Решение по дело №4139/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2710
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110204139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2710
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ал
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Г. АЛ. АНГ., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №42-0000484/18.02.2022 г. на директор на РД
"АА" София, с което на основание чл.93 ал. 1т. 1 ЗАвП й е наложена глоба в
размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 5 Наредба №34/06.12.1999
г. на МТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Редовно призована, жалбоподателката се явява в с.з. и моли
съда да отмени НП като незаконосъобразно, тъй като не е извършила
нарушение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1
По делото е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Б.Г. Найденов длъжност инспектор към РД "АА" съставил
на жалбоподателката АУАН №317304/27.01.2022 г. на основание докладна
записка на Радостин Радославов Евтимов ст.полицай в 04 сектор 3 група към
04 сектор ООП-СДВР, за това, че на 27.01.2022 г., около 11:55 часа в гр. адрес
същата, като водач на лек таксиметров автомобил „Фиат Кубо” с peг. №СА
6485 СР, собственост на адрес, с ЕИК *********, с поставен знак такси
/открит/ и включен ЕТАФП на свободен режим /зелена светлина/, установил
при проверка в системата на ИА „АА" гр. София, че А. не притежава
Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/.
В срока по чл.44 ал.3 ЗАНН жалбоподателката не подала писмени
възражения срещу съставения акт.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

Съдът намира, че не се установи от събраните в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция, че жалбоподателката да е извършила вмененото й нарушение по чл.
18 ал. 1 т. 5 Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ.
Съгласно тази разпоредба, водачът на лек таксиметров автомобил
трябва да отговаря на следните изисквания: 1/. да притежава валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В,
издадено в Република България; 2/. да не е осъждан за тежко умишлено
престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора
"Престъпления против личността", по реда на глава пета "Престъпления
против собствеността" или по реда на глава единадесета, раздел II
"Престъпления против транспорта и съобщенията" от Наказателния кодекс;
3/. да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства по
съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е
временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда
на чл. 171 т. 1 или 4 ЗДвП или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;
4/. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено
2
по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т. 2 Закона за движението по пътищата;
5/. успешно да е положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да
притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите
(приложение №7); 6/. да няма наложени административни наказания за
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба №34/1999 г.,таксиметров
превоз на пътници е "обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек
автомобил до пет места, включително мястото на водача,по заявен от пътника
маршрут". А съгласно разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на ЗАП обществен
превоз е "превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане."
От посочените разпоредби следва, че за да има извършено нарушение,
следва в момента на проверката водачът на таксиметров автомобил да е
извършвал таксиметрова дейност (т.е. превоз на пътник по определен
маршрут срещу заплащане) без някой от изискуемите документи.
В конкретния случай, от показанията на свидетеля Александър Стоянов
Александров – баща на жалбоподателката се установява, че на процесната
дата, той предоставил на дъщеря си собствения си таксиметров автомобил, за
да го кара, тъй като имала СУМПС от съвсем скоро. Той стоял на предна
дясна седалка до нея, а отзад се возил сина на жалбоподателката и негов внук.
Свидетелят заявява, че в бързината съвсем забравил да изключи зелената
светлина „свободно”, като касовият апарат макар и включен - не отчитал, тъй
като в автомобила всъщност нямало клиент/и. Именно в този момент ги
спрели за проверка полицейски служители, в случая свидетелят Р.Р. Евтимов
– ст.полицай към ОПП-СДВР. Евтимов надлежно отразил в докладната, че
жалбоподателката вози пътник - свидетелят Александров, както и дете.
Съдът кредитира показанията на Александров, независимо от
обстоятелството, че същият е баща на жалбоподателката, тъй като същите се
подкрепят категорично от показанията на Евтимов.
В конкретния случай, безспорно беше установено, че към момента на
проверката в таксиметровият автомобил,управляван от жалбоподателката са
пътували нейните баща и син, а не пътници-клиенти. Поради това, съдът не
3
може да се приеме, че жалбоподателката е осъществявала таксиметров превоз
(таксиметрова дейност) по смисъла на посочените разпоредби, рес. по
смисъла на § 1 т. 26 от ДР на ЗАП, неправилно за констатираното е била
ангажирана отговорността на същата.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че жалбодателката не е
извършила вмененото й нарушение, тъй като не е имала качеството на водач
на таксиметров автомобил, респ. не е била длъжна да има издадено УВЛТА.
Наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0000484/18.02.2022 г. на
директор на РД "АА" София, с което на Г. АЛ. АНГ., с ЕГН **********, на
основание чл.93 ал. 1 т. 1 ЗАвП, й е наложена глоба в размер на 2 000 лв. за
нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 5 Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от гаа с ЕГН ********** против наказателно
постановление №42-0000484/18.02.2022 г. на директор на РД "АА" София, с
което на основание чл.93 ал. 1т. 1 ЗАвП й е наложена глоба в размер на 2 000
лв. за нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 5 Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Редовно призована, жалбоподателката се явява в с.з. и моли
съда да отмени НП като незаконосъобразно, тъй като не е извършила
нарушение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят БГН длъжност инспектор към РД "АА" съставил на
жалбоподателката АУАН №317304/27.01.2022 г. на основание докладна
записка на РРЕ ст.полицай в 04 сектор 3 група към 04 сектор ООП-СДВР, за
това, че на 27.01.2022 г., около 11:55 часа в гр. АДРЕС същата, като водач на
лек таксиметров автомобил „Фиат Кубо” с peг. №СА 6485 СР, собственост на
„ФИРМА, с поставен знак такси /открит/ и включен ЕТАФП на свободен
режим /зелена светлина/, установил при проверка в системата на ИА „АА"
гр. София, че Ангелова не притежава Удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил /УВЛТА/.
В срока по чл.44 ал.3 ЗАНН жалбоподателката не подала писмени
възражения срещу съставения акт.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.


Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:


Съдът намира, че не се установи от събраните в хода на съдебното
1
следствие пред настоящата инстанция, че жалбоподателката да е извършила
вмененото й нарушение по чл. 18 ал. 1 т. 5 Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ.
Съгласно тази разпоредба, водачът на лек таксиметров автомобил
трябва да отговаря на следните изисквания: 1/. да притежава валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В,
издадено в Република България; 2/. да не е осъждан за тежко умишлено
престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора
"Престъпления против личността", по реда на глава пета "Престъпления
против собствеността" или по реда на глава единадесета, раздел II
"Престъпления против транспорта и съобщенията" от Наказателния кодекс;
3/. да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства по
съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е
временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда
на чл. 171 т. 1 или 4 ЗДвП или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;
4/. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено
по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т. 2 Закона за движението по пътищата;
5/. успешно да е положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да
притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите
(приложение №7); 6/. да няма наложени административни наказания за
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба №34/1999 г.,таксиметров
превоз на пътници е "обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек
автомобил до пет места, включително мястото на водача,по заявен от пътника
маршрут". А съгласно разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на ЗАП обществен
превоз е "превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане."
От посочените разпоредби следва, че за да има извършено нарушение,
следва в момента на проверката водачът на таксиметров автомобил да е
извършвал таксиметрова дейност (т.е. превоз на пътник по определен
маршрут срещу заплащане) без някой от изискуемите документи.
В конкретния случай, от показанията на свидетеля Александър Стоянов
Александров – баща на жалбоподателката се установява, че на процесната
дата, той предоставил на дъщеря си собствения си таксиметров автомобил, за
да го кара, тъй като имала СУМПС от съвсем скоро. Той стоял на предна
дясна седалка до нея, а отзад се возил сина на жалбоподателката и негов внук.
Свидетелят заявява, че в бързината съвсем забравил да изключи зелената
светлина „свободно”, като касовият апарат макар и включен - не отчитал, тъй
като в автомобила всъщност нямало клиент/и. Именно в този момент ги
спрели за проверка полицейски служители, в случая свидетелят Радостин
Радославов Евтимов – ст.полицай към ОПП-СДВР. Евтимов надлежно
отразил в докладната, че жалбоподателката вози пътник - свидетелят
2
Александров, както и дете. Съдът кредитира показанията на Александров,
независимо от обстоятелството, че същият е баща на жалбоподателката, тъй
като същите се подкрепят категорично от показанията на Евтимов.
В конкретния случай, безспорно беше установено, че към момента на
проверката в таксиметровият автомобил,управляван от жалбоподателката са
пътували нейните баща и син, а не пътници-клиенти. Поради това, съдът не
може да се приеме, че жалбоподателката е осъществявала таксиметров превоз
(таксиметрова дейност) по смисъла на посочените разпоредби, рес. по
смисъла на § 1 т. 26 от ДР на ЗАП, неправилно за констатираното е била
ангажирана отговорността на същата.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че жалбодателката не е
извършила вмененото й нарушение, тъй като не е имала качеството на водач
на таксиметров автомобил, респ. не е била длъжна да има издадено УВЛТА.
Наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
3