от 06.04.2022 г. до
05.04.2023 г. за застрахователна сума от 31 153 лв. Възражението на ответника, че по делото
не са налице доказателства за заплатена застрахователна премия съдът намира за
неоснователно, предвид безспорно установената по делото линия на поведение на
застрахователя във връзка със заявената претенция. Същият е приел претенцията, като е
извършил необходимите действия по определяне на щетата и е заплатил застрахователно
обезщетение, което поведение обосновава извод, че е налице валидно застрахователно
правоотношение. Освен това, доколкото не са налице данни застрахователният договор да е
бил развален, неплащането на премията не е основание да се приеме, че договорна връзка не
е имало към датата на ПТП. С оглед на това съдът счита, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане за процесния автомобил, сключен с ищеца към датата на
настъпване на процесното ПТП.
Във връзка с настъпването на инцидента по делото са събрани писмени доказателства
- декларацията за настъпване на ПТП, подадена от С. И. И. на 22.11.2022 г. (л. 11) и
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 22.11.2022 г.,
3
подадена от С. И. И. (л. 9), както и са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля С. И. И.. В писмените доказателства е отразено, че на 22.11.2022 г. в гр.
С.................“, ул. „Академик С.М.“ № 8, при паркиране на паркинга на лечебно заведение на
МПС „Ф....“, с peг. № *******, И. е попаднала в голяма необезопасена отворена шахта и е
спукала предна дясна гума - странично, като е възможно да има щети и по кората на
двигателя.
Описаният механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на И., дадени в
открито съдебно заседание, които съдът кредитира като логични, обосновани и отразяващи
непосредствените възприятия на свидетелката. Същата споделя, че си спомня за процесния
инцидент в „С.Г.“, при който в опит за паркиране попаднала в шахта, която не се виждала.
Сочи, че инцидентът се случил на паркинг пред ДКЦ IV в „С.Г.“, на улица „Академик С.М.“
№ 8. Посочва, че управлявала автомобил „Ф....“, шахтата не била обезопасена. Свидетелката
заявява, че не си спомня дали има обособен паркинг на това място – по-скоро било тротоар,
на който имало паркирали и други автомобили, потвърждава, че мястото, на което е
паркирала, е обозначено на снимковия материал, приложен към отговора на исковата молба.
По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка
по щета № 470422222263475, като видно от изготвения по същата доклад и опис -
заключение експерти на застрахователното дружество са констатирали увреда по гума
предна дясна – за подмяна и джанта лята предна дясна – за ремонт и са оценили щетите на
186,61 лв. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представеното преводно
нареждане от 31.01.2023 г., че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения
автомобил „П.М.Б.“ ЕООД посочената сума – 186,81 лв. с основание за превода – плащане
по заведената щета.
Не е спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана изх. № 1981/13.07.2023 г. до
ответника за възстановяване на сумата от 186,81 лв. по щета № 470422222263475 за МПС
„Ф.“, с рег. № *******, по посочена банкова сметка, като е посочено, че в противен случай
дружеството ще потърси правата си по съдебен ред. Видно от обратната разписка поканата е
връчена на 17.07.2023 г., а с писмо от 19.07.2023 г. от С.О. е постановен отказ за
възстановяване на исковата сума.
По делото е прието и заключение на съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ),
неоспорено от страните, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява, че всички увреждания на МПС „Ф....“, с peг. № *******,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 22.11.2022 г. произшествие в гр. С.. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 224,17 лв.
С оглед събраните доказателства, съдът приема за установено, че на 22.11.2022 г. пред
лечебно заведение - ДКЦ IV на ул. „Академик С.М.“ № 8 в ж. к. „С.Г.“ в гр. С., е настъпило
ПТП, при което застрахованото при ищеца МПС „Ф. Т...“, с peг. № ******* е попаднало в
необезопасена шахта, разположена в процесния участък от пътя, в резултат на което са му
4
причинени щети по предна дясна гума и джанта, на стойност 224,17 лв., както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение на собственика на застрахования автомобил в размер
на исковата сума – 186,81 лв. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават отразените в представените документи и свидетелски показания
обстоятелства, напротив - посоченото в писмените доказателства и от И. наличие на
отворена шахта, в която е попаднал автомобилът, изцяло се подкрепя от заключението на
САТЕ, което не е оспорено от страните и потвърждава съществуването на причинна връзка
между щетите по автомобила и описания от ищеца механизъм на ПТП, поради което
възраженията на С.О. в обратен смисъл са неоснователни.
Спорен между страните е въпросът кой следва да отговаря за поддръжката за
процесния пътен участък, на който е настъпил инцидентът и дали С.О. е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.
