№ 3665
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110205777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. К. Г., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 347688 от 14.12.2018 г., издадено от Д.П.Б. –
заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя на основание
чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
НРУПОГТТСО.
В жалбата се сочи, че НП е издадено в нарушение и на материалния закон,
и на процесуалните правила, с оглед на което се иска отмяната му. Г. твърди,
че НП не и е било връчвано. Позовава се не изтекла абсолютна погасителна
давност.
В съдебно заседание жалбоподателят – С. Г., редовно призован, не се
явява. По делото е постъпило писмено становище на адв. П., с което се
поддържа депозираната жалба и се иска присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган – Столична община, редовно
призован, представлява се от юрк. Ц., която оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2018 г., в 10:51 ч., в гр. София, в трамвай № 4 с инвентарен №
3005 на столичния градски транспорт, след спирка площад „Македония“ и в
1
посока площад „Руски паметник“, свидетелят Г. А. – на длъжност контрольор
по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД, установила, че С. Г. пътувала без
редовен превозен документ, поради което в присъствието на един свидетел
съставил против жалбоподателката АУАН № 0347688/26.10.2018 г., в който
били отразени обстоятелствата по случая, като актосъставителят подчертал
като вярно (както се изисква във формуляра), че става въпрос за пътуване „без
редовен превозен документ“, както и за отказ „да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което е
нарушила чл. 18, ал. 1 т. 1, т. 2, и т. 3 от НРУПОГТТСО“. Актът бил връчен на
жалбоподателката Г. на същата дата Писмени възражения в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН, на 14.12.2018 г., Д.П.Б. – заместник-кмет
на Столична община, издал и атакуваното Наказателно постановление №
347688/2018, с което на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на Г.. Процесното НП
не било връчено на жалбоподателката.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля
Г. А., както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства –разписка /л. 12/, протокол № 1 за посещаване на адрес /л. 12 –
гръб/, протокол № 2 за повторно посещаване на адрес /л. 13/, Заповед №
СОА18-РД09-1582 от 12.12.2018 г. на кмета на Столична община, Заповед №
С0А18-РД03-455/10.05.2018 г. на КМЕТА НА Столична община, материали по
изпълнително дело № 3ч08/2021 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински и др.
Настоящият състав намира, че писмените доказателства по делото са
приети по надлежния ред и изясняват конкретния случай, и затова ги
кредитира в цялост. Показанията на свид. А. не допринасят по никакъв начин
за изясняване на фактическата обстановка (освен за обстоятелството, че
почеркът и подписът в АУАН са нейни), доколкото същата заяви пред съда, че
няма спомен за процесното събитие, а твърденията и относно връчването на
акта същата изгради въз основа именно на предявения и АУАН. Допълнителен
цялостен анализ на доказателствените материали не се налага, доколкото
установените обстоятелства се формират въз основа именно на такъв анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител) и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт, като доколкото от наказващия орган не са
представени доказателства, удостоверяващи каквото и да било връчване на
НП, съдът приема, че жалбата е депозирана своевременно. Съдът не може да
приеме, че е налице редовно връчване по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото видно от приложените по делото два броя протокола за връчване,
изобщо не е отразено от лицата посетили адреса по кое време на денонощието
са го посетели /работно, извънработно време/м през работен или почивен ден
са го посетили, както и изобщо липсват данни да са събирали информация
2
дали действително жалбоподателката е обитавала посочения адрес. С оглед на
изложеното, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество – и
основателна.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи,
че при издаването им са били спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съставените в конкретния случай АУАН и НП, обаче, не отговарят на
императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в санкционния акт, не са посочени в пълнота
фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че е извършено
административно нарушение – не е посочено в какво се изразява
нередовността на превозния документ, а само е посочено, че лицето пътува
без редовен превозен документ, като нарушението е констатирано след спирка
пл. Македония, посока пл. Руски паметник, район Цар Борис III. Така, в
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
наказаното лице се поставя в невъзможност да разбере за какво нарушение е
санкционирано, като по този начин се ограничава съществено правото му на
защита, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
На следващо място с решение № 512 от 31.01.2022 г. на АССГ по дело №
4552/2018 г., оставено в сила с решение № 7806 от 13.07.2023 г. на ВАС по
дело № 1230/2023 г. е отменена санкционната разпоредба на чл. 49 от
НРУПОГТТСО като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен –
чл. 101, т. 1 от ЗАвтП, поради което и настоящият НП е незаконосъобразен.
Отделно от горепосоченото, следва да бъде отбелязано, че
административнонаказателната отговорност трябва да се наложи и изпълни
достатъчно бързо, за да може административното наказание да осъществи
предвидените в чл. 12 ЗАНН цели. Доколкото глобата е резултат на
реализирането на административнонаказателната репресия, не е оправдано тя
да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител
прекалено дълго във времето, с оглед на което съдът намира, че в случая е
изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК давностен срок за административнонаказателно преследване срещу
наказаното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
давностният срок за погасяване на наказателното преследване (в настоящия
случай - административнонаказателно) при предвидени по-леки наказания от
„лишаване от свобода“ е 3 години, а съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от
НК - „независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член“. Тоест абсолютният давностен срок
съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е 4 години и 6
месеца и в настоящия случай, с оглед извършване на нарушението на
26.10.2018 г. - е изтекъл на 27.04.2023 г.
За пълнота на изложението и доколкото е налице такова възражение
следва да бъде отбелязано, че доводите в жалбата за изтекъл давностен срок от
3
две години по чл. 82, ал. 2 вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН са изцяло неоснователни,
тъй като този давностен срок започва да тече от датата на влизане в сила на
съответния акт, с който наказанието се налага, съгласно чл. 82, ал. 2, изр. 1 от
ЗАНН. НП, което се обжалва пред съд, влиза в сила едва след влизане в сила
на съдебното решение, а това означава, че процесното НП не е влязло в сила,
за да започнат да текат посочените давностни срокове.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло поради съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, както и настъпването на
правопогасяващ юридически факт, а именно - изтичане на предвидената в
закона давност за административнонаказателно преследване.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер от 400
лв. – адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН вр.
чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 347688 от 14.12.2018 г.,
издадено от Д.П.Б. – заместник-кмет на Столична община, с което на С. К. Г.,
ЕГН ********** на основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община (НРУПОГТТСО) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл.
18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да
заплати на С. К. Г., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4