Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, касационен състав, на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС
СПАСОВ
При секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на
прокурор СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАНД № 288
по описа за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на „Рея Кеър България“ ЕООД, със седалище гр. Русе, чрез адв. Б., против решение
№ 507/07.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 962/2023 г. на Районен съд – Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление № 18-002015/27.07.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе, с което на
дружеството на основание
чл. 414, ал. 1, вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, за нарушение по
чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на
материалния закон. Изложени са доводи, че в нарушение на формалните изисквания
РС не е издирил служебно обективната истина. Касаторът
твърди, че липсват ангажирани доказателства за извършеното нарушение, а
направеният от въззивния съд обратен извод се явява необоснован. Счита,че е
нарушена разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, тъй като както административнонаказващият
орган, така и районният съд, неправилно са приели, че нарушението е извършено
на 05.01.2022 г. Поддържа, че актът за установеното административно нарушение е
съставен след изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр.второ от ЗАНН. Според
касатора в обжалваното решение липсвали изискуемите съгласно чл. 57, ал.1, т. 5
от ЗАНН реквизити, както и обсъждане на отегчаащи и смекчаващи обстоятелства
съгласно разпоредбата начл. 57, ал.1 т. 8 от с.з. Поддържа, че правилната правна квалификация
на нарушението, ако се приеме, че такова е извършено, е по чл.414, ал.3 от КТ,
а не по чл.414, ал.1 от КТ. Счита, че поради дадените предписания от наказващия
орган след извършване на проверката е дадена възможност на касатора да отстрани
нарушенията, но в срока за изпълнение на предписанията същия не следвало да
бъде санкциониран. Изложените
оплаквания се поддържат и в представено становище от процесуалния представител
на касационния жалбоподател. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк. С., в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на оспорването.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. За да постанови
оспореното в настоящото производство решение РС – Русе е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и не са налице съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна или
изменение на наказателното постановление. В решението си районният съд е разгледал и обсъдил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел
изводите си за законосъобразност на оспореното пред него наказателно
постановление, като е счел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
включително и на чл. 34 от ЗАНН, а административното нарушение е
безспорно установено и доказано, както и правилно правно квалифицирано от
административнонаказващия орган. По този начин районният съд фактически е
обсъдил тези възражения като ги е отхвърлил, приемайки, че сочените от наказаното
лице пороци на наказателното постановление не са налице. В касационната жалба
са инвокирани твърдения, че въззивният съд не е изложил мотиви по всички
възражения на наказаното лице за наличие на процесуални нарушения при започване
и провеждане на административнонаказателното производство. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд и
намира, че наведените касационни оплаквания са неоснователни по следните
съображения: Административно – наказателната
отговорност на търговското дружество /касационен жалбоподател/ е ангажирана за
това, че при извършена проверка на 24.06.2022г по спазване на трудовото
законодателство на „Рея Кеър България“ ЕООД, по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда” – Русе,
контролният орган е установил, че работодателят е командировал работничката Даниела
Петкова Владева за периода 04.01.2022 г. до 04.07.2022 г. в Германия с допълнително споразумение към трудов договор № 58/30.12.2021 г., на основание
чл. 121а от КТ във връзка с чл. 2, ал 1 от Наредбата за условита и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. За това допълнително споразумение обаче дружеството ”Рея Кеър България”
ЕООД - гр. Русе не подало уведомление в срока по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до ТД на НАП - Русе - в тридневен срок от
изменението на трудовия договор. Това следвало да бъде сторено до 05.01.2022 г.
Впоследствие дружеството било санкционирано на основание чл.
414, ал. 1, вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда.
При тази данни въззивната инстанция е приела от правна
страна, че с изложеното във фактическата обстановка деяние дружеството е
осъществило състава на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ, тъй като в качеството му на работодател, в установения
от закона срок, не подало уведомление за изменение на трудов договор по чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от Кодекса, когато е налице командироване по смисъла на чл. 121а, ал.
1, т. 1 КТ, до териториална дирекция на НАП, офис гр. Русе, в тридневен срок от
сключването му.
Неоснователно е възражението на касатора
за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила – събрани са
относимите към спора доказателства, липсват направени и отхвърлени
доказателствени искания на жалбоподателя, доказателства са подложени на
прецизен анализ и е установена действителната фактическа обстановка.
Споделя се изводът на РРС за липса на
допуснати съществени процесуални нарушение в хода на
адимнистративнонаказателното производство.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в
присъствието на свидетел по съставянето на акта, в
присъствие на представител на дружеството, като препис от АУАН е връчен по
законоустановения ред. В ЗАНН не се съдържа изискване
актосъставителят да е и пряк очевидец на извършеното нарушение. Установяването
може да се извърши чрез всички допустими от закона доказателства. В случая това
е станало чрез използване от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе на предоставения с чл.62, ал.3,
изр.второ от КТ електронен достъп в реално време до регистъра на трудовите
договори, воден от НАП. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението, вменено на касатора, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми. Наказателното
постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити.
Съдът намира за неоснователно възражението
на касатора за липса на компетентност на органа издал оспореното НП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от гл. инспектор в ДИТ- Русе – държавен контролен орган според
изискването на чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда. Наказателното
постановление също е издадено от компетентен орган - директор на Дирекция
Инспекция по труда гр. Русе, съгласно изискването на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда.
Несподелими са доводите на касатора, че датата на
нарушението е грешна, тъй като три дневният срок за уведомлението до НАП следва
да се брои не от датата на сключване на споразумението (30.12.2021 г.), а от
началната дата на командироването, респ. от датата на реалното изменение на трудовото
правоотношение (04.01.2022 г.). Тук отново следва да се напомни, че посочената като нарушена норма на чл. 3, ал.
1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изрично изисква уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено
съгласно Приложение № 1. В т. 10 от образеца на уведомление, представляващ
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от същата наредба, изрично е указано, че в
същото следва да бъде посочена "Дата на сключване на допълнителното
споразумение". В т. 10 от Указанията за попълване на уведомление за
сключен, изменен или прекратен трудов договор, включени в Приложение № 1, е
посочено следното: "Дата на сключване на допълнителното споразумение –
попълва се датата на сключване на допълнителното споразумение във формат
(ддммгггг)". В указанията за попълване на съответния код в т. 2 "Тип
на документа" е записано, че се попълва код 2 и в случаите на
командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а,
ал. 1, т. 1 КТ като в тези случаи се попълват всички точки
от уведомлението без т. 16 и 17. В т. 8 "Основание на договора" от
образеца на уведомлението се попълва код 18, съответстващ на допълнително
споразумение в случаите на чл. 121а,
ал. 1, т. 1 КТ. Следователно, от
поставеното в чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. изискване уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно
образеца по Приложение № 1 и указанията за неговото попълване по т. 2, т. 8 и
т. 10 следва, че това уведомление трябва да бъде изпратено до НАП в тридневен
срок от сключване на допълнителното споразумение за командироване в рамките на
предоставяне на услуги по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, а не от посочената в същото начална дата
на командироването. Както беше посочено по-горе, щом допълнителното
споразумение е сключено на 30.12.2021 г., то тридневният срок започва да се
брои от следващия ден – от 31.12.2021 г. и изтича на 04.01.2022 г. по правилото
на чл.60, ал.5 и ал.6 ГПК. Нарушението се счита довършено от деня, следващ
изтичането на този срок, т. е. на 05.01.2022 г., както правилно е прието от
административнонаказващият орган. Следователно не е налице поддържаното във
възражението по касационната жалба съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място,
наведеният във възражението довод за незаконосъобразност относно съставяне на
АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, настоящият касационен състав намира
за неоснователен. В настоящия случай, като участващ в проверката е свидетелят
Росен Русанов, който е служител в ДИТ и това негово качество не изключва
качеството му на свидетел по акта. Съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН, законодателят
е предвидил и възможност АУАН да се състави в отсъствието на каквито и да е
свидетели, а процесното нарушение е установено на базата на официални
документи, предоставени от наказаното дружество-работодател. Неоснователно се явява и възражението
на ответника по касация за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Както се приема и в задължителната
съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на
ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав. Изрично се приема, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на
нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото
лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено. Поради това възможността нарушителят да бъде открит от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе чрез използване на предоставения
с чл.62, ал.3, изр.второ от КТ електронен достъп в реално време до регистъра на
трудовите договори, воден от НАП, не означава, че нарушението ще се счита
незабавно открито с изтичане на тридневния срок за подаване на уведомлението и
липсата на данни за постъпването му в информационната система на НАП. Както се
сочи и в съставения АУАН, нарушителят е бил открит при извършената на
24.06.2022 г. проверка, а самият АУАН е съставен на 08.07.2022 г., т.е.
безспорно в рамките на тримесечния срок
по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Не се
споделят и възраженията на ответника в касационното производство за съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението. В АУАН и НП нарушението е
описано пълно и ясно, с всички елементи от обективната страна на състава
му. Така е гарантирано правото на защита
на наказаното лице да разбере какво
конкретно противоправно деяние му е вменено за извършено и на какво основание е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Според чл.62, ал.3, изр.първо от КТ, в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.
Данните, които се съдържат в това уведомление и редът за неговото изпращане се
определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с
изпълнителния директор на НАП и председателя на НСИ. Това е Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал. 5 от КТ, видно и от § 4 от ПЗР на същата. Посочената
като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002
г. предвижда, че уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен
срок от изменение на
трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както
и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. От своя страна чл.121а, ал.1, т.1 от КТ гласи, че командироване на работници или служители в рамките на предоставяне
на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава
– страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария. Според чл.121а,
ал.8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се
определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредба за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги (НУРКИРСРПУ), видно от § 4 от ПЗР на същата. На 30.12.2021 г., на
тези правни основания – чл.121а от КТ и чл.2, ал.1 от цитираната наредба, е
сключено и процесното допълнително споразумение. В него, в съответствие с чл.2,
ал.2, т.2 от НУРКИРСРПУ, е посочено и времетраенето на изменението на трудовото
правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването – от 04.01.2022
г. до 04.07.2022 г. Следователно, от поставеното в чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба
№ 5 от 29.12.2002 г. изискване уведомлението, което се изпраща до НАП, да е
изготвено съгласно образеца по Приложение № 1 и указанията за неговото
попълване по т.2, т.8 и т.10 следва, че това уведомление трябва да бъде
изпратено до НАП в тридневен срок от сключване на допълнителното споразумение
за командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, а не от посочената в същото начална дата на командироването и за неговия
срок се счита изменено трудовото правоотношение. Както беше посочено, щом
допълнителното споразумение е сключено на 30.12.2021 г., то тридневният срок
започва да се брои от следващия ден – от 31.12.2021 г. и изтича на 04.01.2022
г. Нарушението се счита довършено от деня, следващ изтичането на този срок,
т.е. на 05.01.2022 г., както правилно са приели административнонаказващият
орган и районният съд. Следователно не е налице поддържаното от касатора
съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Правилно въззивната
инстанция при произнасянето си се е съобразила с указанията на съда при връщането на делото за
разглеждане от друг състав на РС и при произнасянето си се е ограничила в рамките на
посочената в наказателно постановление правна квалификация на нарушението и
приложимата към него санкционна норма на чл.414, ал.1 от КТ. Неоснователно се явява и възражението
на касатора за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон
от гледна точка на възприетата като приложима санкционна норма – чл.414, ал.1
от КТ, вместо сочената като такава с касационната жалба – чл.414, ал.3 от КТ.
Последният текст, в приложимите си части, предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбата на чл.62, ал.3, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв. Нормата на чл.62, ал.3, изр.първо от КТ гласи,
че в тридневен срок от изменението на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на НАП. В наказателното постановление като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г., а не тази на чл.62, ал.3 от КТ, за да се приема като приложима
санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ е
последно допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г., т.е. тя не е съобразена с
допълненията, направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в разпоредбите на чл.3, ал.1,
т.1, б. „б“ и чл.5, т.4, б.„в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Независимо, че командироването
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на
чл.121а, ал.1, т.1 от КТ е форма на изменение на трудовото правоотношение, с
оглед систематичното място на разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото
правоотношение“ на КТ, при изпълнение на процесуалните си задължения по чл.42,
ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН контролните органи са длъжни,
съобразно принципа, въплътен и в чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон
изключва приложението на общия такъв (lex
specialis derogat legi generali), да посочат конкретната нарушена законна
разпоредба, която най-специфично описва дължимото, но неосъществено поведение
от страна на санкционираното лице. Както вече беше посочено, това е именно
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.,
уреждаща, с оглед направеното с ДВ, бр. 17 от 2021 г. допълнение в нея,
задължението за изпращане на уведомление до НАП „… и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“. Регламентираното в
чл.62, ал.3 от КТ задължение е по – общо, доколкото урежда изпращането на
уведомление до НАП без оглед на конкретната форма на изменение на трудовото
правоотношение. Така, щом чл.62, ал.3 от КТ не се явява нарушената позитивна
норма, то липсва основание за подвеждане на санкционираното поведение под
хипотезата на чл.414, ал.3 от КТ, както настоява касатора, респективно за
преквалифициране, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,
на нарушението, наказуемо с еднаква по вид и размер санкция, по текста на
чл.414, ал.3 от КТ. Посочената в наказателното постановление санкционна
разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ обхваща всички нарушения на трудовото
законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание.
Нарушението по чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е
свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък
за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл.414, ал.1 от КТ,
поради което то се субсумира под последната разпоредба.
С
направените промени в Наредба
№ 5/2002 г. от 1 март 2021 г. е въведено задължение за работодателите да
регистрират чрез подаване на уведомление (приложение №
1) към чл. 1, ал. 1 от същата наредба, сключените допълнителни
споразумения само в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ извън тези за изменение на трудовото правоотношение. Съгласно кодекса
това са случаите на командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария в следните случаи: т.1 когато командироването е за своя сметка и под
свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя
на услугите/ при наличие на договореност, или в условията на чл.107т ал.4 КТ, иначе е налице разграничение от хипотезата на изпращане /; т.2 когато командироването е в предприятие от същата група
предприятия. Тъй като условията и редът за командироване по смисъла на чл.
121а от КТ се уреждат с Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), то
съгласно чл.
2, ал. 1 и чл.7 от същата наредба при командироване на
работници или служители в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът
или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването,
което задължително се регистрира в НАП, чрез подаване на уведомление в тридневен срок от сключването на
допълнителното споразумение, но при вече регистриран сключен трудов договор,
като се променя само т.8 основание на договора , като се допълва код 18
за допълнително споразумение в случаите на чл.
121а, ал. 1, т. 1 от КТ и срока на договора и се вписват останалите данни. Предвид изложеното, с оглед спазването на разпоредбите на трудовото, а и социалното законодателство, в случаите по чл. 121а,
ал. 1, т. 1 от КТ се изисква писмено
договаряне при
условията на член 12,
параграф 1 от Регламент № 883/2004 на условията за командироване със сключване на допълнително
споразумение,
изискуемо и по чл.2 ал.2 от НУРКИРСРПУ и същото
следва да бъде регистрирано в НАП на основание чл. 3, ал.
1,т.1 буква „б“ от Наредба № 5/2002 г. в
указания 3 дневен срок. Т.е за съставомерността на нарушението по чл. 3, ал. 1 т.1 б.
"б" от Наредба № 5 се изисква установяване именно на хипотеза на чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ. За наличието на тази хипотеза доказателствената тежест се носи от АНО. Липсват каквито и да са доказателства наведени
от касатора, а и наличните такива не установяват същият да е предприятие,
осигуряващо временна работа, по смисъла на Параграф
1, т. 17 от ДР на КТ,извършващо дейности по подбор и наемане на работници за временна работа в значителна степен
в държавата членка, в която то е установено, чиято единствената цел е
последващото предоставяне на такива работници на предприятия ползватели в друга държава-членка и каква е
договореността между работодателя и ползвателя на услугите, и да е регистрирано
в Агенцията по заетостта, за да се направи претендираното разграничение между
хипотезите на изпращане и командироване - чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КТ. Още
повече, че хипотезите на изпращане са детайлизирани в Раздел VIII в-чл.107
р и сл., но и хипотезата на чл. 107т, ал. 4 КТ визира възможност дори
предприятие, осигуряващо временна работа да командирова в условията също на
чл.121а КТ работник за изпълнение на трудовите му задължения
извън мястото на постоянната му работа. Наказаното лице не е било лишено от възможността
да ангажира доказателства за противното и така общото му твърдение, че не е
направено разграничение от хипотезите на командироване/изпращане на работник в
държава – членка се явява неоснователно, поради липса на доказателства за
противното, най-малкото защото не се и твърди, че касатора е предприятие, което
осигурява временна заетост. В случая правилно РРС е приел, че
повдигнатото от АНО обвинение касае случай на командироване по чл. 121а, ал. 1,
т. 1 КТ, с оглед на подробната описателна част в НП и представените писмени
доказателства от органа - трудов договор и допълнително споразумение към него
от 30.12.2021г., като се е позовал, че последното е сключено на основание
чл.121а КТ и на реквизитите по него изискуеми от чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ.
При така констатираното нарушение за неспазен срок
за уведомление в хипотезата на трансгранична ситуация по чл.121а, ал.1, т.1 КТ ,
контролните органи на ИТ имат правомощието по чл.404, т.10 КТ да дават
задължителни предписания при неспазен срок за подаване на уведомление в общата
хипотеза на чл.62 ал.3 КТ, което е и сторено в случая. Издаването на предписания от
страна на гл. инспектор в ДИТ
Русе към дружеството – работодател по никакъв начин няма връзка и не се
явява своеобразно преюдициално действие към ангажиране на административно –
наказателната отговорност на дружеството. Контролните органи на ДИТ разполагат с
правомощия да ангажират отговорността на даден субект за извършено административно нарушение и
наред с това да му дадат задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения, т.
е. не е необходимо да установи, че предписанията не са изпълнени, за да
ангажира отговорността на субекта за извършеното нарушение. В подкрепа за този
извод на съда се явява и факта, че самото неизпълнение на предписания
представлява самостоятелно административно нарушение.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон, постановил е правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д,
ал.5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №
5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото
лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 507/07.07.2023
г., постановено по АНД № 962/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Рея Кеър България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Цар Шишман“ № 11,
вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от управителя В.В.Д., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София,
бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: