№ …………......
гр. Варна,
..............................г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
С участието на прокурора
при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Светла
Великова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
кас. адм. нак. д. № 2461/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Р. 1“ ООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от управителя Г.Д.Х.,
против Решение № 577 от 20.09.2021 г., постановено по АНД № 3396/2021 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) №
03-013676 от 10.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна (Д “ИТ“), като е намалена наложената
имуществена санкция от 3 000 лв. на 1 500 лева.
С жалбата се настоява, че решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според
касатора представените от дружеството доказателства, макар и приети не са
разгледани и обсъдени. Сочи се, че липсват мотиви по отношение на това защо ВРС
приема, че правоотношението е трудово, а не гражданско. Изтъква се, че
декларацията на работника С.Т. не може да се тълкува еднозначно, а и няма
основание едно лице да договаря полагане на труд с договорено възнаграждение от
20 лв./кв.м, което да се приравнява на трудово правоотношение. Настоява се, че
в случая е представен граждански договор във връзка с извършваната дейност по
полагане на фаянс. Искането е решението на ВРС да бъде отменено и съдът да
постанови ново, с което да отмени издаденото НП. С писмена молба процесуалният
представител на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените
искания.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с писмена молба застъпва
становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване
на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставане в сила на
обжалваното решение на ВРС.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната
проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е
процесуално допустима.
С обжалваното пред ВРС НП № 03-013676 от 10.03.2021 г., издадено от Директора
на Д „ИТ“ – Варна, на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на
„Р. 1“ ООД,
ЕИК *********
е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр.
с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Нарушението според НП се изразява в това, че „Р. 1“ ООД в качеството на
работодател, е допуснало лицето С.Х. Т. , ЕГН ********** да
престира труд в полза на дружеството на длъжност
„строителен работник – полагане на фаянс“, с работно място – строителен
обект „жилищна сграда“, находящ се в УПИ *, *, с идентификатор **, кв. * по
плана на * м.р., ул. „*“ № *, гр. Варна, с определено работно време от 08:30 ч.
до 16:30 ч. и с договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 03.02.2020 г., в обект – въпросната „жилищна сграда“, където същото лице е установено да
полага труд без да е сключен трудов договор в писмена форма. Като доказателства
е посочен „констативен протокол от лицето С.Х. Т. от 03.02.2021 г.“ За извършеното нарушение е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-013676 от
01.03.2021 г. Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не
представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на
работна сила без сключен писмен трудов договор, с оглед защита на трудовите и
социалните права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна
система. Постъпилото възражение с вх. № 21019613/11.03.2021 г. е прието за
подадено извън законоустановения срок, както и за неоснователно по аргументи,
представени в становището на процесуалния представител на Д „ИТ“ Варна
ВРС приема, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи производството – АУАН и НП са съответно
съставен и издаден от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 ЗАНН,
спазени са изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, посочена е правилната
правна квалификация на описаното административно нарушение.
Районният съд стига до извод, че
извършването на нарушението безспорно се установява по делото, като е налице
съставомерност на деянието, регламентирано в чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. За факта на полагане на труд от Т. на строителния обект,
въззивният съд се позовава на свидетелските показания на проверяващите органи,
както и на попълнената от С.Т. декларация. Правилно, според ВРС,
административнонаказващият орган е стигнал до единствения възможен извод за
извършено нарушение.
За да измени НП, въззивният съд
приема, че необосновано в случая е наложена санкция над предвидения в закона
минимум, доколкото по делото не са ангажирани доказателства дружеството да е
било санкционирано и друг път за същото или за друго нарушение на КТ, а и при
отчитане липсата на отегчаващи обстоятелства, поради което е редуциран размерът
на наложената имуществена санкция от 3 000 лв. на законовия минимум –
1 500 лв., който размер се явява, според ВРС, съответен на извършеното
нарушение и би способствал за постигане на целите на ЗАНН.
Настоящият състав на съда намира решението на въззивния съд за неправилно и
незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, но не е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които неправилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и неправилно са отнесени към приложимите материалноправни разпоредби.
Посочената дата на извършване на нарушението
в обжалваното НП е 03.02.2020 г., а в АУАН посочената дата е 03.02.2021 г.
Доказателствата по делото сочат на
извършване на въпросното нарушение на 03.02.2021 г., която дата е визирана като
дата на извършване на нарушението и в АУАН. Посочването обаче в НП на дата,
различна от правилната дата на извършване на нарушението, която е визирана в
АУАН, независимо поради каква причина (вкл. поради техническа грешка), обосновава
извод за незаконосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност за извършено нарушение
на датата, посочена в НП.
Дата на извършване на нарушението е задължителен
елемент от обективната му страна и съществен елемент от състава на нарушението,
поради което надлежното й посочване е от съществено значение, както за
адекватното осъществяване правото на защита на наказаното лице, така и за
преценката на съда относно извършване на конкретното нарушение и
законосъобразността на наложеното за него административно наказание, вкл. има
отношение към началния момент на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК. Грешното й посочване опорочава НП в степен да бъде отменено,
т.к. е съществен реквизит на НП - индивидуализира самото деяние. Неправилното
посочване на датата на извършване на нарушението обосновава извод за
неустановяване/недоказване по делото на фактическите обстоятелства, релевантни
за преценката за наличието на всички елементи за съставомерност на деянието. Привлеченият
към административнонаказателна отговорност субект следва да понесе наказание
само ако се установява, че е извършил деянието, което му е вменено, при
фактическите обстоятелства, посочени в обвинението, т.е. конкретно деяние на
конкретна дата. Недопустимо е датата на нарушението да се извежда по
тълкувателен път от данните по административнонаказателната преписка или да
почива на предположения. Ето защо, неяснотата и недоказването на приетата от наказващия
дата на извършване на нарушението винаги влече незаконосъобразност на НП и е
основание за неговата отмяна. Разпоредбите на ЗАНН не съдържат понятието
"техническа грешка", а разпоредбата на чл. 248а НПК е неприложима към казуса, доколкото
касае единствено очевидна фактическа грешка, допусната в обвинителен акт, но не
и в НП. В случая липсва процесуален способ по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗАНН за преодоляване некоректното
посочване датата на извършване на административното нарушение.
Извън горенаправения извод, касационната инстанция
намира за неправилен и изводът на ВРС, че в случая е налице трудово
правоотношение, изискващо сключването на трудов договор. Установява се, че „Р. 1“
ООД и С.Т. са встъпили в правоотношение, но гражданско такова, а не трудово по
характера си, като съдът съобразява и предметът му – полагане на гранитни плочи
и стъпала и то само и единствено в стълбищна клетка на един обект – въпросната
„жилищна сграда“. В случая изпълнението
изисква постигането на конкретно определен между страните по договора резултат (полагане
на гранитни плочи и стъпала в стълбищна
клетка) срещу заплащане за този резултат на договорено възнаграждение. Видно от
съдържанието на констативен протокол от 03.02.2021 г. и от съдържанието на
представеното по делото копие на граждански
договор, между страните е постигнато съглашение за заплащане на възнаграждение
за реализиране на определен трудов резултат (20 лв. на квадратен метър положени
гранитни плочки/, а не месечно такова.
В
случая С.Х. Т. е бил ангажиран от
касатора за постигане на определен трудов резултат, а именно поставяне на
гранитни плочки и стъпала в стълбищна клетка за срок от 20 дни. Установените по
делото факти по отношение трудовата ангажираност на Т. не сочат на периодичност
и продължителност на престиране на дължимата работна сила, поради което не се
установяват елементите на трудово правоотношение, а на гражданско такова,
покриващо съдържанието на договор за изработка.
Като е стигнал до други фактически и правни изводи,
без да подложи на пълна, обективна и всестранна проверка отразените в АУАН и НП
факти и обстоятелства относно установеността и доказаността на вмененото с НП нарушение,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен
и вместо него да бъде постановен друг по същество, като се отмени обжалваното
НП.
Касаторът не отправя искане за присъждане на разноски
по делото, а с оглед изхода на спора не са налице основания за уважаване на
искането на ответника по касационната жалба в тази насока.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 577
от 20.09.2021 г. по АНД № 3396/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е
изменено Наказателно постановление № 03-013676 от 10.03.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като е намалена наложената
имуществена санкция от 3 000 лв. на 1 500 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013676
от 10.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна,
с което на „Р. 1“ ООД, с ЕИК **, представлявано от Г.Х. за нарушение на чл. 62,
ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и
чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.