Решение по дело №1800/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

град Горна Оряховица, 05.03.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1800 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез пълномощника му - юрисконсулт Д.В.А., твърди в исковата си молба, че на 14.09.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД - като заемодател, и Е.А.Б. - като заемател, е сключен договор за паричен заем № 2639550, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи, че съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да отпусне паричен заем в общ размер на 2000 лева, който заемополучателят е усвоил веднага след сключване на договора. Твърди, че със сключения договор за заем ответницата Б. е рефинансирала друг свой текущ заем, като страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. Заявява, че Е.А.Б. се е задължила да ползва и да върне заемната сума на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 238,47 лв., ведно с начислена договорна лихва в размер на 45,18 лв., за периода от датата на първата вноска (13.10.2016 г.) до датата на настъпване на падежа по договора (10 юли 2017г.), както и да плати неустойка в случай, че не предостави на кредитора обезпечение. Сочи, че към момента размерът на неустойката е 667,41 лв. Твърди, че заемополучателят не е изпълнил изцяло задълженията си по горепосочения договор, като са извършени плащания в общ размер на 3192,04 лв., но е останала неиздължена главница в размер на 731,77 лв. Сочи, че съгласно договора за заем, при забава на плащане на погасителна вноска се начисляват разходи за събиране във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, поради което Б. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 18,00 лв. Сочи, че страните са уговорили също, че при неизпълнение на договорно задължение се дължи неустойка в размер на 1268,23 лв., като дължимата от ответницата неустойка към момента възлиза на 667,41 лв.

Твърди, че на 01.02.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между двете дружества, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Заявява, че ответницата трябвало да изплати целия заем на 10.07.2017г., но същата продължила виновно да не изпълнява задълженията си. По тази причина „АКПЗ” ООД е подало пред Районен съд – Горна Оряховица заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано е ч. гр. дело № 710/2018 г. по описа на съда и е издадена Заповед № 862/18.04.2018г. за посочените в заявлението суми, която е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, а това обуславя правния интерес на „АКПЗ” ООД от иницииране на настоящото производство.

            Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Е.А.Б.: 1/ 731,77 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са цедирани в полза на ищеца; 2/ 45,18 лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 10.07.2017г.; 3/ 667,41 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 4/ 18,00 лв., представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.

Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответницата, заедно с препис от исковата молба и доказателствата.

В съдебно заседание, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, не се представлява. Депозира писмена молба чрез пълномощника си – юрисконсулт Д.А., с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата Е.А.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание, ответницата Е.А.Б., редовно призован по реда на чл.41,ал.2 във вр. ал.1 от ГПК, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в исковата молба и в молба вх. № 2244/25.02.2019г., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д.А., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 19.10.2018г., съдът е разяснил на ответника Е.А.Б. последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на ответника на 31.10.2018г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки че са й разяснени последиците от неподаването на такъв.

Видно от данните по делото, ответницата Е.А.Б. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 26.02.2019г.

            При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Е.А.Б.: 1/ 731,77 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, цедирани в полза на ищеца; 2/ 45,18 лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 10.07.2017г.; 3/ 667,41 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 4/ 18,00 лв., представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение между ответницата Е.А.Б. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, възникнало по силата на валидно сключен между тях Договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г.; за изпълнение от страна на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД на задълженията му, произтичащи от горепосочения договор, да предостави реално на ответницата договорената парична сума, съгласно условията, визирани в договора им, и съответно за неизпълнение от страна на ответницата - заемополучател на паричните й задължения, произтичащи от същия договор; за наличието на договорни отношения между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД във връзка с подписаното от тях Приложение № 1 от 01.02.2018 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между двете дружества; за прехвърляне в полза на ,,АКПЗ” ООД на вземанията срещу Е.А.Б., произтичащи от договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД и надлежно съобщаване на ответницата за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД; както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства : заверени преписи от уведомление, договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г., предложение за сключване на договор за паричен заем с идент. № 11400214430, тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., пълномощно Пл.-20/14.02.2017г., Приложение № 1/01.02.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и от писмените материали по ч. гр. дело № 710/2018г. по описа на ГОРС.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесния договор за паричен заем с идент. № 11400214430, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.

С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София от ответницата Е.А.Б., както следва : за сумата от 731,77 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, цедиран в полза на ищеца; за сумата от 45,18 лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 10.07.2017г.; за сумата от 667,41 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение; за сумата от 18,00 лв., представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Поради това предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан. 

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /169.31 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /350 лв./, общо в размер на 519.31 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско  възнаграждение в заповедното производство /50 лв./, общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата изцяло - съразмерно на уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., на СУМАТА от 731.77 лв. /седемстотин тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 2639550 от 14.09.2016г., сключен между Е.А.Б. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са цедирани в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2018г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 667.41 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляващи остатък от неплатена неустойка за неизпълнение на договорно задължение; СУМАТА от 45.18 лв. /четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 10.07.2017г.; на СУМАТА от 18.00 лв. /осемнадесет лева/, представляваща начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 862/18.04.2018г. по ч. гр. дело № 710/2018г. по описа на ГОРС, като сумите могат да бъда платени по посочената от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД банкова сметка ***: …

ОСЪЖДА Е.А.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., СУМА в размер на 519.31 лв. /петстотин и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /169.31 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, както и СУМА в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 710/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./, съразмерно на уважената част от иска, като сумите могат да бъда платени по посочената от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД банкова сметка ***: …, в „Юробанк България” АД.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

  

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................