№ 3476
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110120846 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „...” ЕАД с предявени положителни установителни искове
с правно основание 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД срещу М. И. Ц., ЕГН ********** за сумите както следва: главница от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 4 579,83 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
недвижим имот, находящ се в гр. ..........., ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до
изплащането на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г. в размер на
687,96 лева, главница от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 51,40 лв. за цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г. в размер на 10,73
лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55249/2021 по
описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, а
потребителят не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, което е следвало да
стори в 45 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на дружеството. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорвта предявените искове по основание и размер. Оспорва реалната доставка на
топлинна енергия на претендираната стойност. Поддържа, че не обитава процесния
1
недвижим имот, поради което и не дължи заплащане на стойността на топлинната енергия за
отопление и общи части. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице- помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисиз“ ЕООД, счита исковете за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ:
Предявени са първоначално кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове, по които в тежест на ищеца е да докаже, че е налице качеството „клиент на топлинна
енергия“ по отношение на ответника, съществуващо облигационно правоотношение по
договор за доставка на доплинна енергия между страните за процесния период по отношение
на процесния имот, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем,
както и дължимата цена за престираната топлинна енергия.
Ищецът следва да докаже също така, че за ответника е възникнало задължение за плащане
на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът на
претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи положителният факт
на плащане. В негова тежест е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни
услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
2
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран
в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за 3 собствените му битови нужди.“.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №6/05.02.2010 г, рег.
№189, н.д.№5/2010 г. по описа на нотариус ............. при НК и район на действие СРС, видно
от който на 05.10.2010 г. ответникът е придобил правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот- апартамент №3 с площ от 65,20 кв.м., находящ се в гр.
......................... По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да се е разпоредил
с имота, поради което и съдът приема за доказано, че ответникът в качеството си на
собственик на процесния недвижим имот, се явява страна по облигационното
правоотношение по продажба на топлинна енергия за исковия период по силата на закона и
без да е необходимо неговото изрично волеизявление, съответно -на основание чл.150, ал.2
ЗЕ е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и без изричното му писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил
това право срещу Общите условия на "..." ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен
3
състав намира, че ги е приел.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните. Вещото лице посочва, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда на адрес ж.к. „Люлин“, бл. 612, вх. А, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна
станция. Показанията на общия топломер за исковия период м.05.2018 г. до м.04.2020 г. са
отчитани всеки месец по електронен път чрез преносим терминал. Вещото лице посочва, че
за процесния период ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение
за отчет на уредите в имота на определените за това дати. Поради това, на основание т. 6.7
вр. т. 6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.), е определен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела. Вещото лице посочва, че по данни на фирмата за дялово разпределение
в процесното жилище е имало монтирани 4 бр. отоплителни тела, съответно са монтирани 4
бр. топлоразпределители. По данни на фирмата за дялово разпределение в имота се ползва
топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на
един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). Вещото лице
посочва, че в ищцовото дружество са съхранени документи за периодичните проверки на
топломера в абонатната станция, които се извършват на всеки две години, като в
резултатите от същите е посочено, че същия съответства на одобрения тип. От заключението
се установява, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди
разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като разпределението на топлинна енергия
в сградата се извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за топлоснабдяването, по
прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния
сезон се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от
фирмата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена. Видно от заключението на СТЕ, обективирано по компоненти в
представената таблица № 2 и № 3, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. общата сума за
доставена топлоенергия възлиза на 4530,12 лв., като вещото лице посочва, че разликата
между сумата от изравнителните сметки и фактурираните суми по прогнозни данни възлиза
на 81,36 лв. за доплащане. Предвид това искът за главница се явява основателен за сумата
4
4530,12 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като за разликата до сумата в размер на 4579,83 лв. искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че не са налице данни за извършени плащания за задълженията, предмет на
иска. Вещото лице посочва, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е начислена такса за
разпределение на топлинна енергия в размер на 51,40 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ
заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно,
ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение в
размер на 51,40 лв., чието събиране му е възложено от ФДР.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. За процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ са приложими ОУ на „...“ ЕАД от
2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на „...“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В настоящия случай от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че
законната лихва за забава за исковия период възлиза на 689,32 лв., което надхвърля
претендирания размер от 687,96 лв., поради което акцесорната претенция е изцяло
5
основателна в тази си част.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба и касаеща процесния период, поради което акцесорната
претенция за лихва в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ищецът
съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, на когото следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса, за депозити на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на общо
848,91 лв.
На ищеца /заявител в заповедното производство/ се следват сторените разноски в държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 154,82 лв. съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски и не доказва да е сторил такива, поради което и съдът
не дължи произнасяне.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. И. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. .................. ап. 3 ДЪЛЖИ на „...” ЕАД, ЕИК ............... с адрес: гр.
........................... следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от
4530,12 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
.................. ап. 3 с абонатен номер .................. и сумата от 51,40 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането; както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 687,96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над 4530,12 лв. до
предявения размер от 4579,83 лв. и иска за сумата от 10,73 лв., представляваща мораторна
6
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г. върху цената на извършена услуга за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
.................. ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕАД, ЕИК ............... с адрес: гр. ...........................
сумата от 848,91 лв. разноски за исковото производство и сумата от 154,82 лв. разноски в
производството по ч.гр. д. №55249/2021 по описа на СРС, 29 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„...” ЕАД-„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7