Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.09.2020
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
тридесети юли Година 2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 119 по описа за 2020, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АУТО-72“ ЕООД,
гр. Стара Загора, подадена чрез адв. П.К. против наказателно постановление № ТКО-3/16.03.2020г.
на Директора на Областно пътно управление /ОПУ/, гр.Стара Загора. В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна. Излагат се подробни съображения. В съдебно заседание, адв. П.К.
заявява, че поддържа жалбата, като сочи и допълнителни аргументи за
незаконосъобразност с оглед събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез юрисконсулт
Танева взема отношение по възраженията, изложени в подадената жалба.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № ТКО-3/16.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление,
гр.Стара Загора на нарушителя „АУТО-72“ ЕООД, гр. Стара Загора на основание чл.
56, ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. с чл. 54, ал 1, пр. 2, вр. с чл. 53, ал. 1, пр. 5,
вр с чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лева за това, че на 06.11.2019г. при
извършена проверка е установено, че на път II-
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № ТКО-3/16.01.2020г., съставен гл.специалист в отдел
ИРД при ОПУ – Стара Загора.
В АУАН е посочено, че към него се
прилагат като доказателства: констативен протокол от 06.11.2019г. /от
извършената проверка/; писмо-покана с изх. № 53-00-2407 от 27.12.2019г.;
констативен протокол от 16.01.2020г. /при съставянето на АУАН/.
С подадената жалба са представени
доказателства за това, че е инициирана процедура за изграждане на пътна връзка
и получаване на разрешение за специално ползване на пътя - протокол от
14.06.2018г.; писмо с рег. № 122800-13680/30.04.2018г. на сектор ПП при ОД на
МВР - Стара Загора; становище с рег. № 122800-11242/07.04.2017г. на сектор ПП
при ОД на МВР - Стара Загора; становище с рег. № 122800-10370/25.04.2016г. на
сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора; скица на ПИ № 15-234565-17.04.2018г. на
СГКК, гр. Стара Загора; технически проект за изграждане на пътна връзка на път II-
Във връзка с компетентността на
актосъставителя е представена заповед № РД-11-993 от 08.08.2019г. на Председателя
на УС на АПИ, а във връзка с компетентността на наказващия орган е представена
заповед № РД-11-994/08.08.2019г. на Председателя на УС на АПИ.
От показанията на свидетеля Ю.Х.К. -
актосъставител се установяват фактите и обстоятелствата, описани в АУАН и в
констативния протокол от 06.11.2019г. Съдът кредитира показанията му, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно компетентността на административнонаказващия орган. От
заповед № РД-11-994/08.08.2019г. на Председателя на УС на АПИ е видно, че
именно директорът на ОПУ, гр. Стара Загора е определен като длъжностно лице,
което да издава наказателни постановления на физическите лица и юридическите
лица по реда на гл. 8 от Закона за пътищата.
Неоснователни са и възраженията,
касаещи приложението на чл. 34 ЗАНН. Нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“
ЗП е формално, на просто извършване и се осъществява чрез бездействие.
Следователно, във всеки момент, в който проверяващите органи констатират, че на
път II-
Съдът намира за несъстоятелни и
възраженията на жалбоподателя, касаещи мястото на извършване на нарушението.
В АУАН и НП е посочено, че нарушението
е извършено на път II-
С решение № 959 от 31.12.2018г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища е приет Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. В този списък път II-66 - Сливен - Hова Загора - Стара
Загора - Чирпан - Поповица - част от Е773 е посочен като републикански.
Доколкото пътят е с начало гр. Сливен и край с. Поповица, е безспорно, че
посоката на растеж на километрите е от изток на запад, поради което не е налице
неясното какво е имал в предвид наказващият орган, като е посочил път II-
От показанията на свидетеля Ю.Х.К., от
констативния протокол от 06.11.2019г. и представената от жалбоподателя
документация относно започналата процедура за изграждане на пътна връзка и получаване
на разрешение за специално ползване на пътя се установява, че обектът,
стопанисван от „АУТО-72“ ЕООД се използва като автокъща, т.е. той има характер
на търговски обект. Имотът се намира извън обхвата на пътя, като достъпа до
него се осъществява чрез пътна връзка, която не е изградена съгласно
техническите изисквания. В обекта били изложени леки автомобили за продажба, с
табели, на които са били посочени характеристики и цена. В обекта има свободен
достъп на хора през вход, пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и
преминаваща в обслужващата зона. Не е налице издадено разрешение за ползване от
Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път ІІ-66 е второкласен
републикански път и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура”. Имайки
предвид легалните дефиниции на понятието „обслужваща зона“, която представлява
земна повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда
разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата
с предоставено право на ползване и на понятието „крайпътни обслужващи
комплекси", които са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с
разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на
пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели,
бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо
обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили,
дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗП, то е безспорно, че за експлоатацията на
автокъщата, е необходимо получаването на съответното разрешение. Такова не е
издадено от компетентната администрация – Агенция „Пътна инфраструктура” към
МРРБ.
Съдът намира, че не е необходимо да
бъдат извършвани конкретни измервания на място и установеното да се посочва в АУАН
и НП. Несъмнено обслужващата зона, съгласно чл. 7, ал .2 от ЗП е в размер на
50.00 м измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на
неговия обхват. Видно от приложената скица процесният имот е разположен непосредствено
до републиканския път, поради което и е безспорно, че същият попада в
обслужващата зона на пътя и за експлоатирането на търговски обект е необходимо
разрешения от администрацията, управляваща пътя. По-новата практика в този
смисъл е решение № 185/05.06.2019г.,
постановено по КАНД № 177/2019г. по описа на Административен съд - Стара
Загора..
Съдът намира за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателя, че при квалифициране на нарушението и
актосъставителят, и наказващият орган е следвало да посочат също така чл. 18,
ал. 1 ЗП и чл. 26, ал. 3 ЗП. Съдът намира, че това не е необходимо, тъй като
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗП не е препращаща. Вписването на
дадени обстоятелства в АУАН и НП не води до задължение на актосъставителят и наказващият
орган да посочват съответните норми, от които ги извличат. Законодателят
предвижда задължение само за посочване на нарушението законови разпоредби - в
случая чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗП.
Съдът намира, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства се установи по един безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят „АУТО-72“ ЕООД е осъществил състава на
нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗП, като на 06.11.2019г. на път II-
От
субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност
на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му,
доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към
извършеното административно нарушение.
Що касае размера на определеното от
наказващия орган административно наказание имуществена санкция, съдът намира,
че същото правилно е определено от наказващия орган при баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Действително нарушението е
извършено за първи път и през 2018г. е била инициирана процедура за изграждане
на пътна връзка и получаване на разрешение за специално ползване на пътя, но в
случая следва да бъде отчетено също така, че процедурата не е завършена /вж.
протокол от 14.06.2018г. - л. 11 от делото/ и експлоатацията на търговски
крайпътен обект – автокъща и пътна връзка към него в обхвата на пътя и
обслужващата зона не е констатирана от проверяващите органи за първи път. На
съда му е служебно известно, че процесната автокъща е функционирала още през
2013г., като достъпът до нея е бил осъществяван през процесната пътна връзка. /вж. решение от 20.12.2013г., постановено по
АНД № 1164/2013г. по описа на Районен съд - Стара Загора и решение №
237/16.04.2014г., постановено по КАНД № 168/2014г. по описа на Административен
съд - Стара Загора/.
С оглед конкретиката на настоящия
казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изхода на делото, с оглед
направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че „АУТО-72“ ЕООД, гр. Стара Загора
следва да бъде осъдено да заплати на Областно пътно управление, гр. Стара
Загора сумата от 120 лв., представляваща направените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Посочената разпоредба от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, и по специално - чл. 27е, който предвижда
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
ТКО-3/16.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление, гр.Стара Загора,
с което на „АУТО-72“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара
Загора, ул. Кольо Райнов № 18, ЕИК: ********* на основание чл. 56, ал. 3, т. 1,
пр. 2, вр. с чл. 54, ал 1, пр. 2, вр. с чл. 53, ал. 1, пр. 5, вр с чл. 26, ал.
2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата е наложено наказание имуществена санкция
в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“
ЗП.
ОСЪЖДА „АУТО-72“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Кольо Райнов № 18, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Областно пътно управление, гр.Стара Загора сумата от 120 (сто и
двадесет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото АНД № 1194/2020г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: