Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                              № 260032      

                     *, 15.06.2023г.

           

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

*СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.

гражданско дело № 927 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.410, ал. 1, т.1 от Кодекс за застраховането/КЗ/ и чл.86 от ЗЗД.

                                  ЗК“Л. И.“АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. С. ш. №*, с ЕИК:*, чрез пълномощник юрк.И.Г. моли да бъде признато за установено по отношение на ответника С.А.Г. ***, с ЕГН:**********  за съществуване на вземането,  за което е  издадена Заповед № 1302 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.03.2020г. по ч.гр.д.№ 370/2020г. по описа на РС-*, както следва:  за сумата-главница от 320.34лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № * със срок на валидност от 19.05.2015г. до 18.05.2016г. по щета № *за вреди, причинени на застрахован лек автомобил „Ф.“, модел „Ш.“ с рег. № *, при ПТП настъпило на 12.03.2016г. в *, за което е съставен Протокол за ПТП № 1532208 от 14.03.2016г. от полицай в РУ *,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.03.2020г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в писмено становище/л.96/.

             В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. И.Г. е депозирал писмено становище, с което заявява, че поддържа иска, моли да бъде уважен изцяло и се присъдят направените по делото разноските.

             Ответникът-С.А.Г. ***, чрез  назначения особен представител адв. М.Н. от САК е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 260054 от 18.01.2023г., в предвидения в закона срок. 

             В писмения отговор ответникът, чрез назначения особен представител адв. Н. от САК оспорва иска и твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен  като неоснователен.

      В с.з. ответникът, чрез назначения особен представител адв. М.Н. от САК оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли  иска като неоснователен и недоказан.

      От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

      ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

      Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №370/2020г. по описа на РС-*, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 10.03.2020г. е разпоредено по искане на ищеца със Заявление с вх.№ 1667 от 09.03.2020г., е разпоредено издаване на Заповед № 1302 от 10.03.2020. по ч.гр.д. №370/2020г.по описа на РС-* за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 320.34лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „КАСКО“ на МПС, застрахователна полица № * със срок на валидност от 19.05.2015г. до 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.03.2020г. до окончателното заплащане.

     Описаната по-горе заповед по ч.гр.д. №370/2020г. за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е посочил източника на тези данни в съобщението.

     Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 2309 от 10.06.2020г., което му е връчено на 10.07.2020г.

     Исковата молба, по която е образувано гр.дело № 927/2020г. по описа на РС-* с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 29.07.2020г., изпратена по пощата с п.кл. от 28.07.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

      На 12.03.2016г.  около 10.40 часа в *, на паркинг зад ресторант „Нептун“, ответникът като водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел Примера, с рег. № *, собственост на Р. Р. В., при извършване на маневра на заден ход реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ш.“, с рег. № *, собственост на А. П. А., който автомобил е бил паркиран и неподвижен към момента на удара, който удар е настъпил между задна дясна част на лек автомобил „Нисан“ и задна дясна част на лек автомобил „Фолксваген“. Видът и степента на уврежданията по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ш.“, с рег. № * са: облицовка броня задна-боя; панел под стоп десен-1; калник заден десен-боя; стоп десен външен за смяна. Ответникът като водач на МПС след реализираното ПТП е напуснал  мястото на ПТП, бил е без свидетелство за правоуправление и е управлявал МПС без активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ГО/.

       Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копие от Протокол за ПТП № 1532208 от 14.03.2016г., Акт за установяване на административно нарушение № 166 от 14.03.2016г., съставен полицай при РУ *, Наказателно постановление № 16-0246-000166 от 13.06.2016г. на ВНД Началник на РУ *, което е влязло в сила на 20.07.2016г.,  както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице инж.С.К.Д..

      От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.С.К.Д., е отразено, че при анализ на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при описаното в Протокола за ПТП № 1532208 от 14.03.2016г. Налице е причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП, така както е описано в приложения Протокол за ПТП. 

      Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „Каско“ на МПС от 18.05.2015г. и от Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, се установява, че за описаният по-горе увреден автомобил „Фолксваген“, модел „Ш.“, с рег. № * има сключена застраховка „Каско”, № * със срок на валидност от 19.05.2015г. до 18.05.2016г., сключена между собственика А. П. А., от една страна и от друга страна-ищеца. 

      От останалите приложени писмени доказателства-копия от уведомление, контролен талон, свидетелство за управление на МПС на А. П. А., свидетелство за регистрация на МПС,  декларация за банкова сметка,  ***-заключение,  експертиза по щета № *, сравнителна експертиза, доклад по щета, преводно нареждане за сумата от 310.34лв. от ищеца до А. П. А.  по щета № *, се установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско“ е възстановил претърпените вреди като е заплатил  по банков път на собственика на увреденото МПС А. П. А. застрахователно обезщетение в размер на 310.34лв.

       Съгласно приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., се установява, че средната пазарна стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 12.03.2016г. щети на увреденото МПС с рег. № * е в размер на 417.01лв.

      Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумата, предмет на иска до момента.

      ОТ ПРАВНА СТРАНА:

      От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал. 1, т.1  от Кодекс за застраховането  е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.

       Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 320.34лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № * със срок на валидност от 19.05.2015г. до 18.05.2016г. по щета № *за вреди, причинени на застрахован лек автомобил „Ф.“, модел „Ш.“ с рег. № *, при ПТП, настъпило на 12.03.2016г. в *, за което е съставен Протокол за ПТП № 1532208 от 14.03.2016г. от полицай в РУ *,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.03.2020г. до окончателното заплащане, е  основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

  Вземането е основано на чл.410, ал.1, т.1 от  КЗ за реализиране по съдебен ред на суброгационно право на застрахователя, т. е. правото на застраховател, платил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от лицето, причинило вреди на застраховано имущество, това, което е платил на застрахования. Основателността на регресния иск по чл.410, ал.1, т.1 от  КЗ, във вр с чл.45 от ЗЗД е в зависимост от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, фактическия състав на суброгационното право, който включва: 1/наличие на имуществена застраховка с пострадалия; 2/причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната или договорната отговорност /възникване на гражданска отговорност за третото лице/; 3/плащане от застрахователя на застрахования или вместо него на застрахователно обезщетение.

    От събраните доказателства по делото еднозначно се установиха всички елементи от фактическия състав на регресното право на ищеца. Налице е сключена застраховка "Каско" за автомобила, на който са причинени вреди виновно от ответника при управление на л.а. марка „Нисан“, модел „Примера“. Доказа се, че ответникът не  е представил и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него л.а. марка „Нисан“, а от извършена справка в „ГФ“ към датата на произшествието 12.03.2016г. е установено, че ответникът няма валидна застраховка „ГО“, поради което на основание чл.410, ал.1, т.1 от  КЗ ответникът отговаря лично за причинените от него вреди. Ищецът доказа, че ответникът е причинил имуществените вреди по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ш.“, с рег. № * за сумата 417.01 лева, предвид приетото заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От последното се установява пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяване състоянието, в което е бил автомобила преди ПТП и тази стойност надвишава исковата претенция.  Установено е, че ищецът – застраховател е платил застрахователно обезщетение от 310.34лв. на собственика на увредения автомобил на 18.04.2016г. Тоест, доказани са всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ основателността на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач срещу когото има издадено Наказателно постановление, влязло в сила като необжалвано.

             По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.

             Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е установителен иск за признаване на съществуване на парично вземане, произтичащо от регресно правоотношение.

             Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1 т.1 от КЗ. Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.

               Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения от ищеца против ответника главен иск за установяване на вземането му за сумата-главница от 324.34лв., която е формирана от заплатеното застрахователно обезщетение от 310.34лв. на увредения застрахован автомобил от ищеца и сумата от 10лв., представляваща ликвидационни разходи по процесната щета, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението на 19.03.2020г. до окончателното заплащане.

              Съгласно изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан.

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

          С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 370/2020г.  по описа на БРС/, както и сумата от 725лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса, депозит за вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

               Водим от горното съдът

                          Р   Е   Ш   И:

              ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на С.А.Г. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането на ЗК“Л. И.“АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. С. ш. №*, с ЕИК:*, за което е издадена Заповед № 1302 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.03.2020г. по ч.гр.д.№ 370/2020г. по описа на РС-*, както следва:  за сумата-главница от 320.34лв./триста и двадесет лева и 34 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № * със срок на валидност от 19.05.2015г. до 18.05.2016г. по щета № *за вреди, причинени на застрахован лек автомобил „Ф.“, модел „Ш.“ с рег. № *, при ПТП, настъпило на 12.03.2016г. в *, за което е съставен Протокол за ПТП № 1532208 от 14.03.2016г. от полицай в РУ *,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.03.2020г. до окончателното заплащане.

                ОСЪЖДА С.А.Г. ***, с ЕГН:********** да заплати  на ЗК“Л. И.“АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. С. ш. №*, с ЕИК:* сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 370/2020г. по описа на РС-*/, както да заплати и сумата от 725лв./седемстотин двадесет и пет лева/ за направени разноски по настоящето дело.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:            

                                            /И. Ц./