Мотиви към Присъда № 202,
постановена на 12.09.2019г. по н.о.х.д. № 3215 по описа на Районен съд –
Варна за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 282 по
описа за 2018г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна на Ю.В.И. в за това, че на 15.02.2018 г. в гр. Варна чрез използване на МПС - микробус „Форд Транзит” с неустановен регистрационен номер, отнел чужди движими вещи: 4 бр.
тръби от скеле с дължина 10 метра и диаметър 50 мм., 20 бр. механизми за
свързване на скеле тип „жабка", 15 бр. тръби от скеле с дължина 3 метра и
с диаметър 50 мм., 1 бр. решетка от Г-образен винкел с размери 20x20 мм,
метална декоративна мрежа за ограда с размери 1x0,6 м., 10 бр. арматурно желязо
с дължина 60 см. и дебелина 12 мм., и П-образна стойка от винкел 20x20 см. с
размери на стойката 20x20 см. на обща стойност 397.78 лв. /триста деветдесет и
седем лева и седемдесет и осем стотинки/, от владението и собственост на И.Ж.П.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подс. И. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанията на
подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие. Представителят на
Варненската районна прокуратура предлага по отношение на подс. И. да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, което на
основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3.
Защитникът на подс. И. моли при
определяне на вида и размера на наказанието следва да се има предвид, че
подсъдимият не е препятствал в нито един момент провеждането на разследването,
с негово съдействие е било разкрито престъплението. Моли да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ при приложението на разпоредбата на чл. 55 НК,
изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Подс. Ю.В.И. посочва, че
наистина съжалява за извършеното от него, като посочва, че няма какво да добави
към казаното от защитника си.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият моли
съда за минимално наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Ю.В.И. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, не работи,
неженен, с ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).
Свидетелят
И.Ж.П. ***.
През
месец юни 2017 г. в двора на кооперацията на горепосочения адрес той оставил
части от метално скеле, което му било послужило за извършване на ремонт на
фасадата на сградата.
Частите
от скелето били както следва: 4 бр. тръби от скеле с дължина 10 метра и
диаметър 50 мм., 20 бр. механизми за свързване на скеле тип „жабка" и 15
бр. тръби от скеле с дължина 3 метра и с диаметър 50 мм.
До
тях св. П. бил поставил и 1 бр. решетка от Г-образен винкел с размери 20x20 мм,
метална декоративна мрежа за ограда с размери 1x0,6 м., 10 бр. арматурно желязо
с дължина 60 см. и дебелина 12 мм., както и П-образна стойка от винкел 20x20
см. с размери на стойката 20x20 см, за която св. П. си връзвал мотопеда.
Съседите
на св. П., сред които бил подсъдимият Ю.В.И., го били виждали качен на скелето
да извършва ремонт на фасадата на сградата и знаели, че складираните в двора
части от същото, както и другите горепосочени вещи, били негова /на св. П./
собственост.
На
15.02.2018 г. сутринта св. П. заминал за работа и преминавайки през двора на
кооперацията видял, че горепосочените вещи са по местата си така, както ги бил
оставил.
По-късно
същия ден подс. И. решил противозаконно да отнеме
частите от скелето и другите поставени при тях вещи от владението на св. П. и
да си набави неправомерен доход като ги продаде.
В изпълнение на взетото решение обвиняемият
отишъл до дома на своя познат св. Й.Р.Й.и го помолил да му помогне да изнесат
малко железа от двора на кооперацията, в която живеел.
Свидетелят
Й.останал с впечатлението, че тези железа са собственост на подс.
И. и се съгласил.
Тогава
двамата се качили в автомобила на бащата на св. Й.- микробус „Форд Транзит“ с
неустановен регистрационен номер, и се върнали до обитаваната от И. и св. П. жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Фьодор Успенски“ № 23.
От
двора на същата те натоварили в микробуса складираните от св. П. вещи, както
следва: 4 бр. тръби от скеле с дължина 10 метра и диаметър 50 мм., 20 бр.
механизми за свързване на скеле тип „жабка“, 15 бр. тръби от скеле с дължина 3
метра и с диаметър 50 мм., 1 бр. решетка от Г-образен винкел с размери 20x20
мм, метална декоративна мрежа за ограда с размери 1x0,6 м., 10 бр. арматурно
желязо с дължина 60 см. и дебелина 12 мм., и П-образна стойка от винкел 20x20
см. с размери на стойката 20x20 см. След това ги превозили до пункт за вторични
суровини, находящ се до сградата на „Топливо" АД
в гр. Варна, където обвиняемият И. ги продал за сумата от 27 лв.
Видно
от заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза /л. 64/, към 15.02.2018 г. общата стойност на 4 бр. тръби от скеле с
дължина 10 метра и диаметър 50 мм., 20 бр. механизми за свързване на скеле тип
„жабка" и 15 бр. тръби от скеле с дължина 3 метра и с диаметър 50 мм., 1
бр. решетка от Г-образен винкел с размери 20x20 мм, метална декоративна мрежа
за ограда с размери 1x0,6 м., 10 бр. арматурно желязо с дължина 60 см. и
дебелина 12 мм., както и П-образна стойка от винкел 20x20 см. с размери на
стойката 20x20 см, възлиза на 397.78 лв. /триста деветдесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки/.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подс. Ю.В.И., реализирано по реда на чл. 371,
т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни доказателства: протоколи
за разпит на св. И.Ж.П. /л. 54 и 61/, протокол за разпит на св. Кристиана
Красимирова Костадинова /л. 58/, протокол за разпит на св. Й.Р.Й./л. 59/,
протокол за очна ставка между обв. И. и св.
Костадинова /л. 62/, заключение на съдебно-оценителна експертиза /л. 64/,
справка за съдимост на подс. Ю.В.И. /л. 46-52/.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установена стойността на отнетата инкриминираното имущество.
Подс. Ю.И. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това
самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода
на наказателното производство доказателства,установяващи авторството и механизма
на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Ю.В.И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в
разпоредбата на чл. 195
ал.1 т.4, пр.2, вр.чл.194 ал.1 от НК, тъй като безспорно се установи, че на 15.02.2018 г. в гр. Варна чрез
използване на МПС - микробус „Форд Транзит” с неустановен регистрационен номер,
отнел чужди движими вещи, подробно описани по-горе на обща стойност от 397,78
лева.
Несъмнено, от обективна страна,
в случая, предмет на обсъждане в настоящото наказателно производство, се касае
именно за квалифициран състав на кражба доколкото отнемането на вещите е било
извършено чрез използването на моторно превозно средство, което да улесни
отнемането на фактическата власт върху вещите.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият И. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно
противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването
на общественоопасния резултат.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият И. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК
предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от една до
десет години.
В конкретния случай, като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчита факта, че в
съдебно заседание същият изразява искрено съжаление за стореното, като посочва,
че осъзнава напълно погрешността на извършеното от него, отчете още сравнително
младата му възраст и обстоятелството, че отнетото имущество не е на значителна
стойност.
Отегчаващи вината обстоятелства
не се установиха.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.1 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде
определено под минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на шест
месеца.
Производството по делото
протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на И. на фактите и обстоятелствата, описани
в обвинителния акт, но с оглед обстоятелството, че съдът прие,ч е в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелство, то така
определеното наказание не следва да бъде намалявано с 1/3 .
Доколкото
подс. И. е неосъждан и са налице законовите
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66 НК, то съдът намери, че
следва да отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, тъй като към момента и с оглед тежестта на
извършеното, не се налага така определеното наказание да бъде изтърпяно ефекивно.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Ю.В.И. да заплати сторените по делото разноски
в размер на 86,30 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: