МОТИВИ към Присъда №62 от 19.06.2020г.,
постановена по НЧХД № 1933/2029 година по описа на РС-Плевен.
Внесена е
тъжба от Н.М.Д. *** против Г.М.Д. с ЕГН ********** *** това, че 05.04.2019 г.
около 16:15 – 16:30 часа *** е причинил на частния тъжител Н.М.Д. *** лека
телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК- престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
До откриване на съдебното следствие е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от частния тъжител Н.М.Д. *** против подсъдимия Г.М.Д.
с ЕГН ********** *** същия град за сумата от 10 000,00 (десет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.04.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереник – адвокат И. И. ***. Подържа изцяло така
повдигнатото срещу подсъдимия Д.
обвинение за извършено престъпление по 130, ал.І НК. Счита същото за
доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда и наложи наказание в
границите, предвидени от закона. Моли да бъде уважен предявеният граждански иск за сумата от 10
000,00 лева.
Подсъдимият Г.М.Д. се явява лично и със защитника си – адв.
А. К. от ПлАК, която взема становище, че така
повдигнатото по реда на частното производство обвинение против подзащитния и е
недоказано. Излага доводи, според които подсъдимият е действал при условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК и тъй като това деяние не е
общественоопасно, то подсъдимият не носи нито наказателна, ти то гражданска
отговорност. Моли съда да постанови
присъда, с която да признае Д. за невиновен в извършване на горното
престъпление и да отхвърли изцяло така
предявеният граждански иск като неоснователен.
Подсъдимият Г.М.Д. поддържа изразеното от защитника си
становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че не е
нападал никого, а е бил нападнат и при самозащита нанесъл някакви удари.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.М.Д. е роден на *** г. в
гр. Плевен, живее в гр. София, *, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. М.Д. и свидетелките П.Д.Г.
и В.С.Т. поддържали приятелски
отношения. През месец февруари 2019 година, свидетелката Т. претърпяла
гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем
на сложност, поради което продължително време пребивавала в дома си неподвижна.
През месец април 2020 година лекарите и позволили да започне да се разхожда,
поради което на 05.04.2019 година заедно със своите приятели – подсъдимият и свидетелката
Г. излязла да се пораздвижи. Тримата заедно с лек автомобил се придвижили до Автоцентър „***“, намиращ се на *** в гр. Плевен, където
паркирали лекия автомобил. След като свидетелката Т. *** града, подкрепяна от
своите приятели, започнала да изпитва болки и умора, поради което около 16:00
часа тримата се упътили към мястото, където бил паркиран автомобила.
Придвижвайки се към целта сформираната компания предприела пресичане на
пешеходната пътека, очертана върху платното за движение, разположено върху ***
в гр. Плевен, предназначено за движение на моторните превозни средства, по
посока от *** /бензиностанция ***/ съм ***и намираща се в пътния участък преди
пресечката с ***. Движели се бавно, тъй като здравословното състояние на
свидетелката Т. не позволявало забързано темпо на ходене. Изведнъж безопасното
им преминаване било застрашено от преминаващ лек автомобил, управляван от
свидетеля М.Ю.З., който въпреки установеното в чл.119, ал.1 от ЗДвП задължение при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре продължил
движението на моторното превозно средство, като отнел предимството на
преминаващите лица. От посоченото задължение водачът на МПС не може да
бъде освободен поради бавно движение на пешеходците, респ. поради настъпила
промяна на цвета на сигнала на работеща в нормален режим на работа светофарна
уредба. Спътник, возещ се на предна дясна седалка в управлявания от свидетеля З.
автомобил бил тъжителят Н.М.Д.. Поради възникналата ситуация, създаваща
непосредствена опасност от възникване на пътен инцидент, подсъдимият бързо
избутал двете момичета зад себе си, за да ги предпази, а тъжителят през
отворено стъкло на моторното превозно средство с гневен тон отправил към тях
псувня, упреци и закани като: „Да ви еба майката! Къде пресичате вие?!! Ей сега
ще ви оправя!“. Впоследствие, след като свидетелят З. преустановил движението
на автомобила, тъжителят излязъл от него и тръгнал към компанията на
подсъдимия, Последният избързал напред към тъжителя и между двамата възникнало
спречкване с размяна на удари с ръце и крака. В резултат на това на тъжителя
било причинено: оток на гърба на носа, кръвонасядане
и охлузване по кожата и лигавицата на горната устна в ляво, оток и кръвонасядане в областта на лявата вежда, охлузване и кръвонасядане на левия лакът, които травми са причинили
болки и страдания без разстройство на здравето за срок около една, до една и
половина седмици. В резултат от описаното по-горе деяние на подсъдимия било
причинено увреждане, изразяващо се в малко по площ охлузване по кожата на
предната коремна стена в ляво, което е причинило болки и страдания без
разстройство на здравето за срок от около 2-3 денонощия.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът
прие за установена след внимателен и прецизен анализ на събраните в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
По делото са ангажирани две групи
гласни доказателства. Първата от тях обхваща показанията на свидетелите М.М.Д., М.Ю.З. и С. *Д.,
а втората включва: обясненията на подсъдимия Г.М.Д. и показанията на
свидетелите П.Д.Г., В.С.Т. и М.Г.Д..
Съдът внимателно и прецизно обсъди показанията
на свидетелите в така обособените две групи гласни доказателства, съдържащи
противоречиви доказателствени факти. От една страна са показанията на брата на
тъжителя - свидетелят М.Д., съпругата на тъжителя - свидетелката С.Д., а също и
неговия приятел – свидетелят М.З., а от друга страна са показанията на
свидетелите, посочени от защитата – свидетелките П.Д.Г. и В.С.Т. – в приятелски
отношения с подсъдимия, на свидетеля – М.Г.Д. – баща на подсъдимия и
обясненията на подсъдимия Д.. Преди да даде вяра, респ. да не приеме с доверие
изцяло или отчасти някои от посочените показания, съдът ги обсъди самостоятелно
и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал.
Свидетелят М.Ю.З.
възпроизвежда пред съда свои впечатления относно релевантни за делото факти,
според които на 05.04.2019 година около 16:00 часа управлявал лек автомобил по ***
в гр. Плевен по посока от * *** към блокове „*“ и „*“. Твърди, че негов спътник
в автомобила бил тъжителят Н.Д.. В тази част показанията му са обективни и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът
ги приема с доверие. По - нататък същият твърди, че спрял на кръстовището на
ул.“*“ преди да завие в посока училище „*“ (по ул. „*), като забелязал на тротоара
подсъдимия, заедно с две момичета, светофарната уредба светела в забранен за
пешеходците сигнал, както и че на мястото нямало пешеходна пътека. Твърди също
така, че докато преминавал през кръстовището чул някой да псува и да вика, след
което продължил по *** към жилищния блок, в който живее тъжителя. В тази част
показанията на свидетеля З. съдът приема
за изолирани и неубедителни. Твърдението му, че на процесното кръстовище нямало
пешеходна пътека е негова лична интерпретация, доколкото според легалното
определение на понятието „пешеходна пътека“, съдържащо се в т. 53 на &6 от ДР на
ЗДвП – „Пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение“. Свидетелят З. твърди, че спрял автомобила
и тъжителят излязъл от него, а той се оглеждал къде да паркира, като през това
време подсъдимият тичал към тях и псувайки стигнал до тях и нанесъл няколко
удара на Н.Д., който паднал и попитал: „Защо“, а подсъдимият казал, че щели да
сгазят него и двете момичета (свидетелките Г. и Т.).
Категорично твърди, че след като тъжителят заявил, че ще го съди, подсъдимият
се върнал и му нанесъл още няколко удара и изразява колебливо предположение, че
не знае дали в опита си за самоотбрана, Н.Д. е успял „да му пресече пътя с
ръце“. Посочва, че след това се оттеглил от мястото, тъй като трябвало да
паркира автомобила. Показанията на свидетеля З. в тази част съдът счита от една
страна за повлияни в известна степен от стремежа му да не излага факти, които
биха го уличили в извършване на нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, а от друга
изразяват повишена критичност към поведението на подсъдимия и липса на такава
спрямо действията на тъжителя. Съдът
обсъди показанията на свидетелите М.М.Д. и С. *Д., като намери че същите пресъздават преки и
непосредствени впечатления относно част релевантните за делото факти. Същите са
възприели част от инцидента, тай като са се намирали на балкона на последния
етаж на жилищния блок на тъжителя и са погледнали едва когато са чули викове и
шум от падане. От показанията им безспорно се установява, че подсъдимият е
нанесъл удари на тъжителя, в резултат на които последният е паднал, имал
кръвотечение в областта на лицето и бил силно притеснен. В тази част показанията им са
обективни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал
поради което съдът приема с доверие. От същите не се установява кой пръв от
участниците в инцидента е осъществил нападението, тъй като нямат лични
впечатления относно този факт. В този смисъл е заявеното свидетелката Д., че
тъжителят и казал, че „нападателят е избягал“, т. е. не е възприела лично
действия, които биха определили Г.М.Д. като нападател.
Съдът обсъди и показанията на свидетелките П.Д.Г. и В.С.Т.,
като намери че като последователни, логични и взаимно допълващи се следва да
бъдат приети с доверие досежно фактите от значение за делото. От същите се
установява, че през месец февруари 2019 година, свидетелката Т. претърпяла гръбначни
и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем на
сложност, поради което продължително време пребивавала в дома си неподвижна. В
тази част показанията им се подкрепят от приобщеното към доказателствената
съвкупност по делото писмено доказателство – копие от Епикриза
(стр. от 52
до 44 в делото). Установява
се, че подсъдимият Д. и свидетелката Г. излезли на разходка със свидетелката Т.
на 05.04.2019г., за да я подкрепят, тъй като лекарите вече и позволявали да се
раздвижва. Установява се също така, че след като свидетелката Т. *** града,
подкрепяна от своите приятели и започнала да изпитва болки и умора, тъй като здравословното
и състояние не било укрепнало, около 16:00 часа тримата се упътили към мястото,
където предварително бил паркиран автомобила им, а именно в района на Автоцентър „***“ в гр. Плевен. За да достигнат до целта
предприели пресичане на пешеходната пътека, очертана върху платното за
движение, разположено върху *** в гр. Плевен, предназначено за движение на
моторните превозни средства по посока от *** /бензиностанция ***/ съм ***и
намираща се в пътния участък преди пресечката с ***. Движели се бавно, тъй като
здравословното състояние на свидетелката Т. не позволявало забързано темпо на
ходене. Изведнъж безопасното им преминаване било застрашено от преминаващ лек
автомобил, който не им осигурил предимство, а подсъдимият незабавно избутал зад
себе си момичетата с цел да ги предпази. От отвореното стъкло на предна лява
врата на преминаващия автомобил, където се возел тъжителя им били отправени с
гневен тон от последния псувня, упреци и закани като: „Да ви еба майката! Къде
пресичате вие?!! Ей сега ще ви оправя!“. Впоследствие, след като свидетелят З.
преустановил движението на автомобила, след извършена маневра завой надясно по ***
, тъжителят излязъл от него и тръгнал към компанията на подсъдимия, Последният
избързал напред към тъжителя и между двамата възникнало спречкване с размяна на
удари с ръце и крака. В тази част показанията на тази група свидетели съдът
приема с доверие поради изложените по горе съображения. Съдът обсъди и
показанията на свидетеля М.Г.Д., като намери, че в частта, в която
възпроизвежда свои преки и непосредствени впечатления относно фактите от
значение за делото са обективни и убедителни и следва да бъдат приети с
доверие. Поради изложеното съдът намери, че от същите се установява, че след
инцидента свидетелят М.Д. лично е видял, че върху лицето на тъжителя има
кръвотечение, а върху корема на подсъдимия имало червено петно. В останалата
част показанията му са преразказ на чужди възприятия и не следва да бъдат
обсъждани. Съдът прецени и дадените от подсъдимия обяснения като съобрази, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като ги
съпостави с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че
следва да бъдат приети с доверие в частта, в която описва начина, по който
членовете на компанията му са преминали през пешеходната пътека на *** в гр.
Плевен, възникналата опасност от пътен инцидент поради неосигурено предимство
от страна на свидетеля З. в качеството му на водач на лекия автомобил преминал
при неспазване задължението, установено в чл. 119, ал.1 от ЗДвП, отправените от
страна на тъжителя с гневен тон псувня, закани и упреци и последвалата на ***
размяна на удари.
Съдът намира, че противоречието между двете групи
гласни доказателства досежно обстоятелствата кой от двамата – тъжителят или
подсъдимият пръв е нанесъл удар остава неизяснено и не може да бъде преодоляно,
както от осъществените в съдебно заседание по делото очни ставки, така и от
заключенията по назначените и изслушани в хода на съдебното следствие основна и
допълнителна съдебно-видеотехнически експертизи,
включително и от предявеното и приобщено по делото чрез неговото видео
възпроизвеждане веществено доказателство - един брой компакт диск марка „maxell DVD-R с ръкописен текст на него „НЧХД № 1933/19 PC
Плевен, автокъща „*“ - ***, видеозапис
от камера № 2, 05.04.2019 г., 16:00 - 17:00 часа“.
Съдът кредитира
с доверие заключенията на вещото лице – експерт Й.Й.
по назначените и изслушани в хода на съдебното следствие основна и допълнителна
съдебно-видеотехнически експертизи като обективно
изготвени. За изследване по първата от
експертизите от 04.02.2020г. е представен един брой компакт диск марка ,,hp CD-R 700 Mb“ с бланков номер ***.
Вещото лице посочва, че основната му директория съдържа един файл записан в
специализиран за файлове съдържащи видео-запис формат „.*“. Файлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск
на охранителна видео- система. При прегледа на съдържанието му е установено, че
съдържа в себе си видеозапис заснет от едно заснемащо устройство (камера),
обозначена в охранителната видео-система, като „СН7“. Записаното изображение е
цветно с размер 1290x720 пиксела с вкопирана в кадъра
информация за дата и час (тайм код), според тази
информация видеозаписа е заснет на 05.04.2019г за времето от 16:11:12 до
16:21:12 часа - системно време. Не са установени следи от манипулация/намеса
върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва.На видеозаписа има
заснети лица от видим мъжки и женски пол, чийто действия са илюстрирани с
по-характерни кадри извлечени от видеозаписа подредени в хронологичен ред и
поместени в приложение в изследователската част на протокола. Файлът записан
върху представения за изследване компакт диск марка ,,hp
CD-R 700 Mb с бланков номер *** е конвертиран във
стандартен видео формат позволяващ съдържанието му да бъде прегледано с помощта
на вградените в операционната система Microsoft Windows приложения „***“ и „***“
и в последствие записан върху един брой компакт диск марка „***“, приложен към
настоящият протокол. Извлечените от видеозаписа кадри се определят, като
негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване.
Съгласно заключението от 25.02.2020г. по допълнителната видео техническа
експертиза по делото се установява следното: Обект на изследването е видеозапис
съдържащ се във файл с присвоено име „***“, предаден от ***, ***на автокъща „*“,***,
записан върху един брой компакт диск „maxell DVD-R
4.7Gb“ с бланков номер ***и ръкописен текст на него НЧХД№1933/19 PC-Плевен
автокъща „*“ *** видеозапис от камера №2, 05.04.2019 г. 16:00-17:00“. В хода на
изследването е установено, че: 1.Файлът е цифров презапис
от оригиналните файлове, записани на твърдия диск на охранителна видео-система;
2.Съдържа в себе си видеозапис заснет от едно заснемащо устройство
/камера/,обозначена в охранителната видеосистема,
като „СН2“. 3. Записаното изображение е цветно с размер 1280x720 пиксела с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм код/, според тази информация видеозаписа е заснет на
05.04.2019г за времето от 16:11:14 до 16:21:14 часа - системно време. Не се
установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва. На видеозаписа има заснети лек автомобил с външни
белези характерни за марка „***“ , модел “***“, първо поколение в производство
от 1991г. до 1998г„ бял на цвят и лица от видим мъжки и женски пол, чийто
движение и действия са илюстрирани с по - характерни кадри извлечени от
видеозаписите подредени в хронологичен ред и поместени в приложение в
изследователската част на протокола. Представеният за изследване файл е бил
конвертиран във стандартен видео формат „MP4“, позволяващ съдържанието му да
бъде прегледано с помощта на вградените в операционната система Microsoft
Windows приложения „***“ и „***“ и в последствие записан върху един брой
компакт диск марка „***“, приложен към настоящия протокол.
Извлечените от видозаписа кадри са определени като
негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване.
Съдът обсъди заключенията на вещото лице
д-р Д.Д. по подробно изслушаните в съдебно заседание
2 бр. съдебно-медицински експертизи по писмени данни №1933/2019, като намери,
че същите са изготвени от вещо лице-специалист в конкретната област, след
обективно запознаване с относимите писмени документи
по делото при съобразяване на съответните медицински стандарти, след което
намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие като обективни. От дадените
заключения се установява, че в резултат на въникналия
на 05.04.2019г. в гр. Плевен между подсъдимия Г.М.Д. и тъжителя Н. *Д.
инцидент: 1.) на тъжителя било причинено: оток на гърба на носа, кръвонасядане и охлузване по кожата и лигавицата на горната
устна в ляво, оток и кръвонасядане в областта на
лявата вежда, охлузване и кръвонасядане на левия
лакът, които травми са причинили болки и страдания без разстройство на здравето
за срок около една, до една и половина седмици. и 2.) на подсъдимия било
причинено увреждане, изразяващо се в малко по площ охлузване по кожата на
предната коремна стена в ляво, което е причинило болки и страдания без разстройство
на здравето за срок от около 2-3 денонощия.
В подкрепа на изложената по-горе
фактическа обстановка са и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото, а именно: преписка вх. Рег. №30477/31.10.2019г. на
РП-Плевен, референция на мениджъра на сервизна дейност на “*” ООД – София,
уверение № 131-30/22.10.2019 година, издадено от ***и епикриза
от болница „***“, Клиника по ортопедия и травматология на В.С.Т., 2 броя
заверени копия от дипломи за висше образование на Н.М.Д. от Великотърновски
университет „***, препоръка № 802-0001/05.01.2010 г. на ***на
БНБ и ***на Съвета на директорите на Печатница на БНБ, заверено копие от
сертификат за завършен успешно семинар за водене на ефективни преговори и
заверено копие от епикриза от 27.04.1998 г., издадена
на Н. *Д., Справка за съдимост на Г. М.Д..
Съдът приема за безспорно, че тъжителят е
личност с много добри характеристични данни с оглед представените множество
писмени доказателства в тази насока и по-конкретно - 2 броя заверени копия от
дипломи за висше образование на Н.М.Д. от Великотърновски университет „***,
препоръка № 802-0001/05.01.2010 г. на ***на БНБ и ***на
Съвета на директорите на Печатница на БНБ, заверено копие от сертификат за
завършен успешно семинар за водене на ефективни преговори, но това
обстоятелство не е годно да изключи установената по делото форма на участие във
възникналото с подсъдимия спречкване на 05.04.2019 година. Съдът изразява
категорично несъгласие със становището на повереника
му – адв. И. И., че е трудно да се приеме, че „човек
който е с такива образования, с такива качества, за да заема тези длъжности, ще
ходи по улиците в гр. Плевен, ще псува като каруцар и ще предизвиква млади
момчета и момичета на двубой“. Това е така, защото законът не допуска да се презюмира, че добрите характеристични данни, предпостяват невъзможността за осъществяване на определени
факти от съответното лице. В противен случай и добрите характеристични данни за
подсъдимия, които също са безспорно установени с оглед представените по делото
Уверение №131-30/22.10.2019г. на *** и Референция от 09.10.2019г. биха обусловили извод, че същият не би могъл
да извърши деяние, за което е ангажирана наказателната му отговорност с настоящата
тъжба.
От правна страна:
При тази установеност на фактите, съдът
намира, че деянието на подсъдимия Г.М.Д., извършено от него на 05.04.2019г. се субсумира под състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, като от обективна страна същият е причинил
на другиго – Н.М.Д., лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно – оток на гърба
на носа, кръвонасядане и охлузване по кожата и
лигавицата на горната устна в ляво, оток и кръвонасядане
в областта на лявата вежда, охлузване и кръвонасядане
на левия лакът, които травми са причинил болки и страдания без разстройство на
здравето за срок около една, до една и половина седмици. От субективна страна
подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а
именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да увреди
здравето на пострадалия, и отражението му върху действителността (общественоопасните последици, изразяващи се във факта на
конкретното причинено увреждане), с което е изпълнен интелектуалния момент от
умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от
конкретен вид.
В производство
по делото, безспорно и несъмнено се установява, че подсъдимият Г.М.Д. и
тъжителят Н.М.Д. при възникналия инцидент са си причинили взаимно леки телесни
повреди. Установените по делото фактически положения, обуславят извода на
настоящия съд за наличие на основанията за приложение на института на "реторсия" по чл. 130, ал. 3 НК, поради което подсъдимият следва да бъде
признат за виновен в това, че на
05.04.2019 г. около 16:15 – 16:30 часа *** е причинил на частния тъжител Н.М.Д.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, като във вр. с чл. 130 ал. 3 от НК поради причинена от частния
тъжител на подсъдимия също такава телесна повреда и двамата следва да бъдат
освободени от наказание.
Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ВС на
РБ, реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са
причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. По делото по категоричен начин се установи,
че и на подсъдимия Г.М.Д. и на тъжителя Н.М.Д. са причинени увреждания, които
се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
т.е. леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 НК.
На следващо място, обстоятелството, че по делото не се
установи по категоричен начин кой от двамата – подсъдимият Д. или тъжителят Д.
пръв е нанесъл вредоносен удар на другия не променя правните изводи на съда, че
са налице условията за приложение на реторсията.
Законовата предпоставка за това е да е налице взаимно причиняване на лека
телесна повреда от вида на чл. 130, ал. 1 НК или от рода на чл. 130, ал. 2 НК за двамата увредени. Ирелевантен е фактът кой от двамата извършители на това
деяние пръв го е осъществил. В подкрепа на този извод е решение № 49 от 29.I.1972 г. по н. д. № 42/71. г. на ОСНК на
ВС на РБ, според което "За да се създаде основание за освобождаване от
наказание при реторсия, съществено законно изискване
е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица, а не
фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил. Реторсията има приложение и в случаите, когато подсъдимият
причинява лека телесна повреда на пострадалия, след като е изпаднал в състояние
на силно раздразнение в резултат на насилието, упражнено върху него
непосредствено преди това".
Разпоредбата на чл. 130, ал.3 от НК предвижда, че
при института на реторсията съдът може да освободи
"и двамата от наказание" (тъжителят и подсъдимият). Прилагането на реторсия изисква в диспозитива на
самата присъда да бъде ясно посочено, че и двете страни се освобождават от
наказание. Това е така, тъй като обвързваща сила има диспозитива
на присъдата, а не мотивите. Неосвобождаването и на двете страни от наказание
би създало възможност за същото деяние, при наличие на обратна тъжба (при която
ролите на тъжител и подсъдим са разменени) разглеждана в друго производство,
другата страна да бъде осъдена и да й бъде наложено наказание.
Съдът намира за неоснователно становището на защитата,
според което подсъдимият Г.М.Д. е действал в условията на неизбежна отбрана.
Разпоредбата на чл. 12 от НК е неприложима в настоящата хипотеза, тъй като за
да е осъществено при неизбежна отбрана, деянието трябва да е насочено към
защита от непосредствено противоправно поведение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Конкретиката на случая не сочи на наличието на необходимост
от посочената защита.
По делото не се установи на инкриминираните дата и място,
подсъдимият Г.М.Д. да е да е причинил на частния тъжител Н.М.Д. телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, поради което и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
По предявения граждански иск.
Съдът разгледа предявения за съвместно разглеждане в
настоящото наказателното производство граждански иск с правно основание чл. 45
във вр. с чл. 52 от ЗЗД от тъжителя Н.М.Д. *** против подсъдимия Г.М.Д.
с ЕГН ********** *** същия град за сумата от 10 000,00 (десет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.04.2019 година до
окончателното изплащане на сумата, след като съобрази, че освобождаването от
наказание не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, търпени от непозволеното
увреждане на пострадалия Н. *Д.. Този вид вреда е без паричен или друг
имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел
определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз
основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на
страданието. По делото са установени всички обстоятелства, които се отнасят до
този граждански иск. Така, предвид начина на извършване на деянието (нанясене на удари с ръце и крак), характера на телесните
увреждания (детайлно посочени в съдебно-медицинската експертиза), търпените от
него болки и страдания за период от около седмица до седмица и половина,
настоящият състав прие, че претенцията на гражданския ищец за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се уважи до размера от
700,00 (седемстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 05.04.2019 година до окончателното й изплащане, като за
разликата до 10 000,00 (десет хиляди) лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По направените по делото разноски:
С оглед на уважения размер на гражданския иск, и в
съответствие с чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс ("За граждански иск по
наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от
50 лв."), съдът осъди подсъдимия Г.М.Д. да заплати по сметка на РС – Плевен
сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск.
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК постанови
разноските да останат в тежест на страните така както са ги направили. В този
смисъл е трайната съдебна практика на Върховния съд (р. 53 - 57 - ОСНК, р. 96 -
72 - I н. о.) и на ВКС (Решение № 184 от 15.05.2013 г. по нак. д. №
416/2013 г.), според която при прилагане на реторсия
разноски не се присъждат - остават за сметка на страните така, както са
направени.
При тези доводи, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: