Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262344 12.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16491 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се
твърди, че на 22.11.2019 г. ок. 07,16 ч. в гр. П, на ул. „Е.“ №.. опасно
декоративно дърво от вида „Ясен“, паднало върху л.а. „Ауди А5“ с ДК № …, при
което били причинени материални щети.
Въпреки че на
08.08.2019 г. А.П., живущ *** уведомил Общината за опасността, при което била
издадена Заповед № РД-19-792.21.08.2019 за съкращаване на дървото с 1/3 на
височина, същата не била изпълнена.
Между собственика на автомобила и
ищеца било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско +”, обективиран в полица № ., със срок на покритие 05.03.2019
г. – 04.03.2020 г. С доклад по щета, ищецът определил обезщетение в размер на
общо 2300,92 лева, платено на
сервиза, извършил ремонт на МПС.
Счита, че отговорност за вредите
носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение,
в негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 10.12.2020 г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и
размер. Оспорва – наличието на валидно и действащо застрахователно
правоотношение – липсвали двустранно подписана полица, ОУ към нея, документ за
оглед на МПС и такива за платени премии, при което за застрахователя не било
възниквало задължение за плащане на обезщетение; Общината да носи отговорност
за вредите; обстоятелствата относно настъпване на инцидента. Същият се дължал
на случайно събитие, поради възможно влошени атм. условия и неизяснена
метеорологичната обстановка. Фактическата обстановка оставала неизяснена,
поради липса на съставени документи – протоколи и актове за случилото се.
Релевира възражение за съпричиняване – водачът на МПС не се съобразил с
правилата за движение по пътищата, паркиране и престой на ПС /нямало данни
паркирането да е по реда на чл. 94, ал. 3 ЗДвП/. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни
противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования или на трето
лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилния сервиз, извършил
ремонта/, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера
на обезщетението.
Предвид
становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: застрахователят
е платил сумата от общо 2300,92 лева на
автосервиз, извършил ремонт на МПС /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 262160 от 02.04.2021 г./.
Застрахователното правоотношение се установява от
представения договор за застраховка „Каско +“, обективиран
в полица № ..., със срок на покритие 05.03.2019 г.
– 04.03.2020 г., ведно с
общи условия, подписани за двете страни,
който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск
за причинени имуществени вреди. Плащането на уговорената премия се доказва от
представената и неоспорена сметка /л.81/, при което застраховката е валидна, а
оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение. Възраженията в обратна насока в ОИМ са
неоснователни и опровергани, поради което не се споделят.
Със заявление от 08.08.2019 г.
/л.109/, трето за спора лице – А.П., е сигнализирал и поискал от Общината да
бъде отрязано дърво от вида „Ясен“, намиращо се на ул. „Е“ №.. в гр. П, т.к. е
на около 40 г., короната му има изсъхнали разклонения, в основата му растат
гъби, а в основата има ок. 70 % изсъхналост.
На 15.08.2019 г. е извършена
проверка от назначена комисия, като според констативния протокол /л.111/, е
дадено заключение, че на ул. „Е“ № се
намирало един брой декоративно дърво от вида американски ясен, в задоволително
физиологическо състояние, част от клоните му били сухи и пречупени. Наблюдавало
се частично засъхване на ствола, което създавало предпоставки за възникване на
аварии и нанасяне на щети. С оглед тези констатации и с цел предотвратяване на
инциденти, комисията е предложила да се съкрати височината на дървото с 1/3.
Със Заповед от 21.08.2019 г.
/л.110/, Кметът на Район Централен, е наредил на ОП „Градини и паркове“ да съкрати
с 1/3 височината на това дърво.
Приет е протокол за установяване
извършването на натурални видове работи от ноември 2019 г. /л.73-74/. В т.3.5.
– „отсичане на един. слабо разклонено дърво с височина до 20 м. и дебелина в
основата до 60 см. с отрязване на секции“, за обект ул. „Е“ № , в графа № на
заповед е посочено „авария“, след което – бр.1, общо 1.
По данни на НИМХ, филиал Пловдив
/л.116/, за периода 21.11.2019 г., 14 ч., 21 ч. – 22.11.2019 г. 07 ч., вятърът
е бил – 2 м/с от изток, 3 м/с от изток/югоизток, 10 м/с от изток; при валежи –
от 07:20 ч. на 21.11 до 08:20 ч. на 22.11.20119 г. с прекъсване, с общо
количество 10,1 л/м2 и особени явления – от 12:10 на 21.11 до 08:20 ч. на
22.11.2019 г. – димка /слаба мъгла/.
Относно настъпването на инцидента са
събрани гласни док. средства, чрез разпит на св. С.К.. Твърди през м.11.2019 г.
да се е събудил ок. 06:30 ч. сутринта от силен шум. Установил, че клони на
дърво били паднали върху задната част на личния му автомобил, паркиран пред
гаража, в който се намирало МПС на съпругата му. Дървото се намирало на 5-6
метра от л.а., но тежката част на клоните били паднали върху него. Твърди да са
били повредени редица части по МПС. Сутринта леко ръмяло, но дъждът не бил
проливен. По – късно съсед от ул. „Е“ № .. му споделил, че бил подал сигнал до
Общината, че това дърво е опасно, но не били взети мерки. След инцидента, от
Гражданска защита дошли, отрязали клоните и документирали събитието. Автомобилът
бил отремонтиран от застрахователя по Каско – ДЗИ.
Показанията
се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от
свидетеля, непротиворечиви и ясни са, и се подкрепят от останалите събрани
доказателства.
В изпълнение
на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото
застрахователно събитие, видно от приложените по делото уведомление и описи по
претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него
автомобил. Същите са били определени на стойност 2300,92 лева.
Прието е
и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е
дал категорично становище, че от техническа гледна точка между механизма на инцидента
– падане на дърво или част от него върху автомобил, могат да бъдат повредени
описаните детайли. Пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
причинените вреди на МПС към датата на събитието е 3715,21 лева с ДДС.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при
описаната фактическа обстановка. Възраженията
на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по
несъмнен начин - инцидентът и реализирането му по описания начин, не се
споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Нещо повече, налице е
извънсъдебно признание на неизгодния за страната факт по знание и признаване за
осъществяването му, видно от изявлението в становище /л.57/. Отделно, няма
пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа
на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и
доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение. Не се констатира наличие на такива
вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм.
Установява
се и не е спорно, че ищецът е платил търсената
сума на автосервиз, извършил ремонт на МПС.
С оглед
горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ДЗИ, като в
изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на претендираната сума.
Налице
са предпоставки за възникване на регресното право.
Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ,
озеленените площи по ал. 2 – собственост на държавата и общините, са публична
собственост. В ал. 2 са изброени паркове, градини и улично озеленяване, като
част от озеленените площи за широко обществено ползване, а съгласно чл. 2, ал.
1, т. 1 ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон.
Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА, зелените площи за обществено ползване
са собственост на Общината. Според чл. 3 от Наредба за развитие, поддържане и
опазване на зелената система на Община Пловдив, ответникът стопанисва, изгражда
и поддържа зелената система за терените общинска собственост. В зелената система,
съгласно чл. 2, се включва и уличното озеленяване. Съгласно чл. 6 от Наредбата,
поддържането на общинските зелени площи се изпълнява от ОП „Градини и паркове”.
Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Ответната Община, в изпълнение на задълженията си
по чл. 61
- 63 ЗУТ,
както и на посочената Наредба, е назначила свои служители, които са имали
задължението да поддържат и опазват зелената система на общината, в която
система се включва и дървото, причинило щетите на автомобила. Задължението на
служителите е било да упражняват контрол в общинските озеленени площи и
насаждения за извършване на подобрителна работа на дървесните видове, оформяне
на короните на дърветата или премахване на опасни дървета. Това задължение не е
било изпълнено своевременно и бездействието на служителите е довело до падането
на дървото /части от него/, при което са нанесени вреди на МПС, собственост на застрахования
при ищеца. Въпреки подадения сигнал от гражданин и издадената Заповед, опасното
дърво не е било съкратено с 1/3 навреме, при което е настъпил процесният
инцидент. От представения протокол за установяване на извършени натурални
видове работи, не се установява процесното дърво или опасни части от него да са
били отсечени преди инцидента – протоколът няма ден като част от датата, а само
месец и година, като според разпитания свидетел – едва след случилото се,
служители на Общината са дошли, за да изреждат клоните на дървото. Поради
изложеното, съдът приема, че ответникът не е изпълнил навреме вменените му
задължения, при което се е стигнало до инцидента.
Вредите са причинени от падналото
дърво, собственост на ответника, за което е следвало да полага грижи за
поддръжка, тъй като е част от зелената система на Общината. Фактите по
извършена проверка от назначена комисия и издадената заповед за намаляване на
височината му, свидетелстват за признание на ответника, че опасност има и
дървото не е поддържано, така че да не предизвиква инциденти. Самите
констатации обаче не са довели до навременен резултат, при което застрахованият
е понесъл доказаните имуществени вреди по автомобила си, които са били
обезщетени от ДЗИ. Ответникът като собственик на вещта е следвало да я
стопанисва и поддържа, чрез своите служители.
Не се установяват възраженията за случайно
събитие или силно влошени метеорологични условия, които да са довели
самостоятелно до събитието или да прекъсват сочената причинна връзка между
деянието /бездействието/ и нанесените вреди, като да служи за освобождаващо
отговорността обстоятелство. Според НИМХ, нито е имало силни валежи, нито вятър
или други необичайни природни явления, които да са довели до събитието.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, за което принципно не са и ангажирани доказателства,
въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада.
За пълнота - тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава
предписани правила и нарушенията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. По
делото няма данни, паркирането на автомобила /дори да не е на точно
определените за това места/, да е довело
или допринесло в някаква степен за причиняване на вредите. Следва да се
подчертае, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
съответното обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка
с настъпилия резултат, т.е. последният да
е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка, при която пострадалият обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС,
II т.о и др. Такъв принос не се
установява, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е
защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го
страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не
бе проведено.
Ето защо, съдът приема, че всички
елементи от ФС на претенцията са доказани по категоричен начин от ищеца. Искът
следва да бъде уважен изцяло, като се присъди търсената сума, ведно със законна
лихва като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са списък по чл.
80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 92,04 лв. – ДТ; депозит
за САТЕ - 200 лева; 20 лева – за свидетел и платено адвокатско възнаграждение от
469,28 лева с ДДС. Възражението за прекомерността му е неоснователно, т.к. е в
минимален размер, съгл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, ведно с ДДС. Разноските от общо 781,32
лева ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 2300,92 лева /две хиляди и
триста лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща платено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по МПС „Ауди А5“ с ДК № …, съгласно полица № … в резултат на инцидент от
22.11.2019 г. в гр. Пловдив, поради паднало дърво на
ул. „Е“, ведно със законната
лихва от предявяване на иска –
10.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 781,32 лева /седемстотин осемдесет и
един лева и тридесет и две стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка: *** – ….
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП