№ 206
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001005 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.63 ГПК и чл.250 ГПК се
развива по съвместна молба с вх.№ 1157/20.01.2022 г. на „Ню Проджектс Консулт“ЕООД и
И. Г. Р., действаща като ЕТ“И. - И. Г.“, чрез адв. К.П. от САК – въззивници в
производството.
Със същата е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му
относно разноските, с аргумент че при постановяването му съдът не е съобразил че
процесуалният представител на дружествата молители не бил надлежно уведомен, разб. –
призован за датата на единственото проведено по въззивното производство открито съдебно
заседание, като излага подробни доводи относно това си твърдение.
Поддържа се, че именно поради нередовното си призоваване адв.П. не е имала
възможност да вземе участие в съдебното заседание и да представи доказателства за
направените разноски в производството пред САС.
По тези съображения и представяйки доказателства за извършването им към молбата се
иска от решаващият състав да допълни/измени постановеното по делото решение в частта
му относно разноските, като присъди такива в полза на въззивниците за адвокатско
възнаграждение п производството пред САС.
В условието на евентуалност се прави искане за възстановяване на срока за
представяне на доказателства за направените разноски във въззивното производство, защото
пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да се
преодолеят – нередовното призоваване на процесуалния представител на въззивниците.
Отделно от горното се твърди, че с постановеното по делото решение съдът не е
присъдил законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, която се е претендирала с исковата молба.
Поискано е допълване на решението в горния смисъл.
1
В отговора по молбата насрещната страна оспорва наведените в молбата доводи и
поддържа, че не са налице основания да изменение/допълване на постановеното по делото
решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя
в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата на адв.П. в частта й, с която се иска изменение на постановеното по делото
решение в частта му относно разноските, е процесуално недопустима и следва да се остави
без разглеждане.
Според задължителните постановки в т.9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.
В случая молителите не оспорват факта, че въззивният съд се е произнесъл с
решението си по въпроса за разноските, като е присъдил на страната единствено такива за
платена ДТ по производството и е отказал присъждането на други, вън от посочените,
поради отсъствие на доказателства за извършването им.
Не оспорват и факта, че списък по чл.80 ГПК страната не е представила от
образуването на въззивното производство до приключване на единственото проведено
открито съдебно заседание.
При липса на тази изрично предвидена положителна процесуална предпоставка, която
според тълкувателните мотиви е от категорията на абсолютните, правната последица от
изпълнение на посоченото процесуално задължение на страната е, че тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Последното, предвид че неустановяване
наличието на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка сочи на ненадлежно
упражняване на правото да се иска изменение на решението, респ. – на недопустимост на
това искане.
По искането, инкорпорирано в молбата, по реда на чл.64, ал.2 ГПК решаващият състав
ще се произнесе след изчерпване на процедурата по чл.66 ГПК.
По искането в молбата по реда на чл.250 ГПК.
Вярно е, че с постановеното по въззивното дело решение съдът не е присъдил
законна лихва върху уважената главница – т.е. не се е произнесъл по формулираното в
исковата молба искане от ищците за присъждане на законна лихва върху претендираните
главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Горният факт се дължи обаче на обстоятелството, че с обжалваното пред въззивния
съд първоинстанционно решение СГС е отхвърлил предявените главни искове за заплащане
на възнаграждение по договора за възлагане на обществена поръчка, като не се е произнесъл
по исканията за присъждане на законна лихва върху претендираните главници – нито ги е
уважил, нито ги е отхвърлил.
В срока по чл.250 ГПК ищците-въззивници не са поискали допълване на
първоинстанционното решение, вкл. в съдържанието на въззивната жалба липсва каквото и
да е оплакване за непълнота, неприсъждане в цялост на поисканото от страната, в който
случай за въззивният съд би възникнало процесуалното задължение да изпрати делото на
първостепенния съд за разглеждане на молба с правно основание чл.250 ГПК, независимо от
останалите оплаквания на жалбоподателя и липсата на формално позоваване на нормата.
При липса на изложеното, недопустимо е въззивният съд служебно да допълва
диспозитива на първоинстанционното решение при постановяване на собственото си
решение, или след като вече го е постановил, по молба на страната да допусне пред себе си
производство по чл.250 ГПК с искания от молителите предмет.
Когато искането за допълване е било част от съдържанието на жалбата, но сезираният
въззивен съд не е направил съответната констатация и не е върнал делото за допълване на
решението, тогава молбата за допълване не би се явила просрочена въпреки наличието на
второинстанционно решение и следва да бъде разгледана по реда на чл.250 ГПК от
2
съответния първостепенен съд, а не да бъде оставяна без разглеждане.
Настоящият казус обаче не е такъв, защото както вече се посочи, молителите
въззивници нито са поискали от първоинстанционния съд допълване на постановеното от
него решение по искането им за присъждане на законна лихва върху претендираните
главници, нито са формулирали оплаквания във въззивната жалба за неправилност на
решението на СГС, поради непълнота и непроизнасяне по целия предмет, с който е бил
сезиран този съд.
Ето защо и въззивната инстанция в случая е ограничена до рамките, в които се
произнесъл първоинстанционния съд, като с постановеното решение го е отменила в
обжалваните му части, без да се произнася по искането за присъждане на законна лихва, т.к.
за последното липсва предмет на въззивно обжалване /Определение № 274 от 11.04.2013 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1688/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 609 от 3.11.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4178/2015 г., III г. о., ГК,. Определение № 230 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. №
1708/2015 г., I т. о., ТК и др./.
По изложените съображения молбата на двамата въззивници по реда на чл.250 ГПК
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата с вх.№
1157/20.01.2022 г. на „Ню Проджектс Консулт“ЕООД и И. Г. Р., действаща като ЕТ“И. - И.
Г.“, чрез адв. К.П. от САК – въззивници в производството за изменение на постановеното
по него решение в частта му относно разноските И ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 1157/20.01.2022 г. на „Ню Проджектс
Консулт“ЕООД и И. Г. Р., действаща като ЕТ“И. - И. Г.“, чрез адв. К.П. от САК –
въззивници в производството в частта й за допълване на постановеното по делото Решение
№ 17/11.01.2022 г. с произнасяне относно дължимостта на законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
Решението в частта му, с която молбата е оставена без разглеждане, има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред ВКС на РБългария. В останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3