№ 10069
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110152379 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №28339/30.01.2024 „ФИРМА“ АД се иска изменение на решението в
частта за разноските. Сочи се, че решение в частта за разноските 701,12 лева -за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение е прекомерен, определен съобразно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/2004 /изм./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не
съставлява фактическа и правна сложност и е приключило с провеждане само на едно
заседание.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил такъв от адв. И. Н., който сочи, че сумата от 701,12 лева се състои от сумата от
21.12 лева- държавна такса, заплатена от ищеца и адвокатски хонорар в размер на 500 лева,
който е под минималния размер.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Д. Б. с ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. И. Н. срещу „ФИРМА“ АД,
ЕИК *********,с адрес на управление: АДРЕС (БЦИ) с представители ВТ и ФД, с която се
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в
общ размер на 5027.91лв. -главница за доставена питейна вода и отведени и
пречистени отпадъчни води за периода от 25.04.2008г. до 05.06.2015г. за имот находящ
се на адрес: АДРЕС с клиентски № **********, поради обстоятелството, че
претендираната сума е погасена по давност и липсват облигационни отношения с
ответника.
С постановеното по делото решение искът е уважен изцяло.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че не налице сочената от ответника хипотеза
на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от отговорността за разноски и присъждане на
1
разноски в негова полза, доколкото по делото е приложено писмо от „ФИРМА“ АД до
ищеца, в което се сочи, че сумата от 5027,91лв. –главница е дължима и се отказва същата да
бъде отписана от счетоводството на дружеството като погасена по давност, въпреки
изричното искане на ищеца с аргумент, че „давността не се прилага служебно“. Същите
може да бъде възприето като покана за плащане, съответно като извънсъдебно действие,
предизвикало правния спор. Ето защо с оглед основателността на исковата претенция
ищецът на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право на разноски за заплатена държавна
такса- 201.12 лева и адвокатски хонорар – 500 лева.
Действително още с отговора на исковата молба е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, в случай, че то надвишава
размерите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния
представител на ишеца действия се изразяват в подаване на исковата молба и извършване на
процесуално представителство в едно съдебно заседание с приемане на писмени
доказателства.
Съобразно правният интерес дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 802.79 лева. Претендираното такова е в размер на 500
лева- под предвидения в наредбата минимум.
Съдът отчита и, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига
до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
2
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Иначе казано съдът по никакъв начин не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това настоящият
съдебен състав счита, че макар и да не е обвързан от наредбата, същата представлява
ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения при допълнително съобразяване на същите с принципите за
пропорционалност и справедливост.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 в пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че
да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. В настоящия случай съдът следва да се съобрази
именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като
на ишеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение в размер от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №28339/30.01.2024 „ФИРМА“ АД за
изменение на Решение №1045 от 18.01.2024 г. по гражданско дело №52379/ 2023 г. на СРС,
в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3