Р Е Ш Е Н И Е № 216
гр.Стара
Загора , 28.09.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на тринадесети септември
през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 26 по описа
за 2015 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от А.К.К. и К.К.К.,***, поправена с вх.№ 481/06.02.2015г,
против Община Стара Загора както следва: иск за присъждане на сумата 1000лв (по
500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно издаване на Предписание изх.№ 10-01-1-4458 от
23.04.2013г издадено от Заместник-кмета на община Стара Загора и Разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на същия
орган, ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.07.2013г до окончателното
заплащане на сумата; и иск за присъждане на сумата 1000лв (по 500 лв на всеки
от ищците), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени от всеки от тях притеснения, психическа потиснатост, затормозеност и
главоболия вследствие незаконосъобразно издаване на предписание и разрешение за
отсичането на 2 броя орехови дървета, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 02.07.2013г, до
окончателното заплащане на сумата.
Ищците
твърдят, че са собственици на УПИ ХІІІ-227, кв.20 с.Лозен, общ.Стара Загора и
всички находящи се в него постройки и подобрения. На 02.07.2013г като се
прибрали в дома си видели с изненада, че двете орехови дървета в дворното им
място са отсечени и нарязани на трупчета на около 60 см, част от дърветата са паднали
върху находяща се в имота на ищците къща
и пристройката до нея. Нанесени били много повреди по покривите, дупки, счупени
керемиди и пр. Двамата ищци потърсили кметския наместник, с чието съдействие
разбрали, че за отсичането на дърветата имало „предписание” изх.№
10-1-1-4458/23.04.2013г на заместник-кмета. Със същото се снабдили едва на
03.07.2013г, след посещение на ищцата К. в Общината. Впоследствие разбрали за
издаването и на „разрешение” изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на Заместник-кмета на община Стара Загора с
което се разрешава на Г.Г. отсичането на 2 бр. дървета в имота им. Считат, че
посочените предписание и разрешение са незаконосъобразни, не били съобразени с
конкретните вид, местонахождение, възраст и състояние на двете въпросни
дървета, чието отсичане първо се предписва спрямо Костадин К., след това
разрешава на Гр.Г.. Изтъкват, че ореховите дървета са под особена закрила на
закона, а спрямо процесните две дървета не били налице предпоставки за отсичането
им, нито да се разреши това да направи трето лице Г.И.Г., собственик на УПИ ХХ-287, кв.20 в с.Лозен,
съседен спрямо техния имота. В следствие на незаконосъобразните административни
актове претърпели имуществени и неимуществени вреди. Молят съда да констатира
незаконосъобразност на посочените административни актове Предписание изх.№
10-1-1-4458/23.04.2013г и Разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на Заместник -кмета на Община Стара Загора и
да ги отмени, както и да осъди Община Стара Загора да заплати им претендираното
обезщетение за произтеклите вреди. Направено е искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
по оспорването - Заместник-кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Вълчева изразява становище за неоснователност на
исковете по съображения, че не е налице причинна връзка между вредите и обжалваните
писма, които не представляват административен акт. На следващо място изтъква
липсата на доказателства за претърпените вреди и техния обем.
Ответникът
по оспорването - Г.И.Г., в представен писмен отговор /л.55/ счита, че искът е
недопустим, тъй като се основава на твърдения за незаконосъобразност
предписание изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г и разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на
Замаместник- кмета на община Стара Загора при липса на предварителна отмяна на
актовете като такива. Отделно излага съображения за неоснователност на
исковете. Твърди, че съседът му Костадин К., праводател на ищците и техен
пълномощник, предприел трасиране на границата между двата съседни имота. За
построяване на ограда между имотите Гр.Г.
се снабдил с разрешение за строеж № РС- 751 от 26.11.2012г. Именно във връзка със строителството на
оградата било предприето отсичане на дървета в имота на Кръстини, които били на
разстояние, по-малко то 3 метра, както и преместване на септичната яма. Двете орехови
дървета, с отсичането на които ищците свързват настъпването на вреди, попадали в строителното петно на оградата,
което наложило отсичането им. Вредите били обусловени от Разрешението за
строеж, което не било оспорено. Поддържа, че жалбоподателите били
представлявани в административното производство от Костадин К. и не се
противопоставили на действията му. Иска се присъждане на разноски.
