Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
07.03.2017
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на двадесет и седми февруари
, две хиляди и седемнадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
СЕКРЕТАР:М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия
Веселин Петричев а.н.х.дело № 42 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Н.Х.Н.
*** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.п. П.-АК-гр.Пазарджик е
обжалвал наказателно постановление № 16-0367-001810 от 21.10.2016г. година на Началника на Група
при ОДМВР Пазарджик,РУ Велинград с молба същото да бъде отменено,като е
отбелязал че не е извършил
нарушението,за което е санкциониран ,допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила-нарушение на чл.42,ал.1,т.3,предл.2 и чл.57
,ал.1,т.51предл.второ от ЗАНН,тъй като не е отразено точното място и час на
извършване на административното нарушение,описателната част е непълна,тъй като
не е посочено по кой ред-административен или съдебен ред е лишен от право на
управление,има несъответствие между посочената за нарушена правна норма в акта
за нарушение и в самото НП,като за посочената такава по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП
липсва конкретизация с оглед на съдържащите се в нея две предложения,като освен
това в наказателното постановление не е посочен акта,с който е лишен от право
да управлява МПС,т.е същото е издадено в нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН;неправилно е приложен закона с оглед на посочената квалификация по чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП,като нарушението според него е по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,поради липса на изначална правоспособност,като се сочат и други доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили правото му на
защита,както и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на Н. адв.В.П.,който по
изложените в нея съображения моли за отмяна на атакуваното НП,като ангажира и
представя писмени доказателства.
Представител на ответника РУП
Велинград не се явява,като в писмено Становище началника на посоченото РУП
сочи,че жалбата е неоснователна и необоснована – водача е извършил адм.
нарушение по чл. 177,ал.1,т.1 от
ЗДвП;акта е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното и наказващият орган е изпълнил задълженията
по чл. 52,ал.4 и чл. 53,ал.1 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.08.2016г. година,е съставен АУАН на жалбоподателя Н.Н. ***,за това
че на същата дата в около 11,10
часа в гр.Велинград,Индустриална
зона“,пред цех за мебели „братя Коцеви“,посока от кв.Чепино за изхода на града, е управлявал
товарен автомобил марка ДАФ АЕ 45 с рег.№ СО 6840 АН,собственост на М.Я. ,като извършва следното нарушение –
управлява МПС,без да притежава СУМПС . В АУАН е отбелязано,че водача е нарушил
чл.150 от ЗДвП.Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление,в което нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.150 на ЗДвП
и на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП на
Н.Н. е наложено адм. наказание глоба в размер на 300 лева .
От показанията на
актосъставителя Т.М. и свид. по акта Т.У. ***, се установи,че жалбоподателят е спрян за проверка в
гр.Велинград, в Индустриалната зона на града,при която не е представил СУ на
МПС – но при направена справка от ОДЧ в
масивите на МВР се установило,че му е
отнето свидетелството за управление на МПС.
От страна на защитата по
делото са представени жалба от Н.Н. *** против заповед №70120 от 2014г. за
прилагане на принудителна административна мярка,издадена от Началника на сектор
“Пътна полиция при ОДМВР” Бургас с която е отнето правото му на
управление,както и влязло в сила съдебно решение на Адм.съд Бургас от
27.10.2016г. постановено по адм.дело №1201 от 2016г.,с което тази заповед е
била отменена като незаконосъобразна.
С
оглед на горното съдът счита,че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а
ж е н а като се ОТМЕНИ наказателно
постановление № 16-0367-001810 от 21.10.2016г. година на Началника на Група при ОДМВР
Пазарджик,РУ Велинград, с което на жалбоподателя Н.Х.Н. *** , е наложено административно наказание на
основание чл. 177,ал.1,т.1 от
ЗДвП - г л о б а
300 лева,за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, тъй като по време на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения:
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено при нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.5,пр.1 от ЗАНН,тъй като липсва описание на нарушението – посочено е ,че водача управлява
МПС,след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред,,но
не е конкретизирано дали е лишен по административен ред или по съдебен ред,като
не е конкретизиран и акта,с който е бил лишен от право да управлява
МПС,посочената като доказателство и оспорена пред Административен съд гр.Бургас
заповед по реда на чл.174 т.4 от ЗДвП и отменена към настоящия момент с влязло
в сила решение на Адм.съд Бургас.
- АУАН е съставен,а наказателното постановление
е издадено при нарушение на чл. 42,т.5 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.6 от ЗАНН,тъй
като не е посочена действителната нарушена законова разпоредба. И в АУАН,и в
наказателното постановление се сочи чл. 150 от ЗДвП.Същата норма сочи,че МПС
следва да се управляват от правоспособни водачи / чл. 150 от ЗДвП/,респ.,че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство/ чл. 150а от ЗДвП / .При наличие на
валидно СУМПС,което е отнето,то квалификацията на нарушението в такава хипотеза
е по чл.150а от ЗДвП,а не посочената в акта и НП разпоредба на чл.150 от ЗДвП,тъй като е приложима ,когато водач на МПС изначално е неправоспособен,т.е.
да не притежава валидно СУМПС.Когато СУМПС е издадено и е валидно такова,но
е отнето от контролните органи на
конкретно правно основание,то нарушението се квалифицира по чл.150а от ЗДвП.Фактите по настоящия случай са такива,водача Н. има валидно свидетелство за
правоуправление,но е било отнето с акт на наказващ орган,и извода който следва
от това е ,че неправилно е била приложена относимата към деянието спрямо
фактите материална норма на чл.150 от ЗДвП.По този начин,липсва единство на
описателната част на нарушението с приложимата материална норма и с нейната
цифрова идентификация,от една страна и от друга такова единство между
нарушената материална норма и съответствуващия на нея административно
наказателен състав ,визиран в НП.
Поради изложеното до тук е нарушено
правото на защита на жалбоподателя,тъй като той не е бил в състояние да научи
точно за какво нарушение на правилата за движение по пътищата е
санкциониран.Нарушен принципа за адекватна правна защита и на участие в
производствата по установяване на нарушението и налагане на наказанието,което
опорочава принципа на законност на тези производства.Допуснатите съществени
процесуални нарушения налагат отмяната на постановеното от страна на наказващия
орган НП,без спора да се разглежда по същество респ. да се изследват и
анализират доказателствата по делото,касаещи авторството и виновността на
нарушителя.
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О т м е н я в а наказателно постановление № 16-0367-001810 от 21.10.2016г. година на Началника на група при ОДМВР Пазарджик,РУ
ВЕЛИНГРАД, с което на Н.Х.Н. *** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез
адв.В.п. П.-АК-гр.Пазарджик, е наложено административно наказание г л о б а
в размер на 300 /триста / лева ,
на основание чл.177, ал.1,т 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава дванадесета от Административно
- процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :