Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2166
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2166/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „С.“ ООД ***16 срещу решение №269014
от 08.11.2019 г постановено
по гр.д.№70567/18 г на СРС , 88 състав ; с което на основание чл.439 ГПК е признато
за установено , че С.Л.Р. ЕГН ********** от гр.София не дължи на въззивника сумата от 577,44лв. – главница по договор
за заем, сумата от 511,70 лв. – договорна лихва за периода 26.02.2010 г -
04.06.2010г., сумата от 10.00 лв. – застрахователна премия и сумата от 125
лв. – разноски по делото, за които е бил издаден изпълнителен лист от
05.07.2011 г. по ч.гр.д. № 41698/2010 г. на СРС – 76 състав и въз основа на
който е било образувано изп.д.№20148510401580 по описа на ЧСИ М.П..
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като е приложима 5-годишна погасителна давност за
задълженията по банков кредит , което не са периодични вземания . Давността е прекъсвана своевременно и не е
изтекла . ТР №2 от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС няма обратно действие .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор в
който оспорва въззивната жалба . Изразява
пълно съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.11.2019 г и е обжалвано
в срок на 28.11.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че процесните задължения
са периодични и се погасяват в 3-годишна погасителна давност по чл.111 б.В ГПК.
Процесният изпълнителен лист е издаден на 05.07.2011 г и до образуване
на изпълнителното дело на 08.07.2014 г давността е изтекла и задълженията
са погасени .
Решението на СРС е неправилно . На първо място давността за вземания по банков кредит или заем е 5-годишна , тъй като не се касае за
периодични вземания – в този смисъл са решение №28 от
05.04.2012 г по гр.д.№523/11 г на ВКС , III ГО , решение №261 от 12.07.2011 г по гр.д. № 795/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №103 от 16.09.2013 г по т.д.№1200/11 г на ВКС ,
I ТО , решение №90 от 31.03.2014 г по гр.д. № 6629/2013 г, ГК , ІV
ГО на ВКС и др.
На следващо
място датите на молбата за издаване на изпълнителния лист и на издаване на
изпълнителния лист са ирелевантни . С аргумент от чл.115 ал.1 б.Ж ЗЗД и чл.117 ал.2 ЗЗД давността – спряна по време на делото – започва да тече
след влизане в сила на съдебното решение респ.влизане в сила на заповедта за
изпълнение .
Независимо
дали давността за вземането е била 3-годишна , 5-годишна или 10 годишна ; по
аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД след влизане в сила на заповедта за изпълнение
давността е винаги 5-годишна . Действително
, в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно
решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за
които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по
исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в
сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане ,
който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в
двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117
ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ ,
поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .
Следователно
, до образуване на изпълнителното дело на 08.07.2014 г давността за процесните
вземания не е била изтекла . Констатира се , че взискателят своевременно е
подавал молби за извършване на изпълнителни действия – на 18.11.2014 г , на
04.07.2016 г , на 02.12.2016 г и на 05.07.2017 г – с което е прекъсвал
давността . При наличие на многобройни прекъсвания на давността е без значение
дали ТР №2 от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС има обратна сила , като категорично
не е изтекла давност за процесните вземания .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят ,
като се съобрази правоприемството при ответника/ . Пред СГС разноски се дължат
от въззивника .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №269014 от 08.11.2019 г постановено
по гр.д.№70567/18 г на СРС , 88 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на С.Л.Р. ЕГН ********** от гр.София срещу „С.Г.Г.“ ЕАД гр.София ЕИК ********* / правоприемник на първоначалния
ответник „С.“ ООД ***16 / , които искове
са с правно основание чл.439 ГПК , да се признае за установено , че Р. не дължи сумата от 577,44лв. –
главница по договор за заем, сумата от 511,70 лв. – договорна лихва за
периода 26.02.2010 г - 04.06.2010г., сумата от 10.00 лв. –
застрахователна премия и сумата от 125 лв. – разноски по делото, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 05.07.2011 г. по ч.гр.д. № 41698/2010
г. на СРС – 76 състав и въз основа на който е било образувано
изп.д.№20148510401580 по описа на ЧСИ М.П..
ОСЪЖДА С.Л.Р. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „С.Г.Г.“
ЕАД гр.София ЕИК ******** сумата от 360 лева разноски пред СРС и 385
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.