Ответникът
по иска - Община Стара Загора, в представен
писмен отговор /л.36/ оспорва исковете като недопустими, тъй като не е налице
предварителна отмяна на двата административни акта, в причинна връзка с каквито
се твърдят вреди. На следващо място изразява становище за неоснователност на
исковете и претендира отхвърлянето им по съображения, че двата посочени акта
нямали характер на индивидуални административни актове, нито описаните вреди са
в причинна връзка с тях. Твърди, че действията по отсичане на двете орехови
дървета са извършени от Г.Г.,***, поради което не е налице причинна връзка,
която да обуслови отговорността й. Претендира за присъждане на разноски.
Окръжна
прокуратура Стара Загора, конституирана като страна
по делото на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор Р.Арабаджиков
дава мотивирано заключение, че предявените искове са
неоснователни и недоказани. Изтъква се липса на предварително отменен
незаконосъобразен акт на общинската администрация, поради което не е установено
наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината. Предлага исковете да бъдат оставени без
уважение.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
По
делото не са спорни обстоятелствата, че А.К.К. и К.К.К. са собственици на УПИ
ХІІІ-227, кв.20 по плана на с.Лозен, одобрен със Заповед № 63 /18.01.2000г /нотариални
актове №29 /1997г на л.21 и №131/2008г, л.23, скица №1102/26.04.2013г на л.25от
приложеното гр.д.№ 4194/2013г и извадка от разписния списък на с.Лозен, л.148
по делото/. Ищците са собственици и на находящите се в имота сгради и
насаждения, вкл.две орехови дървета, които се намирали в близост до
северо-източната регулационна граница на УПИ ХІІІ-227, обща с УПИ ХХ-287, кв.20. Дворното място, урегулирано
в УПИ ХХ-287, кв.20, с.Лозен не се
спори, че е собственост на ответника Г.Г. (скица №3090/20.11.2012г на л.47 и
нотариални актове №185/1996г, №137/1998г и №111/2011г на л.75—79 от приложеното
гр.д.№ 4194/2013г). Извадка от плана с онагледено ръкописно местонахождението
на ореховите насаждения преди отсичането им е дадена на л.149 по това дело,
както и се потвърждава от заключението на комплексната съдебно-икономическа и агрономическа
експертиза /л.177 по настоящото дело/.
С
Разрешение за строеж № РС-И 751 /26.11.2012г на Главния архитект на община
Стара Загора и въз основа на конструктивно становище, част СК, фаза ТП е
разрешено на Гр.Г. строителството на плътна метална ограда с височина 2.20м и
дължина 33.60м в УПИ ХХ-287, кв.20
с.Лозен /л.48-л.51 по приложеното гр.дело/. Оградата е
предвидена да се изгради в парцела на възложителя /Г./ по югозападната му
граница, която е и обща с УПИ ХІІІ—на ищците/.
На 22.01.2013г е съставен Протокол за
откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво.
С
вх.№ 10-08-111/11.04.2013г Г.И. *** жалба, в която твърди, че по регулацията между
неговия имот УПИ ХХ и този на К.К. ХІІІ има две високи дървета над 5.0м, едното
от които е на самата вътрешна граница, а другото на 1.5 м от нея, които пречели
на предстоящото изграждане на ограда. Иска съдействие /л.54 от гр.д. № 4194 по
описа за 2013г на Районен съд Стара Загора/.
На
23.04.2013г с писмо изх.№ 10-01-1-4458
от 23.04.2013г Заместник-кметът на Община Стара Загора Я.Калоянов отговоря на Г.,
че във връзка с разрешение за строеж № РС-И 751 /26.11.2012г за строеж на
ограда на имота на Гр.Г. —УПИ ХХ-287, с.Лозен, г-н Костадин К. следва да отсече
2 бр.дървета, попадащи на границата между УПИ ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287 в рамките
на строителното петно на оградата. Дърветата възпрепятстват строителния процес
и следва да бъдат отсечени из дъно и изкоренени от К.К. в рамките на 1 месец от
получаване на настоящото предписание /л.55 от приложеното гр.д/. Видно от обратна
разписка на л.108, пратката съдържаща това писмо не е била доставена на К. К. и
се е върнала като непотърсена.
На
30.06.2013г с писмо изх.№ 20-13-12—229 /30.06.2013г Заместник-кметът на Община
Стара Загора Я.Калоянов постановява по същото искане, че тъй като горното предписание се е върнало в общината с
отбелязване в обратната разписка като непотърсено и с оглед бавната процедура
по издаване на заповед по чл.195 ал.5 от ЗУТ, разрешава отсичане „из дъно” на 2бр.дървета,
разположени на границата между двата имота. Указано е да се вземат съответните
мерки за безопасност. Писмото е адресирано до Г.Г., с копие до К., няма
доказателства за получаването му /л.56/. Представено е известие за доставяне,
адресирано до К., в което няма отбелязване за получаване пратката, съдържаща
това писмо, същото е било изпратено на Р.Русенова, кмет на с.Лозен, получено на
02.07.2013г /л.111/.
На
27.06.2013г Г. изпраща молба до кмета на община Стара Загора служител на
„Общинска полиция” да присъства при самото рязане на дърветата, при
необходимост от навлизане в съседния имот /л.57/.
На
01.07.2013г, двете орехови дървета са отрязани от ответника Г.Г. с ел.резачка
/обстоятелство, което се признава от него в отговора на исковата молба на л.59
по настоящото дело/.
Поради
това, че съседите му не премахнали дърветата по границата на имота и не
разчистили трасето на строителството на
оградата, сезирал Община Стара Загора. В отговор е издадено „уведомително писмо
изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г”, адресирано до него и Костадин К., с което
последният еуведомен, че трябва да отсече двете дървета, за да не се
възпрепятства строителния процес. Писмото се е върнало непотърсено от адресата
му, затова и за да не предприемала други процедури по ЗУТ, община Стара Загора
разрешила на Г. с уведомление изх.№
20-13-12-229 от 26.06.2013г той да отсече из дъно двете дървета.
Делото
е изпратено по подсдъдност след като с Решение № 24/16.01.2015г по в.гр.д. №
1496 /2014г — на л.31 по това дело, Старозагорския окръжен съд е обезсилил
решение № 916 /22.08.2014г на Старозагорския РС, с което съдът се е произнесъл
по предявените от А. и К. *** и Г.Г. искове за осъждане ответниците да заплатят
на ищците обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вкл. от
незаконосъобразно издаване на предписание и разрешаване отсичането на 2бр
орехови дървета в собствения на ищците недвижим имот, по съображения, че правното
основание на предявените искове е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По
делото са приети като писмени доказателства преписките по издаване на актовете,
обективирани в писмо изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г и изх.№
20-13-12-229 от 26.06.2013г на заместник кмета на община Стара Загора Калоянов,
документи за собственост, скици и др.
За
изясняване на обстоятелствата, свързани с вида и обема на вредите и причините
за настъпването им, по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката
Румяна Д. Русинова, кметски наместник на с.Лозен (предишното наименование на селото е Руда),
твърди, че познава ищцата К., която е дъщеря на „бай Коста”, както и Г. и
Мадлен. Тези лица имали съседни имоти в селото. Спомня си за конфликт между
съседите от това, че в двора на бай Коста имало много растителност, доколкото
знае от двора му били премахнати много овощни дървета. През лятото на 2013г. К.
дошла и й казала, че видяла отсечени два ореха в двора им. Била много разстроена
от гледката, стресирана под въздействие на грозната картина, както и ядосана,
че не били уведомени. Свидетелят Станка Митева Николова твърди, че познава
цялото семейство от около 40 години. През
2013г К. й се обадила като плачела, била много разстроена и не можела да
говори. На следващия ден като се видели треперела. Разказала й, че били
отсечени големия и по-малкия орех, като големи клони нападали и върху едната
постройка, били счупени керемиди. Свидетелката твърди, че говорела и с първия
ищец („Наско”), който също й се оплакал. Цялото семейство било разстроено.
По
делото е назначена и изготвена комплексна съдебно-икономическа и агрономическа
експертиза /СИАЕ/, вещите лица по която са извършили оглед на 14.05.2016г. Установен
е като завършен строежът на плътната метална ограда в имота на ответника Г.Г.. В близост до оградата, в имота на ищците е разположена
стара, паянтова, полусрутена къща, ЗП 19.24 кв.м, строена около 1900 г, с
двускатен покрив от дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди.
До северозападната стена на старата паянтова къща се намира паянтова
полусрутена пристройка към нея, ЗП 17.76 кв.м с едноскатен покрив, дървена
покривна конструкция, покрита с мушама. Двете сгради са с компрометирана
конструкция, прогнили гредите и в този вид са опасни за обитаване.
Вещите
лица потвърждават отсичането на двата ореха в имота на ищците, местоположението им, определят възрастта им на около 40 г. Дърветата
са били в период на усилено плододаване, не са били изсъхнали, нито
съществуващата в основата на единия орех гнилота е пречела за нормалния растеж
и развитие на насаждението. След отрязване на стволовете, същите били
разтрупени на трупчета с различна дължина, среден диаметър под 0.60 см.
Дървесината общо за двата ореха е 0.79 куб.м плътни, дърва за огрев 2.00 куб.м
простр, вършина 12 куб.м простр. Пазарната стойност на двете орехови дървета е
251.20 лв, като материал за строителството — общо 260 лв. Вещите лица сочат нанесени щети в имота на
ищците по повод отсичането на двата ореха — част от клоните са паднали върху
паянтовата пристройка, покривът е провиснал от поддаването на гредите, мушамата
не е увредена. Паричната стойност на СМР за отстраняването на вредите определят
на 149.14лв. Съдът кредитира заключението на СИАЕ тъй като то е компетентно и
безпристрастно дадено, съответства на другите събрани по делото доказателства и
не е оспорено от страните.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Производството е образувано по искове за присъждане в полза на ищците на
обезщетение за вреди, които в обстоятелствената част на исковата молба се сочат
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни административни актове
т.е.искове с правна квалификация чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Според чл.1 ал.2 от ЗОДОВ,
приложимия за разглеждането им процесуалне ред е регламентирания в АПК, чл.203
и сл. от този кодекс. Предвид разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, за да е допустим искът по чл.203 от АПК, вр.с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо
той да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, като
отклонение от този принцип е въведено с чл.204 ал.3 и ал.4 от АПК. Според ал.3
на чл.204, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен адмиинстративен
акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. В контекста на изложеното предпоставка за допустимост на
предявените от К. Кръстинг-Ботинг и А.К. *** е основателността на съединеното с
иска оспорване на Предписание за отсичане изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г и Разрешение за отсичане изх.№ 20-13-12-229 от
26.06.2013г, издадени от Заместник-кмета на община Стара Загора.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците Община Стара
Загора и на Заместник-кмета на община Стара Загора, че тези актове имат само
уведомителен характер и не представляват индивидуални административни актове.
Актът, обективиран в писмо изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г на Заместник-кмета на община Стара Загора е в
отговор на молба („жалба”) вх.№ 10-08-111/11.04.2013г, подадена от Г.И.Г. ***
за пречещи му две високи дървета /над 5.0м/, едното от които на границата, а
другото в близост до границата между УПИ ХХ и УПИ ХІІІ, кв.20 в с.Лозен. За
вида на акта не е определящо неговото наименование, нито включеният текст
„уведомявам”, тъй като от съдържанието на волеизявлението и насочеността на
неговите правни последици следва друго. Посоченото писмо е издадено от
административен орган, в хода на административна по естество дейност и съдържа властническо волеизявление, с което
непосредствено се създават задължения за адресата за отсичане на 2 бр.дървета.
Същото се отнася и за писмо изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на
Заместник-кмета на община Стара Загора, в което е обективирано волеизявление
„разрешавам отсичане „из дъно” на 2 бр. дървета, разположени на границата между
двата имота”. Двете писма изхождат от
административен орган, издадени са в резултат на административна процедура и
съдържанието им непосредствено засяга правната сфера на съответния
адресат, като в първия случай създава задължение за отсичане на дървета за
Костадин К. от с.Лозен, а във втория разрешава отсичане на дървета, с оглед на
което двата акта разкриват белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК,
административните актове могат да бъдат оспорвани в 14-дневен срок от
съобщаването им. От данните по делото се установява, че двата оспорени акта не
са съобщени на ищците по надлежния ред, но на 03.07.2013г, както е посочено на
стр.3 от исковата молба по гр.д.№ 4194/ 2013г на РС Стара Загора, К.
Кръстева.Ботинг е получила копие от
Предписание за отсичане изх.№
10-01-1-4458/ 23.04.2013г. Двата оспорени административни акта са представени с
отговора на Григория Г. по исковата молба по гражданското дело на 06.11.2013г. С
определение на съда от 21.11.2013г са приети като доказателства. Препис от определението
и отговора е изпратен на ищците и получен от пълномощника им на 27.11.2013г. В
проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2013г са цитирани в доклада по
чл.146 от ГПК. Следователно най-късно на 10.12.2013г ищците са узнали за
издаването и съдържанието на двата процесни административни акта. При прилагане
правилото на чл.149, ал.1 от АПК срокът за оспорването им по съдебен ред е
изтекъл на 30.12.2013г, понеже 24.12.2013г, когато реално изтича срокът, е
неприсъствен ден. Искането за отмяната им е направено с поправената искова
молба вх.№ 481/06.02.2015г, поради което се явява просрочено.
Предвид спецификата на настоящото съдебно производство /образувано
след изпращане по подсъдност на заведено гражданско дело и необходимите
уточнения с оглед процесуалните изисквания са редовност на жалбите по АПК/, предвид изискването по чл.168, ал.2 от АПК за
служебна проверка на валидността на процесните административни актове и
доколкото за прогласяване на нищожност няма ограничение във времето, ще бъдат
изложени съображения в тази насока. Основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожността на акта биха били такива факти и обстоятелства, които релевират
наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата
невалидност. Съобразно
възприетите от теорията и практиката критерии нищожни са онези актове на
администрацията, които поради основни недостатъци, засягащи компетентността на
органа, който ги издава, поради формата, в която са издадени, или съдържанието,
което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще
като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Нищожни са и актовете, постановени без каквото и да е нормативно основание,
т.е.при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в
съответната норма или при грубо нарушение на императивни норми с характер на
основни правни принципи. За да е
нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък
порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. В случая такива основания не се установяват спрямо
актовете, обективирани в Предписание за отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
и Разрешение за отсичане изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадени от
Заместник-кмета на община Стара Загора.
По принцип дълготрайната дървесна и храстова растителност и озелени площи в
населените места подлежат на картотекиране. Според чл.63 ал.1 от ЗУТ
картотекират се всички намиращи се в регулационните линии на населените места
дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дървета с историческо
значение и отделни ценни и редки дървета и храсти, независимо от възрастта им.
Съгласно раздел ІV от Наредба №1 от 10.03.1993г за опазване на озеленените
площи и декоративна растителност, издадена по реда на ЗТСУ, но неотменена,
действаща и понастоящем, премахване,
преместване или окастране на дълготрайната дървесна растителност подлежи на
разрешителен режим. Разпоредбата на чл.32 ал.1 от тази Наредба съдържа забрана
за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в
селскостопански земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и
пътищата, като следващите алинеи регламентират реда, компетентния орган и
условията да се разрешат такива действия. Разрешение за отсичане и изкореняване до 5
дървета се издава от кмета на района или кметството въз основа писмена молба и
при уважителни причини.
Разпоредбата на чл.34 ал.1 от Наредбата определя ореховите, кестеновите, бадемовите,
лешниковите, черничевите дървета, както и други, представляващи особена ценност
за селското стопанство, като намиращи се под особена закрила, а ал.2 предвижда,
че министърът на земеделието и храните утвърждава наредба за подлежащите на
особена закрила дървета, тяхното опазване, използване, отсичане и заменяне. По
законова делегация от този текст е издадена Наредба №1 по опазване на селскостопанското
имущество /ДВ бр.52от 29.06.1976г/. В чл.10 и чл.11 от същата са регламентирани
условията, при които се допуска отсичането на определени видове дървета,
представляващи особена ценност за селското стопанство и/или отсичането и
кастренето на клони или корени на такива дървета. Съгласно
чл. 10 от Наредба№1 по опазване
на селскостопанското имущество, отсичане на определени видове
дървета, между които е и ореховото, от който вид са процесните, се разрешава
само ако дървото е старо, изсъхнало или не дава доброкачествен плод, като
степента на изсъхване се установява през периода на вегетацията им, но не
по-рано от месец юни, а качеството на плода - през месеците септември и
октомври. Отсичането се извършва след писмено разрешение на председателя на
общинския народен съвет, ако собственикът е засадил дърво от същия вид, което
се е прихванало. Ал. 5 на чл. 10 регламентира отсичането и кастренето на корени
и клони на орехови дървета, което се извършва след писмено разрешение на
председателя на общинския народен съвет по местонахождението им, като се
изисква наличието на уважителни причини. Според чл. 11 от Наредбата, когато не са налице посочените в чл. 10 от Наредбата условия за отсичане
на ценни видове дървета, то може да се допусне по регулационни причини -
прокарване на канали, пътища, строежи и други, а за населените места - и по
хигиенни съображения. В такива случаи е необходимо комисия с определен от
Наредбата състав /чл. 11, ал. 2/ да състави протокол, който следва да бъде
одобрен от началника на управление "Земеделие" при съответния окръжен
народен съвет по местонахождението на дърветата и въз основа на този протокол съответните
органи разрешават отсичането. Според чл.63, ал.2 от ЗУТ компетентен да разреши отсичане или
изкореняване по изключение на дълготрайни декоративни дървета и дървета с
историческо значение, е кметът на общината, въз основа на санитарна експертиза
за състоянието на дървото.
В случая отсичането на двете орехови дървета е първоначално предписано,
вменено в задължение на Костадин К., с писмо
изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г на Заместник-кмета на община Стара
Загора, а след това разрешено на Г.Г. с писмо изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г
на Заместник-кмета на община Стара Загора. Двете писма са издадени от Янчо Калоянов,
заемащ длъжността заместник кмет на община Стара Загора, на когото е делегирана
компетентността да издаване на актове по ЗУТ, включително по чл.63 ал.1 и 2,
съгласно Заповед № РД-25-2182/01.12.2011г на кмета на община Стара Загора /на
л.96 по делото/. Съдът намира, че оспорените актове,
обективирани в посочените писма, изхождат от материално и териториално компетентен
орган по смисъла на чл.63 ал.2 от ЗУТ и чл.32 ал.2 от ЗОСИ, в рамките на
надлежно делегираните му правомощия.
Двата
оспорени акта са писмени и съдържат мотиви.
Като основание за отсичането на дърветата се сочат регулационни причини
по смисъла на чл.11 от Наредба №1 по опазване на селскостопанското имущество - строеж на
границата между двата съседни имота в с.Лозен. Спрямо процесните
административни актове не е налице пълна липса на нормативно основание, нито
издаването им е в нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи. Неизвършването на експертиза състоянието
на двете дървета, действително се свързва с нарушение на производството по
разрешаване на отсичането им, но не ги дисквалифицира като правни актове
изобщо. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 3813 от
19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2013 г., IV отд.
С оглед на
изложеното съдът намира, че оспорването на
Предписание за отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
и Разрешение за отсичане изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадени от
Заместник-кмета на община Стара Загора, следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими.
Допустимостта на исковете за
обезщетение за претърпени от ищците
вреди, сочени в причинна връзка с индивидуални административни актове,
обективирани в писмо изх.№ 10-01-1-4458
от 23.04.2013г на Зам.кмета на община Стара Загора и писмо изх.№ 20-13-12-229
от 26.06.2013г на същия орган, е обусловена от предварителната отмяна на тези
актове по съответния ред или от установяване тяхната нищожност или оттегляне —
обстоятелства, които по делото се установи, че не са налице. По
аргумент от разпоредбата на чл.207, ал.2 АПК, според която производството по
иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено, предявените
искове като процесуално недопустими не подлежат на разглеждане по същество и производството
по делото следва да се прекрати.
С оглед този
резултат на ответника по иска Община Стара Загора следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 370лв, определен по чл.8, ал.1, т.2
от от
Наредба №1 /09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
на ответника по оспорването Г.Г. - да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв, уговорено и заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие № 282008 /23.02.2016г.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, пр.четвърто от АПК и чл.207 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.К.К. и К.К.К.,***, против Предписание за
отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г и Разрешение за отсичане изх.№
20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадени от Заместник-кмета на община Стара Загора,
като недопустима.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от А.К.К. и К.К. *** Загора иск за присъждане на
сумата 1000 лв (по 500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издаване на Предписание изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г и разрешение
изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадени от Заместник-кмета на община
Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.К.К. и К.К. *** Загора иск за присъждане на сумата
1000 лв (по 500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно издаване на предписание и разрешение
за отсичането на 2 броя орехови дървета, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното заплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
26/2015г. по описа на Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА А.К.К. ЕГН **********и
К.К.К. ЕГН **********,***, да заплатят на Община Стара Загора сумата 370
/триста и седемдесет/ лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.К.К. ЕГН **********и
К.К.К. ЕГН **********,***, да заплатят на Г.И.Г. *** сумата 360 /триста и
шестдесет/лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: