Решение по дело №1774/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 51
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180701774
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 51/8.1.2021г.

 

гр. Пловдив, 08 януари 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                        

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                    

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1774 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „ПОЛИПЛАСТ М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. „Освобождение“ № 9, представлявано от управителя Р.Г.М., против Акт за установяване на задължения по декларация № 282 от 13.04.2020г., издаден от Е.М. - главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор „МДТ – събиране и контрол“ при община Родопи, оправомощена със заповед № 129А от 03.02.2017 г. на кмета на община Родопи, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 171 от 16.06.2020г. на Т.З. - Вр.И.Д. началник отдел „Местни данъци и такси“, оправомощен със заповед № 268 от 04.05.2020г. на кмета на община Родопи, относно допълнително определени дължими суми за ТБО за притежаваните от дружеството недвижими имоти с партидни номера 6612F50248 и 6612F50249, както следва:

-за компонента чистота на териториите за обществено ползване: за 2016г. в общ размер на 1 131,54лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 386,61лв.; за 2017г. в общ размер на 7 543,62лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 004,26лв.; за 2018г. в общ размер на 7 292,16лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 196,12лв. и за 2019г. в общ размер на 9 806,70лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 615,64лв.;

-за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения: за 2016г. в общ размер на 1 508,72лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 515,48лв.; за 2017г. в общ размер на 3 520,35лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 935,04лв.; за 2018г. в общ размер на 12 824,15лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 103,41лв. и за 2019г. в общ размер на 18 859,04лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 183,93лв.;

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от съда отмяна на атакувания акт за установяване на задължения по декларация, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Претендират се направените разноски. По делото е депозирана и писмена защита и допълнение към писмена защита от пълномощника адв. И..

Ответникът по жалбата – началник на отдел „Местни данъци и такси“ при община „Родопи“, чрез адв. Н.М.-пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са представени доказателства за извършване и на двата компонента на услугите – депо и чистота, включени в обхвата на такса битови отпадъци, на територията на населеното място с. Цалапица. Претендират се направените разноски. По делото е депозирана и писмена защита от пълномощника адв. М..

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното: жалбоподателят е собственик на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Цалапица, извън строителните граници, представляващи земя с площ от 120кв.м. и земя с площ от 5 639кв. м и сграда с площ 892,63кв.м. За имотите са подадени съответно декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ********** от 19.03.2020г. за земята, в следствие на което е открита партида № 6612F50248 и декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ********** от 19.03.2020г. за земята и построената в нея сграда, в следствие на което е открита партида № 6612F50249.

При сравнение между отчетната стойност на недвижимите имоти и данъчната им оценка е констатирано, че отчетната стойност на първия имот е в размер на 24 621,04лв. и е по-висока от данъчната му оценка в размер на 9 177,60лв. и отчетната стойност на земята и построените в нея сгради е в общ размер на 2 489 916,73лв. и е по-висока от данъчната им оценка, която е в общ размер на 64 123,60лв. ТБО е определена върху отчетната стойност на недвижимите имоти, поотделно за всяка една от откритите партиди, по години, съответно по компоненти, включени в обхвата на услугата /л. 17 – 21 по делото/. Тъй като не е констатирано внасянето на дължимата ТБО, са начислени прилежащи лихви за забава.

В обжалвания АУЗД задължението за ТБО е посочено за всеки отделен компонент от услугата – за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване за всяка една от партидите, за всяка една от процесните години. Прилежащите лихви за забава са изчислени върху общата данъчна основа от трите компонента в обхвата на задължението за ТБО.

За всяка една от процесните години са издадени заповеди на кмета на община Родопи, на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както следва: за 2016г. – заповед № 1047 от 09.10.2015г. /л. 58 – 63/; за 2017г. – заповед № 1103 от 18.10.2016г. /л. 64 – 69/; за 2018г. – заповед № 1246 от 23.10.2017г. /л. 70 – 76/ и за 2019г. – заповед № 1079 от 09.10.2018г. /л. 77 – 84/. С всяка една от посочените заповеди се определят границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По-конкретно за с. Цалапица това са имотите в регулацията на населеното място, имоти в стопански дворове от І до VІІ и конкретно посочени и конкретно посочени имоти на ЮЛ.

За всяка една от процесните години са приети решения на общински съвет „Родопи“, с които се определят размерите на ТБО за юридически лица и ЕТ, както следва: решение № 250, взето с протокол № 06 от заседание, проведено на 28.12.2015г. /л. 85 – 95/, решение № 457, взето с протокол № 22 от заседание, проведено на 27.12.2016г. /л. 96 – 106/; решение № 376, взето с протокол № 24 от 29.12.2017г. /л. 107 – 110/ и решение № 428, взето с протокол № 20 от заседание, проведено на 27.12.2018г. Таксите за отделните компоненти от ТБО са следните по години: за 2016г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 4,7 промила; за обезвреждане в депо – 2,4 промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 1,8 промила, общо 8,9 промила; за 2017г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 4,8 промила; за обезвреждане в депо – 1,4 промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 3 промила, общо 9,2 промила; за 2018г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,2 промила; за обезвреждане в депо – 5,1 промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 2,9 промила, общо 11,2 промила; за 2019г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,2 промила; за обезвреждане в депо – 7,5 промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 3,9 промила, общо 11,6 промила;

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че имотите на жалбопоподателя се намират в местността „Арчов бряг“ в землището на с. Цалапица и не попадат в границите, определени със заповедите на кмета на община „Родопи“, в които се предлагат всички услуги по чл. 62 от ЗДМТ. Същевременно, имотите попадат съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 на общински съвет „Родопи“ за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и раздел ІІ, т. 2.2.5 на заповедите в границите на районите, в които общината извършва само услугите по обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По изложените аргументи обжалваният АУЗД е отменен по отношение на компонента на ТБО сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с прилежащите лихви /л. 119/.

В хода на съдебното обжалване, от страна на ответника са представени писмени доказателства, документиращи изпълнението на компонентите чистота и депо, включени в обхвата на ТБО, както следва:

- трудови договори, сключени между община „Родопи“ и работници на длъжности „работник чистота“ /л. 135 – 181/; доказателства за закупено и предоставено на работниците работно облекло /л. 346 – 354, 356/; доказателства за закупено гориво, съответно разходвано гориво за използвани косачки и други инструменти от работниците /л. 182 – 309, 476 - 515/; доказателства за собствени на общината ДМА за изпълнение на дейността по окосяване и почистване на отпадъци, включително нерегламентирани сметища /л. 651 – 654, 989/;

- доказателства за конкретно изпълнени количества работи от работниците, включително по ръчно снегопочистване /л. 655 – 988/;

- доказателства за закупено гориво и за изпълнени дейности по сметоизвозване и битови отпадъци, включително от „КМД“ ООД до депото в с. Цалапица /л. 206 – 261, 290 – 345, 412 – 475, 516 – 581/;

- договор № 16ДГ108 от 12.02.2016г. между Община Пловдив и Община „Родопи“ за депониране на неопасни битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица /л. 582 – 584/, справки за приети депонирани отпадъци от община „Родопи“ /л. 585 – 641/.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община „Родопи“, съгласно заповед № 129А от 03.02.2017г., издадена от кмета на общината (л. 24).

По отношение материалната законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи:

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ /в редакцията й за процесния период/ са предвидени изчерпателно изброени изключения, когато такса не се събира, а именно: за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.

За доказването на факта на предоставяне на услугите обаче общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на трите услуги става с документи за движение на МПС от населеното място до регионалното депо, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато компонент от услугата се извършва чрез външен за общината изпълнител, трудови договори с лица на длъжности, свързани с почистване на населени места, отчети за дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината.

За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на общината да е определил на основание  чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.

Жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижимите имоти, за които е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ.

По делото не се спори, че със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община „Родопи“ за процесния период е определил вида на услугите, районите на предоставяне и графиците за изпълнение. Общински съвет „Родопи“ е приемал нужните решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите. Ангажирани са и писмени доказателства (договори с персонал, документи за закупени ДМА, стопански инвентар, гориво и консумативи за тях, за ремонтирането им, документи за заплащане на депото за обезвреждане на битови отпадъци на територията на община „Родопи“ и др.), за да се обоснове извода, че в периода 2016г. – 2019г. на територията на общината реално е са предоставяни компонентите от услугата по третиране на битови отпадъци депониране на битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване.

Относно дължимостта на таксата по тези два компонента – депо и чистота, следва да се съобрази, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота, както и с местоположението му извън строителните граници на населеното място. В този аспект за законосъобразността на акта по тези компоненти е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят в периода 2016г. – 2019г. е генерирал отпадъци. Жалбоподателят, като собственик на имотите, не е подал декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, нито е бил освободен от заплащането на таксата от общинския съвет на основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния период, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно, законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи. Съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди. Законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

По отношение реалното почистване на териториите за обществено ползване на с. Цалапица са представени трудови договори, от които се установява, че общинската администрация е разполагала с необходимия състав от лица – чистачи, оператори на техника и работници по сметосъбиране, за предоставяне на услугата в процесните периоди. Ангажирани са доказателства за закупена техника за косене, както и такава за почистване на нерегламентирани сметища, за поддръжката й, за консумативи, свързани с работата й, за извършени ремонти. Представени са и договори за изпълнение на услугите по снегопочистване от специално ангажирано за това дружество, както и за приемане от общината на извършената от него работа.

Ангажирани са и първични счетоводни документи за извършени услуги по депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на населеното място. Община „Родопи“ има сключен договор за депониране на неопасни битови отпадъци на Регионално депо в с. Цалапица, което се намира на нейна територия. Представени са доказателства за изпълнение на този компонент от външен на общината изпълнител „КМД“ ООД, като са посочени конкретни МПС, с които е изпълнявана услугата и са представени доказателства за закупено гориво.

При това положение съдът намира, че спрямо дружеството – жалбоподател като задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ законосъобразно са определени задължения за такса битови отпадъци по компонентите: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения, за периода 2016г. – 2019г.

По така изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски се следват на община-Родопи, но в срока, до който могат да се претендират /до приключване на съдебното дирене – 04.11.2020г./, такова искане не е надлежно заявено. Входираната молба от адв.Н.М. на дата 04.11.2020г., 15,10ч., след преклузивния срок, не може да бъде обсъдена и взета предвид.

Ето защо, Съдът

 

                                    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПОЛИПЛАСТ М.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. „Освобождение“ № 9, представлявано от управителя Р.Г.М., против Акт за установяване на задължения по декларация № 282 от 13.04.2020г., издаден от Е.М. - главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор „МДТ – събиране и контрол“ при община Родопи, оправомощена със заповед № 129А от 03.02.2017 г. на кмета на община Родопи, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 171 от 16.06.2020г. на Т.З. - Вр.И.Д. началник отдел „Местни данъци и такси“, оправомощен със заповед № 268 от 04.05.2020г. на кмета на община Родопи, относно допълнително определени дължими суми за ТБО за притежаваните от дружеството недвижими имоти с партидни номера 6612F50248 и 6612F50249, както следва:

-за компонента чистота на териториите за обществено ползване: за 2016г. в общ размер на 1 131,54лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 386,61лв.; за 2017г. в общ размер на 7 543,62лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 004,26лв.; за 2018г. в общ размер на 7 292,16лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 196,12лв. и за 2019г. в общ размер на 9 806,70лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 615,64лв.;

-за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения: за 2016г. в общ размер на 1 508,72лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 515,48лв.; за 2017г. в общ размер на 3 520,35лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 935,04лв.; за 2018г. в общ размер на 12 824,15лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 103,41лв. и за 2019г. в общ размер на 18 859,04лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 183,93лв.;

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: