Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Радомир,15.03.2011 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и единадесета година в състав:
Районен съдия:И. П.
при
секретаря Т.П. като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№200 по описа за 2010г. на съда,за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
По изложените в исковата молба и
допълнителна такава от рег.№. от 11.03.2010г. обстоятелства и в с.з. от адвокат-пълномощника си ищците
молят съда да бъде признато за
установено по отношение на ответниците Н.Р. ,С.Р., Е.П.,М.В., И.Д.,К.К. и В.К.
,че към момента на образуване на
ТКЗС наследодателя им В. М. Р. с ЕГН:**********–***
,починал през 1996г. е бил собственик на
подробно описания в исковата молба зем.имот представляващ нива
,находяща се в землището на с.Д., общ.Р. с площ от 2,400 дка в местността “Т./Г.”,
при описаните в исковата молба
граници,както и за присъждане на направените по делото разноски .
Ответниците в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК не са представили писмени отговори и не са изразили
становище по иска.
Радомирският районен съд ,след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
По изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба ищците, като законни
наследници на В. М. Р. с ЕГН:**********–*** , починал през 1996г. ,твърдят че
към момента на образуване на земеделското стопанство ,описания в исковата молба
земеделски имот предмет на настоящия
спор е бил собственост на наследодателя им
и в последствие е получен в наследство от неговите наследници като същия не е бил внасян в ТКЗС.Последното
обстоятелство безспорно е установено по делото съгласно представеното Удостоверение за наследници №. от 19.11.2009г. изд. от кметство с.Д.,
общ.Р. ,видно от което ищците са законни
наследници на М. В. Р. починал през 1961г.
и В. М. Р. ,починал през 1996г.
–б.ж на с.Д. ,общ.Р..
Ищците твърдят ,че
неправилно процесният имот е възстановен от ПК гр. Р. на ответниците ,в качеството им на наследници
на Веле М. П. Р. с ЕГН:********** и неправилно Поземлена комисия гр. Р. с решение
№. от 11.06.1997г., постановено по преписка вх.№./31.03.1992г. им е възстановила правото на собственост
в съществуващи стари реални граници върху зем.имот в местността „Г.”,представляващ
ливада с площ от 1,367 дка, в землището
на с.Д., общ.Р. ,представляващ имот №.
по картата на землището, като процесния имот предмет на настоящият иск е
идентичен с цитирания имот възстановен
на ответниците.
Видно от материалите по приложената по делото преписка
на ПК гр.Р. вх.№ ./31.03.1992г. на ответниците, като наследници на В. М. П. Р.
с ЕГН:********** с протоколно решение №. от 11.06.1997г. Поземлената комисия е
възстановила в съществуващи стари реални граници собствеността върху Ливада
с площ от 1,367 дка, в землището на с.Д., общ. Р. ,представляващ имот №. по картата на
землището.
Ищците от своя
страна представят като доказателство,че към момента на образуване на ТКЗС-1956
г. техния наследодател е бил собственик на процесния зем.имот ,удостоверение
издадено от кметство с.Д., общ.Радомир №56 от 25.03.2009г.,видно от което в
Емлячния регистър на землището на с.Д. от 1952год. на стр.. под №14 в м.”Т.” на името на Ми. В. Р./ наследодателя на В. М. Р.
с ЕГН:**********/е записана нива с площ от 2,200 дка със съседи :Д. П. Р.,С. Ил.
В., С. А. Б. и Н. П. Р..Отбелязано е в същото, че този масив никога не е влизал
в блок на ТКЗС.
Представено е по
делото и писмо от Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Р. до ищеца Л.Р. с изх.№. от 01.07.2009г. ,видно от което
процесния имот попада върху имот №.-собственост на В. М. Р. и върху имоти №.,№. и №. последните
собственост на трети лица.
Горните фактически
констатации налагат извода, че между
страните по делото е налице спор за материално право, който обуславя правния им
интерес от разрешаването му по исков ред, съобразно разпоредбата на чл.14 ал.4
от ЗСПЗЗ. Такъв интерес е налице при
висящо административно производство по чл.14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то
да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за
възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в реални граници или с
план за земеразделяне.В предвид на това и предвид установената практика на ВКС независимо, че е
налице приключила с позитивни решения от поземлената комисия административна процедура по ЗСПЗЗ ,всъщност
в настоящият случай се касае за спор за граници на земеделския имот към момента
на образуване на ТКЗС ,а не към настоящият момент и съдът дължи разглеждането
му по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Спорът за
материално право следва да бъде разрешен със силата на присъдено нещо в общото
исково производство, което следва да се развие по всички правила , уреждащи
това производство, като за него важат общите правила на гражданския процес
относно доказателствата и доказателствените средства.Административното производство,
развиващо се пред ПК и съда като орган на съдебна администрация е особено
исково производство, уредено в специалния закон ЗСПЗЗ, в който са предвидени и
специфични доказателства за установяване правото на собственост.Пред съда обаче
в обикновеното исково производство по
реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ правото на собственост следва да се установи
и докаже с допустимите и предвидени в
ГПК доказателства.В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че
наследодателя им е притежавал правото на
собственост върху процесния имот към момента на образуването на ТКЗС през 1956 година .В тази връзка по делото
е представено удостоверение издадено от
кметството с.Д., общ.Р. №. от 25.03.2009г.,видно ,от което в Емлячния регистър
на землището на с.Д. от 1952год. на стр.390 под №14 в м.”Т.” на името на М. В. Р./наследодателя
на ищците/ е записана нива с площ от 2,200 дка със съседи :Д. П. Р.,С. И. В., С.
А. Б. и Н. Панев Р..Отбелязано е в същото, че този масив никога не е влизал в
блок на ТКЗС. Съдът намира, че така представеното писмено доказателство не е годно такова установяващо притежавано
право на собственост на наследодателя на ищците към 1956г.- момента на образуване
на ТКЗС.Последното у-ние би могло да служи единствено като индиция за давностно
владение.В тази връзка по делото са разпитани свидетели, В. Х. Р.,М. В. И. и П.
И. В. . Според показанията на същите,които напълно се припокриват помежду си
към момента на образуване на ТКЗС
процесния имот е бил собственост на наследодателя на ищците В.М. Р. с ЕГН:**********
.Имота е бил владян от н-дателя на ищците явно и необезпокоявано като имота не
е внасян в ТКЗС и след смъртта му е
владян от неговите наследници ,които са ищците по делото.Като начало на това
владение същите сочат спомените си от ранните си детски години .Съдът дава вяра
на показанията на свидетелите , тъй като предвид възрастта им същите са имали
преки възприятия относно факта на
владението и обработването на имота до образуване на стопанството, а и след това освен това
показанията им напълно се припокриват и
не си противоречат .
С оглед на така
установеното от фактическа страна и ангажираните по делото от ищцовата страна
гласни доказателства съдът намира, че е доказано ,че наследодателя на ищците
приживе е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно
владение в резултат на изтекла в негова полза
20-годишна придобивна давност съгл. разпоредбата на чл.34 от Закона за
давността/отм./.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
делото ответниците следва да заплатят на ищеца Л.Р. сумата от 695 лв. направени
по делото разноски предвид представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и
в същия смисъл, районният съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Л.В.Р. с ЕГН:********** ***, Г.В.Р. с ЕГН:********** ***, Т.В.П. с ЕГН:********** ***, Г. С. Р. ***, В.С.Р. с ЕГН:********** ***, В.С.А. с ЕГН:********** ***, Т.В.М. с ЕГН:********** ***,Е.В.С. с ЕГН:********** ***, С.Б.И. *** и Н.б.Н. с ЕГН********** ***, против Н.В.Р. с ЕГН:********** ***, С.В.Р. с ЕГН:********** ***, М.В.В. с ЕГН:********** ***, Е.В.П. с ЕГН:********** ***, И.В.Д. /Р./***, К.В.К. с ЕГН:********** *** и В.В.К. с ЕГН:********** ***, че наследодателя на ищците В. М. Р. с ЕГН:**********–*** ,починал през 1996г. към момента на образуване на ТКЗС през 1956г.е бил собственик на нива ,находяща се в землището на с.Дрен, общ.Радомир с площ от 2,400 дка в местността “Т./Г.”, при граници:Д. П. Р.,С.И.В.,С. А. Б. и Н. П. Р..
ОСЪЖДА Н.В.Р., С.В.Р. , М.В.В. , Е.В.П. , И.В.Д. /Р./ К.В.К. и В.В.К. с посочени адреси да заплатят на Л.В.Р. с ЕГН:********** *** с посочен адрес и ЕГН сумата в размер на 695.00 лева /шестотин деветдесет и пет лева/,направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните .
Районен
съдия :