От събраните свидетелски показания се установи, че инцидентът е настъпил на
мястото, за което е представен снимков материал към отговора на исковата молба, което
място съгласно представените доказателства представлява имот с идентификатор по КККР
68134.1600.6031, като шахтата е позиционирана в рамките на нереализиран тротоар, който
се използва за паркинг.
Като доказателство по делото е представен Акт за публична общинска собственост
(АОС) № 401/28.03.2000 г. на недвижим имот, находящ се в гр. С., м. „С.Г.“ – бул. „8..........“
(л. 77), ведно със служебна скица № СК-94-44/21.03.2000 г., относно обществен паркинг,
паркингова и подходна теренна площ от 1289 кв. м. с асфалтова настилка, попадащ в кв. 10
по РП-ГУМ м. „С.Г.“, одобрен със Заповед № 435/30.09.1975 г. на гл. инженер на С., с
местонахождение на имота: гр. С., район „С.“, м. „С.Г.“, бул. „8..........“, паркинг пред
Студентска поликлиника, при граници на имота: север - Студентска поликлиника и зелени
площи, юг – бул. „8..........“, изток – асфалтова ивица и запад – асфалтова ивица, като в АОС в
т. 11 е посочено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество, а в т. 13
„Забележки“ е посочено, че на основание Решение № 99 /т. 11-Пр. № 10/ по Протокол №
57/07.08.2003 г. на Столичен общински съвет, режимът на публична общинска собственост
на имота се променя в режим на частна общинска собственост, а на основание Решение №
99 /т. 24 – Пр. № 11/ по Протокол № 57 от 07.08.2003 г. на Столичен общински съвет, в
изпълнение на Заповед № РД-09-115/23.09.2003 г. на кмета на район „С.“ с приемо-
предавателен протокол от 01.10.2003 г. имотът е предоставен в собственост по апорт в
капитала на „К.“ ЕООД, като собствеността е вписана в Търговския регистър на СГС по ф.
д. № 3880/2003 г. с Решение № 2 от 03.10.2003 г.; на основание Решение № 35 по Протокол
№ 30/29.01.2009 г. на СОС за преобразуване на „П.И.“ ЕАД, като универсален
правоприемник на прекратеното „К.“ ЕООД чрез вливане с цялото имущество на „К.“
ЕООД, недвижимият имот представлява част от капитала на приемащото дружество „П.И.“
ЕАД, вписан в Агенция по вписванията – удостоверение № 20130102122421/02.01.2013 г.
Представено е Решение № 99 по Протокол № 57 от 07.08.2003 г. на Столичен
общински съвет (л. 82-90), съгласно което в т. 11 са обявени общинските имоти, съгласно
5
Приложение № 10 за частна общинска собственост и е възложено на кмета на район „С.“ да
направи съответните отметки в актовете за общинска собственост, в т. 12 – е взето решение
за увеличаване на капитала на „С. пазар“ ЕАД с непарични вноски – имотите по
Приложение № 5, а в т. 24 е дадено съгласие за апорт на имотите в „К.“ ЕООД съгласно
Приложение № 11 (л. 89), в което в т. 1 е посочен общински имот съгласно АОС № 401/2000
г. на район „С.“. От Учредителния акт на „К.“ ЕООД (л. 91-102) е видно, че в чл. 6, т. 1
„Капитал“ е посочен процесният имот (Общински имот по АОС № 401/2000 г. на район „С.“)
като част от капитала на дружеството, с предмет на дейност съгласно чл. 4: поддържане,
ремонт и реконструкция на сгради; благоустройствени и комунални фондове; изграждане и
стопанисване на благоустройствени и комунални обекти с общинско значение; строителство
и строително-ремонтни услуги; експлоатация, поддържане и ремонт на механизация и
автотранспорт; озеленяване и поддържане на зелени системи; помощни дейности, отдаване
на имущество под наем, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон.
Представена е разпечатка от Търговския регистър (л. 103-104), от която се установява,
че дружеството „К.“ ЕООД се е вляло в „П.И.“ ЕАД на 12.03.2009 г. От представения по
делото Устав на „П.И.“ ЕАД (л. 105-120) се установява, че общинско предприятие „П.И.“
ЕАД е еднолично акционерно дружество с общинско имущество, а Столичният общински
съвет упражнява правата на общината като едноличен собственик на капитала в
едноличните търговски дружества с общинско имущество, имотът е включен в капитала на
дружеството съгласно чл. 8, ал. 2.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата (ЗП) „Пътищата са републикански и местни“,
като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
(ЗП), вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 Закона за общинската собственост, вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинските пътища са
общинска публична собственост. Именно това е и основанието на законодателя да възложи
на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за
пътищата.
Съгласно приложимата нормативна уредба С.О. в качеството си на юридическо лице е
правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, задължението да осъществява дейностите по ремонт и поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок Чл. 31.
Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13, ал. 1
ЗДвП, като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения,
пътната маркировка и др.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
6
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Според § 1, т. 3 ДР на ЗП „пътни съоръжения“ са: водостоците, мостовете,
виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и декоративните стени,
укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
Според § 6, т. 37 ЗДвП „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.
Според § 1, т. 19 ППЗДвП „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.
Съгласно § 7, т. 7 ПЗР на ЗМСМА собственост на общината са мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система,
които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния
фонд на търговски дружества.
Установената в случая необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното
платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП и § 1, т. 19
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението.
При съвкупна преценка на събраните доказателства и при съобразяване на правилата
за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема, че
ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че отговорен за
поддържане на процесния пътен участък е именно ответникът, че мястото, на което е
настъпило процесното ПТП представлява общинска собственост, а напротив - при
проведено насрещно доказване ответникът доказа, че имотът пред поликлиниката, в който е
настъпило произшествието, използван за паркинг, е част от капитала на третото лице -
помагач „П.И.“ ЕАД, в който имотът е апортиран, като следва да се отбележи, че това
обстоятелство се признава изрично и от третото лице - помагач „П.И.“ ЕАД. Апортът или
непаричната вноска в търговското дружество представлява вид отчуждаване на вещ с
транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно - прехвърлителен
производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел - участие в
съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско
дружество имотът излиза от патримониума на собственика и става собственост на
дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на
7
дружеството (при учредителен апорт), респ. вписване на увеличението на капитала
(последващ апорт).
Бездействието на служителите на С.О. или на други лица, на които тя е възложила
изпълнението във връзка с обозначаване на препятствието на пътя до премахването му би
могло да ангажира отговорността на С.О., ако е установено, че шахтата се е намирала върху
пътен участък - част от общинската пътна мрежа, за целостта и безопасността на който
отговаря именно С.О.. От представените данни, че имотът е включен в капитала на друго
предприятие, което е самостоятелно юридическо лице (и което именно има за предмет на
дейност: стопанисване, поддържане и отдаване под наем на открити и закрити търговски
площи и съоръжения), настоящият съдебен състав приема за недоказано, че именно на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа пътния участък, на който е
разположена процесната шахта, включително да не допуска и съответно своевременно да
отстранява препятствията на участъка от пътя (регулярно да осъществява, включително и по
своя инициатива, необходимите проверки за безопасност на шахтата и при необходимост да
я сигнализира до отстраняване на неизправностите). Предвид данните за включването на
имота в капитала на „П.И.“ ЕАД съдът приема, че е налице и изключението по § 7, т. 7
ЗМСМА и не е проведено пълно и главно доказване, че кабелната шахта, част от
електронната съобщителна инфраструктура, е собственост на С.О..
Доколкото в случая липсват доказателства, въз основа на които да може да се приеме,
че процесният участък е част от общинската пътна мрежа на Столична община, както и че
именно ответникът е собственик на шахтата, то при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че
ответникът няма задължение да поддържа пътния участък в състояние, отговарящо на
изискванията за безопасно движение – т. е. да отстранява всяка настъпила неизправност на
пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС.
Такова задължение има друг правен субект. Следователно ответникът не носи гаранционно –
обезпечителна отговорност за действията или бездействията на лицата, натоварени с
поддръжката на участъка, на който е увреден автомобилът, застрахован при ищеца и за
причинените на същия вреди, съответно няма основание за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. По делото не се установява
виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът,
както и че С.О. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск,
поради което същият е недоказан.
При този извод не следва да бъдат разглеждани останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника, както и възражението на последния за
съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът. Последният претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
8
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната, съдът определя в размер на 100 лв.
На третите лица - помагачи разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5,
срещу С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД сумата от 186,81 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № 47042217214000225 от 30.03.2022 г., във връзка с ПТП, настъпило
на 22.11.2022 г. в гр. С.................“ на паркинг, намиращ се на ул. „Акад. С.М.“ № 8, при което
при попадане в необезопасена и несигнализирана отворена шахта са причинени щети на лек
автомобил „Ф. Т...“, с peг. № *******, по повод на което при ищеца е образувана преписка
по щета № 470422222263475, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 28.08.2023 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на С.О.,
БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 100 лв., представляваща сторени от ответника разноски по настоящото дело.
Решението е поставено при участието на третите лица - помагачи на ответника
„П.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ 9 - П.С.
№ 9 и „В.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“
№ 115.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9