№ 953
гр. Бургас, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204383 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на "Бургасдоор" ЕООД с ЕИК:*********, с посочен
адрес гр. Бургас, *************** представлявано от управителя И.Г.К., чрез пълномощника
Г.И.К. против Наказателно постановление № 789492-F774026/25.09.2024 г., издадено от Директор
на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5
ЗДДС.
Със жалбата са релевирани защитни възражения в аспекта на липса на предходно допуснати
нарушения от този вид, отсъствие на облагаема дейност и оборот за дружеството
жслбоподател, което аргументира допълнително и липсата на настъпила вреда за фиска.
Пълномощникът на жалбоподателя, предвид изтъкнати общи и специфични свои
заболявания, за които представя доказателства и предвид декларирана невъзможност от
минималната си месечна пенсия да заплати правна услуга във вр.с дерегистрация на
дружеството, настоява съдът да обмисли и приложи хипотезата на чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и моли съдът да отмени
обжалваното НП в хипотезата на маловажен случай по чл.28 ЗАНН.
За Административно - наказващият орган, редовно призован, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (НП е било връчено на упълномощено от представляващия жалбоподателя лице на
11.10.2024 г., а жалбата е депозирана на 15.10.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
На 29.03.2024 г. на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това,че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 24.02.2009г. и съгласно чл.125,
ал.1 ЗДДС има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените
срокове. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не
е подало такава в предвидените срокове , установени в чл.125,ал.5 ЗДДС –справка декларация по
1
ЗДДС за данъчен период м. декември 2023 г.
Справката –декларация по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца,следващ данъчния
период, за който се отнася- срока за подаване на тази справка декларация е до 15.01.2024 г. /първия
присъствен ден/.
Според обстоятелствената част на АУАН нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване"
при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес ул.“Александровска“ №26,след изтичане на последния
възможен срок за подаване на СД по ЗДДС-15.01.2024 г., чрез извършване на съпоставка на
регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС.
Описано е още, че до лицето била изпратена покана №242-2/01.03.2024 г. за явяване в ТД на НАП
Бургас, за подаване на СД по ЗДДС и за съставяне на АУАН за несвоевременното подаване на
същата.
Отбелязано е и,че към датата на съставяне на АУАН справката –декларация не е подадена,както и
че представител на жалбоподателя не се е явил,поради което актът е съставен при условията и по
реда на чл.40,ал.2 ЗАНН.
Съставеният на 29.03.24 г. АУАН бил връчен на пълномощника Г.К. на 26.06.24 г., който депозирал
писмени възражения в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 25.09.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени
и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична
фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била дефинирана еднородна правна
квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и
възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на
нарушението административнонаказващият орган на основание чл.179,ал.1 ЗДДС наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа,
изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения
предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.И от изложението в жалбата,а и в депозираното възражение срещу АУАН,
съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа
обстановка, т.к.жалбоподателят по същество не оспорва пропуска да депозира справка-
декларацията в законоустановения срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на
л. 31-32 – Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от заповедта. При издаване на АУАН и
НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
При провеждане на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл.
34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В случая при преценка относно съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН
съдът взе предвид и правното разрешение,установено с практиката на касационната инстанция,
опредметено в Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1487/2018 г.,с
което се приема,че с изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на
органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. В този правен контекст и
като съотнесе тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН към началния момент на просрочието, деня, в
който жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да подаде СД по
ЗДДС за данъчен период м.декември 2023 г. – 16.01.2024 г., съдът формира извод,че чрез съставяне
на АУАН на 29.03.2024 г. този срок е спазен.
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до
ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и
недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното
2
му с АУАН нарушение. В този смисъл съдът отчита,че са спазени процесуалните императиви при
описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално
пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението.
Посочено е, за кой данъчен период е следвало да се подаде справка-декларация по ЗДДС, за
/м.декември 2023 г./, както и крайният срок за това – до 15.01.2024 г. Отразено е обстоятелството, че
такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички
съставомерни признаци на състава по 179,ал.1 ЗДДС, за който е ангажирана отговорността на
дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно
разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват
компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от
административно-производствените правила, които да накърняват на формално основание
законосъобразността на ревизираното НП.
По приложението на материалния закон:
Според настоящия състав противоправното деяние, е доказано от обективна страна.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното
по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124. Разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС да подадат справка-декларация до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото не се спори относно
обстоятелството, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 24.02.2009 г. Като такъв е бил
задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от
отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно
установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца следващ отчетния –
до 15.01.2024 г. /първи присъствен ден/ справка-декларация за данъчен период- м.12.2023 г. С
бездействието си жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно
нарушение.
Фактът на забавеното подаване не се оспорва от дружеството-жалбоподател, като
възраженията му са насочени основно към приложимост на института на маловажния случай,
предвид поредността на нарушението като първо такова и с оглед липсата на настъпила щета за
фиска, тъй като дружеството жалбоподател не извършва облагаема икономическа дейност и
декларацията е с нулев резултат. Тези възражения настоящият състав намира в принципен план и
разгледани изолирано за неоснователни, като без значение е обстоятелството,че не е настъпил
вредоносен резултат от забавеното изпълнение на публичноправното задължение, тъй като такъв
изначално не е предвиден от законодателя в състава на нарушението по чл.125,ал.5 ЗДДС. / така
виж Решение № 796 от 25.07.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1191/2023 г./
Към датата на извършване на нарушението дружеството е регистрирано по ЗДДС и е
следвало да подаде в срок, изискуемата справка-декларация за цитирания данъчен период. Това
задължение се отнася за всички данъчно задължени лица, които са регистрирани по ЗДДС.
В случая обаче комплексът смекчаващи административно-наказателната отговорност
фактори отчетливо доминира.
Видно от служебно изисканите и приобщени писмени материали представляващият и
едноличен собственик на капитала на „Бургасдоор“ ЕООД И.Г.К. е с трайно местопребиваване и
център на жизнени интереси извън пределите на страната, като видно от справка ОДМВР –Бургас,
последното му излизане от страната е на 05.01.24 г.,след който момент няма регистрирани влизания
в РБ.
Тоест преди датата на изтичане на законоустановения срок в чл.125,ал.5 ЗДДС за
подаване на справка-декларацията по ЗДДС, представляващият жалбоподателя е напуснал
страната, което го е лишавало от обективна възможност за изпълнение на задължението на
представляваното от него дружество. На този фон и видно от справка за родствени връзки,
законният представител И.Г.К. е с баща Г.И.К. на 76 г.възраст и майка С.Х.К. на 72 г. възраст. При
тази детайлна социална картина на родствените връзки на управителя на санкционираното
дружество, неговото трайно местопребиваване извън територията на страната, и напредналата
възраст на неговите родители,които са и единствени пълномощници на „Бургасдоор“ ЕООД, съдът
намира, че и най-лекото предвидено в закона административно наказание би се явило несъразмерно
3
тежко на личностовата специфика, напредналата възраст, пенсионния и изключително влошен
здравен статус на упълномощения Г.К.. Видно от представените от пълномощника Г.К. медицински
документи,същият е диагностициран с тежки хронични заболявания – „Злокачествено
новообразувание на простатата, видно от Етапна епикриза към УМБАЛ Клиника по урология
„Царица Йоанна ИСУЛ“ ЕАД,във вр.с което въз основа на Експертно решение №128 от 08.08.2019
г. на ТЕЛК е с призната 80% степен на увреждане. Същият страда и от Артериална
хипертония.Хронична исхемична болест на сърцето. Неинсулинозависим захарен диабет, като
предвид релевираната пред административнонаказващия орган Епикриза от Хирургично отделение
на „МБАЛ Д-р Маджуров“ ООД-Бургас в периода 29.04.24 г. до 01.05.2024 г. е претърпял и
Оперативна процедура на тънки и дебели черва със среден обем и сложност.
Ето защо съдът кредитира като житейски правдиви, логични и искрени твърденията в
жалбата,че тежестта върху организирането на своевременната отчетност на дейността на
търговското дружество пред органите на приходна администрация лежи изцяло върху
пълномощника Г.К., който предвид напредналата негова възраст и драстични усложнения в
здравето се е оказал неспособен и обективно възпрепятстван да спази предписания в чл.125,ал.5
ЗДДС срок за подаване на справка декларация за данъчен период – м.12.2023 г.
Действително,сред хипотезите, нормирани в чл.179,ал.1 ЗДДС, законодателят предвижда
ангажиране на административнонаказателната отговорност за това, че справка-декларацията не е
подадена в регламентирания законов срок, респ. в основата на това нарушение стои и
бездействието на законния представител на задълженото лице или упълномощените от него лица,
чрез което е допуснато неподаването на декларацията в срок.
Приложимостта на разглежданата хипотеза на маловажния случай по см. на чл.28 ЗАНН
е обща и във всеки отделен случай следва да бъдат обсъдени предвидените от закона предпоставки
за формиране на съответен правен извод.
Възприето е в устойчивата практика на касационната инстанция,че сами по себе си обстоятелствата
за липса на реално осъществяване на независима икономическа дейност от търговското дружество
и в тази насока липса на вреди,настъпили за фиска, поредността на нарушението като първо, макар
да не изключват автоматично прилагането на разглежданата норма, следва да се вземат предвид
при обсъждането на приложимостта и във всеки конкретен случай, но като такива, стоящи извън
тези, обосноваващи извод за маловажност. В практиката на касационната инстанция виж Решение
№ 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето,че с
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за
наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за
прилагането на законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за
отделния случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за
субективизъм и произволност, респ.за селективен подбор на факти и едностранчивото им
адаптиране към отделните параметри на казуси с предмет, идентични правонарушения – в случая
по чл.179,ал.1 ЗДДС, е възприет подход, според който нарушения на просто извършване, които се
осъществяват чрез бездействие, т.е. тяхната съставомерност е налице без необходимостта да са
възникнали посочени в закона общественоопасни последици, включително вреда за фиска, следва
да са били извършени при наличието на други допълнителни смекчаващи обстоятелства, които да
подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен.
В случая наред с типичните за категорията нарушения по чл.179,ал.1 ЗДДС смекчаващи
обстоятелства- добросъвестно поведение на санкционираното лице, изразяващо се в подаване на
декларацията със закъснение, акуратността му при изпълнение на данъчните задължения, както и
фактът, че нарушението е първо за него, са налице и изключителни обстоятелства от категорията
на тези по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от
ЗАНН.
В този именно контекст съдът не може да игнорира твърденията в жалбата,че предвид недостиг на
финансови средства, за упълномощения от своя син и собственик на „Бургасдоор“ ЕООД Г.К. е
непосилна тежест да отдели от минималната си пенсия средства за дерегистрация на
неизвършващото търговска дейност дружество.
Не следва да бъдат игнорирани и факторите,влияещи върху индивидуалния статус , напреднала
4
възраст, и обременено от тежки хронични заболявания битие на пълномощника на жалбоподателя,
които фактори не елиминират отзивчивостта, ерудицията и дисциплината към изпълнение на
задълженията на представляваното от неговия син търговско дружество, гарантиращи отчетност и
улеснен достъп до документацията и контрола на органите на приходна администрация.
Подобни утежняващи фактори от здравословното състояние и социалното битие на пълномощника
Г.К. очевидно не притежава онази правна укоримост, която би направила конкретно извършеното
общественоопасно дотолкова, че да наложи държавна реакция срещу него чрез предвидените в
чл.179,ал.1 ЗДДС административно-санкционни механизми. Всъщност, личността на пребиваващия
в РБ и ангажиран в отчетността на „Бургасдоор“ ЕООД пълномощник следва да бъде оценена в
контекста на преценката за нивото на обществена опасност на извършеното административно
нарушение на чл.125,ал.5 ЗДДС. Независимо от презумираната безвиновна отговорност на
юридическото лице, търговско дружество, предвид събраните доказателствени данни за трайно
местопребиваване на неговия представляващ извън България и цялостно делегиране на
формалните действия относими към отчетността на дейността му за всеки данъчен период , на
практика и за всеки месец, то личността на пълномощника на представляващия в случая е
необходима и задължителна част от комплекса обстоятелства с определящо значение, което
обосновава приложение на чл.28 ЗАНН.
Поради изложеното съдът счита, че извършеното нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, следва да се
интерпретира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед което и минимално
предвидения в санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС размер на административното
наказание имуществена санкция от 500 лв.,би се явило несъразмерно тежка санкционна последица
на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. Самостоятелно
неприлагането на чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията по чл.53, ал.1 от ЗАНН, когато са
налице предпоставките за това, представлява допуснато от наказващия орган нарушение на
материалния закон, обуславящо отмяна поради незаконосъобразност на атакуваното НП.При това
положение нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – превъзпитателната и предупредителната, както и корективната цел на
административното наказание, с оглед стимулиране на нарушителя към спазване на установения
правов ред и оказване на възпитателно и предупредително въздействие върху останалите
граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горните съображения БРС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 789492-F774026/25.09.2024г.издадено от директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.125,ал.5 от
ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя - „БУРГАСДООР“ ЕООД, ЕИК:
*********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН „БУРГАСДООР“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от И.Г.К. , че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5